Алфред Кинси и сексуалната революция

На този ден през 1954-а списание Time излиза с портрет на Алфред Кинси на корицата си.

Алфред Кинси е известен изследовател на сексуалността и прави важни приноси в научното изследване на сексуалното поведение на хората. Написал е два фундаментални труда за сексуалния живот на мъжете и жените. За времето си (края на 1940-те - началото на 1950-те) това е същинска революция. Защо? 

Кинси открива, че отвъд социалните роли на половете и установените общствени нагласи кой какво, как и колко, сексът е супер важен за всички. Казано с други думи: не само мъжете, но и скромните американски домакини също имали желания и страсти, само че пуританската култура не позволявала изразяването им... Ако си спомняте "Мостовете на Медисън", нещо подобно е сполетяло италианката Франческа, която се е забутала в дълбоката американска провинция и е станала тиха домакиня.

Благодарение на Кинси става ясно, че много табута принуждават хората да крият огромна част от живота си, да мълчат по важни въпроси, да се притесняват открито да говорят. И въпреки табутата, в интервютата си с хиляди изследвани лица, Кинси открива, че скритото съществува - като дълбок океан, под чията привидно спокойна повърхност има всякакви вълнения. 

Примери: 

- близо една трета от женените мъже са имали извънбрачна връзка; 

- жените (считани едва ли не за асексуални сред повечето кръгове на американското общество) имали сексуални желания, и още как!  

- една четвърт от хората в изследваната популация е имала някаква форма на хомосексуално поведение (това не включва непременно сексуален контакт, може да е мисъл или фантазия); 

- сексуалното удоволствие помага на хората да се чувстват добре като цяло; наличието на желание и липсата на удоволствие обаче действат по обратния начин.

И както Фройд би казал, най-голямото доказатеслтво за съществуване на Несъзнаваното е, че го отричаме. По същия начин, това, че консервативните граждани на Америка отричат  и заклеймяват изводите на Кинси, доказва наличието на пуритански табута. Е, през изминалите над 70 години, Кинси е доказано прав.

Няма какво повече да кажа, освен че: 

1. Всички искаме да правим секс.

2. Добре е да правим секс. 

3. Добре е правим повече секс. 

4. Добре е спокойно да си го признаем, защото хем е истина, хем не е грешно и срамно.

Ползите от писането на ръка

Откакто през 1999г. открих предимствата на компютъра за писане на дълги текстове, прогресивно намалявам писането на ръка. Животът показва, че съм само един от милиардите, преминали тази промяна. И има защо, нали? Писането на компютър е по-бързо, по-четливо е, спестява ни времето за набиране на ръкописните бележки, помага ни по-ясно да визуализираме структурата и обема на текста, и т.н. 

И въпреки, че технологичният прогрес замени много ръчно извършвани дейности, има основание да прогнозираме, че писането на ръка няма да изчезне и ще е устойчиво поне колкото Лили Иванова. Причината? Все повече изследвания сочат, че писането на ръка допринася положително за когнитивното развитие на личността. 

Така например, сканиране на мозъчната дейност на деца показва, че изписването на думи на ръка ангажира повече мозъчни центрове и води до повишена мозъчна активност в сравненение с набирането на думи на клавиатурата на компютъра. 

Друго изследване, публикувано в Journal of Educational Psychology, показва, че писането на ръка има общо с по-дълготрайната памет при учене. Сравнени са две групи: ученици, които си записват бележки на ръка и  ученици, които си записват бележки с клавиатура. Резултатът е, че децата от първата група по-лесно и с повече подробности могат да възпроизведат какво са записвали, отколкото хората от втората група. 

Идентично заключение правят и психолзите Мюлер и Опенхаймер, които изследват студенти от Принстънския университет и от Универиситета на Калифорния в Лос Анжелис. Според тях, студентите, които записват лекции на ръка, дали по-добри резултати във възпроизвеждането на темите, съдържанието и смисъла на лекциите, отколкото студентите, които записвали (често дума по дума) лекциите на лаптопи. 

Двамата изследователи обясняват това по следния начин: студентите, които записват върху хартия, преформулират информацията, докато си водят бележки, а това значи, че в движение се стремят да осмислят и разберат смисъла на думите. За разлика от тях, студентите, които писали на клавиатури, се впускали да набират твърде много текст, понякога съвсем буквално, но не отделяли много време да вникват в информацията. 

Освен за когнитивното развитие, ръкописното писане е полезно и за моторното развитие. Като пише, детето се научава да е по-прецизно при дейности с ръце и започва да борави по-добре с инструменти. Проф.Едуард Гентаз от Женевския университет твърди, че този процес трябва да продължи няколко години и че ползите от него са отвъд самото писане. 

- - - 

Така че, помагайте на децата си в изграждането на умения да пишат на ръка, да си водят бележки, да записват идеи, дори просто да си драскат, когато мислят за нещо. Ще им бъде от полза!

Дълбокият сън и способността ни да учим

Спете. Спете не просто повече. Спете дълбоко.
Защото дълбокият сън подобрява когнитивните ни функции. Едно много интересно изследване на Цюрихския университет и няколко други научни институции откри, че съществува причинно-следствена връзка между качеството на съня и способността на мозъка да учи.
Казвам "причинно-следствена", което е много важно, защото ние винаги сме знаели, че има връзка между съня и ефективността ни, но тук имаме истинско експериментално откритие. Тоест, минаваме от етап "мисля, че" към етап "знам, че."

Изследователите наблюдавали две групи - експериментална и контролна.
При експерименталната група екипът изследвал дали нарушаването на дълбокия сън при изследваните лица на следващия ден ще се отрази на учебни задачи, свързани с фината моторика. Първо участниците били оставени да спят спокойно, без да се въздейства на мозъчната дейност. На следващия ден ефективността на ученето на различни моторни операции била много висока.
След това, в друга нощ, учените въздействали на моторната кора. Те стимулирали мозъчните центрове, свързани със съня, така че възбудимостта на съответните синапси не се намалява по време на сън и мозъкът да не достигне състоянието на бавни мозъчни вълни. На следващия ден екипът наблюдавал как кривите на учене и ефективността на изпълнението на задачи се променяли в хода на експеримента. Наблюдението потвърдило хипотезата, че сутрин участниците по-лесно усвояват как да изпълняват различни моторни задачи. С напредването на деня, обаче, процентът на грешките им се увеличавал - значително повече, отколкото в деня след дълбок сън.

Смущаване на дълбокия сън при участниците от експерименталната група. 

Тук се проявили трудности при изучаването на движенията на пръстите при моторните операции и при възпроизвеждането им. Ефективността на ученето и изпълението сутринта била толкова слаба, колкото била във вечерта на първия ден от експеримента.

Що се отнася до контролната група, в единия случай резултатите от представянето били приблизително същите като на експерименталната групаа. На втората нощ по време на съня били стимулирани други зони на мозъка, които нямат общо с ученето и изпълнението на задачи в областта на моториката. Така че там, където хората от екперименталната група, дали ниски резултати, тези от контролната група отново дали високи резултати. И в двата дни (без стимули и след стимули на други мозъчни зони) процесите на учене и изпъление на задачи при участниците от контролната група бил успешен и резултатите - високи.

Заключението е, че дълбокият сън е фундаментален за поддържането на способността на мозъка да учи и да изпълнява задачи.

- - - - -
Някои полезни допълнения:

Да обясня накратко с прости думи какво е "дълбок сън." "Дълбокият сън" е сънят без запомнени сънища, при който мозъчната активност е минимална, а мозъчните центрове са на "икономичен режим" и се "зареждат" за бъдещите си задачи. Наричаме го още N-REM.
Противоположен на дълбокия сън е т.нар. REM (като рок-групата, а абревиатурата значи Rapid Eye Movements), когато активността на мозъка е доста по-близо до активността му по време на бодърстване. Обикновено човек редува дълбок сън и REM по няколко пъти на нощ, но това, от което наистина се наспива, е дълбокият сън. Препоръчително е човек да си търси онези 8 часа - за да е сигурен, че ще има достатъчно време в състояние на не-REM. Самият не-REM преминава през 3 фази и затова е важно човек да спи несмущаван, за да може мозъкът му да получи това, което му е нужно. Свързваме дълбокия сън с третата фаза на не-REM; тя се отличава с т.нар. бавни вълни (вижте илюстрацията по-горе), наричани още делта вълни, затова научното му име е Slow wave sleep (SWS).

Глад и страх - кое надделява?

Поведението на животните и хората се движи от различни мотиватори (спомнете си йерархията на потребностите на Маслоу). Поне на първите две нива от пирамидата, хората и животните имаме еднакви мотиватори, които са се появили и развили през милионите години на еволюция. Два от инстинктите ни за оцеляване са гладът и страхът. 

Първите две нива са т.нар. базисни потребности.
По това хората не се различават от животните.

Но какво става, когато тези инстинкти за оцеляване се конкурират? Кой инстинкт е по-силен: желанието да ям, или страхът да не ме изядат? 

Ново изследване в областта на невронауките потърси отговор на този въпрос чрез наблюдаване на поведението на мишки, когато са гладни. (Да, поредното безценно изследване с мишки.) Изследването се интересува от три предпочитания на мишките след 24 часа глад и жажда: 

1. Кое е по-важно - да ядат или да пият вода? 

2. Кое е по-важно - да се нахранят или да общуват с други мишки? 

3. Кое е по-важно - да останат на безопасно място или да потърсят храна на опасно място?

Експериментът показва първо, че гладът е по-силен от жаждата: когато мишките са гладни и жадни, те предпочитат първо да ядат, вместо да пият вода. 

Второ, експериментът показва, че гладът е по-силен от необходимостта от социално взаимодействие: гладните мишки се втурвали към храната и едва след като се насищали, търсели компанията на друг индивид.

И накрая: гладът е по-силен дори от страха. По начало страхът е жизнено важна емоция и основен двигател за оцеляване. Страхът помага на живите същества да се защитят от хищниците. Но когато са поставени в условия да избират между опасно място, където има храна (например открито пространство или стая, която мирише на лисици), или да останат в безопасна зона, гладните мишки в крайна сметка решават да отидат в страшното място.

И така, гладът се изкачва на върха в класацията на биологичните мотиватори. Това предполага, че когато гладните мишки открият храна, мозъчните вериги, контролиращи хранителното поведение, потискат активността на невроните, които регулират различните поведения за безопасност. 

Невронауките обикновено изследват поотделно въздействието на различните мотиватори/инстинкти/потребности, но така не отразяват съревнованието между тях - нещо, което често се случва в естествена среда. В дивата природа, когато животното е поставено в ситуация на избор, гладът може да се окаже доминиращ мотиватор на поведението. Единственото нещо, което ми липсва в това изследване, е ролята на инстинкта за възпроизвеждане. Мисля, че щеше да е още по-полезно да видим изследване, в което мишките са не само гладни и жадни, но и в период на размножаване. Защото и сексът е мотиватор, оооо, даааа! :) 

Има ли връзка между начина на живот и психичното здраве?

Д-р Роджър Уолш.
Фото: UC Irvine Today

Да. Има такава връзка.

Начинът на живот има значение за психичното здраве. Д-р Роджър Уолш, професор в University of California Irvine, въвежда термина терапевтични промени в начина на живот (therapeutic lifestyle changes, или накратко TLCs), за да опише как хората могат да увеличат своето благополучие и душевно здраве.

Терапевтичните промени начина на живот включват осем области на човешката дейност. Ако сте проактивни и постоянни, дори чрез малки промени в тези осем области, бихте могли да увеличите чувството си за контрол над живота си, за добруване, покой и хармония със събе си, и в крайна сметка може да заживеете много по-добре (в психологическия смисъл на думата добре) . 

Данните от изследването на д-р Уолш са публикувани в сп. American Psychologist през януари 2011г., а тук накратко предавам съдържанието. 

Осемте области на промени в начина на живот са:

Упражнения

Умерените физически упражнения има пряка връзка с чувството за благополучие. Хората, които са физически активни, се чувстват по-добре от тези, които не прибягват до физически упражнения. Ако правите редовно упражнения, ще подобрите когнитивните си функции: внимание и памет (включително в напреднала възраст!), а на физиологично ниво ще подпомогнете образуването на неврони в мозъка. 

Диета

Храненето е важно за психичното здраве. Важно е да се ядат повече разноцветни плодове и зеленчуци (т.нар. диета на дъгата) и риба (богата на омега-3 мазнини). При децата има връзка между вида на храната и училищните им постижения. При възрастните съществува положителна корелация между избора на храна, от една страна, и поддържането на когнитивните функции и ниските нива на психопатология, от друга. 

Природа

В продължение на хилядолетия природата е била обичайната човешка среда. Индустриалното общество създава заетия градски човек, който е по-дистанциран от природата. Ако прекарвате повече време в природна среда, ще избегнете изкуственото железо-бетонно-пластмасово обкръжение, ще се спасите от медийния потоп, а за сметка на това ще повишите познавателните си способности и психологическия си баланс. 

Добри отношения

Поддържането на добри междуличностни отношения е важно за психичното ви здраве, а освен това ще подобри социалните ви умения. В бестселъра Изключителните Малкълм Гладуел разказва историята на градчето Росето в САЩ, която безусловно доказва положителната връзка между социалните взаимоотношения на хората и тяхното здраве и чувство за благосъстояние. Така че, срещайте се и прекарвайте време с близките и приятелите си.

Отдих и забавление

Имате потребност от баланс между работата и почивката. Имате нужда от пълноценно свободно време. Заниманието със странични интереси ще ви донесе множество психологически "печалби". Например, свирене на музикален инструмент, рисуване, спорт, пикници, разходки, подреждане на пъзели, алпинизъм и така нататък се считат за благотворни развлекателни дейности. 

Релаксация и управление на стреса

Техниките за релаксация смекчават въздействието на хроничните стресори. Като ги прилагате, можете да намалите тревожността, безсънието, изгарянето, и паническите разстройства. Медитацията и йогата ще ви донесат усещане за спокойствие, ще неутрализират отризателните емоции и ще ви направят по-емпатични. Психотерапията и коучингът пък ще ви помогнат да развиете уменията си за самостоятелно управление.  

Религиозно или духовно участие

Трансцеденталните преживявания са жизнено важни за повечето хора. Има връзка между духовните преживявания и психичното здраве. Любовта и прошката могат да насърчат повишаването на благосъстоянието и намаляването на тревожността, депресията и употребата на наркотици. Хората, които редовно посещават църковни литургии, съобщават за по-високи нива на психологическо благосъстояние, отколкото хората, които не ходят на литургии. Ако не можете да посещавате църква (или не желаете, защото сте атеист/агностик), може да потърсите друг начин да развивате духовната страна на съществуването си. 

Допринасяне и служене

Даряването и доброволчеството са примери за алтруизъм, които помагат не само на получателите, но и на даващите да се чувстват по-добре. Открита е корелация между нивото на алтруизма и психичното здраве. Хората, които доброволстват, са психологически по-здрави. Те са и по-щастливи (по данни, измерващи тяхното субективно усещане за благополучие). И между другото, живеят по-дълго. Така че не чакайте - правете повече добро! 

Забележка: за последната сфера на живота д-р Уолш изрично подчертава, е полагането на грижи за близък, който е тежко болен или с деменция, не действа оздравително за помагащия - напротив, може да доведе до прегаряне (изчерпване, на английски burnout).

------------------

Имайте предвид, че в психологията корелация не значи причинно-следственост (каузалност). Тоест, няма гаранция, че ако промените нещо в живота си, непременно ще сте по-здрави. Но данните говорят, че има такава тенденция и че при промени в осемте области на живота, има положителни промени и в нивото на психичното здраве. 

------------------

Изследването на д-р Уолш е направено на базата на данни от САЩ и американския начин на живот. Дали обаче в препоръките за промени има значителна разлика между САЩ и България? Преценете сами!

Кажи ми какво харесваш

Кажи ми какво харесваш е заглавието на статия в сп.Абитаре (бр.18, юли 2013г.), която написахме с турската ми колега Тюркан Фърънджъ. Кратко и разговорно представяме изследването си за детските площадки на Хасково. 

Ето основното и за вас: 

От края на 2009г. съществува Наредба за безопасността и устройството на детските площадки в България. До края на 2013г. всички съоръжения и детски места за игра трябва да отговарят на изискванията на наредбата. Ето защо в Хасково масово се подменят съоръженията за игра. Проблемът е, че никой не пита потребителите какво искат, какво точно харесват: нито авторите на наредбата, нито производителите на детски площадки, нито инвеститорите, които плащат за тях, нито дизайнерите на детска среда, нито местните власти, които най-често са собственици на земята под площадките. Върви се към почти пълното уеднаквяване на начина, по който се проектират пространствата за игра, както и на материалите, които се използват.

Изследването ни опитва да разбере какво харесват родителите и децата в Хасково в това, което им предлага средата в момента. Прави се сравнение между две групи: ползватели на старите детски площадки, създадени през комунизма, и на новите детски площадки, създадени през последните години в съотвествие с наредбата. Методиката беше приложена локално - в Хасково, но е приложима навсякъде.

Пързалка - слон от епохата на реалния социализъм.

С Тюркан стигнахме до идеята, че детските площадки имат (по-точно е желателно да имат) пет измерения: радост (това включва както предпочитанието към конкретно място, така и привързването към това място), природа (както материалът за съоръженията, така и всички природни елементи на площадката - вода, скали, почва, растителност), безопасност (редуциране на риска децата да пострадат), социализация (възможност за общуване, но и възможност да се изграждат знания за социалните правила) и дизайн (както дизайн на съоръженията, така и цялостният изглед на площадката и разположението на отделните елементи в нея). Всъщност петте измерения са взаимосвързани, така че идеалната детска площадка (колкото и абстрактно да звучи) е синтез и от петте.

Рисуването по тема и интервюирането 
след това бяха част от дейностите ни 
в Мозаечния подход.

Изработихме инструменти за изследване на нагласите на родителите и децата доколко старите и новите детски площадки отговарят на техните предпочитания и в каква степен отговарят на петте измерения. При децата приложихме т.нар. Мозаечен подход, който съчетава качествени (наблюдения и интервюта) и количествени методи (въпросници). При родителите използвахме стандартен въпросник с Ликертова скала (избор на отговор от 1 до 5) и скала за ранжиране на петте измерения по важност. 

 Люлка с двойна седалка. С нея
илюстрирахме тенденцията към
колективизъм през соца. 

Статията представя и част от резултатите. Не представяме всички данни, защото работим по текст, който ще предложим за публикуване в академично издание.

Пълният текст на статията в Абитаре е достъпен тук.

* * *

Ако обичате списания без жълтини и клюкини, защо не четете "Абитаре"? Чета го, откакто започна да излиза през 2008г. и се превърна в любимото ми списание на български (всъщност текстовете са двуезични - излизат едновременно и на български, и на английски). Стана ми по-любимо и от L'Europeo, които доста познати наричат "най-доброто". Е, аз предпочитам Абитаре. То е списание за идеи, при това за идеи в действие. В него се пише много смислено и концептуално, но не само с архитектурни термини, а на разбираем човешки език. Показва се важността на това как създаваме и оформяме пространствата, които обитаваме. И по този начин деликатно се намеква на читателите, че архитектурата в крайна сметка е за хората, не за архитектите. 

Въпрос за $ 1 000 000: рационални ли сме? И защо не сме?

Нека ви попитам нещо:

В едно езеро растели лилии, които започнали да се размножават. Всеки ден покритието от лилии удвоявало размера си. Ако лилиите са покрили цялото езеро за 48 дни, колко време им е трябвало да покрият половината езеро?

И една аритметична задача:

Топка и бухалка струват един долар и десет цента. Бухалката струва един долар повече от топката. Колко струва топката? 

Такива въпроси, в различни форми, са често задавани в психологически изследвания на мисленето, оценяването и вземането на решения. Когато нямат много време да мислене, мнозинството от хората казват уверено, че топката струва десет цента. А половината езеро ще се покрие с лилии за 24 дни. Въпреки, че отговорите на пръв поглед са верни, всъщност те са грешни.  

Топката струва пет цента, а бухалката - долар и пет цента. Що се отнася до лилиите, половината езеро е покрито за 47 дни.

И какво от това?

Не е задължително да си Буридановото магаре,
за да не знаеш какво е по-добре да избереш...

Психолозите се питаме: Защо се случва така? Защо често решенията ни изглеждат правилни, а на "второ четене" се оказват нелогични? Защо отиваме в магазина да купим едно нещо, а накрая вземаме друго (не по-добро); защо ядем нездравословна храна; защо пием повече от допустимата норма алкохол и решаваме да шофираме; защо добрите момичета си падат по лоши момчета; защо избираме политици според харизмата, а не според знанията и уменията; защо ценим семейството, но изневеряваме; защо до последно отлагаме да свършим нещо важно и вместо това гледаме филми или играем игри на компютъра?

Над тези и още много въпроси за рационалното и нерациoналното в човешкото поведение повече от 40 години работят някои от светилата в психологията: покойният Амос Тверски и Даниел Канеман (носител на Нобелова награда по икономика), Гари Клайн, Насим Никълъс Талеб, Дан Ариели и Шийна Айнгард. По-нататък ще пиша за всеки от тях, защото изследванията им са фантастични!

Преди броени дни дойде новината, че фондацията "Темпълтън" ще финансира с 1 милион долара Ричард Уест и Кийт Станович за 3-годишно изследване на рационалните решения. Двамата са сред най-утвърдените и уважавани експериментални психолози съответно в САЩ и Канада. Станович е поне малко познат у нас, защото преди три години на български излезе книгата му "Нека мислим правилно за психологията" (Изток - Запад, 15 лева, силно я препоръчвам).

Какво е рационалност?

Проф. Ричард Уест от университета Джеймс Медисън.

Уест обяснява рационалността като начин на мислене, който ни води към по-добро разбиране за това, което е вярно за света, начин на мислене, който ни приближава до разбирането на света, такъв какъвто наистина е. Стартовата точка на двамата учени е откритието им от предишни проучвания, че и хора с висок коефициент на интелигентност понякога правят нелепи мисловни грешки. Нещо повече: според данните на Уест и Станович понякога умните хора са по-податливи на мисловни грешки от обикновените хора. Човек с шампионски IQ може да е тотално объркан относно хиляди всекидневни ситуации, в които се изисква здрав разум. Досега обаче психологията няма инструменти да измерва този здрав разум, или казано по научному: уменията за рационално мислене.

Проф. Кийт Станович от университета на Торонто 

След три години (надявам се) ще имаме първия тест, изследващ тези умения.

Ричард Уест и Кийт Станович не са първите, които поставят под въпрос общовалидността на стандартните тестове за интелигентност. През 80-те години на 20 век Хауърд Гарднър разви теорията за множествената интелигентност. На тази основа през 90-те Даниел Голмън пък разботи модела си за емоционална интелигентност.

Кийт Станович и Ричард Уест не са и първите, които получават добра сума за провеждане на изследване. Всъщност в Америка добрите психолози често получават добри грантове, за да правят наука.

Защо Станович и Уест получиха парите?

Поставен по-сериозно, въпросът е: как точно е позиционирана науката психология в света на (общо взето) прагматичния капитализъм? В какви условия се прави психологията по света?

Психологията на първо място е експериментална наука. Поставянето на научни хипотези, както и дизайнът, провеждането и анализът на психологически изследвания стоят в основата на науката. На второ място: психологията е приложна наука. Изследванията не се правят заради олимпийския принцип: "Я дай сега да правим нещо", а се правят с идеята резултатите им да носят знание, да дават препоръки, да улавят тенденции, да създават перспективи, да предлагат решения. Обобщено: психологията се стреми да е полезна. А това значи резултатите да се използват на различни нива и области във всекидневния живот на хората, организациите и обществото. Да прави живота на хората по-познаваем и по-добър - това е социалната функция на психологията.

В това се крие отговорът на въпроса защо Уест и Станович получават парите. В западния свят се правят качествени научни изследвания, бизнесът знае това и инвестира в тях, защото в дългосрочен план това ще е инвестиция с много висока възвращаемост. Освен това там имат дълга традиция в даряването на средства за наука. Множество филантропски организации подкрепят научни проекти, които могат да подобрят живота на хората. Затова там ценят знанието и хората, които го създават.

За сравнение, в България на пръсти се броят изследванията, финансирани от местни бизнес или нестопански организации. Единственото сериозно психологическо проучване, за което се сещам, беше  спонсорирано от Юлиян Генов.

Възможните приложения от изследването на рационалността: в бизнеса, мениджмънта и планирането, подбора и обучението на персонал, оформянето на рекламни стратегии, в образованието... навсякъде. В чисто екзистенциален смисъл, изследването може да обогати разбирането ни за мъдростта.

Как ще се изразходват парите на фондация "Темпълтън"? Най-вече за заплатите на екипа, който ще работи пред следващите три години върху анализа на по-рано събрани данни, за административни разходи и за пътните разходи на Кийт Станович до САЩ. Като разделим 1 милион на три години и на няколкото души, които ще работят по проекта, се вижда, че това не са чааак толкова много пари. Но са достатъчно, за да могат учените да се фокусират върху работата си, когато не се занимават с преподаване в университетите си. И са доста повече от моя опит в правенето на изследвания за 1000 лева :)

Възходът и падението на Дидерик Стапел: размисли около етиката в психологията

от: Georgi Stankov

Една от най-важните професионални теми, за които исках да пиша през годината, беше историята на Дидерик Стапел. Темата е значима, защото засяга професионалната етика на психологията и репутацията на нашата общност пред обществото. 

Защото Стапел не е кой да е - той беше професор по социална психология и декан на факултета по социални науки в университета в Тилбург, Холандия. Той беше една от звездите на европейската социална психология. Но-о-о-о...

Проф. Стапел на върха на славата си.

През 2011 година ръководството на университета заподозря, че Стапел фалшифицира данните за научните си публикации и започна разследване срещу него. Стана ясно, че поне 55 от 123-те академични статии на Стапел съдържат манипулирани данни. За да получи определени резултати, той сам си съчинявал даннните, или пък фалшифицирал и подменял реално получени данни. Както казваме на български: не статистика, а стъкмистика. 

Реакцията на Тилбургския университет беше категорична: незабавно отстраняване от заеманите академични позиции. Преди десетина дни излезе и окончателният доклад от разследването в университета, озаглавен "Flawed science: The fraudulent research practices of social psychologist Diederik Stapel". 

Един от участниците в академичната бъркотия коментира: 

Никога не съм имал каквото и да е подозрение. Той се ползваше с голямо доверие, декан на факултета, брилянтен, успешен, за мен нямаше индикатори, че не трябва да му вярвам. И в това не бях единственият.

Постъпките на Стапел нанесоха страшен удар върху репутацията на социалната психология. Да, има огромна армия от добросъвестни учени, които работят по правилата: стартират от дадена теория, поставят си хипотези, разработват и прилагат методики за изследване на участниците. Един Стапел обаче беше достатъчен, за да се взре светът в психолозите и да повдигне въпросително вежди. Холандското правителство през годините беше отпускало грантове за "научните" изследвания на Стапел на стойност 2 200 000 евро, а сега се оказа, че той е злоупотребил с парите на обществото. Потърпевши са не само данъкоплатците: измамени са също студентите и колегите му, които са ползвали данните за свои разработки. Измамени са и списанията, публикували статиите му. 

Историята със Стапел все пак има и положителен елемент. За психолозите като общност това беше началото на катарзис, породен от оживените дискусии за социалната отговорност на професията. Похвална е и реакцията на университета в Тилбург, който показа ясно, че никой не може да се заиграва с правилата на академичната работа. Мисля, че всеки начинаещ изследовател в областта на социалните науки трябва задължително да прочете доклада.

Ще призная, че именно историята на професор Стапел ме накара да открия блог за изследването Haskovo Playgrounds: In a Transition from Communism to the Modern Times. Блогът е своеобразен архив на всички дейности по изследването - с видео, с фотографии - просто няма как да говорим за измисляне и фалшифициране. Трябва да пазим доверието на обществото и да не забравяме, че в крайна сметка психологията служи на обществения интерес!

На Измирската архитектурна седмица 2012

от: Georgi Stankov

На 4 и 5 октомври с колегата ми Тюркян Фърънджъ участвахме в Измирската архитектурна седмица 2012. Тюркян е докторант по социология в университета Гази в Анкара и има силен интерес към ранното детско развитие, но от позицията на социолог. Двамата направихме интересен синтез на детската психология и детската социология с дисциплини като градско планиране, архитектура и дизайн, заради което Камарата на архитектите в Измир ни покани да участваме на техния ежегоден форум. 

В Измир се представихме с академична лекция и работилница. 

Лекцията беше за студенти по архитектура от университета Dokuz Eylül. Темата: изследването ни за детските площадки в Хасково и петте измерения, на които според нас трябва да отговаря мястото за игра на децата. Представихме методиката, която разработихме и приложихме при изследването си в Хасково (Mosaic approach, който е пилотен за България). 

Показахме как на практика социалните науки могат да помогнат на архитектите и дизайнерите в оформянето на публичните пространства (важна тема за мен, заради интереса ми към т.нар. Environmental psychology). Показахме още един начин социалните науки да служат на обществения интерес (друг значим момент, пряко свързан с възгледите ми за професионалната мисия и етика на психолозите). 

Със студентите по архитектура от университет Докуз Ейлюл

На работилницата обучихме студенти по архитектура по нашата методология за работа с деца. Студентите усвоиха умения за ефективна комуникация с деца, така че да активират детското участие в процеса на вземане на решения относно пространствата, които децата обитават и в които всекидневно взаимодействат помежду си и с възрастните. 

След това под нашата супервизия студентите работиха с деца за изпълнението на проекта „Детската площадка на моите мечти”. Уъркшопът ни имаше и известен социален ефект, защото децата бяха от маргинализирани общности с трудности в социалното включване и по-високо ниво на престъпност (ок, извън политическата коректност бих казал директно, че повечето деца бяха с ромски произход). Децата бяха много заинтересовани и с огромно желание участваха в уъркшопа. За тях останаха прекрасни спомени, за студентите – нови знания и умения, а за нас с Тюркян – усещането за добре свършена работа! 

П.П. Благодарности на проф.Хикмет Гьокмен от университета Докуз Ейлюл и на г-жа Елиф Кайрян от Измирско детско ателие за тяхното гостоприемство и съдействие! 

С организаторите на мястото на лекцията. Вдясно от мен е проф.Гьокмен, вляво - Тюркян Фърънджъ, а дамата с бялата рокля е Елиф Кайрян.

П.П.П. София, чакай ни!!! 

Още малко снимки: 

Запознавам се с децата.

А тук вече сме първи приятели.

С децата и един от учителите им.

Брифингът за студентите беше специална
част от уъркшопа... 

...на която ги обучихме да използват
нашите техники за работа с деца.

Започва се с брейнсторминг и се стига до...

...избор на идея и проектиране.

А изпълнението е...

...истинко забавление!

Невероятно е как добре си паснаха детската креативност
и уменията на студентите по архитектура!

На финала - всички заедно и доволни :)

Ето 6 от резултатите от уъркшопа:

Умереното пиене усилвало социалните връзки в групата

от: Georgi Stankov

Една добра новина, която ще даде научна аргументация на любителите на пийването в компания защо трябва да продължават по избрания път!

Съвсем ново изследване на университета в Питсбърг смело заявава, че умерените дози алкохол увеличават социалните връзки в групата. Изследването на проф. Майкъл Сайет и екипа му допуска, че умереното пиене оказва силно положително въздействие както върху мъжете, така и върху жените, когато са в компания.

Разговорът над чаша сближава и непознати (Снимка: This Is Money.co.uk)

Методологията

Проучването обхванало общо 720 души - мъже и жени, - включени в множество отделни малки групи. Всеки участник в него бил разпределен по случаен признак в компанията на още двама непознати. Тримата сядали заедно на кръгла маса и имали 36 минути за разговор. Всеки разговор бил записван с камера, която запечатвала мимиките и говора на участниците в различните фази на общуването помежду им. След това учените подробно анализирали заснетия материал. 


За да може да сравнява резултати, екипът наблюдавал три групи изследвани лица. Първата група е експерименталната - тези хора пиели истински алкохол. Хората от втората група пиели плацебо - напитка, за която им било казано, че съдържа малко алкохол. Третата - това е контролната група - пиели безалкохолни питиета. 

Резултатите 

Първо, според обратната връзка от участниците, които действително пили алкохол, по време на разговора се повишило усещането им за свързаност в групата. Освен това при пиещите алкохол, за разлика от контролната група, и тримата се включвали в разговора, така че никой не оставал игнориран.

Второ, започнали да си отделят повече време, когато говорели с другите. 

Трето, намаляло изразяването на негативни емоции. Започнали да показват повече "искрени" усмивки [б.м. - този израз използват експериментаторите], а също започнали по-успешно да отговарят на усмивките на събеседниците си.

Извод: според проф.Сайет умереното пийване в компания помага да се създаде по-добра групова атмосфера и сближава членовете на групата.

И моето мнение

Аз пък си мисля, че не самият алкохол повишава социалните взаимодействия, а два други фактора:
1. В какво настроение е човек, когато започне да пие с други хора.
2. Какви са предварителните му очаквания за въздействието на алкохола.
От това, в какво настроение и с какви очаквания започваме да пием, много зависи как ще ни тръгне общуването с непознати. Има хора, които по природа са подозрителни, и тях не малко, ами и много пиене няма да ги отвори за приказка.

Ако бях провел изследването, бих направил последващи интервюта с участниците за това с какво свързват пиенето и какви преживявания имат в миналия си опит с алкохола, в компания от познати и/или непознати хора.

Според мен, най-доброто предположние на екипа от Питсбърг е, че въздействието на алкохола върху междуличностните отношения трябва се изследва в социална среда. Така изследването е максимално близо до реалността. 

* * *
Ако сте имали търпението да изчетете всичко дотук, получавате и награда: една песен, която си е точно на мястото по темaта за пиенето:  The Company от Fish.

Кажи ми какви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си ти

Старата мъдрост Кажи ми кои са приятелите ти, за да ти кажа какъв си ти намира поредното си потвърждение в изследването на Никълъс Кристакис и Джеймс Фаулър. Те публикуват откритията в Connected: The Surprising Power of Our Social Networks and How They Shape Our Lives. 

От 2002г. насам Кристакис и Фаулър  изследват социалните мрежи – не виртуалните като Фейсбук и Google+, а действителните ни познанства - хората, с които се срещаме очи в очи.

Изследването доказва, че човек със затлъстяване има няколко пъти повече познати, които също са с наднормено тегло,  отколкото например аз (65кг.). Затлъстяването се превръща в епидемия – в социална зараза, която се предава от човек на човек.

Според Кристакис и Фаулър има пряка връзка между това дали сред приятелите ви има човек с наднормено тегло и вашето собствено тегло. На първа степен на отдалеченост: ако имате дебел приятел, има 45% вероятност също да сте дебел. На втора степен: ако ваш приятел има дебел приятел, тогава вероятността да сте дебел е 25%. На трета степен: ако сте приятел на приятел на приятел на дебел човек, вероятността също да сте дебел е 10%. Едва на четвъртата степен на отдалеченост няма пряка връзка между теглото на човека и теглото на неговите приятели и техните социални мрежи. Тук вероятността спада до 4%.

(Тук, разбира се, говорим само за споделени, взаимни приятелства. Не се броят случаи, при които Гошо посочва Тошо за приятел, но Тошо не посочва Гошо.)

Ние, хората, копираме поведения и постепенно ги превръщаме в норми.

Според Кристакис и Фаулър хората си влияят до трета степен на отдалеченост в цели 12 области на начина на живот и на мислене

По същата логика пушим или отказваме цигарите, пием еднакви напитки, гласуваме за един кандидат, подкрепяме един отбор и предпочитаме определени телевизионни предавания. Така се предават и копират дори емоции, а това може да осветли донякъде въпроса защо големите тълпи са ирационални и в тях хората вършат неща, които не биха си и помислили да направят, когато са сами. Спомнете си например бунтовете във Великобритания през лятото на 2011г.

Следователно, ако Елена е любезна с Петър, е по-вероятно Петър да предаде нататък добротата и да е любезен със Стефан, а той с Лъчезар и т.н. в един непрекъснато растящ кръговрат.

Изследването на Кристакис/Фаулър ми даде и две посоки за размисъл:

Първо: ако то е вярно, значи ни дава насока как да подбираме социалните си контакти. На езика на поговорките: с какъвто се събереш, такъв ще станеш. Или може да го преиначим: ако искаш да станеш като някой, събирай се с такива като него. Ако искате да обсъждате идеи и каузи, вероятно трябва да смените кварталната компания, която се събира в гаража на Благо да пие бира и да коментира футболни мачове. Ще трябва да отидете в Червената къща, дори да не познавате никого, за да чуете, видите и участвате в нещата, които се случват там.

Второ: социалните мрежи разпространяват това, което влагаме в тях. Както нивата ражда това, което сме засадили в нея, така и социалните мрежи умножават това, което сме „имплантирали” в тях. Ето защо всеки може да оказва влияние върху социалните си мрежи. Това значи, че ако започнем съзнателно да проповядваме дадена кауза или пък даваме коннкретен поведенчески пример на най-близките си хора, най-вероятно ще им повлияем.

...
Какви книги за психологията предпочитате? Въздухарски, пълни с общо красиви приказки и помпозни фрази? Или сериозни, но увлекателно написани? Ако е второто, значи Connected... е достойна за Вас!

-------------------------------------------------
За авторите: Никълъс Кристакис преподава социология и здравни политики в Харвард. Джеймс Фаулър е политолог и експерт по здравни системи.
-------------------------------------------------
Книгата все още не е преведена на български. Може да прецените дали си струва и да я поръчате от Амазон.

Какво е важното накрая?

от: Georgi Stankov

Каква история бихте разказали в края на живота си?

Кой спомен, мислите, че ще е най-силен?

Какво послание от живота си би било най-важно да предадете на другите?

Може би ще е за:

• как е минала кариерата Ви?
• колко пари сте спечелили? 
• какви неща сте придобили? 
• местата, до които сте пътували? 
• начинанията, които сте завършили успешно? 
• или нещо друго? 

Моя приятелка от Дания ми разказа за резултатите от норвежко изследване, събрало историите на 51 неизлечимо болни пациенти на възраст между 43 и 95 години. Разговорите са били част от терапията през последните седмици от живота им. 

 Методологията:

Технически изследването протекло така: на пациентите се давали отворени задачи за писане, например "Ако можех да се върна на място, където съм бил/а..." или "Човекът, който никога няма да забравя..." и т.н. После отговорите били разделени в категории. Оказало се, обаче, че категориите са почти ненужни. Защо ли?

Резултатите: 

За какво, мислите, са разказвали най-много хората? Всички те разказвали, общо взето, за едно и също: за любов и грижа. Любов и грижа, свързани с хора, които за били важни за пациентите: родители, дядовци и баби, съпруги и съпрузи, деца, приятели, дори и някои по-странични хора, оставили върху тях отпечатък по някакъв начин.

Местата, които хората, си спомняли, били свързани с любовта и семейството. Домът от детството, лятната вила, градината, в която са си играли като деца и т.н. И хората, които никога няма да забравят, са тези, които са обичали и от които са били обичани. 

Любов и грижа. Хора и връзки. Това е, което хората си спомнят в края на живота си. 

Малко мои мисли за живота: 

Ето защо е хубаво да показвате на любимите си хора, че ги обичате. Ако са си отишли от живота ви, споменете ги с признателност, че ги е имало. Ако имате приятели далеч - обадете им се. Ако сте родители, или дядовци и баби, имате страхотния шанс да дадете най-прекрасното нещо на децата: любов и грижа. Един ден - след много години - ще те го знаят. 

Помислете си за възрастни хора, които остаряват сами - партньорите им са починали, а децата им са далеч. Много от тях имат неосъзнатата потребност да споделят живота си и опита си. Едно малко добро, което да направите през годината, може да е това - да седнете до някой възрастен човек и да поговорите с него. Помислете и за децата в институции. Ако сте доброволци в такаво място, можете поне малко да компенсирате липсата на любов и грижа.

И малко мисли за психологията: 

Терапията, приложена на норвежките пациенти, е пример за наративна терапия. При нея клиентът разказва, подкрепян от терапевта. Струва ми се много подходящо да се използва при възрастни хора, защото освен да стимулира процеса на себепознание, тя може да подкрепи и процеса на себеприемане. Това би им донесло усещането за смисъл на живота им и би помогнало да намерят покой със себе си. Казано с думите на Ерик Ериксън: цялостност вместо отчаяние.

Вместо заключение: