ГЕОРГИ СТАНКОВ

Покрай пандемията на Covid-19 имаме възможност да чуем всякакви мнения - лекари, професори, доценти... вирусолози, пулмолози, епидемиолози, специлаисти по инфекциозни болести и по какво ли още не. И когато виждаме по телевизионни канали или сайтове имена, които не знаем, но пред тях има едно "д-р" или "доц.", па още повече "проф.", сме свикнали да вярваме. Или най-малкото да се вслушваме като в авторитети. Отделно, че има сайтове, които публикуват невярна информация, позовавайки се на не знам си какви други учени глави и често слагайки гръмки заглавия на публикациите си (знаете, борба за трафик). Естествено, през последните две седмици сме със завишено внимание към определени теми и бързо реагираме - кликваме, гледаме, слушаме, четем, изпитваме емоции... Защото ситуацията е нова и непозната, ние нямаме опит с такива ситуации, объркваме се от неизвестността и в резултат често изпитваме повишена тревога. Авторитетът е този, който знае какво да се направи и

Мой приятел се включи в някакво предизвикателство във Фейсбук - в седем поредни дни да сподели седем важни за него книги. Днес беше редът на Виктор Франкъл. Моят приятел сподели корицата на книгата "Човекът в търсене на смисъла" и написа:  Човекът преживял ужасите на Холокоста, запазил човешкото в себе си и продължил след това да върви по своя път с гордо вдигната глава!  Напълно съм съгласен с написаното от моя приятел, само бих променил едно. Струва ми се, че след своя болезнен, но осъзнат и преработен опит, запазвайки и издигайки своето достойнство, Франкъл е бил смирен. Достойнство и смирение. Не гордост. Представям си смирението на устоелия, на моралния победител. Франкъл не е вървял с гордо вдигната глава. Според мен е вървял със смирено вдигната глава.  А вие какво ще кажете? 

За много от нас изминалата седмица на извънредно положение донесе промени. За други промените тепърва започват. Това ни поставя в ситуация, пред каквато не сме се изправяли преди като личности и като общество. Неизбежно е да преживяваме разнообразни, разнопосочни и не винаги лесни за разбиране и овладяване емоции. Променяме рутината си, при това промените не се отнасят само за нас, а и за наши близки - деца, родители, роднини. Виждате, че и информацията, която излъчват различни хора през различни медии, често не помага, а обърква. Промените не е само в обществената динамика - те са и във вътрешната ни динамика. В движение се учим да ги овладяваме - като общество и като индивиди.  Създавам онлайн група за подкрепа. Тя ще се събира веднъж седмично в онлайн среда и ще следва принципите на т.нар. encounter-групи, вдъхновени от Карл Роджърс през 60-те години на 20 век. Може би вие или някой, когото познавате, изпитва потребност да общува с други хора и да сподели тази нова, неп

Темата за пост-апокалиптичния свят ме заинтересува през 2014г., когато прочетох едно Ръководство за планиране на извънредни ситуации на Пентагона. Първоначално предвиждах "След края на света" като игра за възрастни, но така и не се намериха достатъчно пораснали, които да се престрашат да разчупят консервите. Затова започнах да прилагам някои елементи от играта в работата с деца - в групите "АБВ на детето" знаят това най-добре!  Напоследък все повече хора се осъзнават, че не знаят какво ги очаква и че понякога се появяват нежелани и нечакани ситуации, в които не можем да планираме бъдещето си.  Затова след края на пандемията и на извънредното положение, което парламентът гласува днес, играта "След края на света" няма да е само за деца, но ще има и версия за възрастни, при това преоформена като цялостен тийм билдинг. Така че най-интересното предстои! Ще ви държа в течение, а междувременно прегледайте това събитие.  След края на света. Епична игра