Posts

Showing posts from March, 2019

Не е прост бай ти Ганьо!

Кубрат Пулев спечелил тежък боксов мач в Калифорния. Интервюирала го репортерка в спортно облекло, подчертаващо нейните вторични полови белези. След краткото интервю, той я хванал за лицето и я целунал . След като репортерката подала жалба, Пулев обяснил, че били приятели (тоест запознали се ден-два по-рано), предишния ден се снимали (той я обгърнал през рамо, тя поставила ръка на корема му) и след целувката тя отишла на партито на победителя, където никак не изглеждало да е в #metoo състояние на духа. Дали това ще е достатъчно за американците ще стане ясно на 14 май, когато ще решават какво да правят с лиценза му. Истина е, че има различни фактори, които могат да объркат интерпретацията ни на поведението на другите, както и да повлияят на нашето поведение. След победа Пулев е с много адреналин, тестостерон, вероятно и допамин, напрежението му е високо, а в такива случаи то може да се изяви по различни начини. Някои от тях са приемливи, други - не. Освен това интерпретацията кое

В очакване на WSTC

Image
През втората половина на май ще участвам в  World Senior Tourism Congress  в Китай. Четири години и половина ме занимава въпросът как възрастните хора могат да живеят по-пълноценен и удовлетворяващ живот. Да кажа "занимава ме" е сухо - всъщност се превърна в една от каузите ми. През това написах няколко научни статии, в които изследвах посоките за развитие на конкретни политики за възрастните - за неформално образование, социална и културна активност, спорт, туристическа дейност и пътувания и т.н. Изследвах (не само теоретично, но и експериментално) различни потребности на възрастните хора и как може да се повиши житейската им удовлетвореност. Открих добри практики в други страни и се заех със застъпничество за прокарването им в България. Така станах част от международен интердисциплинарен екип, в който споделяме и обсъждаме идеи и изследваме начините за повишаване на удовлетвореността през късната възраст. Някои от тези идеи вече се реализират - за съжаление, не у нас.

Денят на отговорността

През последните години не минава Трети март, на който да не си разменяме изображения и клипове в социалните мрежи и да утвърждаваме за пореден път колко много обичаме родината си и колко искрени патриоти сме.  Не възнамерявам да го оспорвам - вярвам, че хората, които споделят всички тези крилати мисли, фрази, клипове и снимки, наистина обичат България. Само че, както казва баналната психологическа истина, само любов не стига - нито в личните отношения, нито във възпитанието на децата, нито в отношението към родината ни.  За мен Трети март е ден на отговорността.  Когато се ражда третото българско царство, това е преди всичко началото на една огромна, изключителна отговорност. Отговорност, която тежи и днес и която мнозина от нас не успяват да понесат. За нашата нация Трети март значи следното:  От тук насетне свършва времето на оправданията - какво било миналото, колко тежко било робството. От тук насетне никой не ти е виновен. А и да е виновен - справяй се. Имаш сво