Денят на отговорността

През последните години не минава Трети март, на който да не си разменяме изображения и клипове в социалните мрежи и да утвърждаваме за пореден път колко много обичаме родината си и колко искрени патриоти сме. 

Не възнамерявам да го оспорвам - вярвам, че хората, които споделят всички тези крилати мисли, фрази, клипове и снимки, наистина обичат България. Само че, както казва баналната психологическа истина, само любов не стига - нито в личните отношения, нито във възпитанието на децата, нито в отношението към родината ни. 

За мен Трети март е ден на отговорността. 

Когато се ражда третото българско царство, това е преди всичко началото на една огромна, изключителна отговорност. Отговорност, която тежи и днес и която мнозина от нас не успяват да понесат.

За нашата нация Трети март значи следното: 

• От тук насетне свършва времето на оправданията - какво било миналото, колко тежко било робството. От тук насетне никой не ти е виновен. А и да е виновен - справяй се. Имаш своя държава - твоя грижа е да я направиш по-добра. Имаш свой живот - твоя работа е да  го изживееш добре. 
• Всеки успех е твой. Както и всеки провал. Именно в това е смисълът на свободата - да търсиш своя интерес, да правиш избори и да береш плодовете им. Това е благословията и проклятието на свободата. 
• Хубаво е да си свободен, може би най-хубавото и най-святото състояние на духа, но свободата значи да си господар на себе си и вземаш решения за себе си. Затова не просто имаш право, а си длъжен да правиш избори, да си изпълняваш задълженията, да си носиш последствията! 
• Ето защо Трети март е покана да мислим не за миналото, а за бъдещето. 

Та затова си мисля по това празнично време, всеки трети март през последните години, през които избуява Фейсбук патриотизмът. Имам познати, за които е важно да напомнят на себе си, на децата си и на всички нас, че имат я прапрадядо опълченец, я член на таен комитет, я с нещо друго изявил се възрожденец или следвъзрожденец. Имам познати, които се скъсват от благодарности на тоз или оногоз и са готови пак да се вкарат във филма на фили и фоби. А основното е да помним, че както всеки човек е отговорен за своя живот, така и всички ние сме отговорни като нация за съдбата си. Точка.