Предизборни мисли [част 1]

 Искам в предстоящата предизборна кампания да видя, че политическите сили не просто обещават "ще направим това или ще направим онова", а предлагат ясна идеология и обвързват политическите си предложения с тази идеология.

Идеологията има значение, дори в 21 век (и особено в 21 век), и нейната липса води до размиване на политическите физиономии и води до популистки лакърдии и хаотични, но медийно широко отразявани действия без идейна последователност, а политическото поведение не се различава от поведението на потребителите на Фейсбук, които се борят за повече лайкове на поредното си селфи.

България и Европа имат потребност от изчистване на тези размивания. Иначе сме пред риска протестен вот без ясна политическа основа и позициониране, а от там и без яснота какви действия да очакваме от политическите играчи, да ни докара до поредната ситуация, в която гражданинът гледа небето и пита "Боже, аз ли криво ти се молих, ти ли криво ме разбра?"

Онлайн група за подкрепа по време на извънредното положение

За много от нас изминалата седмица на извънредно положение донесе промени. За други промените тепърва започват. Това ни поставя в ситуация, пред каквато не сме се изправяли преди като личности и като общество.

Неизбежно е да преживяваме разнообразни, разнопосочни и не винаги лесни за разбиране и овладяване емоции. Променяме рутината си, при това промените не се отнасят само за нас, а и за наши близки - деца, родители, роднини. Виждате, че и информацията, която излъчват различни хора през различни медии, често не помага, а обърква. Промените не е само в обществената динамика - те са и във вътрешната ни динамика. В движение се учим да ги овладяваме - като общество и като индивиди. 

Създавам онлайн група за подкрепа. Тя ще се събира веднъж седмично в онлайн среда и ще следва принципите на т.нар. encounter-групи, вдъхновени от Карл Роджърс през 60-те години на 20 век. Може би вие или някой, когото познавате, изпитва потребност да общува с други хора и да сподели тази нова, непозната и все още трудна за овладяване динамика на преживяванията си, или просто да пусне светъл лъч разнообразие в новото всекидневие.

Това може да се случи с помощта на опитен групов водещ. Готов съм да помогна! А и вие си помогнете! 

П.П. Участието в групата е безплатно. Местата са ограничени. 

Презентацията "Среда и поведение" на One Design Week 2016

На 16 юни в рамките на One Design Week 2016 направих презентацията "Среда и поведение" (слайдовете са най-долу!).  

Темата е част от широката интердисциплинарна област, наречена Психология на околната среда (Environmental psychology), която е пресечна точка на психологията, дизайна, урбанизма, архитектурата и антропологията. Психологията на околната среда изследва взаимовръзката между физическата среда и човешкото поведение, както и влиянието на средата върху усещането за благополучие сред отделните индивиди и общности. 

Лекцията е уводна, първата от цикъл от десет лекции, и представя някои основни концепции в психологията на средата. Накратко представям двете основни традиции в изследването на ваимоотношенията среда - човек: когнитивно-психологическата и социално-психологическата, и показвам няколко техни приложения с цел подобряването на начина, по който хората функционират във всекидневния живот.

(Един от хубавите моменти беше позитивната обратна връзка от присъстващите. Сред тях срещнах творчески личности като Pink Yellow Me, които ме споменаха с добро. А финландският презентатор арх. Еса Лааксонен ми подари книгата Architecture and Empathy.)

Ето малко снимки от +Lina Krivoshieva , както и самата презентация:

Не, присъстващите не спят. 

Това е упражнение за място и идентичност. 

Аудиторията: архитекти, дизайнери, артисти и мениджъри в 

областта на културата и културните политики от

България, Чехия, Австралия и Финландия. 

Ще ми се да кажа "Зала Лотос едва побираше желаещите да 

присъстват на презентацията", но ще е малко прекалено. 

Все пак тези 20+ души са съвсем нова публика, която не знаеше нищо 

за психологията на околната среда. Така че имаше и смисъл, и полза. 

Презентацията: 

Environment and behavior from Georgi Stankov

Развиването на Идентичностен капитал като създаване на приказка

В една дупка в земята живееше хобит...

И би живял добре цял дълъг хобитски живот, ако... Но тогава щеше ли да има история, която да разкажем? Същото се отнася за всеки от Вас. Ако не излезете от уютната си, топла, подредена хобитска дупка, ако не напуснете зоната на комфорт, няма да създадете историята на живота си. Нийл Доналд Уолш го е казал ясно: "Животът започва в края на зоната ти на комфорт." Да инвестирате в идентичностен капитал значи да отидете отвъд статуквото на момента, да постигнете нещо повече от нещо важно за Вас. Знам за какво говоря от личен опит - седмица след като с любимата се обяснихме в любов, заживяхме заедно и продължаваме да го правим седма година. През това време планирахме и произведохме дете и други хубави неща. Бяхме достатъчно луди да се съберем, а сега сме достатъчно луди, за да сме заедно. :)

Panta rei - всичко тече и всичко се променя

Защо всички приказки започват с "имало едно време"? Защото това значи, че каквото и да сте постигнали, дори да е "идеалното" състояние, е преходно и временно. То остава в миналото, защото условията се променят непрекъснато. Хераклит е прав: не можеш да стъпиш два пъти в един и същи поток. Необходимо е действие, за да запазите идеалното състояние, необходимо е действие, и за да промените неидеалното. Няма печеливш ход в избора да останете постоянно в хобитската дупка. Така че, дали ще работите по голяма или по малка smart-цел, тя все ще е част от Вашата история. Просто действайте!

Най-важното във всяка история 

От дете чета вълшебни и приключенски приказки. Ще ви предложа шест точки, които опитът ми от приказките поставя. Имайте ги наум, когато създавате историята си:

• Бъдете готови за драма - защото в историята, освен външна трудност, може да има и вътрешен конфликт. Всяка история в ядрото си съдържа конфликт, който трябва да разрешите. Излизането от зоната на комфорт е свързано конфликт - да бъде или да не бъде? 
• Предвидете трудностите - защото по пътя си може да срещнете различни препятствия. Може да е огнена река, баба Яга, триглава ламя, може да е какво ли не. Някакви идеи как ще ги преодолеете? Кои свои качества ще използвате? 
• Бъдете нащрек за съперниците си - защото искат да грабнат ръката на царкинята вместо Вас и са готови на всичко, за да Ви попречат. Така е с конкуренцията в бизнеса, така е и в личния живот. Какво могат те, с какви ресурси разполагат, какви са възможните им реакции в различни фази в историята? 
• Мислете за съюзниците си - защото в приказките винаги се намира някой добър помощник, който да даде на героя вълшебен дар или да се намеси в решителен момент. Затова помислете: кой как и с какво може да Ви помогне? 
• Очаквайте обрата - защото идва един момент, в който независимо от трудностите, героят успява да обърне посоката на движението. Както е казано: когато животът те притиска, отвърни му. Ако сте достатъчно устойчиви и настойчиви, ще надделеете. 
• Помнете златната ябълка - защото целта трябва да е в съзнанието Ви. Вие започвате историята си с тази цел, заради нея излизате от зоната на комфорт и тръгвате към Долната земя. Не забравяйте защо сте започнали пътешествието. 

Развиването на ИК е постоянен процес на инициация. Затова традицията сред индианците в Северна Америка е да дават нови имена на младежите едва когато са ги заслужили, и да ги променят, когато се случват важни събития в живота им. А в някои азиатски народи всеки мъж има своя песен, която създава и допълва през целия си живот. Запомнете това! Идентичността е истината, която сте сътворили в своите очи и в очите на другите.

Идентичностен кашитал на три нива - лично, бизнес, общностно

Ще Ви разкажа три истории - три инициации. Едната е история за личностно развитие, втората - за бизнес развитие, третата - за социално развитие.

Първата история е на Константин, който спря пушенето. След 15 години активно пушене той се изправил срещу утвърдения си житейски навик, срещу влиянието на приятелите - пушачи и срещу реакциите на мозъка, който често му напомнял за никотиновата си зависимост. Константин обаче си поставил по-големи цели (например да спести за фантастичен фотоапарат и да подобри здравето си), през цялото време си напомнял защо го прави, и в крайна сметка го направил. Как се променя идентичността на героя в тази история? Той е по-уверен, че може да се лиши от нещо, тествал е волята си, подобрил е функционирането на тялото си. 

Втората история е на Георги Пейков от Пловдив, който произвежда терапевтични велосипеди - триколки за хора с увреждания. Стартирал е от нулата и е единственият в България, но не гледа на работата си като на доходоносен монопол. Напротив - поддържа възможно най-ниските цени и понякога дарява триколки на институции и хора в нужда. Георги е създал социално-значим бизнес, в чиято идентичност икономическите мотиви вървят ръка за ръка с човечността. 

Третата история е на Маджора Картър от Южен Бронкс. Статистиката казва, че в черното гето положението е безнадеждно. Процентно отпадналите от училище деца, безработните младежи, попадналите в затвора, страдащите от дихателни заболявания и т.н. са в пъти повече от средните за страната. Там, в родния си квартал, Маджора повела кампанията Green the Ghetto и вдъхновила много доброволци да създадат истински крайречен парк, едно нормално, зелено и спокойно място за общността.

Ето как, когато се фокусирате върху развитието на идентичностния си капитал, като хора, предприемачи и социални активисти, Вие създавате истории. А отделните истории се преплитат в голямото и пълно Сказание на живота Ви, във Вашите събрани съчинения.

Заключение

Да инвестирате в идентичностния си капитал значи да се придвижвате (себе си, бизнеса си, общността си) от точка А към точка Б, от състоянието, в което сте, към състоянието, в което искате да сте. Значи още да харесвате идеята за себе си, да инвестирате в материализирането на идеята за себе си и да сте пълноценния си Аз на личностно, бизнес и/или социално ниво. И това е правилният път, или, както Майк Робинс казва, по-добре е да бъдете себе си, защото всички останали места са заети.

Как да организирате по-добре действията си със SMART-цели?

Преди време с познат разговаряхме за ИК (идентичностния капитал). Как ти звучи, попитах го. Отговори ми: 

Звучи ми като шанс да крачат по-щастливи хора по улиците. 

Миналата седмица представих първия етап в развитието на Идентичностния капитал: да откриете какво формира Вашата идентичност и Ви прави това, което сте. Открили сте какво цените в себе си и какво ще Ви помогне да сте това, което искате да бъдете. Но много добри идеи никога не се превръщат в реалност. Идеята да крачиш щастлив е различна от постигането на щастието.

Как да превърнете идеята в действие? За това ще поговорим сега, а текстът тук е оперативен, техничарски. Няма да говорим за екзистенциалност, а за технология. Необходим е план. Първото действие за реализирането на идеята е нейното планиране!

Ползата от SMART-целите

Нито е магия, нито е панацея - използването на SMART-цели е просто добър инструмент за планиране и организиране на действията ни. SMART е абревиатура от пет думи - пет критерия за оценка на плана. Когато си поставяте цели, мислете дали отговарят на 5-те критерия. Хубавото е, че този модел е добър както за дългосрочни, така и за краткосрочни цели!

S е за Specific - целта Ви трябва да е конкретна и да отговаря на въпроса "Какво искам да постигна?" Например в "Едноминутният мениджър" Бланчард и Джонсън говорят за едноминутни цели - ясно поставени и разбираеми цели, описани в максимум 250 думи (за да можем да ги прочетем за една минута).

M е за Measurable - целта Ви трябва да е измерима - да има ясен индикатор за това, че е постигната и че сте променили нещата в желаната от Вас посока. Въпросът е "По какво ще проличи, че целта е изпълнена?" Кои стъпки трябва да преминете, за да постигнете резултат? Бланчард и Джонсън подчертават, че най-важният мотив за хората е да виждат резултата от дейността им.

A е за Attainable (или Achievable) - целта Ви трябва да е постижима, да е по силите Ви, да имате уменията, знанията, средствата и времето за изпълнението й. На това ниво търсите отговор на въпросите "Как?" и "Колко?" и оценявате дали разполагате с необходимите ресурси.

R е за Realistic - целта трябва да е реалистична. Тя може да е постижима по принцип, но дали наистина си струва цената (времето, усилията и т.н.)? На това ниво се запитайте "Доколко е реалистично?" Не се стремете към Пирови победи, само защото са победи! Някои казват, че R е също за Relevant - дали целта се съотнася към по-големите ни цели, мисия, актуално състояние и т.н.

T е за Time-framed - целта трябва да е ясно очертана във времето - една седмица, един месец, два месеца. Въпросът тук е "Кога?" Когато започвате да развивате своя ИК, е добре smart-целите да не се простират далеч във времето. Представете си ги като малки стъпки по дългия път, които ще Ви дадат увереност, че се справяте и че имате нещо постигнато зад гърба си.

Смарт целите на Мат Кътс 

+Matt Cutts от Google се е научил да прави точно това: поставя си 30-дневни smart-цели. Неговите 30-дневни предизвикателства са конкретни, измерими като резултат, постижими, отговаряли са на капацитета и целите му, и са били ясно рамкирани в относително кратък времеви период.

Интересно е да видим как г-н Кътс оценява опита си. Той твърди, че животът му се е изпълнил с повече незабравими моменти. Самочувствието му се повишило. Станал още по-отворен към нов опит. Закалил волята си. Това е възможно и за Вас, стига да изберете цел, която отговаря на ценностите, духовните Ви търсения, основните принципи, на които искате да градите своя живот.

Заключение и преход 

Първият текст от поредицата за Идентичностния капитал беше по-романтичен и мечтателски. Този тук е по-сух и железобетонно сив. Защо го има?

1. За да напомни, че Идентичностният капитал се развива чрез действие. Може да действате спонтанно и да имате изключителни постижения, но един план винаги помага, защото дава структура и яснота. А и както се казва, добрата джаз импровизация става, когато първо си научил стандартите и ги свириш добре. 
2. За да служи като компас. Понякога може да има моменти, в които да се демотивирате, розовите очила да помътнеят и да Ви стане малко по-сиво, уморено и скучно. Важно да не се отказвате (освен ако няма някакви големи промени в житейските Ви обстоятелства, които Ви възпрепятстват). Откажете ли се по средата, ще приличате на човека, който хем ял сол, хем ял бой, и накрая си платил. ;) 
3. За да утвърди, че само действието създава историята ни. Ако Мат Кътс го прави и го разказва в TED, какво може да Ви попречи да го направите? Да - в крайна сметка идентичността е не е кухи думи - тя е дела, идентичността е историите, които споделяме. 

Следващият текст от поредицата ще е за идентичностния капитал като разказвачество. А вие какви истории имате за споделяне? 

За идентичностния капитал

Преди няколко години колегата психолог Мег Джей първа използва израза identity capital, обръщайки се към младите хора с препоръка какво да правят през 20-те си години. Вземете някакъв идентичностен капитал, каза тя.

По-долу ще представя накратко какво е идентичност, какво е идентичностен капитал, и как да развиете идентичностен капитал.

Какво е идентичност?

Идентичността е отговорът на въпроса "Кой съм аз?" Ние сме многопластови същества, затова и идентичността е съвкупност от всички наши роли, интереси, действия и мотиви.

Идентичността е комбинация от нашите социални роли в различни ситуации. Можем да сме деца на родителите си, но и родители на децата си, гаджета в дискотека или съперници за гадже, колеги, съседи, протестиращи граждани, войници, спътници във влак и т.н. и всяка роля си има репертоари и правила, които изпълняваме. Понякога изпълняваме няколко роли едновременно или превключваме от една в друга. От някои свои роли сме удовлетворени, от други - не.

Като тийнейджъри преминаваме през време, наречено от Ерик Ериксън криза на идентичността. Кризата се решава с намиране на отговора на въпроса "Кой съм аз и за какво се боря?"от младия човек. Понякога обаче, като по-възрастни, се налага да преосмислим отговора, или да оценим до колко животът ни следва дадения отговор.

Какво е идентичностен капитал?

Идентичностен капитал значи да инвестираш в себе си, да добавиш стойност към това, което си и което искаш да развиеш на по-високо ниво. Ключовото е думата идентичност - за разлика от другите капитали и инвестиции, тук целта не е да трупаме финансови печалби, нито даже да развиваме знания и умения, необходими на пазара на труда, например, а да правим неща, пряко свързани с вътрешния ни Аз - с ценностите, които ни оформят като Аз.

Защо е важно да развивате идентичностен капитал?

Причините са две: личното щастие (първична) и връзките с хората (вторична).

1. Личното щастие. В психологията официално го наричаме субективно благополучие и е свързано с изживяването на позитивни усещания от нещата, които правим. Щастливи сме, когато се занимаваме с неща, които ни носят дълбоко вътрешно удовлетворение и отговарят на дълбоките ни вярвания. Щастливи сме, когато учим интересни неща и прилагаме наученото в живота си.

В Moving Pictures Тери Пратчет пише за таланта и призванието:

’Знаеш ли коя е най-голямата трагедия в целия свят?’ каза Джинджър, без да му обръща ни най-малко внимание. ‘Това са всички хора, които никога няма да открият какво наистина искат да правят или в какво са наистина добри. Това са всички синове, които стават ковачи, защото бащите им са били ковачи. Това са всички хора, които биха могли да бъдат наистина фантастични флейтисти, но които остаряват и умират, без изобщо да са видели музикален инструмент, така че стават лоши орачи. Това са всички хора с таланти, които никога няма да открият. Може би не са били родени в момент, когато е било възможно да ги открият.’

Получаваш само един шанс, каза тя. Ще живееш може би седемдесет години, и ако си късметлия, получаваш един шанс. Помисли за всички родени скиори, които са се родили в пустини. Помисли за всички гениални ковачи, родени стотици години преди някой да е изобретил коня. За всички умения, които никога не са използвани. За всички пропилени шансове.

А това ми напомня за Уилям Тачър от "Като рицарите" - бедното момче, което се осмели да промени съдбата си. На професионален език можем да кажем, че Уилям разви идентичностния си капитал.

В измерението на личното щастие стои и теорията на Маслоу за йерархията на потребностите. Изграждането на идентичностен капитал кореспондира с най-възвишената и духовна, но същевременно естествена и простичка наша потребност: да се самоусъвършенстваме. Точната дума, използвана от Маслоу, е самоактуализация.

2. Стигам до втората причина да развиваме идентичностния капитал: връзките с хората. Вижте например бизнеса. В бизнеса все повече ценим личността отвъд професионалната й роля, компетенции и специфичен опит в тясна област. Все повече се интересуваме от човека в цялост, от нещата, които прави извън работата си и от неговите мотиви да ги прави. Повече са и експертите, и компаниите, които търсят непрофесионалния профил на кандидата. А расте и обратната тенденция - компаниите се стремят към идентичност отвъд качеството на стоките и услугите, които предлагат. Корпоративният имидж придобива все по-човешки вид и създаването на корпоративна идентичност е де факто изграждане на идентичностен капитал. И все повече компании търсят служители и партньори, които развиват тази страна на личността си. Затова identity capital development в един момент може да се окаже и инвестиция в кариерното Ви развитие.

Как да развиете идентичностния си капитал?

Мег Джей пише за младите между 20 и 30, защото работи предимно с хора в тази възраст и в криза на идентичността. Но идеята й е приложима във всички възрасти. Нещо повече, за хора в средна възраст, развиването на идентичностния капитал може да се превърне буквално в екзистенциално спасение. Възможностите са неизброими: от нареждане на кубчето на Рубик, през включване в читателски клуб, до започване на нов бизнес. Важното е да отговарят на по-големите въпроси: Кой съм аз? Кое ме прави такъв?

В моята практика изследваме тези неща, които според човека го правят това, което е и което иска да бъде. След това мислим за дейности, които биха дали повече съдържание във формата. Мечтаеш за световен мир? Добре, а какво си направил досега? А какво можеш да направиш?

Нека да помислим за Вас в перспектива: какво искате да постигнете и да оставите след себе си във важните за Вас социални роли. А какви нови социални роли бихте могли да имате? А какви ще са възможните последствия от изборите, които правите?

Така направи Светла, която реши да напусне стабилната си работа си в уважавана организация и се отдаде на призванието си, макар че бъдещето става неясно и несигурно. Но Светла разбира, че перфектните условия може би никога няма да дойдат. Колко още трябва да чака, за да се впусне във важната й тема за защита на човешките права? Трябва ли да чака да се пенсионира? Или да спечели джакпота на тотото? Тя разбира, че настоящата ситуация не отговаря на потребностите й и затова решава да я промени.

Заключение

Инвестирането в идентичностния капитал значи да развивате тези елементи от личността си, които Ви дават идентичността, към която се стремите сега и в бъдеще. То значи да сте проактивни, се самоактуализирате, да се усъвършенствате, и така да сте по-щастливи във всекидневието си.

Прекомерният позитивизъм би извикал: "Ще успееш! Давай!!! Само напред и нагоре!" Скептичният негативизъм би процедил: "Няма как да стане... международното положение пречи." Реалистичният подход, основан на вярата ми във взаимовръзката между щастието и психичното здраве, казва така: "Доколкото обстоятелствата го позволяват и имате възможност - започнете!"

Изследвайте за какво мечтаете, какво обичате да правите, кои са талантите ви, кое е вашето призвание и на какви каузи искате да отдадете живота си. И след това си позволете удоволствието да ги осъществите. По думите на Артър Аш: 

Започнете от там, където сте. Използвайте това, което имате. Правете това, което можете. 

* * * * *
Забележка:
Същият текст излезе в LinkedIn Pulse под заглавието "Как да превърнете идентичността си в капитал?"

Без ценности няма лидерство (речта на полковник Слейд от "Усещане за жена")

Скромен младеж среща своенравен възрастен мъж, който го увлича в странно пътешествие. Възрастният става наставник на младежа и го обогатява с пъстрия си, пикантен и често отвъд представата за нормалност живот. От друга страна, общувайки с младия, възрастният намира основание да живее. Младежът е заплашен с изключване от училище, защото съвсем неволно се е замесил в хулиганска проява на няколко от богатите си съученици. В кулминационния момент възрастният се появява неочаквано пред комисията, която трябва да реши съдбата на младия и го спасява с реч, останала в историята на киното.

Това в пет изречения е филмът "Усещане за жена" с Ал Пачино в главната роля. Младежът се казва Чарли, възрастният - Франк Слейд, ослепял и пенсиониран офицер от армията.

Ето част от великата защитна реч на подполковника от запаса Франк Слейд:

Ето и по-дълъг пасаж от речта:

За какво говори Франк Слейд? Освен за shit и fuck you. Говори за много неща. Чрез думите му например можем да илюстрираме различни личностови черти. Или можем да разискваме социални проблеми, като неравенството между социалните слоеве. Но в случая ще разгледам друга тема. Тя е за ценностите и лидерството. Каква е връзката между лидерство и ценности? Само личност, която ясно изразява ценностите си и ги утвърждава с действия, може да бъде лидер. Лидерът е този, който може да вдъхнови останалите в името на нещо, като сподели ценностите си с тях. Пример - Васил Левски. Лидер без ценности е оксиморон.

I. Какво са ценностите?

I call them principles, заявява подполковникът. Ценностите са най-общо принципите или мотиваторите, влияещи на живота ни. Те са основата, на която се гради лидерството. Ценностите, според Тереза Левитин, са устойчиви вярвания, мисли и чувства, които влияят или определят важни оценки или избори, отнасящи се до хора, ситуации или идеи… Ценностите се различават от нагласите по това, че са по-малко на брой, по-общи, по-малко ситуативно обвързани, по-устойчиви на модифициране. 

Говорим за ценностите по различни начини: ценностна система и йерархия на ценностите, работни ценности, организационни ценности, ценностна промяна, ценностна криза и т.н. Важното е да помним, че те са в основата на идеята за лидерство.

II. Защо ценностите са важни?

По думите на Рой Дисни, "не е трудно да вземаш решения, когато знаеш какви са ценностите ти." Можем да сравним ценностната система с компас: ако не знаеш какъв избор да направиш, в коя посока да поемеш, поглеждаш компаса и виждаш къде е твоята посока. По думите на Мишел Обама, отправени към нейния съпруг - настоящият президент на САЩ Барак Обама, "в края на деня, когато дойде времето да вземеш това решение, като президент, всичко, което трябва да те води, са ценностите ти, твоята визия, и житейския опит, които те направиха този, който си."

Важността на ценностите е в тяхното значение за идентификацията на личността - заявяването на ценности е свързано със заявяването на определени цел и смисъл на живота. Воденето на живот съобразно ценностите, които имаме, е пряко свързан с усещането ни за удовлетвореност и смисъл, сочат данни от позитивната психология.

III. Теорията на Милтън Рокич за ценностите. 

Рокич е американски социален психолог. Приносът му за изучаването на ценностите е неизмерим. Изследванията му успяват да обхванат целия ценностен спектър на американското общество. Той конструира емпиричен инструмент, съдържащ 18 терминални и 18 инструментални ценности, с който прави цялостен разрез на ценностната система на Америка през 60-те и 70-те години на 20в., като при това го специфизира по отношение на класови, расови и религиозни общности, субкултурни групи и пр. Рокич осигурява емпирични данни по теми като връзката между ценностите и поведението, характера и причините за ценностната промяна и т.н. Фундаменталният му труд е The Nature of Human Values (1973).

Според Рокич: "Да кажем, че един човек има ценности означава да признаем, че определен начин на поведение или цел е за предпочитане пред друг тип поведение. Това убеждение предпоставя съответна нагласа по отношение на нещата и ситуациите, то е стандарта, който ръководи и детерминира действията, нагласите, идеологиите, оценките, отношенията с другите: сравнението с тях, опитите да им се повлияе."  Основна отлика на ценностите от нагласите според Рокич е това, че първите не се отнасят към някакъв обект, а са по-общи и по-съществени в живота на хората. Той определя ценностите като "предпочитани начини за поведение или крайни цели, разположени върху континуум на значимостта". Според Рокич "ценността е тип вярване за това, как трябва да се държим или за крайните цели на съществуването… Ценностите са абстрактни идеали... представящи личностните вярвания за крайните цели или за идеалните начини на поведение." (Rokeach, 1973).

IV. Видове ценности

В теорията на Рокич ценностите са групирани в два типа: терминални (крайни жизнени цели) и инструментални (желани качества или поведения).

Терминалните ценности са: 
вълнуващ живот, душевна хармония, комфорт, красота, любов, мир, мъдрост, национална сигурност, приятелство, равенство, самореализация, самоуважение, свобода, семейство, социално признание, спасение на душата, удоволствие, щастие.

Инструменталните ценности са: 
амбициозен, весел, интелигентен, логичен, любезен, нежен, независим, отговорен, покорен, полезен, прощаващ, самообладателен, с богато въображение, смел, способен, честен, чист, широкомислещ.

V. Ценностна система и ценностна криза 

Ценностите според Рокич не са равнопоставени. Всеки от над ги класитра по различен начин, в йерархия от най-значимите до най-маловажните. Начинът, по който подреждаме ценностите си, се нарича ценностна система.

Но понякога животът ни предлага изпитания, в които ценностната ни система е под въпрос. Може да се наложи да избираме между ценностите си и да ги преподредим наново.

Във филма директорът на училището предложи на Чарли да свидетелства кой е извършил хулиганската проява и срещу това да получи стипендия за престижен университет. За бедния Чарли това беше сериозен вътрешен конфликт - дали, или... Редица изследователи разглеждат кризите в живота на човека и една от тях е кризата на идентичността (виж Ерик Ериксън: "Идентичност: младост и криза", "Наука и изкуство", 1995). В известен смисъл кризата на ценностите е частен случай на кризата на идентичност. Например възможно е две ценности на високо място в нечия ценностната йерархия (напр. професионална самореализация и семейно щастие) да са в конфликт помежду си, защото реализацията на едната възпрепятства реализацията на другата. Конфликтът е случая на Чарли е между две или повече ценности: например самореализацията (да учи в добър университет) влиза в конфликт със самоуважението и душевната хармония (непоносимостта да го направи на цената да издаде съучениците си). В крайна сметка човек решава ситуацията като действа или бездейства, като в нито един от случаите няма гаранция, че преодолее кризата по удовлетворяващ начин. Затова пък филмът предлага щастливо разрешение в стил deus ex machina.

VI. Ценности и лидерство. 

Да се върнем на речта на подполковник Слейд. Когато казва, че Чарли няма да продаде никого, за да купи бъдещето си, той обяснява това поведение с ценностите честност и смелост: "Това е нещото, от което лидерите трябва да са направени!"

По думите на Стив Нюбъри, един от най-известните разпространители на израза основано на ценности лидерство (values-based leadership), "силните и етични ценности на лидера са критични за успеха на компанията." Мнозинството хора вероятно би искало да е част от нещо (екип, организация, група...), което прави нещата по "морално правилния" начин.

Фигурата на лидера в това морално правилно правене на нещата е решаваща, защото той задава посоката, моралния стандарт, правилата на съществуване в екипа и отношенията му с външния свят. Лидерът е този, който трябва да убеди хората, че понякога е необходимо определено действие и че то е подходящото действие.

А не е ли самият Франк Слейд потвърждение за това? Нали командирът не може да изоставя младите си бойци на бойното поле, под обстрела на противника? Затова той се появи  в залата и защити младия Чарли. Показвайки и убеждавайки комисията кой е морално правилният начин. 

Кръгове и социoметрия в Google+

Един разговор за управлението на кръговете в Google+ ме вдъхнови да потърся теоретичните основи на кръговете в Г+. Защото има такива. Концептуално кръговете в Г+ са онлайн приложение на социометрията, създаденa от Джейкъб Морено. 

Какво е социометрията?

Това е метод за изследване на отношенията между хората, на неформалната структура в човешките общности и на степента на близост, доверие или авторитет между членовете на общността. Как така?

Ето един пример: рисуваме в центъра на лист кръг, с който обозначаваме себе си. След това нанасяме други кръгове, за да обозначим свои познати - например съучениците ни от гимназията. Разполагаме всеки на такова разстояние от нас, че да покажем степента на близост, която чувстваме към съответния човек. Или пък да определяме към кого от колегите в офиса можем да се обърнем при професионален проблем. Или с кого бихме споделили съкровена мечта, вярвайки, че няма да ни се присмее. 

Няма как всички да са на еднакво разстояние. Доверието, симпатиите, близостта много често са различни, нерядко са несиметрични и понякога не са двупосочни. Социометричната техника за представяне на отношенията се нарича социограма.

Пример за социограма: Джон и неговите познати нюйоркчани.

Пример за социограма: Джон има 16 приятели и познати от времето, когато е живял в Ню Йорк. С някои се знае от офиса, с други е ходил на футболни мачове, с трети се е запознал в кварталната кръчма. Някои от познатите му също се познават и това е отбелязано с линиите помежду им. Тези, които Джон чувства по-близки, е разположил по-близо до себе си. Някои са доста отдалечени и вероятно Джон няма добри чувства към тях (поне според това, което Джон знае и си представя за техните отношения). Подчертавам: социограмата отразява субективните възприятия на Джон на отношенията му с хората. Например някой от хората, които той е разположил близо до себе си, може в своята социограма да постави Джон на доста по-голяма достанция! 

Същият принцип е приложим спрямо цели категории или групи от хора. Вярно, тогава има по-голямо обобщаване, но точно това се доближава до идеята за кръговете в Гугъл+. 

Категориите от познати на Джон.

Най-близо до Джон са хората, които нарича VIP (най-близките роднини и приятели) и FRIENDS. Следват братовчедите и лелите от RELATIVES, колегите от OFFICE  и съседите от NEIGHBORS. Хората, с които се среща във фитнеса или с които кара колело в парка, са SPORT. С трите хикса показваме, че има хора, които Джон не иска нито да вижда, нито да чува.

По подобен начин в Google+ категоризираме контактите си в тези категории, които са важни за нас. И ако социометрията е създадена, за да мери човешките отношения, то Google+ ни дава възможност да мерим и собствените си интереси. Всъщност, това е и една от основните му разлики с Фейсбук, който навремето стартира като пространство за среща на реално познаващи се хора. +Guy Kawasaki обаче още през ранната 2012г. настояваше, че системата Google+ не е просто за хора - тя е за страсти и интереси.

Ето например Анна и нейните интереси. 

Да приемем, че Анна има пет кръга: Семейство, Фотография, Готвене, Мода и Онлайн Пазаруване. Анна е настроила системата така, че да получава известия за всяка публикация на хората от Семейство (затова съм го оцветил в синьо). Освен това Анна иска да получава колкото може повече публикации от Семейство в общия поток от новини (затова връзката от кръга към Анна е по-широка). Това се отнася и за Готвене и Фотография. Анна е решила да получава по-малко публикации в потока от кръговете Мода и Онлайн пазаруване.

Практически това, което е направила Анна, е социометричен избор по интереси. 

Най-важното за социометричните отношения в кръговете на Google+: 

1. Те са индивидуализирани - всеки потребител е свободен да създава кръгове, така както му харесва. Кръговете отразяват моя свят и моите интереси. Аз съм активен агент и създавам света си според личните си предпочитания. Затова е важна онлайн идентичността, която изграждаме; затова е полезно да имаме подробни профили и релевантно съдържание - по този начин ясно заявяваме кои сме и помагаме на другите да преценят дали да ни добавят в хръговете си. 

2. Отношенията не е задължително да са симетрични - аз добавям Иван, той мен - не. Тогава ще мога да чета само публичните публикации на Иван. Несиметрично е и това, че можем да настроим колко информация да получаваме от даден кръг. Също несиметрично е, че можем да избираме с кого какво да споделяме и колко дистанция да поддържаме. Дори това, че можем да си "поръчаме" известия всеки път, когато хората от даден кръг публикуват нещо, е несиметричност (примерно аз получавам известия за кръга VIP).

3. Динамични са - можем да преместим един човек от един кръг в друг, а може да е в 2-3 кръга едновременно. Можем и да го премахнем от кръговете. Можем да променим интензивността на информацията от един или друг кръг, в зависимост от моментен интерес или тенденция (например по време на актуални политически събития, които ни интересуват, можем да настроим системата така, че да получаваме повече информация от кръг с условното име "Новинарски сайтове").

"Живите мъртви" и психологията на ръба

Промоционалният плакат на
Живите мъртви от 2010г.
Изображението се използва
по правилата за
честна употреба.

Снощи, след няколкомесечно прекъсване, продължи четвъртият сезон на сериала +The Walking Dead  (Живите мъртви, както е известен в България). Това беше добър момент за почитателите му, сред които съм и аз :)

Постапокалиптичният сюжет за живота на шепа хора, оцелели след злощастна зараза и превръщането на почти цялото човечество в зомбирана хищна тълпа, не е нов - киното и литературата отдавна експлоатират тази идея. Постижение на екипа е, че успешно създава потискаща, злокобна и понякога безперспективна атмосфера. Но изключителното в този сериал е майсторството, с което сценарият използва психологията на ръба*. 

Освен трилър и хорър, Живите мъртви е и психологическа драма. В него има няколко елемента, заслужаващи отбелязване: 

Първо, вземането на решения в екстремни ситуации. Когато нямаш време да мислиш и трябва да направиш бърз избор, или когато стресът е силен и ограничава способността ти за задълбочена преценка, или когато попадаш пред напълно непознат проблем... какво ще направиш? В сериала това се случва много често. Решения, взети под диктовката на инстинка за оцеляване (и в този смисъл рационални, макар често предизвикващи моралните норми), се редуват с решения, които не следват нито логиката на оцеляването, нито на морала. Но това най-добре илюстрира объркаността и хаоса в главите на героите.

Второ, социалнопсихологическите процеси в малка група. Сценаристите на сериала постоянно разглеждат въпросите за конфликта, чувството за принадлежност, сплотяването и разделянето в групата (например Андреа избра да остане с губернатора на Уудбъри), различните лидерски подходи по време на криза (харизматичното, но манипулативно и агресивно лидерство на губернатора на Уудбъри срещу основаното на хуманни ценности лидерство на Хършел), влиянието на различията или на личните отношения върху климата в групата и нейната ефективност, и накрая - емоционалните преживявание на групата и на индивидите при всички тези събития. 

Трето, развитието на характерите.  То е свързано с (а) личностните предиспозиции, които се отключват от (б) процесите в групата и (в) нейната реакция на външните събития. Докато някои персонажи са сравнително по-устойчиви и непроменливи и оттам предсказуеми в поведението си (например Хършел с функцията му на морален арбитър), други понякога се "люшкат" между различни състояния (като Рик след загубата на жена си), а трети се променят поради динамиката на груповия живот и вътрешни процеси (Шейн) или заради фактори като възрастта (Карл навлиза в пубертета и дръзко търси независимост).

Тази триада ме привлече към сериала. Ако човек преодолее идеята, че сюжетът е само е шок и ужас, ще открие интересни психологически моменти.

--------------

* "Психология на ръба" - харесва ми да наричам така процесите на вземане на индивидуални и групови решения в крайно напрегната обстановка. 

Пари и класа

Джийвс и Устър - герои от доста различни класи

През последните няколко дни мои приятели коментират къде с ирония, къде с тъга, къде с яд появата на футболиста Валери Божинов и поп-фолк певицата Андреа на първия учебен ден в едно софийско училище. Общо взето, реакцията е "Некъф ужас, некъф ад".

Стана ми интересно. От една страна, можем да даваме Валери и Андреа като пример за хора, които са се издигнали благодарение на собствените си способности. Станали са известни (и успели) с това, че притежават качества, които са високо ценени (и остойностени) в обществото ни. Какви по-добри ролеви модели* да представим в пазарното ни общество? По-добре ли щеше да е, ако в училището поканят писателите Теодора Димова и Георги Господинов - талантливи са, но книгите им са с тираж 1000 бройки... Какви ролеви модели са те, като никой не ги е чувал? От друга страна...

И си спомних един скорошен разговор. С моя позната разговаряхме за класите. Тя тъкмо се беше върнала от Великобритания и с удоволствие споделяше впечатления от тамошното общество. 

Обсъждахме британската класова разделеност - квартали, заведения, училища, та и начин на говорене сe свързват с принадлежността към една или друга класа. Работническа, средна, висша. Има места, където ходят много специфични групи от хора. Съгласихме се, че разделението в обществото им е от векове и няма изгледи скоро да се промени. Там наистина има значение от кои си, каза тя. 

Ако не играеше добре футбол,

днес Уейн Рууни навярно 

щеше да е безработен 

пройдоха, който се бие по
 кръчмите на родния си 
квартал Крокстет.

И все пак, казах аз, нали има и промени. Традиционната стратификация* на социалните класи е определена от мястото ти в йерархията на богатството. Дали това правило от времето на индустриалната революция* е валидно и днес? Поради определени причини (развитие на нови технологии, икономически отношения и социални феномени) в класовото статукво има все повече пробиви. Например много деца на работници и нискоразредни служители забогатяха като IT специалисти. Същото се случва в спорта и шоу бизнеса - до вчера броял пенитата в джоба си младок изведнъж става звезда и избягва наследствената фамилна съдба на заварчик по строежи. Джон Бонъм (Led Zeppelin) и Уейн Рууни (Manchester United) са два от многото примери за скок в стандарта на живот. Обратно, случва се хора, които потомствено са част от средната класа, да обеднеят. Но Бонзо и Уейн продължават да се държат като селски бабаити, а обеднелият интелектуалец продължава да излъчва достолепие. В средната класа (ако гледаме само доходите) може да влизат както велик университетски професор, така и велика порно актриса. Нещо не се ми връзва... Достатъчно ли е да мерим класата според парите? Май не. Тогава, какво прави класата?

Така стигнахме до нещо друго: класовата принадлежност отива отвъд това колко печелиш и къде живееш. Принадлежността към класата зависи много от това какво правиш и как харчиш парите си. Има значение как прекарваш свободното си време, с кого се срещаш, на какви концерти ходиш, къде прекарваш ваканциите си, какво четеш, на какви теми разговаряш, а не непременно дали новата ти кола струва 70 000 паунда. Значи класата не е пари, а е начин на живот. Понякога за определен начин на живот наистина трябва да имаш доста пари, но понякога - не. Или поне не само. Важното е с какви хора се събираме не само според парите, а и според интересите и дейностите. Това също е класа. Тя обаче не е определена от йерархия в доходите, а от други критерии, като знанието или степента на образованост. Което предлага различен начин за социална категоризация* на хората.

Сега си спомням, че през 90-те като студент най-често пътувах с влак (заради 50-процентните намаления на билета) и така веднъж срещнах една благородна по вид и изказ възрастна дама. Когато разбра, че съм от Хасково, тя се развълнува и ми разказа, че през 30-те като ученичка в девическа гимназия е посещавала откритите лекции на проф.Асен Златаров в София (Златаров е от възрожденски хасковски род, та така стана и асоциацията). А той бил не само знаещ, но и обаятелен популяризатор на науката, умеел да направи сложната материя на химията разбираема за неспециалистите. Забележете: университетски професор давал открити лекции за граждани, безплатно, аудиторията винаги била препълнена, коментарите продължавали и навън, след лекцията...

По демографски признаци, слушателите на Златаров са били крайно нехомогенна група: заможни и бедни, чиновници, предприемачи и работници, студенти и учители, социалдемократи, либерали, комунисти и демократи... Но е имало неща, което са ги отличавали: интересите и темите за разговор в областта на науката и образованието, а може би и на някои модерни за  времето си идеи като въздържателството (за разлика от мен, Златаров е бил апологет на трезвеността).

Затова, колкото и високи хонорари да получава Андреа за своите изпълнения, тя е от по-различна класа от солиста на Кралския симфоничен оркестър в Нидерландия Веско Пантелеев.

В този смисъл, нека оценяваме безпристрастно появата на футболиста и певицата в класна стая през призмата на социалната психология с термини като обществена нагласа, ценностна система* и модели за подражание. С какъв знак (+ или -) ще интерпретираме това събитие, е нещо друго.

И ако желаете промяна на моделите, спомнете си, че само преди 80 години Асен Златаров е бил звезда, "Славянска беседа" е била място за дебати, а обикновените хора са ходели на театър и са пращали децата си на уроци по цигулка. Промяната е възможна. За начините ще пиша друг път.

---------------------- Р Е Ч Н И К ----------------------
* ролеви модели - личности, чиито качества и/или поведение са ценени от членовете на  едно общество или група от хора и им служат за пример.
* стратификация - разделение на групи хора по социално-икономически измерения: доходи, условия на живот, образование.
* индустриална революция - времето от средата на 19в. до средата на 20в., когато се оформят нови технологии, производства и социално-икономически отношения (вкл. и класите, които знаем от текстовете на Маркс).
* социална категоризация - възприемане на определени хора като притежаващи определени характеристики, които са типични за някои, но не за всички хора.
* ценностна система - подреждането в йерархичен ред на ценностите, които имат човек, група или общество. Ценностите от своя страна са терминални (представи за това какво искаме да постигнем в дългосрочен план в живота си) и инструментални (какви искаме да бъдем, какви качества искаме да развием и притежаваме)

Световният ден на книгата и Анатомията на човешките отношения

Днес е Световният ден на книгата. Обичам книгите. Благодарен съм им, защото ми помогнаха да стана това, което съм. Защото са мост. Те ни свързват. Те правят възможни срещата, споделянето и съпреживяването.

Общото между книгите и хората в моя живот е, че най-добрите ми приятели са хора, с които сме обсъждали книги и идеи. 

Затова в Деня на книгата ви представям първата научна психологическа книга, която прочетох преди 20 години. 

"Анатомия на човешките отношения" 
(от сайта Книжно магазинче).

Тази книга е "Анатомия на човешките отношения" на Моника Аргайл и Майкъл Хендерсън. Издадена е от "Наука и изкуство" през далечната 1989г. Това е един от най-важните трудове по социална психология, които съм чел.

Аргайл и Хендерсън представят и интерпретират данни от множество психологически изследвания (свои и чужди) за различните видове взаимоотношения между хората, в цялата палитра на ролите, в които влизаме всеки ден: приятелство, интимност, съжителство и брак, родители - деца, съседски отношения, работно място.

Аргайл и Хендерсън търсят "ключето" към отговорите на въпроси като: какво изгражда успешните взаимоотношения? Какво ги поддържа? Какво ги разрушава?... Какви са ползите от връзките ни с хората? Какво се надяваме да получим от тях? Какво сме готови да им дадем...

Най-ценното от практическа гледна точка в книгата са правилата: принципите за поддържане на добри взаимодействия, извлечени от споделения опит на стотици интервюирани хора за отношенията им с другите. Нещо като Dos and Don'ts  във всички отношения, които споменах по-горе: между приятели, любими, партньори, съпрузи, съседи, колеги.

От първия път в началото на 90-те до сега препрочитах "Анатомията..." още няколко пъти. Понякога търся нещо, което съм забравил в детайли. Например наскоро извадих от нея интересна британска класация от 70-те години на 20в. за това какво търсят жените и мъжете в своите партньори. Вижте я:

Желани качества на партньора по реда на значимост:

Качества на партньора  (или какво искат жените)	Качества на партньорката  (или какво искат мъжете)
1. Постижения	1. Физически качества
2. Лидерски качества	2. Еротични способности
3. Професионални способности	3. Чувственост
4. Финансов усет	4. Умение да общува
5. Умение да забавлява	5. Домакински умения
6. Интелигентност	6. Шивашки умения.
7. Наблюдателност	7. Междуличностно разбирателство
8. Здрав разум	8. Влечение към изкуството
9. Физически качества	9. Духовно разбирателство
10. Способност за теоретично мислене	10. Артистични дарби

Изненадва ли ви нещо? Какво? 

Да стъпиш върху Иисус: странният случай с доктор Деандре Пул

Една истинска история от последните седмици, разказана  в Ню Йорк Таймс, едновременно ме изуми и ми даде храна за размисъл. Д-р Деандре Пул, инструктор по междукултурна комуникация във Флорида Атлантик Юнивърсити, провел интересно упражнение със студентите си, за да им покаже силата на културните символи. 

В час по междукултурна комуникация преподавателат инструктирал студентите да напишат на лист хартия името Иисус. След това предложил да го сложат на пода и да стъпят върху него. Kазал, че това е доброволен акт и никой не е длъжен да го прави. Когато виждал, че някои от тях се колебаят да стъпят, той питал защо не искат да го направят. Както и очаквал, религиозните студенти направили изказвания, които утвърждавали вярата им. Например: Християнин съм и обичам Иисус! 

Целта на упражнението била да започне дискусия за ценността на символите в различните култури. Затова вместо суха теория, д-р Пул използвал преживелищно упражнение, при което човек може да изследва себе си и реакциите си и така да оцени собствената си чувствителност към силата на символите. Така и станало. Но след това...

За последвалата ситуация българският народ казва Де го чукаш, де се пука. Студентът Райън Ротела подал оплакване срещу преподавателя пред ръководството на университета. Пред местен тв-канал също изразил недоволството си от Пул и неговото упражнение. Новинарите представили новината в стил "Професор кара студенти да стъпят върху името на Иисус." Вдигнала се порядъчна медийна шумотевица и губернаторът - републиканец Рик Скот направил публично изявление за тревогата си от нарушаването на добрите нрави, потъпкването на семейните ценности и омаловажаването на вярата в университетите. Различни граждански групи и ултраконсервативни неправителствени организации протестирали против "стъпването върху Иисус."

Потърсих повече информация за случая. Какво открих?

В резултат от шумното обществено обсъждане, преди три седмици ръководството на Florida Atlantic University е пуснало д-р Пул в административен отпуск. В 21 век се стигна до безпрецедентната ситуация на страницата на преподавателя в университетския сайт да се появи каре, обясняващо причините за отпуска: личната безопасност на Диандре Пул. 

За неопределено време д-р Пул няма да преподава и няма да има приемни часове, а курсовете му ще се водят от нови инструктори. 

Снапшот от профила на Деандре Пул в сайта на Флорида Атлантик Юнивърсити.

Парадоксално, създателят на това толкова дискутирано упражнение, проф. Джеймс Нойлип, преподава в католическия колеж Сейнт Норбърт. Той е автор на учебника Intercultural Communication: A Contextual Approach, към който има наръчник с много упражнения - едно от тях е и спорното стъпване върху Иисус. Нойлип го използва от години без никакви проблеми. Твърди, че то наистина е емоционално преживяване, но пък е ефективно за целите на курсовете му.

Странният случай с доктор Пул ме провокира за няколко коментара:

Първо, можем да съдим действията на д-р Пул само по един критерий: тяхната академична стойност. Потърсих и изчетох различни източници и смятам, че това е смислено академично упражнение. То би могло да допринесе за развиване на критичното мислене на студентите и за по-пълното им разбиране на културните различия. Оказва се, че е използвано в стотици колежи и получава положителни отзиви. 

Второ, идеята за "силата на културните символи" може да обясни донякъде разгорещените дебати за и против бурката във Франция. Или пък възмущението сред много българи от това, че чешки художник е изобразил България като тоалетна чиния в една своя инсталация. И гневът на мюсюлманите, изгорили датски знамена заради карикатура на Мохамед в датски вестник. Символичността ми напомни също за древния спор за иконите в православието - винаги в такива случаи съм обяснявал, че православните християни почитат иконите, защото иконите са символични репрезентации на светците, а не самите светци. Точно както листът с надпис не е самият Иисус.

Трето, гневната реакция на много граждани срещу богохулството и антихристиянството на Пул е лесно обяснима. Медиите предлагат избирателна информация и така (де)формират общественото мнение. Социалната психология отдавна е открила как: дава се оскъдна информация с няколко ключови думи, които предизвикват определени асоциации и емоционални реакции - тогава е по-вероятно да се отключи дадено действие. Този процес работи и с големи маси от хора, когато трябва да се повлияе на масовото поведение. Никой  от протестиращите не е разбрал, че в инструкцията си Пул не е казал на студентите "Стъпете върху Иисус!" - той им казал "Стъпете върху листа!" Извън фокуса е останало и това, че самият Пул е вярващ християнин и е бил учител в неделно училище.

Четвърто, сигурно за скандала има значение и това, че Деандре Пул е активист на Демократическата партия в Палм Бийч, а губернаторът Рик Скот е републиканец. Което показва как политиката може да експлоатира всякакви събития. Но и да не знаехме това, получихме поредния пример, че в отвореното и толерантно амерканско общество има места, в които все още господства пуританство от зората на 20 век.