За един бургер повече: Очобо и маркетингът, съобразен с културата

Японка в традиционно облекло;
рисунка върху коприна.

Представете си общество с вековни традиции, здраво вкоренени в начина на мислене и на живот на хората. Представете си още, че отвън идват нови представи за света и живота, за това кое е приемливо и кое - не. Срещата на модерността с традиционните културни практики може да стане въпрос с повишена трудност.

Но понякога се намира решение, което омиротворява традиционното и модерното. Така се случи в Япония и случаят очобо. Какво е очобо ли? Това е идеята за малката, деликатно оформена уста на японската жена. 

Каква беше дилемата в очобо?

Знаете, че японската естетика цени изящните малки градини, малките дървета - бонсаи, малките женски стъпала... оказва се, че това се отнася и за устите на дамите. За японците малката затворена уста е красива, а голямата и широко отворена уста - грозна. 

Това обяснява защо начинът на хранене на японците, и особено на японските жени, е съчетание от смирение, сдържаност, скромност и... малко отваряне на устата.

Tази естетическа нагласа е допринесла за формирането на уникална култура на хранене в Япония, но в 21 век се сблъска с неочаквано предизвикателство: американските фаст фууд шампиони - бургерите. Те са част от излез-и-хапни-навън-с-приятели-културата за Запада. И ето дилемата: как японката да изяде голям бургер? Трябва широко да отвори уста, за да го захапе. Социалният етикет казва, че е крайно нежелателно да го направи публично. Желание, забрана, срам, негодувание... Тогава?

Решението.

През 2013г. веригата ресторанти Freshness Burger излезе с Освобождение на жените от магията на "очобо": маркетингова стратегия, която се съобразява с културните норми, а не се конфронтира с тях. Freshness Burger започнаха да продават бургерите със специални хартиени опаковки, които скриват лицата на дамите, когато ядат от храната. 

Резултатът: за един месец продажбите на класически бургери на жени се увеличиха с 213%.

Изводът. 

Понякога въпросът кой ще победи във войната между традициите и модерността е погрешен.
Двете алтернативи са съвместими. Ин и ян, криза и възможност, сит вълк и цяло агне.
Изтокът умее да интегрира противоположностите.
А маркетингът трябва да е съобразен с културата.
Това значи да сме креативни в контекста.
Добре е да помним тази перспектива.

------------------------------
Забележка: статията излиза като огледална публикация в специализирания блог Междукултурни умения.

Мистър Бейзбол и японският етикет

Американският филм "Мистър Бейзбол" не е от шедьоврите на световното кино. Така че, ако не сте го гледали, никой няма да ви каже, че сте пропуснали много. Но филмът заслужава да го споменем в този блог.

Главният герой Джак Елиът е нахакан янки и бейзболна полузвезда. Въпреки, че в си кариерата си има няколко проблясъка, той е посредствен играч. Идва моментът, в който никой в САЩ не се интересува от услугите му. Джак приема единствената оферта - да играе в Страната на изгряващото слънце. Там, където ще бъде Звезда. Какво се случва там, можете да познаете сами. Културен шок, адаптация, любов, хепиенд. 

Класически сценарий, в който за щастие има няколко смешни сцени за срещата (добре де, сблъсъка) на американската и японската култура. Ето една от тях: 

И така, традиционно японците носят кимоно, а американците дънки; японците пият саке, американците - уиски; японците ядат с клечки, американците - с вилица; японците са тихи, американците - шумни; японците от всичко правят изкуство, американците от всичко правят бизнес. Но това са очевидните различия на повърхността. 

Ето по-дълбоките културни различия между японци и американци:

• Американската култура е индивидуалистична, японската - колективистична. 
• Американската култура е с ниска властова дистанция, а японската - с висока. 
• Американската култура е с краткосрочна ориентация във времето, японската - дългосрочна. 
• Американската култура е мъжествена, японската е женствена. 
• Американската култура подкрепя риска, японската подкрепя избягването на риска. 
• Американската култура учи да задоволяваме желанията си, а японската - да се въздържаме. 

------------------------------- 

Този пост излиза като огледална публикация едновременно тук и в специализирания блог "Междукултурни умения".

Да стъпиш върху Иисус: странният случай с доктор Деандре Пул

Една истинска история от последните седмици, разказана  в Ню Йорк Таймс, едновременно ме изуми и ми даде храна за размисъл. Д-р Деандре Пул, инструктор по междукултурна комуникация във Флорида Атлантик Юнивърсити, провел интересно упражнение със студентите си, за да им покаже силата на културните символи. 

В час по междукултурна комуникация преподавателат инструктирал студентите да напишат на лист хартия името Иисус. След това предложил да го сложат на пода и да стъпят върху него. Kазал, че това е доброволен акт и никой не е длъжен да го прави. Когато виждал, че някои от тях се колебаят да стъпят, той питал защо не искат да го направят. Както и очаквал, религиозните студенти направили изказвания, които утвърждавали вярата им. Например: Християнин съм и обичам Иисус! 

Целта на упражнението била да започне дискусия за ценността на символите в различните култури. Затова вместо суха теория, д-р Пул използвал преживелищно упражнение, при което човек може да изследва себе си и реакциите си и така да оцени собствената си чувствителност към силата на символите. Така и станало. Но след това...

За последвалата ситуация българският народ казва Де го чукаш, де се пука. Студентът Райън Ротела подал оплакване срещу преподавателя пред ръководството на университета. Пред местен тв-канал също изразил недоволството си от Пул и неговото упражнение. Новинарите представили новината в стил "Професор кара студенти да стъпят върху името на Иисус." Вдигнала се порядъчна медийна шумотевица и губернаторът - републиканец Рик Скот направил публично изявление за тревогата си от нарушаването на добрите нрави, потъпкването на семейните ценности и омаловажаването на вярата в университетите. Различни граждански групи и ултраконсервативни неправителствени организации протестирали против "стъпването върху Иисус."

Потърсих повече информация за случая. Какво открих?

В резултат от шумното обществено обсъждане, преди три седмици ръководството на Florida Atlantic University е пуснало д-р Пул в административен отпуск. В 21 век се стигна до безпрецедентната ситуация на страницата на преподавателя в университетския сайт да се появи каре, обясняващо причините за отпуска: личната безопасност на Диандре Пул. 

За неопределено време д-р Пул няма да преподава и няма да има приемни часове, а курсовете му ще се водят от нови инструктори. 

Снапшот от профила на Деандре Пул в сайта на Флорида Атлантик Юнивърсити.

Парадоксално, създателят на това толкова дискутирано упражнение, проф. Джеймс Нойлип, преподава в католическия колеж Сейнт Норбърт. Той е автор на учебника Intercultural Communication: A Contextual Approach, към който има наръчник с много упражнения - едно от тях е и спорното стъпване върху Иисус. Нойлип го използва от години без никакви проблеми. Твърди, че то наистина е емоционално преживяване, но пък е ефективно за целите на курсовете му.

Странният случай с доктор Пул ме провокира за няколко коментара:

Първо, можем да съдим действията на д-р Пул само по един критерий: тяхната академична стойност. Потърсих и изчетох различни източници и смятам, че това е смислено академично упражнение. То би могло да допринесе за развиване на критичното мислене на студентите и за по-пълното им разбиране на културните различия. Оказва се, че е използвано в стотици колежи и получава положителни отзиви. 

Второ, идеята за "силата на културните символи" може да обясни донякъде разгорещените дебати за и против бурката във Франция. Или пък възмущението сред много българи от това, че чешки художник е изобразил България като тоалетна чиния в една своя инсталация. И гневът на мюсюлманите, изгорили датски знамена заради карикатура на Мохамед в датски вестник. Символичността ми напомни също за древния спор за иконите в православието - винаги в такива случаи съм обяснявал, че православните християни почитат иконите, защото иконите са символични репрезентации на светците, а не самите светци. Точно както листът с надпис не е самият Иисус.

Трето, гневната реакция на много граждани срещу богохулството и антихристиянството на Пул е лесно обяснима. Медиите предлагат избирателна информация и така (де)формират общественото мнение. Социалната психология отдавна е открила как: дава се оскъдна информация с няколко ключови думи, които предизвикват определени асоциации и емоционални реакции - тогава е по-вероятно да се отключи дадено действие. Този процес работи и с големи маси от хора, когато трябва да се повлияе на масовото поведение. Никой  от протестиращите не е разбрал, че в инструкцията си Пул не е казал на студентите "Стъпете върху Иисус!" - той им казал "Стъпете върху листа!" Извън фокуса е останало и това, че самият Пул е вярващ християнин и е бил учител в неделно училище.

Четвърто, сигурно за скандала има значение и това, че Деандре Пул е активист на Демократическата партия в Палм Бийч, а губернаторът Рик Скот е републиканец. Което показва как политиката може да експлоатира всякакви събития. Но и да не знаехме това, получихме поредния пример, че в отвореното и толерантно амерканско общество има места, в които все още господства пуританство от зората на 20 век.

Колко даваме? (част II)

от: Georgi Stankov

Вчера представих Световния индекс на даряването (The World Giving Index) от 2010г. на Charity Aid Foundation. 

Днес ще ви запозная с разултатите на индекса за 2011г. 

Бележки за методологията: 

Както и миналата година, CAF търси какво и колко даряват хората по света. Изследват се три измерения:

# даването на пари на благотворителна организация;
# даването на свободно време за организация или кауза (хуманитарна, политическа, религиозна и т.н.);
# помагането на някой непознат, който се е нуждаел от помощ.

Въпросите се отнасят само за това, което анкетираните са направили през миналия месец. Галъп са изследвали над 150 000 души от 153 страни, в които живеят 95% от жителите на света. 

Основни изводи от изследването: 

1. Въпреки световната криза, светът е дарявал повече през 2011г. 
2. Увеличило се е даряването на време и помагането на непознати хора, но е спаднало даването на пари. 
3. Потвърждава се откритието от 2010г., че различните възрастови групи даряват по различен начин: по-възрастните дават повече пари, а по-младите – повече време и помощ на непознати. 
4. Финансовият простеритет и дарителството не са пряко свързани. Има богати страни, които не даряват толкова, колкото някои по-бедни страни. Отново се отчита, че там, където хората се чувстват по-щастливи, има по-силна тендеция за доброволчество и даряване на средства. 
5. Като регион Азия е постигнала най-сериозен напредък. Вижда се, че е възможно една страна да повиши рязко резултатите си само за една година: Индия, Пакистан и Бангладеш са го направили. 
6. САЩ са най-даряващата страна на планетата. САЩ бяха на 5-о място през 2010г., сега са на 1-о място, като имат увеличение във всички измерения на даряването: на пари, на време, на помощ за непознати. 

Резултатите:

Първите 10 страни са:

САЩ 

Ирландия 

Австралия 

Нова Зеландия 

Великобритания 

Нидерландия 

Канада 

Шри Ланка 

Тайланд 

Лаос 

Въпреки, че има размествания, те не са толкова големи, че да оспорят резултатите от предишното изследване. 

Къде сме ние?

През 2010г. България беше класирана на 141 място. През 2011г. сме на 145-о място. От 153 страни. 

Румъния беше на 143-о място, сега е на 118-о. Македония беше на 91-о място, а сега е на 132-о. Турция беше на 134-о място, сега е на 136-о. Босна и Херцеговина от 121-о място падна до 144-о. Черна гора от 138-о място стигна до 146-о. Сърбия от 150-о място се „издигна” до 147-о. Хърватска беше на 119-о място, сега е на 149-о. Албания беше на 112-о място и сега е на 150-о. Гърция от 147-о място през 2010г. падна до151-о място през 2011г. 

Това, че България за втори пореден път попада в дъното на класацията, може да се обясни с някои черти на народопсихологията ни. Като изключим порива на Възраждането (но и тогава наистина дейните българи са били малцина) и следосвобожденския ентусиазъм (но и тук трябва да си кажем честно, че хора като Евлоги и Христо Георгиеви са се броели на пръсти) в нашата страна няма дълбока и вкоренена в моралните ни устои традиция на спомоществователство, взаимопомощ и доброволчество. Докато гледаме добруването на семействата си и близките си приятели, често оставаме безучастни към нуждите на други хора. Същевремено сме тъжни... според всички класации за изследване на щастието българите сме най-малко доволни от живота! Как да даряваш, когато си толкова нещастен?

Можем да се утешим все пак, че две поредни години на последните две места в класацията – 152 и 153 – са Бурунди и Мадагаскар. 

Слабите места на методологията:

Няма такива. За първия индекс имаше един проблем: той беше моментна снимка на ситуацията и нямаше възможност да се сравняват резултати и да се проследи тенденция. Сега това е решено. Може да сравняваме данни и да се търсим тенденции. Затова и от фондацията са дали A global view of giving trends като подзаглавие на доклада си. 

Силните места на методологията:

1. Изследването отново е достатъчно представително. 
2. Даните не са интерпретирани, а са представени единствено като факти. Както от CAF коректно казват: „Световният индекс на даряването може да ни каже колко дават хората, но не може да ни каже защо.” Интерпретациите – каквито и да са те – остават за социалните науки като психологията.

Колко даваме? (част I)

от: Georgi Stankov

Днес ще анализирам един изключително интересен документ: Световният индекс на даряването (The World Giving Index) от 2010г. на Charity Aid Foundation. 

Индексът е основан на данни от Gallup’s WorldView World Poll от март 2010г. и представя проучване на дарителството в 153 държави. В тях живеят около 95% от хората по света. 

От CIF са изследвали три измерения на даряването: 

• даването на пари на благотворителни организации; 

• даването на свободно време за организация, общност или кауза; 

• помагането на някой непознат, който се е нуждаел от помощ. 

Второто измерение допуска времето да е отдадено не само за хуманитарна организация, но и за политическа или религиозна структура. 

Основните изводи на изследването: 

1. Да помогнеш на непознат човек е най-честият начин за даряване. Това се случва на всички места по света. 
2. Щастливите страни даряват повече от богатите. Открита е една интересна корелация: в страните, където хората изпитват по-високо субективно чувство за щастие, се дарява повече отколкото в тази страни, в които хората имат просто висок БВП. 
3. Когато хората гледат на даряването като на нещо повече от даване на пари, се развива нов вид „глобална щедрост.” Благодарение на това в топ 20 на най-даряващите страни попадат Гвинея, Гайяна и Туркменистан, където над 60% от хората помагат на непознати. 
4. Колкото повече остаряват хората, толкова повече започват да даряват пари на благотворителни организации. По-младите са по-склонни да даряват време и да помагат на непознати. Това може би обяснява защо много млади американци стават доброволци в Корпуса на мира или Teach for America, а младите европейци – в Европейската доброволческа служба. 

Кои са първенците?

Първите 10 са: 

Австралия 

Нова Зеландия 

Канада 

Ирландия 

Швайцария 

САЩ 

Нидерландия 

Великобритания 

Шри Ланка 

Австрия 

Къде сме ние? 

България е на 141-во място от 153 страни. Непросредствено преди нас са Русия и Черна гора. На две места зад нас е Румъния. На седем места зад нас е Гърция. Сърбия и Украйна делят 150-о място. Турция е малко над нас – на 134-а позиция. Естония, Босна и Херцеговина, Косово и Унгария са на 121-а. Словакия и Албания са 112-и, а Армения и Латвия - 115-и. Хърватско е на 119-о място. Беларус е на 105 място. 

Всички източноевропейски страни изостават, като балканците сме изключително назад в класацията. „Шампиони” сред източноевропейците са Словения (№62), Полша и Чехия (№81) и Македония (№91). Пак повтарям: от общо 153 страни от всички части на света. 

Слабите места на методологията: 

Първо: Изследването е фокусирано върху много кратък отрязък: изследваните лица са отговоряли дали са дарявали време, пари или са оказвали помощ на непознат само за последния един месец. Ако изследването беше продължило една година, данните щяха да са доста по-сигурни. Ако беше лонгитюдно изследване – например да се прави през 5 години в течение общо 20 години, - щяха да са още по-сигурни. 

Но... доколкото познавам българската /а и балканската културна среда/ силно се съмнявам, че щеше да има драстична разлика в нашето и на близките страни подреждане. Вярно, ако някой проведе изследване след дарителските кампании покрай наводнението на село Бисер, процентът на даряващите в България щеше да се повиши. Дали обаче даряването е „изконно българска черта”, както обичаме да казваме? Според мен основанията за такова твърдение са силно преувеличени. Освен това резултатите от The World Giving Index силно корелират с откритията на Хофстеде за междукултурните различия, според които основната причина българите да не сме цъфнали и вързали е... самите българи [моя груба интерпретация].

Второ: Изследването е проведено само в градове. Може би селското население би дало различни резултати. Тук може да се отговори така: първо, в индустриалните страни жителите на градовете са огромно мнoзинство, така че изследването на няколко различни по размер града дава сериозна представителност за цялата страна. Второ, в развиващите се страни (включително Китай и Индия, където селяните са много) преобладаващата част от жителите на градовете са преселници от села или са първо поколение деца на преселници, които би трябвало да са наследили ценностните и поведенческите модели на родителите си. 

Ето защо за мен изследването е представително. 

Силните места на методологията: 

Първо: Отчетено е, че по-богатите нации могат да даряват по-големи суми пари от по-бедните, ето защо е включено и даряването на време за някаква кауза (доброволчество). По същата причина е добавено и третото измерение: помощ на непознат човек. 

Второ: Изследвани са представителни национални извадки – между 500 и 1000 души в по-малките страни, в по-големите държави - над 1000 души, а в страни като Китай и Русия – минимум по 2000 души. Всички изследвани лица са на възраст над 15 години. 

Моето заключение: 

Световният индекс на даряването е изготвен много професионално. Методологията е изрядна, данните са коректни, резултатите – достоверни.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 Виж анализа за The World Giving Index за 2011г.!
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Забележка:
В България Charity Aid Foundation е представена от Фондация Помощ за благотворителността в България.

Защо толкова малко успяваме?

от: Georgi Stankov

Под заглавието "ЗАЩО ТОЛКОВА МАЛКО УСПЯВАМЕ?" създателят на "ПроСофт" Юлиян Генов се опитва да си отговори на въпроса какво не ни достига, за да се радваме на постижения в бизнеса. 

Под "успех" Генов разбира постигнатото предимно в западноевропейските и северноамериканските страни. За него успешни страни са Великобритания, САЩ или Холандия, където личната отговорност, предприемчивостта и свободата на избора са основополагащи обществени принципи. 

И така, защо наистина не сме толкова успешни, колкото ни се иска? Авторът предлага дълбок анализ на факторите, формирали националния ни манталитет: 

• исторически събития (редица политически решения на българските лидери още преди повече от 1000 години са били погрешни - например приемането на православието вместо католицизма ни е вкарало в орбитата на Византия вместо на католическа Европа; османското владичество ни е лишило за дълго време от възможност да упражняваме свободен избор и сами да избираме културната и политическата си сиситема, а освен това ни е довело до състояние на придобита безпомощност; комунизмът като политическа и икономическа система окончателно е съсипал остатъците от някои ценни качества като предприемчивост и любознателност); 
• психологически фактори (ние сме преобладаващо интроверти с външен локус на контрол; прекалено колективистична култура сме, независимо от мита "българинът е индивидуалист" - в действителност по методиката на Хофстеде само 14% от нас са показали наистина индивидуалистична ориентация; имаме голяма властова дистанция - тоест не сме свободни да възразяваме на по-висшите в йерархията и сме свикнали да виждаме неоснователни привилегии за едни, а за други - нищо...; освен това никак не обичаме риска и се страхуваме от бъдещето ). 

Две черти на това изследване го правят много ценно: 

1. То е критично - авторът не само преразказва какво са казали "светила" като Хофстеде (защото това може да го направи почти всеки). Той издига собствена теория за българите и за да докаже тезата си, критично анализира в детайли българската култура. 
2.  То е научно - за да разполага с емпирични данни, Генов е създал екип, вклюващ едни от най-добрите български психолози. Сред тях са мои преподаватели - Хайгануш Силгиджиян, Соня Карабельова и Енчо Герганов. Така авторът избягва уловката да пише как той си представя, че стоят нещата. Напротив, той се опира на реални експериментални данни, добити чрез стандартно психологическо изследване. 

Не приемам някои твърдения на Юлиян Генов, но книгата му е задължителна за всеки, който желае да изследва българската народопсихология и търси своя отговор на въпроса "Защо сме такива?"

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------- 
Бележка: тази статия излиза като огледална публикация едновременно в "Разговор за психологията" и специализирания ми блог "Междукултурни умения"

Уъркшоп "Как да се адаптираме към нова култура?", 28.08.2011г.

от: Georgi Stankov

Какво: За първи път в практиката си и за първи път в Хасковския регион проведох уъркшоп за релокация на студенти от България в чужбина под заглавието "Как да се адаптираме към нова култура?".

Къде: Младежки център - Хасково.

Кога: На 28.08.2011г., неделя.

Как: Методологията на уъркшопа беше интерактивна и включваше теория, практика, мултимедийна презентация, енергетизиращи игри и дискусии.

Кой: Участниците бяха осем бъдещи първокурсници в британски университети (6 в Англия и 2 в Шотландия).

Цели:
1. Да предаде теоретични знания за културата, за спецификите на различните култури, за междукултурните различия и същността на културния шок.

2. Да развие практически умения за ефективна комуникация в междукултурна среда и за адаптация към нова култура.
3. Да комбинира теорията и практиката чрез изготвяне на индивидуален план на всеки от участниците в уъркшопа за първите три месеца от престоя в чужбина.

Резултат: Силно положителен и за двете страни: за участниците - като хора с определена потребност, заради която са дошли, а за мен - като групов водещ и обучител.

Насоки за бъдеща работа:
1. Провеждане на онлайн мониторинг на изпълнението на тримесечния план.
2. Провеждане на втора групова сесия по време на коледната ваканция (всички участници за планирали връщане у дома за празниците).

--------------------------------------------------

! Дизайнът на уъркшопа е изцяло мой, с което нескромно се гордея.

Ключови думи: кроскултурна релокация, междукултурни различия, адаптация, междукултурни умения

Четирите елемента на културата

от: Georgi Stankov

Според най-известния изследовател на междукултурните различия - холандският социален психолог Хеерт Хофстеде, - всички култури имат 4 основни елемента: Символи, Герои, Ритуали, Ценности. (1)

Хофстеде ги представя като четири концентрични кръга. 

Най-вътре, в сърцевината, са Ценностите. Това са най-дълбоките, най-устойчивите и предавани през поколенията вярвания и убеждения. 

Следват Ритуалите - колективни дейности, които са социално важни и чрез които можем да разетем ценностите на културата. Например: начините, по които хората се поздравяват, религиозните церемонии, честването на встъпването в зрялост... 

На трето място са Героите - тези живи или мъртви хора, притежаващи характеристики, които са считат за особено ценни в дадена култура, и които с поведението си служат за ролеви модели на членовете на тази култура. 

Последният, външният кръг е за Символите - думите, жестовете, образите и обектите, посредством които членовете на едно общество, на една културна среда, могат да се разбират. Символите са последният елемент, защото най-лесно се променят.


В своите забележителни изследвания Хостеде открива, че различните култури имат различни ценнности, ритуали, герои и символи. А преходът от една култура към друга може да причини културен шок.

-------------------------------------------------------------
(1) Хофстеде, Х. (2001), Култури и организации: софтуер на ума, С., Класика и стил 
------------------------------------------------------------- 
Бележка: тази статия излиза едновременно като огледална публикация в "Разговор за психологията" и в специализирания ми блог "Междукултурни умения"

Моделът на Хофстеде

от: Georgi Stankov

Стане ли дума за измерване на междукултурните различия, има един човек, който предизвиква възхищение с огромния си изследователски и теоретичен принос. Името му е Хеерт Хофстеде.

Хофстеде е холандски социален психолог, роден през 1928г. Изследванията му за междукултурните различия са основополагащи за цялата дисциплина. Докато работи за IBM, през 1968г. и 1978г. Хофстеде предприема мащабно проучване на трудовите ценности в 53 страни, където компанията има офиси, включващо около 116 000 служители. Тогава той забелязва, че има корелация в отговорите по някои айтеми от въпроснците. Чрез изследване на корелациите и използване на факторен анализ, той открил независимите  измерения на културите.

Теорията на Хофстеде постоянно се развива, но можем да кажем, че окончателно изкристализира през 1980г., когато въвежда първите четири измерения на културата. Днес измеренията на културата в теорията на Хофстеде са шест:

I. Индивидуализъм срещу колективизъм  

Колективистични култури Индивидуалистични култури Разширени семейства и групи: даващи подкрепа, изискващи в замяна вярност. Нуклеарни семейства, без  интензивни отношения с рода и роднините. Грижа за своите, по-често има безразличие към Другите, “външните”. Грижа за всички, готовност да се помогне и на човек извън групата. Който не спазва правилата на общността, ще бъде отлъчен от нея. Всеки е свободен сам да избира и да  взема решения за живота си. Децата се учат на “ние”-мислене. Децата се учат на “аз”-мислене. Различни правила за “нас” и “тях”. Еднакви правила за всички. Поощряват се избягването на конфликти поддържането на хармонията в общността. Поощряват се изграждането на собствено мнение и откритото му изразяване. Булките трябва да са по-млади,  работливи, послушни и непорочни; младоженците трябва да са по-големи. Няма предопределени критерии за избора на брачен партньор; въпрос на личен избор е. Грешките водят до срам пред групата и до “с какви очи ще гледам хората?”. Грешките  водят до вина и загуба на самоуважение пред   самия себе си. Хората са по-интровертни. Хората са по-екстравертни.

Колективистични култури: Чили, Тайланд, Бангладеш, Китай, Виетнам, Сингапур, Южна Коре, Тайван, Коста Рика, островите Трининад и Тобаго, Пакистан, Индонезия, Кулумбия, Перу, венецуела, Панама, Гватемала, Еквадор
Умерено колективистични: Ямайка, Иран, Русия, Бразилия, Румъния, Филипините, Португалия, Турция, Малайзия, Чили, Гърция, Хонг Конг, Уругвай, Хърватско, Мексико, Сърбия, Арабските страни  

По средата: Испания, Индия, Аржентина, Словакия, Израел, Япония

Умерено индивидуалистични: Южна Африка, Финландия, Литва, Естония, Люксембург, Чехия, Австрия 

Индивидуалистични: Великобритания, Австралия, САЩ, Нидерландия, Нова Зеландия, Канада, Унгария, Италия, Франция, Белгия, Дания, Швеция, Норвегия, Латвия, Германия, Швейцария

Къде сме ние: България е умерено колективистична страна.

II. Висока срещу ниска властова дистанция 

Малка властова дистанция Голяма властова дистанция Неравенството е неприемливо – всички трябва да имат равни права. Неравенството се счита за естествено – по-силният има повече права. Шефовете са по-демократични.    Шефовете са по-автократични. Ръководна позиция и властта се дават според способностите и качествата. Властта идва по наследство, от личната харизма, и от излъчването на сила. На привилегиите и на символите на висок статус не се гледа с добро око. Използването на привилегии и на символи за власт и статус е популярно. Учениците имат свобода да говорят с преподавателите като с равни. Формални отношения ученик – учител и спазване на йерархия. Родителите третират децата си като равни и обсъждат с тях  различни теми. Родителите изискват от децата си подчинение и им казват какво да правят. Децата се държат с родителите и с другите възрастни като с равни. Децата изразяват уважение към родителите и другите възрастни. Скандалите водят до край на политическата кариера на политиците. Скандалите са покриват и замесените политици запазват позициите си. Подчинените са възнаграждават, когато проявят инициатива и предприемчивост. Подчинените са супервизирани дали работят по правилата.

Малка властова дистанция: Австрия, Израел, Дания, Нова Зеландия, Швейцария, Ирландия, Швеция, Норвегия, Финландия, Великобритания, Германия, Коста Рика, Австралия, Канада, САЩ, Нидерландия
С умерено малка дистанция: Литва, Латвия, Естония, Унгария, Ямайка, Южна Африка, Аржентина, Италия
По средата: Белгия, Полша, Тайланд, Потугалия, Чили, Перу
Умерено голяма дистанция: Франция, Бразилия, Хонг Конг, Виетнам, Швейцария, Мароко, Словения, Харватско
Голяма дистанция: Еквадор, Арабските страни, Бангладеш, Китай, Мексико, Венецуела, Суринам, Сърбия, Русия, Филипините, Панама, Гватемала, Словакия, Малайзия 

Къде сме ние: България е страна с умерено голяма властова дистанция.

III. Избягване срещу толериране на несигурността

Избягване на несигурността Толерантност към несигурността Несигурността  е заплаха, с която трябва да се преборим. Несигурността е нормална страна от живота, която трябва да приемем. Висок стрес и по-висока тревожност. Нисък стрес и по-ниска тревожност. Приемане на познати рискове; страх и безпокойство при непознати ситуации. Чувство на спокойствие в ситуации на неопределеност и   непознати рискове. Това, което е различно, по-често се възприема като опасно. Това, което е различно, по-често поражда любопитство. Семейният живот е стресов. Семейният живот е спокоен. Изследванията сочат по-висок процент на хора, които се чувстват нещастни. Изследванията сочат по-висок процент на хора, които се чувстват щастливи. Учениците предпочитат структурирано учене и получаване на отговори. Учениците приемат ситуации с отворен край и имат готовност за дискусии. По-малко иновации. Повече иновации и експерименти.

Отворени към несигурността: Дания, Швеция, Великобритания, САЩ, Канада, Ирландия, Норвегия, Сингапур, Ямайка, Хонг Конг...
Умерено отворени: Южна Африка, Финландия, Естония, Нова Зеландия, Нидерландия, Словакия, Австралия, Индия...
По средата: Швейцария, Германия, френската част на Канада, Латвия, Литва, Германия, Тринидад и Тобаго, ...
Умерено избягващи несигурността: Австрия, Чехия, Люксембург, Италия, Полша, Хърватско, Мексико, Южна Корея, Франция, Словения, Коста Рика, Румъния, Тайван, Колумбия, Венецуела, Еквадор, Арабските страни, Чили, Сърбия, Белгия, Турция, Русия
Твърдо избягващи несигурността: Гватемала, Португалия, Уругвай, Гърция,

Къде сме ние: България е умерено избягваща несигурността страна.

IV. Мъжественост срещу женственост 

Мъжественост	Женственост
Акцент върху предизвикателствата, постиженията, признанието и доходите.	Акцент върху отношенията, чувствата, скромността и социалната хармония.
Мъжете трябва да са асертивни. Водещи са съперничеството  и конкуренцията.  Жените трябва да са нежни и грижовни.	Както мъжете, така и жените трябва да си оказват подкрепа, сътрудничество и солидарност.
На политически постове се избират много повече мъже, отколкото жени.	Има много активни жени, избирани на обществени и политически позиции.
Мъжете не бива да плачат, но е прието да се бият.	И мъжете, и жените могат да плачат, сбиванията не са добре приети.
Хомосексуалността е считана за заплаха за обществото.	Хомосексуалността е приета като факт от живота.
Конфликтите се разрешават като по-силният печели.	Конфликтите се разрешават чрез преговори и търсене на консенсус.
Вярване, че всеки е отговорен за себе си.	Вярване, че обществото трябва да помага на нуждаещите се.
Повече хора се определят като център- дясно; има по-ниски данъци за бизнеса.	Повече хора се определят като център-ляво; има по-високи данъци и по-развита социална система.

Изразена мъжественост: Словакия, Унгария, Австрия, Япония
Умерена мъжественост: САЩ, Великобритания, Италия, Швейцария, Германия, Ирландия, Венецуела, Чехия, Полша, Мексико, Филипините, Китай, Гърция, Аржентина
По средата: Пакистан, Малайзия, Бразилия, Арабските страни, Израел, Люксембург
Умерена женственост: Панама, Тайван, Сърбия, Румъуния, Хърватско, Турция, Франция, Португалия, Испания
Изразена женственост: Коста Рика, Словения, Литва, Латвия, Норвегия, Дания, Швеция, Нидерландия

Къде сме ние: България е умерено женствена култура. 

V. Дългосрочна срещу краткосрочна времева ориентация

Краткосрочна ориентация	Дългосрочна ориентация
Усилията са насочени към близкото бъдеще – те трябва да донесат сравнително бързи резултати.	Усилията са насочени към по-далечно бъдеще - постоянството ще доведе до бавни резултати.
Парите повече се харчат.	Парите повече се пестят.
На брака се гледа като на морален ангажимент.	На брака се гледа като на прагматично уреждане на нещата.
Ако А е вярно, то противоположното В е грешно.	Ако А е вярно, то противоположното  В също може да е вярно.
Аналитично мислене.	Синтетично мислене.
Комуникация с нисък контекст.	Комуникация с висок контекст.
Хората се гордеят със страните си.	Хората се учат от другите страни.
Хората проявяват повече гордост.	Хората проявяват повече скромност.

Краткосрочни: Европа, Северна Америка, Южна Азия (Бангладеш, Индия) и Филипините
Дългосрочни: Китай, Хонг Конг, Тайван, Корея, Япония... Също и Бразилия е умерено дългосрочна култура

Къде сме ние: като всички европейски страни, България е култура с краткосрочна ориентация във времето.

VI. Задоволяване срещу сдържаност

Задоволяване	Ограничаване
Хората се чувстват по-щастливи.	Хората се чувстват по-нещастни.
Хората имат чувство за контрол над собствения живот и свобода на избор.	Хората имат по-слабо чувство за контрол над живота си.
Ценят се почивката и приятното прекарване на свободното време.	На времето за почивка не се придава толкова голяма важност.
Отдава се по-голямо значение на това да имаш приятели.	На приятелството се отдава по-малко значение.
По-малко се пести.	Пестеливостта е важна.
Повече хора са оптимисти и имат положителна нагласа към живота.	Повече хора са песимисти и имат цинична нагласа за живота.
По-вероятно е човек за запомни положителните емоции.	По-малко вероятно е човек за запомни положителните емоции.
Повече хора се чувстват здрави.	По-малко хора се чувстват здрави.
Има повече екстраверти.	Има повече интроверти.
Хората са по-активно заети със спорт.	По-малко хора спортуват.

Изразено задоволяване: Венецуела, Мексико, Салвадор, Нигерия, Кулумбия, Тринидад и Тобаго, Швеция, Нова Зеландия, Австралия, Дания
Умерено задоволяване: Великобритания, Канада, САЩ, Чили, Нидерландия, Швейцария, Австрия, Финландия, Словения, Фанция, Белгия, Уругвай, Ирландия, Норвегия, Исландия, Бразилия, Люксембург
По средата: Гърция, Турция, Саудитска Арабия, Испания, Босна, Япония
Умерено ограничаване: Германия, Индонезия, Сиетнам, Хърватско, Сърбия, Полша, Чехия, Словакия, Русия, Китай, Южна Корея, Италия, Ромъния, Черна гора, Украйна, Беларус, Естония, Литва, Молдова, Латвия, Албания
Изразено ограничаване: Египет, Пакистан

Къде сме ние: България е умерено ограничаваща се култура.

Хофстеде разбира културата като "колективно програмиране на съзнанието." Това значи, че личността в голяма степен се формира още през детството под влиянието на семейната среда, обкръжението в квартала и училището. Тогава детето "попива" специфичните "елементи на културата." 

Хеерт Хофстеде продължава да работи и днес, на преклонна възраст. Сред най-близките му сътрудници са синът му Херт Хофстеде, Пол Педерсен и българският изследовател Михаил Минков. Знаковите му произведения са "Последствия на културата", "Култури и организации: софтуер на ума" (има я и в български превод) и "Изследване на културата" (също е издавана на български език).

-----------------------        --------------------------        ---------------------------
Уважавам всички изследователи на междукултурните различия, но ще съсредоточа теоретичната част от работата ми в блога главно върху Хофстеде. Причините за това: първо, той е създал най-всеобхватната и задълбочена теория, второ, колега ми е (социален психолог), трето, работи с българския изследовател Михаил Минков (единственото сериозно име, което може да представи България в тази научна област).
-----------------------        --------------------------        ---------------------------
---------------------------------------------------------------------------------------
Бележка: тази статия излиза като огледална публикация едновременно в "Разговор за психологията" и специализирания ми блог "Междукултурни умения"