Колко даваме? (част I)

от: Georgi Stankov

Днес ще анализирам един изключително интересен документ: Световният индекс на даряването (The World Giving Index) от 2010г. на Charity Aid Foundation. 

Индексът е основан на данни от Gallup’s WorldView World Poll от март 2010г. и представя проучване на дарителството в 153 държави. В тях живеят около 95% от хората по света. 

От CIF са изследвали три измерения на даряването: 

• даването на пари на благотворителни организации; 

• даването на свободно време за организация, общност или кауза; 

• помагането на някой непознат, който се е нуждаел от помощ. 

Второто измерение допуска времето да е отдадено не само за хуманитарна организация, но и за политическа или религиозна структура. 

Основните изводи на изследването: 

1. Да помогнеш на непознат човек е най-честият начин за даряване. Това се случва на всички места по света. 
2. Щастливите страни даряват повече от богатите. Открита е една интересна корелация: в страните, където хората изпитват по-високо субективно чувство за щастие, се дарява повече отколкото в тази страни, в които хората имат просто висок БВП. 
3. Когато хората гледат на даряването като на нещо повече от даване на пари, се развива нов вид „глобална щедрост.” Благодарение на това в топ 20 на най-даряващите страни попадат Гвинея, Гайяна и Туркменистан, където над 60% от хората помагат на непознати. 
4. Колкото повече остаряват хората, толкова повече започват да даряват пари на благотворителни организации. По-младите са по-склонни да даряват време и да помагат на непознати. Това може би обяснява защо много млади американци стават доброволци в Корпуса на мира или Teach for America, а младите европейци – в Европейската доброволческа служба. 

Кои са първенците?

Първите 10 са: 

Австралия 

Нова Зеландия 

Канада 

Ирландия 

Швайцария 

САЩ 

Нидерландия 

Великобритания 

Шри Ланка 

Австрия 

Къде сме ние? 

България е на 141-во място от 153 страни. Непросредствено преди нас са Русия и Черна гора. На две места зад нас е Румъния. На седем места зад нас е Гърция. Сърбия и Украйна делят 150-о място. Турция е малко над нас – на 134-а позиция. Естония, Босна и Херцеговина, Косово и Унгария са на 121-а. Словакия и Албания са 112-и, а Армения и Латвия - 115-и. Хърватско е на 119-о място. Беларус е на 105 място. 

Всички източноевропейски страни изостават, като балканците сме изключително назад в класацията. „Шампиони” сред източноевропейците са Словения (№62), Полша и Чехия (№81) и Македония (№91). Пак повтарям: от общо 153 страни от всички части на света. 

Слабите места на методологията: 

Първо: Изследването е фокусирано върху много кратък отрязък: изследваните лица са отговоряли дали са дарявали време, пари или са оказвали помощ на непознат само за последния един месец. Ако изследването беше продължило една година, данните щяха да са доста по-сигурни. Ако беше лонгитюдно изследване – например да се прави през 5 години в течение общо 20 години, - щяха да са още по-сигурни. 

Но... доколкото познавам българската /а и балканската културна среда/ силно се съмнявам, че щеше да има драстична разлика в нашето и на близките страни подреждане. Вярно, ако някой проведе изследване след дарителските кампании покрай наводнението на село Бисер, процентът на даряващите в България щеше да се повиши. Дали обаче даряването е „изконно българска черта”, както обичаме да казваме? Според мен основанията за такова твърдение са силно преувеличени. Освен това резултатите от The World Giving Index силно корелират с откритията на Хофстеде за междукултурните различия, според които основната причина българите да не сме цъфнали и вързали е... самите българи [моя груба интерпретация].

Второ: Изследването е проведено само в градове. Може би селското население би дало различни резултати. Тук може да се отговори така: първо, в индустриалните страни жителите на градовете са огромно мнoзинство, така че изследването на няколко различни по размер града дава сериозна представителност за цялата страна. Второ, в развиващите се страни (включително Китай и Индия, където селяните са много) преобладаващата част от жителите на градовете са преселници от села или са първо поколение деца на преселници, които би трябвало да са наследили ценностните и поведенческите модели на родителите си. 

Ето защо за мен изследването е представително. 

Силните места на методологията: 

Първо: Отчетено е, че по-богатите нации могат да даряват по-големи суми пари от по-бедните, ето защо е включено и даряването на време за някаква кауза (доброволчество). По същата причина е добавено и третото измерение: помощ на непознат човек. 

Второ: Изследвани са представителни национални извадки – между 500 и 1000 души в по-малките страни, в по-големите държави - над 1000 души, а в страни като Китай и Русия – минимум по 2000 души. Всички изследвани лица са на възраст над 15 години. 

Моето заключение: 

Световният индекс на даряването е изготвен много професионално. Методологията е изрядна, данните са коректни, резултатите – достоверни.

---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
 Виж анализа за The World Giving Index за 2011г.!
---------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------
Забележка:
В България Charity Aid Foundation е представена от Фондация Помощ за благотворителността в България.