The Crown And The Ring

Човек може да се учуди, но "Короната и пръстенът" беше сред любимите ми песни преди 30 години. И все още много я ценя. 

Както в повечето от произведенията на Manowar, сюжетът се гради около победоносните походи на героите, които разбиват враговете, увенчават се със слава и получават короната и пръстена - знаци на победата и величието. 

<

И да, разбира се, че това е песен за величието и победата на бойното поле.  Самата музика е толкова величествена, с този орган и хора, че слушайки я, настръхваш. Сигурно точно такива трябва да са химните на победата.

Но искам да ви предложа още един поглед към нея. Имаме външни врагове и те са видими. Изправяме се срещу тях и ги надвиваме. Имаме външни цели и те са измерими. Борим се и ги постигаме. Но понякога, преди да погледнем навън, трябва да погледнем първо към себе си. Понякога врагът е в нас. Затова песента може да се отнася за вътрешните ни врагове - за страховете, спирачките, преградите, консервите от "трябва" и "не трябва", които носим в себе си. Или готовността бързо да се откажем и да не посмеем да кажем "аз искам това" и да го отстояваме. Или пък гордостта, липсата на спокойствие, свърхконкурентността или "комплексите", натрупани през годините. Познавам хора, които се опитват да печелят външни победи, защото имат подсъзнателната потребност да прикрият несигурността от това, че вътре в тях нещо не е както трябва. Но познавам и хора, които се отказват да се стремят към победи, пак поради същата причина - поради вътрешната несигурност и невяра в себе си.

Ето защо, колкото и да са важни победите на бойното поле и външните успехи, които са видими и ценени в материалния свят, в който живеем, още по-важно е да постигнем победи в себе си, над себе си. Кой е нямал слабост? Кой няма слабости сега? Кой от нас не носи нещо, с което иска да се пребори и да премахне, или да го отстрани и подмине? Кой от нас няма потребност да се освободи от нещо? Или пък не мечтае да постигне нещо? Нима юнаците от The Crown and the Ring не са изпитвали поне малко колебание, съмнение, тревога? Напротив - изпитвали са. И те са хора като нас. Но смелостта е в това да надмогнеш страховете си и слабостите си и въпреки, че ги имаш, да продължиш с упорство и постоянство към желаната цел. Не да си затваряш очите, че нямаш слабости. И не да се огъваш, защото ги имаш. А да живееш с тях, да ги срещаш, да ги приемеш и признаеш и чрез действието си да ги превъзмогнеш. 

Така че "Короната и пръстенът" не е само за победата с външните врагове, а и за вътрешната победа. 

Краят на Лед Цепелин

Всички, които обичат Led Zeppelin, знаят, че това кратко прессъобщение не е само краят на една история и окончателното й превръщане в легенда.

То е още една важна част в отговора на въпроса защо Цепелин са толкова велика група и защо са стигнали по-далече и по-високо от всички преди тях.

Това е химията между членовете на групата, направила възможно индивидуалните таланти да се слеят в нещо по-голямо от обикновения им сбор, да създават прекрасна музика и да изнасят три-четиричасови концерти, без никога да направят каквато и да е промяна в състава през тези 12 години заедно.

Всяка група в зенита на славата си би се изкушила да намери заместник на покойния си барабанист, за да продължи съществуването си, да пълни стадионите и залите, да издава и продава албуми в милионни тиражи и да печели още и още. Всяка, но не и Целелин. След смъртта на Джон Бонъм, останалите трима - Робърт Плант, Джими Пейдж и Джон-Пол Джоунс - решават, че не могат и няма да продължат като група. И после казвате, че няма незаменими хора? Напротив, има.

Един за всички, всички за един. Това е Цепелин.

Красиво, драматично и интимно: Pain of Salvation - Sisters

От музикалните стилове, които познавам, прогресив рокът е най-богат на теми от психологията. 

Повечето прогресив рок групи* творят поезия, често на сериозни философски и психологически теми. Повече от всеки друг стил, прогресив рокът изследва въпросите за смисъла на живота, самотата и отчуждението, свободата и конформизма, връзката човек - Бог, надеждата и страха, влиянието на миналото върху настоящето, идентичността и търсенето на себе си, зависимостите и обсесиите, любовта и сексуалността... 

Реших да ви представя една от най-красивите балади в съвремения прогресив рок: Sisters (Сестри) на Pain of Salvation. Тя е от албума Road Salt One, в който всички пиеси засягат темата за избора: избор, който понякога може да има земетръсни последствия за живота на протагониста. 

Сестри е песен за изкушение, омая, тревога, колебание, избор... Ще ви разкажа историята (вие може да я слушате също така), а после ще опитам да покажа психологическата логика, която можем да използваме, за да доразвием текста в по-голям сценарий. И така, имало едно време...

Протагонистът е на парти. Опиянен от виното, той излиза навън, в студената нощ, за да остане насаме с мислите си. Но там среща Нея - Втората сестра. И тя ходи като Първата, и се усмихва почти като нея, и говори като нея, и е същото "дете на Дивото"... Но Тя не иска да бъде сравнявана с Първата, (Tя се стреми да не бъде като теб, просто както всяка сестра би направила, кава протагонистът). Те говорят и отпиват от виното. И докато с глътките вино преглъщат и неизказани думи, невидими експлозии взривяват сърцата им:

И може би това е виното, 

или това, че ти си в нейните очи, 

но я искам в този единствен момент.

...Точно в този единствен момент.

Обзет от внезапен порив, той протяга ръка към лицето й, но бързо я отдръпва. Смутено се смеят, тя разлива виното си. В нощния хлад, стоплени от виното, объркани от собствените си желания, двамата са на ръба: 

Ако тя погледнеше дълбоко в очите ми, 

и ако ме попиташе нежно, 

щях да бъда в леглото й и в плътта й 

и бих загубил живота, който познавах. 

...

И ако аз погледнех в очите й, 

и ако нежно я попитах, 

тя би се отдала и би дала тялото си, 

и би загубила живота, което познаваше. 

Главният герой е силно привлечен от другата сестра, от Втората. Той е пред повратна точка: Да я има ли, или не? Ще има ли сили да каже "Лека нощ", или сила, по-могъща от него, ще го запрати към нея и този път той няма да отдръпне ръката си? Финалът е грандиозно драматичен и отворен:

И затаяваме дъх, и затваряме очи, 

и отпиваме глътка вино, 

но жаждата изпразни всяка чаша 

 и трябва да си кажем лека нощ. 

Боже, помогни ми да кажа лека нощ!

Дали ще каже? 

Анализ: 

как да открием и доразвием психологическата логика в историята? Да си го представим като сценарий за филм. Някои психолози се занимават с планиране на сценарии.  Те търсят възможните причини за това, което е случва сега, както и какви са възможните варианти за бъдещето. Ето моят анализ на историята от Сестри:

1. Първо ми дойде наум, че не знаем какви са били мислите, които не са оставили героя дори на партито. Защо умът му е бил неспокоен? Защо не се наслаждава на забавата? Става ясно само, че героят се намира в особен период. Не знаем какво го причинило, нито колко дълго продължава, но още го държи. А това има значение, когато търсим защо нещо се случва (или не се случва). Появата на Втората сестра може би бележи началото на края на този период. 

2. Мисля си още, че Втората сестра вероятно е по-малката. Често по-малките деца търсят правото си на собствена идентичност, като се опитват да се разграничат от по-големите, за да докажат, че са различни (дори когато ги повтарят). И героят казва: Tя се стреми да не бъде като теб, просто както би направила всяка сестра. Можем да помислим за мотивацията й да е до него.

3. На трето място, не знаем също към кого се обръща героят. Предлагам три варианта: а) покойна любима; б) настояща партньорка; б) бивша партньорка.

Вариант А: Дали героят несъзнавано не търси компенсация за завинаги загубена любов в нейната сестра? Представям си сценарий,  в който протагонистът и Втората сестра не са се виждали известно време, може би година - две. През това време тя е пораснала и е заприличала на по-голямата. При внезапната  им среща той я вижда в нова светлина. Вижда нещо, което е обичал: ти си  в нейните очи. Разбира се, тук можем да добавим хипотезата, че преди години малката сестра е  била тайно влюбена в мъжа на сестра си... Но: Дали героят все още иска да е верен на покойната?

Вариант Б: Ако угризенията на героя са към настояща жена? Каква тогава е връзката им?
Подвариант Б1: Сигурно някога е имало силно привличане, която обаче се е превърнало в "лоша" връзка - не му носи радост, но и не се осмелява да излезе от нея. И когато среща младата сестра, си спомня нещо от миналото. В нея може би героят открива очарованието на всичко онова, заради което някога се е влюбил в по-голямата (тя ходи като теб, мирише като теб, говори като теб, усмихва се почти като теб, се пее в песента). Очарование - чисто, свежо, примамващо. Коренно различно от нерешените проблеми и сивата скука на живота с жена му. Но има и страх, че ако прекрачи, нищо след това няма да е същото.
Подвариант Б2: На връзката й няма нищо, става дума за моментно изкушение. Ако сега се "измъкнат", успешно ще потиснат спомена за желанието и да се "спасят", като запазят ролите си в семейството.
Подвариант Б3: Връзката е "добра", но има причини героят да не се чувства пълноценен в нея. Може например жена му да е парализирана след катастрофа и вече не е интимната любима от преди няколко години. Любовта му към нея вече е различна. Все повече я чувства като сестра, като дете. Липсват му интимността, силната сексуална прегръдка, спонтанното и сливащо ги в едно любене. Тогава се появява по-младата версия на жена му и всичко, което е искал и имал, но е загубил, се връща.

Вариант В: Да допуснем, че Втората сестра е сестра на бившата любима, с която героят се е разделил преди време. Може би е начин за сладко отмъщение, но... какво ли го спира тогава? Защо има задръжки? Защо го изживява като навлизане в забранена територия? Някакво семейно или социално табу ли има, или нещо друго?

4. И накрая: какво ще стане сега? Запознати сме с вътрешния конфликт на двамата герои. За да решим кой вариант да развием в нашия сценарий, можем  да се размислим върху това: къде е разположена сцената? Локация, време, социален контекст. В какъв период от живота си са двамата? Какво имат? Какво искат? Какво рискува всеки от тях? Кой и по какъв начин ще е засегнат? Как ще реагират засегнатите? Не знаем. Протагонистът казва само, че ако се хвърлят в това, те ще загубят живота, който са познавали преди... Какво обаче може да се случи? 

* * * За мен най-логичен е вариант Б, най-драматичен е вариант А (заради особената трагичност на верността към починал човек), и най-неубедителен е вариант В (може би защото не ми се връзва със стила на песента).

* * *

6-минутна песен може да отключи създаването на сценарий за цял филм, или даже за сапунен сериал :) Харесвам психологическия подход, койте учи да мислим за детайлите, да търсим причинно-следственост и вариативност. Психологията може да помогне много за развитието на характери във филми и книги. Психолозите имат място в екипи, които създават сценариии и сюжети - не само като консултанти, които казват какви поведения отговарят на конкретни психични състояния, а за изграждането на целия сценарий и за развитието на персонажите.

* * * 

Пълен текст на песента на английски:

SISTERS

When all are dizzy and happy from too much wine

I leave the party behind

To walk alone with my thoughts and this spinning mind

Through this cold night

But there she stands

And she walks like you

And she smiles almost like you

A child of the wild just like you

Yes

And for a second I think I get a glimpse

Of the real her behind

She's warm and fragile

With smiles that reach to her eyes

For just this moment

A change so sublime

And if she looked me deep into my eyes

And softly asked me too

I'd be in her bed and in her flesh

And waste the life I knew

So I hold my breath, and close my eyes

And focus on the wine

Let this trembling moment pass us by

So I can say goodnight

But then, on impulse, I almost touch her face

Before I pull back my hand

And we get nervous

We laugh and she spills her wine

Both so awkward, from what's on our minds

And she talks like you

And she smells almost like you

A child of the wild just like you

But she's not all you

Even strives not to be you

Just like every sister would do

And perhaps it's the wine

Or that you're in her eyes

But I want her this one single time

Just this one time

If she looked me deep into my eyes

And softly asked me too

I'd be in her bed and in her flesh

And waste the life I knew

So I hold my breath, and close my eyes

And focus on the wine

Let this trembling moment pass us by

So I can say goodnight

If I'd look into her eyes

And softly ask her too

She would give herself and give her flesh

And waste the life she knew

So we hold our breaths, and close our eyes

And take a sip of wine

But this thirst has emptied every glass

And we should say goodnight

God, help me say goodnight


================
* Любимите ми прог-рок групи: Pink Floyd, Jethro Tull, Genesis, Rush, The Alan Parsons Project, Marillion, Porcupine Tree, Yes, Van der Graaf Generator.  

Трябва да е нещо психологическо... и други песни за кушетка и консултиране

от: Georgi Stankov

Ще ви представя една незаслужено забравена певица: Кейти Лий. 

През далечната 1957 година гласовитата красавица записала гениалния албум Songs of Couch and Consultation.

Текстовете на единайсетте песни са вдъхновени от теми от психологията и психоанализата. Повечето са веселяшки и остроумни - дори когато г-жа Лий пее за депресия, провал или чувство за вина, в един момент няма да се сдържите и ще се усмихнете жизнерадостно!  

Музиката на Songs of Couch and Consultation ще ви озари със своята топлота, ведрост и оптимизъм. Слушам я и се питам: "Как можем да започнам да гледаме на проблемите си по различен начин? Без да ги пренебрегваме и да се самозалъгваме, че не съществуват, но и без да се вторачваме в тях и да не можем да мръднем напред?" И си отговарям сам: "Може би ще погледнем живота си по друг начин, когато осъзнаем,  че сме малки частици от вселената, както ние виждаме мравките в мравуняка. И може би, ако си зададем въпроса: струват ли си повечето ни всекидневни тревоги, стресове, ядове и терзания на фона на вселенската безкрайност?" 

Най-любимата ми песен е от албума е "It Must Be Something Psychological". По-долу: видео и текст. 

It Must Be Something Psychological.

It must be something psychological

It may be something very physical

That makes me feel the way I do

Whenever i'm in touch with you.

I think it's something strange and mystical

It might be something very chemical

What is this force between us two

That makes me gravitate to you.

I know you're not my ego ideal

You aren't like my father or brother

But the way I feel - not become

A sister, a pal or a mother

Still...

It must be something psychological

It may be something very physical

That makes me feel the way I do

Whenever i'm in touch with you.

It's something psychological...

I know you're not my ego ideal

You aren't like my father or brother

But the way I feel __ not become

A sister, a pal or a mother.

My yearning's really quite explainable

I want you 'cause you're unattainable

Just let me get my hands on you

And then I want somebody new.

With me it's psychological... 

* * *  

Кейти Лий - снимката е взета от
сайта на певицата.

Хареса ли ви? Е, нека ви кажа, че г-жа Кейти Лий, тази възхитителна бабичка, родена през 1919г., е все още жива и се радва на доста добро здраве! През 2011г. е включена в Залата на музикалната слава на родния си щат Аризона. Така става, когато човек се занимава с психология! Или пее за нея! ;)

...направен с желание и любов!

от: Georgi Stankov

Днес един приятел сподели във Фейсбук този видео клип. Песента се казва Angel, а групата - Rising.

Клипът отприщи възторжени коментари и спомени на хората, замесени в записването на песента, в снимането и в монтажа. Накрая най-старият от замесените, от висотата на побеляващите си къдрици, каза мъдростта: 

...просто беше направен с желание и любов от всички. 

Може би ще ме разпознаете като героя на Angel. Преди 10 години, когато се снимаше това видео, бях в разцвета на младостта си. 10 години изглеждат достатъчно време, за да предизвикат известна носталгия, както и да запалят искрата на някогашния ентусиазъм. 

Ще опитам да коментирам историята с клипа на две нива: индивидуално и надииндивидуално. 

Индивидуалното: 

Индивидуалното ниво казва, че клипът на Angel е велик и страхотен, защото има лична стойност за всеки от участниците в сбъдването му. Свързваме го със значим момент от личните си истории. За всички нас правенето на видео клип беше новост - за оператора беше за първи път, за групата, за монтажиста, за звукорежисьора и за актьорите. Какво може да компенсира липсата на опит и класа в такъв случай? Това, че се забавлявахме. Играехме. Творихме.

(Сюжетът накратко: в съня си протагонистът вижда чудна хубавица и още по тъмно тръгва с мотор да я търси. Стига върха, който е видял в съня си и тича към нея, но тя изчезва всеки път, щом той я доближи. Накрая, отчаян, се хвърля от една скала.)

Спомням си, че правихме по няколко дубъла, а накрая нямахме много материал за монтаж, примерно защото на една от ключовите сцени се подхлъзнах, а на друга прелестната Пламена беше забравила да си свали маратонките. А самодивска риза с маратонки... не върви :)  Така си отидоха най-хубавите кадри, в които я носих на ръце... 

Разбира се, винаги сме знаели, че сме аматьори. В това беше очарованието. Радостта от творчеството правеше студения вятър на Перперикон незабележим. Финалният скок  продължава части от секундата, но го заснехме в двора на хасковската пожарна, където ходих да тренирам как се скача от 6 метра височина... 

Ето за такива събития хората след години казват "Какви времена бяха!"

Надиндивидуалното:

Отношението ми към клипа е силно повлияно от обстоятелството, че играх роля в него. Ако  обаче преминем от психичната реалност на личните си истории към търсенето на по-обективна интерпретация и надиндивидуално разбиране, ще стигнем до темата за човека като творец. 

Психологията е доказала (чрез теориите и изследванията на Морено, Селигман и Чиксентмихайи) - че  сме психично здрави тогава, когато съществуването ни е водено от креативност, съзидателна дейност и заниманието с неща, реализиращи чувството ни за смисъл в живота. 

Ние, хората, ще станем като богове, когато сме творци, когато си позволим да следваме сърцата си и когато влагаме любов във всяко занимание, във всяко свое съзнателно дихание! 

Затова е хубаво (дори е задължително, ако говорим за постигането и поддържането на психично здраве) да не оставаме творческото начало да спи. Рецептата за психично здраве е: спонтанност, игра и креативност, насочени към постигането на това, които разбираме  като пълноценен живот! 

Ако тук и сега живеем пълноценно, няма да ни се налага да поклащаме глави със съжаление за отминалите времена.

Заключение: 

Един (дори и аматьорски) творчески продукт може да има психологическа стойност по три причини:
първата е, че отразява част от личните истории на група от  хора,
втората е, че в него откриваме вложени желание и любов, което отразява идеята за потока (а през очилата на психоанализата ще говорим и за сублимция),
третата е, че може да даде на голяма група от хора споделен общ смисъл и разбиране за живота и нашето предназначение на света.

========================
П.П. Препоръчвам да гледате чудесния аматьорски филм Born of Hope, създаден от почитатели на Толкин.

Вълната на Брус Спрингстийн

от: Georgi Stankov

3 часа и 48 минути. Не, няма грешка. Толкова е продължил концертът на Брус Спрингстийн в Мадрид преди няколко седмици. Страхотно като за 62-годишен рок ветеран. Съмнявам се, че много млади групи могат да се мерят с него. Но нещо, също толкова уникално, е публиката на концертите му. Защото никой и нищо не може да задържи публиката на концерт, който не харесва. 

Само изключителни артисти могат да създадат такава атмосфера, такова споделено усещане, че хората да забравят конкретното време и място и да се пренесат в друго измерение. Артистът е като предавател - той излъчва психичната си енергия си и тя (образно казано) се движи като радио вълна сред хората. А те като ретранслатори улавят вълната и я предават нататък.

Когато прави каквото обича, човек е в състояние на поток (flow) - термин, създаден от Михали Чиксентмихали. Това е пълното отдаване на това, което правиш, сливането с процеса, забравата за всичко останало. Поток е най-творческото и най-релаксиращото състояние на съзнанието. И да, колкото повече сме в поток, толкова по-щастливи сме.

  

Повод за горните разсъждения стана този запис от концерта на Брус Спрингстийн във Флоренция на 10 юни тази година.
Спрингстийн изпълнява класиката на Бийтълс Twist and Shout. Как да наречем този момент: поток, вълна, химия, споделено щастие? Каквото и да кажем, няма да сбъркаме.

Вали като из ведро, но на кой му пука?

Оригинали и кавъри

от: Georgi Stankov

Творчеството не е само да създадеш нещо напълно ново. Преработването на вече съществуващ образец също е творчество. Ако доразвиеш готов продукт, ако му придадеш своята мисъл и усещането си за това как трябва да изглежда, звучи или стои в пространството, значи си творец. Ето няколко примера за оригинали на песни и техни кавър версии.

Knocking on Heaven’s Door

Bob Dylan

Guns ‘n Roses

 Болен ми лежи Миле Попйорданов

 Банските старчета

Слави Трифонов и Куку бенд

Somebody That I Used to Know

Gotye

Walk off the Earth

***

Хрумна ми да ви предложа едно творческо упражнение. Вероятно не всички читатели на блога сте музиканти, затова ще е упражнение не с музика, а със слово. Защо не направите кавър на едно изречение? Ето го и него:

Слънцето бавно освети дъното на долината, в която течеше реката – тънка, проточила се змия, тук – таме проблясваща под лъчите.

Свободни сте да изберете жанр, ритъм, граматика, език, да удължите изречението или да го разделете на няколко прости изречения.

 Успех!