The Crown And The Ring
Човек може да се учуди, но "Короната и пръстенът" беше сред любимите ми песни преди 30 години. И все още много я ценя.
Както в повечето от произведенията на Manowar, сюжетът се гради около победоносните походи на героите, които разбиват враговете, увенчават се със слава и получават короната и пръстена - знаци на победата и величието.
<
И да, разбира се, че това е песен за величието и победата на бойното поле. Самата музика е толкова величествена, с този орган и хора, че слушайки я, настръхваш. Сигурно точно такива трябва да са химните на победата.
Но искам да ви предложа още един поглед към нея. Имаме външни врагове и те са видими. Изправяме се срещу тях и ги надвиваме. Имаме външни цели и те са измерими. Борим се и ги постигаме. Но понякога, преди да погледнем навън, трябва да погледнем първо към себе си. Понякога врагът е в нас. Затова песента може да се отнася за вътрешните ни врагове - за страховете, спирачките, преградите, консервите от "трябва" и "не трябва", които носим в себе си. Или готовността бързо да се откажем и да не посмеем да кажем "аз искам това" и да го отстояваме. Или пък гордостта, липсата на спокойствие, свърхконкурентността или "комплексите", натрупани през годините. Познавам хора, които се опитват да печелят външни победи, защото имат подсъзнателната потребност да прикрият несигурността от това, че вътре в тях нещо не е както трябва. Но познавам и хора, които се отказват да се стремят към победи, пак поради същата причина - поради вътрешната несигурност и невяра в себе си.
Ето защо, колкото и да са важни победите на бойното поле и външните успехи, които са видими и ценени в материалния свят, в който живеем, още по-важно е да постигнем победи в себе си, над себе си. Кой е нямал слабост? Кой няма слабости сега? Кой от нас не носи нещо, с което иска да се пребори и да премахне, или да го отстрани и подмине? Кой от нас няма потребност да се освободи от нещо? Или пък не мечтае да постигне нещо? Нима юнаците от The Crown and the Ring не са изпитвали поне малко колебание, съмнение, тревога? Напротив - изпитвали са. И те са хора като нас. Но смелостта е в това да надмогнеш страховете си и слабостите си и въпреки, че ги имаш, да продължиш с упорство и постоянство към желаната цел. Не да си затваряш очите, че нямаш слабости. И не да се огъваш, защото ги имаш. А да живееш с тях, да ги срещаш, да ги приемеш и признаеш и чрез действието си да ги превъзмогнеш.
Но искам да ви предложа още един поглед към нея. Имаме външни врагове и те са видими. Изправяме се срещу тях и ги надвиваме. Имаме външни цели и те са измерими. Борим се и ги постигаме. Но понякога, преди да погледнем навън, трябва да погледнем първо към себе си. Понякога врагът е в нас. Затова песента може да се отнася за вътрешните ни врагове - за страховете, спирачките, преградите, консервите от "трябва" и "не трябва", които носим в себе си. Или готовността бързо да се откажем и да не посмеем да кажем "аз искам това" и да го отстояваме. Или пък гордостта, липсата на спокойствие, свърхконкурентността или "комплексите", натрупани през годините. Познавам хора, които се опитват да печелят външни победи, защото имат подсъзнателната потребност да прикрият несигурността от това, че вътре в тях нещо не е както трябва. Но познавам и хора, които се отказват да се стремят към победи, пак поради същата причина - поради вътрешната несигурност и невяра в себе си.
Ето защо, колкото и да са важни победите на бойното поле и външните успехи, които са видими и ценени в материалния свят, в който живеем, още по-важно е да постигнем победи в себе си, над себе си. Кой е нямал слабост? Кой няма слабости сега? Кой от нас не носи нещо, с което иска да се пребори и да премахне, или да го отстрани и подмине? Кой от нас няма потребност да се освободи от нещо? Или пък не мечтае да постигне нещо? Нима юнаците от The Crown and the Ring не са изпитвали поне малко колебание, съмнение, тревога? Напротив - изпитвали са. И те са хора като нас. Но смелостта е в това да надмогнеш страховете си и слабостите си и въпреки, че ги имаш, да продължиш с упорство и постоянство към желаната цел. Не да си затваряш очите, че нямаш слабости. И не да се огъваш, защото ги имаш. А да живееш с тях, да ги срещаш, да ги приемеш и признаеш и чрез действието си да ги превъзмогнеш.
Така че "Короната и пръстенът" не е само за победата с външните врагове, а и за вътрешната победа.
Comments
Post a Comment