ГЕОРГИ СТАНКОВ

Малко се напрягам, когато чуя израза "мисли позитивно." Не че не обичам позитивните неща - обичам ги.  Вярвам, че често е вярна поговорката всяко зло - за добро . Споделям и че когато една врата се затваря,  друга  се отваря .  Проблемът ми е с модата... даже с култа, че в лошото, което ни се случва, е нужно да търсим положителното. Разказваха ми за една психоложка, която обучавала безработни и много държала да намери нещо позитивно, с което да им представи добрата страна на ситуацията. "Ти си останала без работа, но виж колко много свободно време имаш сега" , " Детето ти има проблеми в училище, обаче сега можеш да му покажеш, че го обичаш и подкрепяш" , "Тъжно ти е, че се развеждаш, но се огледай, има толкова много свободни жени" , "Вярно, че имаш ипотека и нямаш доходи, но сега е пролет и времето е прекрасно - излез навън и му се наслади" . Въобще, нагазил си в калта, но мисли за лятото, морето, приятелите, за положителната с

Имам един познат, който преди време се върна за кратко в Хасково. Пишеше нещо за развитието на Хасково и му казах да си представи, че ще живее тук, че ще остане сред тези хора за цял живот - как би си представил живота си тук, какъв живот би искал да има тук? Помня, че лицето му неволно се сгърчи в гримаса, която бързо прикри, и разбрах - не е решил да се връща за постоянно. Не е готов да споделя живота на хората, за които пише. Мисля, че знам защо - защото за него Хасково е интелектуално блато, а той е свикнал на по-инакво, на по-дълбоки разговори, на други обноски, на други лица. След няколко месеца си замина по своя път.  Сетих се за този случай, докато четях есето на Първан Симеонов " Разберете, България се разпада ", който говори за разграждането на нишките, които ни свързват в общество. Първан говори за "либерали" и "консерватори" в кавички и призовава "прогресивния" "елит" да "слезе" при "народа".  Ня