Животът е такъв. Приеми го.

Малко се напрягам, когато чуя израза "мисли позитивно." Не че не обичам позитивните неща - обичам ги. 
Вярвам, че често е вярна поговорката всяко зло - за добро.
Споделям и че когато една врата се затваря, друга се отваря

Проблемът ми е с модата... даже с култа, че в лошото, което ни се случва, е нужно да търсим положителното. Разказваха ми за една психоложка, която обучавала безработни и много държала да намери нещо позитивно, с което да им представи добрата страна на ситуацията. "Ти си останала без работа, но виж колко много свободно време имаш сега", "Детето ти има проблеми в училище, обаче сега можеш да му покажеш, че го обичаш и подкрепяш", "Тъжно ти е, че се развеждаш, но се огледай, има толкова много свободни жени", "Вярно, че имаш ипотека и нямаш доходи, но сега е пролет и времето е прекрасно - излез навън и му се наслади". Въобще, нагазил си в калта, но мисли за лятото, морето, приятелите, за положителната страна на живота. Усмихвай се! И ще видиш как ще ти стане светло, топло и приятно. 

Но един ден проповедничката на позитивното мислене отишла при своите безработни обучаеми с гипсирана ръка. Била омърлушена и със смачкано настроение и нищо позитивно не могла да измисли за своята ситуация. 

Истината е, че такива напудрени самонастройвания и самонавивания могат да се превърнат в сериозен капан. Хубаво е да мислим не просто позитивно, а оптимистично. 

Теорията на това, което ще разкажа по-долу, е измислена от Фройд. Практиката е доказана от живота на милиарди човешки същества. Фройд казва, че всички ние се раждаме и растем, водени от един основен принцип - принципът на удоволствието. Това значи, че още от бебета, през целия си живот, до дълбока старост, ние търсим хубавото, приятното, доброто за нас (или това, което мислим за добро). Искаме да бъде по нашия начин, във всички аспекти на живота. Но като растем, разбираме, че не може всичко да бъде по нашия начин. Разбираме, че има неща извън нас, които не позволяват всичко да бъде така както искаме. И започваме да се адаптираме към средата и към всички неприятности, които тя ни поднася. Не ни купуват всичко, което пожелаем. Вземат ни играчките в детската градина. Правят ни братче/сестриче, с което трябва да делим. Трябва да ходим на училище и да пишем домашни. Трябва да се съобразяваме с други хора. Момичето, което харесваме, не ни обръща внимание. Подиграват ни се, а е незаконно да фраснем гаднярите. Издънваме се на кандидат-студентски изпит. Шефът не се отнася честно с нас. Съкращават ни от работа, имаме проблем с партньора... Съседът прави ремонт в почивен ден. Не ни приемат на желаната позиция за работа. Правим катастрофа, колата ни се поврежда, чупим крак... Имаме сметки за плащане, а доходите ни са ниски. 

Това, казва Фройд, е принципът на реалността. Животът не винаги е такъв, какъвто го искаме. Принципът на удоволствието се сблъсква с принципа на реалността. Когато реалността ни казва, че не можем да получим удоволствието сега и веднага, в нас настъпва вътрешен конфликт, който ни ръчка, понякога до болка. И ние търсим решение. Понякога намираме. Понякога - не. 

Едно възможно решение, което идва като заместител на непостигнатото (или загубеното) удоволствие, е да избягаме от реалността. Това се случва с хората, които играят хазарт, пият алкохол, вземат наркотици, изолират се за денонощия, за да играят компютърни игри.

Друго решение е да повтаряме мантрите на положителното мислене. Това означава да компенсираме удоволствието, което нямаме, чрез фокусиране върху друго удоволствие. Това донякъде работи.

Третото решение, което смятам за най-добро, е да приемем реалността. Да изживеем (а това често значи да изстрадаме) неудоволствието, което тя ни носи. Страданието трябва да се изживее и приеме. Ако е непоправимо и невъзвратимо, да не потискаме и подценяваме значението на случилото се с позитивистки трикове. Ако е поправимо и обратимо, след като сме изживели страданието си, да съберем сили и да поемем отговорността да постигнем промяна. 

Истината е, че животът понякога е такъв - оплескан и кофти. И понякога не можеш да промениш ситуацията. Поне не сега, не в близките месеци. Може би след година. Може би никога. Понякога ти се случват неприятни и често непланирани неща. Адски е неприятно. Ако много държиш, можеш да мислиш позитивно - наистина и на твоята уличка все някога ще изгрее слънце. Има за какво да се хванеш и да си мислиш за добрата страна на живота. 

Но по-добре бъди честен. Животът е такъв. Приеми го. След това, ако ситуацията подлежи на промяна, се напъни и работи за промяната. Няма да стане веднага, няма да се получи лесно. Това е твоята отговорност за твоя живот. Затова казвам, че е хубаво да мислиш оптимистично не по принцип, а с мисълта, че започваш да работиш за промяна. Да мислиш оптимистично значи да си кажеш, че колкото и да е кофти, ти ще развиеш своите сили и добродетели и ще справиш с това, което ти сервира животът.

И между другото, само човек, който наистина е изстрадал несполуките и е изнесъл отговорността на борбата с нерадостите на живота, може да се зарадва истински на хубавите му страни. 




Comments

Popular posts from this blog

Къде да уча психология в България?

Демокрация отвъд представителството [презентация от конференция]

Опасен метод - филм за психоанализа и... още нещо