Posts

Showing posts from 2020

Академия за млади лидери

Image
Миналата седмица водих обучение в рамките на първата Академия за млади регионални лидери, организирана от Фондация "Българска памет" с подкрепата на фондация "Ханс Зайдел." В събитието участваха 32 младежи от България и Македония.  Първата сесия имаше за цел да профилира лидера като личност и затова дискутирахме качествата, необходими на истинския лидер. Казвам „истинския“, защото добре знаем, че мнозина са звани, но малцина – призвани, които носят в себе си смисъл, морал и желание да променят света около себе си. Обединихме се, че лидерът трябва да служи за пример, да вдъхновява, да мотивира и води; че трябва да е умен, уверен, добронамерен, съобразителен, да може да поставя цели и да е устремен към тях; че трябва да го е грижа за другите, да може да изслушва, да е търпелив и упорит, да се контролира и да понася стреса, дори когато срещне неуспех. Открихме и още много други черти на личността, които отличават лидера. И тогава младите лидери се изправиха пред преди

Как да хакнем живота? Бърз курс за хлапета

Image
На хоризонта се задава " Как да хакнем живота? " - летният курс за деца от 10- до 12-годишна възраст, основан на принципите на дизайн мисленето. Курсът включва 8 занятия, които ще се провеждат всеки вторник през месеците юли и август 2020.  Курсът има за цел да помогне на децата в прехода към тинейджърството и новите въпроси, които възникват пред тях:  Как да изразявам себе си?  Как да вземам решения?  Как да отстоявам това което мисля?  ...и въобще как да 'хаквам' всяка ситуация, която животът ми сервира.  Организираме курса заедно с най-доброто пространство за култура и неформално образование в Хасково - Кошера . Не се притеснявайте, ако детето Ви пропусне някое занятие - винаги може да навакса; важното е да бъде в процеса.  Цена на курса: 110 лв.* Цена на посещение: 20 лв.* * с възможност за осигуряване на обяд, след предварителна уговорка. ----------------------------------------------------------------------------------- Диз

Когато не ти се отвори парашутът

Image
В живота си човек нерядко може да попадне в кофти ситуация. Както беше писал един македонски писател, ситуация, в която "да не му се отвори парашутът." Разбира се, има ситуации и ситуации. Някои могат да се оправят, но други - не. Ако кофти ситуацията не може да се промени, трябва човекът да се промени. Но кой се променя, без да го иска? Кой приема лесно промяна, която не е желал? Почти никой. Тогава човек преминава през различни фази на превъзмогване на ситуацията - отричане, недоволство, гняв, тъга - трудно е просто изведнъж да приеме кофти промените. Полезно е в такъв момент човек да знае, че има професионалисти, които могат да помогнат със знания, опит и разбиране. Днес е Денят на психолозите в България и използвам повода да кажа, че нашата професия е нужна и в добри, и в лоши времена.  Вижте човека, изобразен на рисунката - когато питам хората как мислят, че се чувства той, те обикновено отговарят, че е наранен, гневен, навярно и много потиснат. Може би

Не науката, а лидерството

Image
Покрай пандемията на Covid-19 имаме възможност да чуем всякакви мнения - лекари, професори, доценти... вирусолози, пулмолози, епидемиолози, специлаисти по инфекциозни болести и по какво ли още не. И когато виждаме по телевизионни канали или сайтове имена, които не знаем, но пред тях има едно "д-р" или "доц.", па още повече "проф.", сме свикнали да вярваме. Или най-малкото да се вслушваме като в авторитети. Отделно, че има сайтове, които публикуват невярна информация, позовавайки се на не знам си какви други учени глави и често слагайки гръмки заглавия на публикациите си (знаете, борба за трафик). Естествено, през последните две седмици сме със завишено внимание към определени теми и бързо реагираме - кликваме, гледаме, слушаме, четем, изпитваме емоции... Защото ситуацията е нова и непозната, ние нямаме опит с такива ситуации, объркваме се от неизвестността и в резултат често изпитваме повишена тревога. Авторитетът е този, който знае какво да се направи и

Смирено вдигната глава

Image
Мой приятел се включи в някакво предизвикателство във Фейсбук - в седем поредни дни да сподели седем важни за него книги. Днес беше редът на Виктор Франкъл. Моят приятел сподели корицата на книгата "Човекът в търсене на смисъла" и написа:  Човекът преживял ужасите на Холокоста, запазил човешкото в себе си и продължил след това да върви по своя път с гордо вдигната глава!  Напълно съм съгласен с написаното от моя приятел, само бих променил едно. Струва ми се, че след своя болезнен, но осъзнат и преработен опит, запазвайки и издигайки своето достойнство, Франкъл е бил смирен. Достойнство и смирение. Не гордост. Представям си смирението на устоелия, на моралния победител. Франкъл не е вървял с гордо вдигната глава. Според мен е вървял със смирено вдигната глава.  А вие какво ще кажете? 

Онлайн група за подкрепа по време на извънредното положение

Image
За много от нас изминалата седмица на извънредно положение донесе промени. За други промените тепърва започват. Това ни поставя в ситуация, пред каквато не сме се изправяли преди като личности и като общество. Неизбежно е да преживяваме разнообразни, разнопосочни и не винаги лесни за разбиране и овладяване емоции. Променяме рутината си, при това промените не се отнасят само за нас, а и за наши близки - деца, родители, роднини. Виждате, че и информацията, която излъчват различни хора през различни медии, често не помага, а обърква. Промените не е само в обществената динамика - те са и във вътрешната ни динамика. В движение се учим да ги овладяваме - като общество и като индивиди.  Създавам онлайн група за подкрепа. Тя ще се събира веднъж седмично в онлайн среда и ще следва принципите на т.нар. encounter-групи, вдъхновени от Карл Роджърс през 60-те години на 20 век. Може би вие или някой, когото познавате, изпитва потребност да общува с други хора и да сподели тази нова, неп

След края на пандемията идва "След края на света"!

Image
Темата за пост-апокалиптичния свят ме заинтересува през 2014г., когато прочетох едно Ръководство за планиране на извънредни ситуации на Пентагона. Първоначално предвиждах "След края на света" като игра за възрастни, но така и не се намериха достатъчно пораснали, които да се престрашат да разчупят консервите. Затова започнах да прилагам някои елементи от играта в работата с деца - в групите "АБВ на детето" знаят това най-добре!  Напоследък все повече хора се осъзнават, че не знаят какво ги очаква и че понякога се появяват нежелани и нечакани ситуации, в които не можем да планираме бъдещето си.  Затова след края на пандемията и на извънредното положение, което парламентът гласува днес, играта "След края на света" няма да е само за деца, но ще има и версия за възрастни, при това преоформена като цялостен тийм билдинг. Така че най-интересното предстои! Ще ви държа в течение, а междувременно прегледайте това събитие.  След края на света. Епична игра

The Crown And The Ring

Image
Човек може да се учуди, но "Короната и пръстенът" беше сред любимите ми песни преди 30 години. И все още много я ценя.  Както в повечето от произведенията на Manowar, сюжетът се гради около победоносните походи на героите, които разбиват враговете, увенчават се със слава и получават короната и пръстена - знаци на победата и величието.  < И да, разбира се, че това е песен за величието и победата на бойното поле.  Самата музика е толкова величествена, с този орган и хора, че слушайки я, настръхваш. Сигурно точно такива трябва да са химните на победата. Но искам да ви предложа още един поглед към нея. Имаме външни врагове и те са видими. Изправяме се срещу тях и ги надвиваме. Имаме външни цели и те са измерими. Борим се и ги постигаме. Но понякога, преди да погледнем навън, трябва да погледнем първо към себе си. Понякога врагът е в нас. Затова песента може да се отнася за вътрешните ни врагове - за страховете, спирачките, преградите, консервите от &qu

Нищо не се връща. Нищо не е както преди

Image
Понякога хората ми казват: "Искам да бъда, както си бях преди ", или "Искам всичко да е както беше ", или "Искам нещата отново да станат такива като преди." Както се досещате, казват го най-вече, когато са в криза, в труден житейски момент и когато хармонията в живота им е нарушена.  Нищо не се връща. И понякога може да ни е трудно да приемем това, но няма как. И в психологията се опитваме да обясним, че животът не е кръг, в който се въртиш, за да стигнеш онова преди , нито е линия, по която се плъзгаш напред - назад и пак можеш да стигнеш състоянието преди . Макар че би било супер да е така, особено ако има опция да прескачаме трудните моменти и да останем завинаги в хубавите. Има моменти, когато ни се иска да кажем "О, миг, поспри!", но знаем, че никога няма пауза или стоп - движението продължава. Както каза Игрит на Джон Сноу, "трябваше да останем в пещерата." Всъщност идеята за връщане към условията на някакво чудесно минал

За нуждата от усамотение във времето на всеобщата самота

Живеем в екстравертирано общество, в което има малко място за усамотение и мълчание. Непрекъснато се тъпчем с разговори, филми, театър, радио, видео или телевизия.                                                                                                                                                                       Ги Корно Все повече се говори за самотата и отчуждението като за масов феномен на развитите общества. Парадоксално, никога преди в историята на човечеството не сме били по-обкръжени от всевъзможни технологични и културни стимули. Отвсякъде ни залива бла-бла, уж ставаме по-знаещи и богати на знания, в същевременно ставаме по-объркани, затруднени да се ориентираме и да избираме измежду разноликата и разнопосочна информация и нерешителни какво да правим с нея. За да постигнем изцелението на обществото в това време на всеобщата самота, трябва да започнем със собственото си изцеление. И най-подходящото начало за това е да останем насаме - не самотн