Как едно споделяне направи Деня на психолога различен за мен

Днес е 4 април - денят, който преди вече немалко години българската психологическа общност реши да избере за свой професионален празник. Денят не беше избран случайно - на датата четвърти април някога студентите по психология от Софийския университет създадоха своето Дружество на младите психолози и започнаха да се събират на него... Имах щастието да бъда съвременник, свидетел и донякъде участник в този процес.

А на днешния 4 април 2023 години едно мило споделяне беше най-хубавото поздравление, което съм получавал. То дойде от г-жа Хайрие Салим. Ето го: 

04.04 ден на психолога! Да са честити, хората с усет за душевното терзание, угризения на съвестта, извисена себекритика и... равновесие..! Преди години посетихме с детето ми един много мъдър психолог. Избрах го измежду десетки други професионалисти. Проучвах,кой може да е най-добрият, или най-подходящия за сина ми в ранимата възраст на първокласник. Разгледах профила му във фейсбук, самата профилна снимка излъчваше такава приятна енергия,че си казах "това е нашият човек!" Изслуша детето ми като един приятел 😊спечели му доверието, като и той бегло сподели за своето детство. Докато ги чаках в коридора и слушах тихият и приятен диалог,аз също се потопих в мечтите споделени приятелски... Посетиха заедно богата на зеленина джунгла, милваха хищни животни, летяха с парапланер над високи планини и долини викайки с радост от надпреварата с орлите... 

Течаха сълзите на майката, 

Течаха словата на детето , 

Радостно, буйно, безспирно... 

Правеха оригами на следващата среща. За домашна работа имахме жабчета да правим. Гледахме от стария едвам зареждащ компютър как се прави. Сгъваме,прегъваме, не става. Сгъваме, прегъваме и пак! Сетне като ги направихме с малко по дебела цветна хартия 😍 станаха наистина красиви,зелени картонени жабчета! Каква огромна радост бе когато натиснахме жабчето за опашката и хоп, взе,че подскочи😍🤩👏☺️🥰😁🤭🙆🏻‍♀️🙆🏼‍♂️ станахме и се прегърнахме силно! Този момент си го припомнихме преди два месеца, когато след дълга раздяла се събрахме и си разказвахме любими спомени... Хора,ако имате проблеми,съветвайте се със специалисти. Това не е срамно! Даже напротив, след време с гордост ще споменавате името му, като го препоръчвате на някого! Georgi Stankov благодаря,че се появихте в правилния момент 💗🙏💗 Желая ви много здраве и успех във живота и професията (не се и съмнявам,че сте докоснали още много сърца и променили мисленето) ❤️

Как учим децата?

Децата подражават на поведението на възрастните около тях. Ние непрекъснато учим децата как да се държат в живота, без да го осъзнаваме през по-голямата част от времето. Ако крещите на децата си (или на партньора си, в тяхно присъствие), им давате урок, че това е приемлив начин да се държат, така че в крайна сметка те ще започнат да го повторят - към Вас или други хора. Не забравяйте, че ние трябва да бъдем промяната, която искаме да видим в децата си (и в Родителство без стрес не обещаваме, че това ще е лесно).

"Родителство без стрес" - група, която родителите и децата им заслужават

"Родителство без стрес" е програма за родители, създадена от нашия екип - Георги и Мария. Разбира се, всеки трезвомислещ човек ще попита скептично:

Има ли родителство без стрес?

И вероятно всеки родител ще Ви отговори, че такова животно няма. Знаем го и ние. Но от работата си с деца и родители знаем, че човек може по-добре да разбира какво се случва с него и с детето му. Колкото по-добре разбираме какво се случва, толкова по-адекватно ще реагираме в ролите си на родители. Това е вече друго ниво - наричаме го осъзнато родителство. Това е родителството, което търси, разбира, приема и подкрепя, и по този начин води до по-пълноценно израстване и на родителите, и на децата.  Ето затова решихме да създадем "Родителство без стрес".

Ние гледаме на това, което се случва с децата и родителите, не като на "проблеми", а като на "предизвикателства" или задачи за разрешаване.

Те са предизвикателства не само за децата, а и за родителите. И двете страни трябва да извървят своя път, но всичко започва от инициативата на родителите. Защото ние, родителите, знаем повече, имаме повече опит, а и можем да отразим и изследваме не само ролите си на родители, но и на деца.

Всичко започва от нас - от това как гледаме на нещата, какво сме научили от опита си, как разговаряме с децата по важните теми, как се чувстваме със собствените си стереотипи и табута, способни ли сме да погледнем отвисоко това, през което преминаваме и ние, и децата ни?  

Лично за мен разбирането на родителството в пълнота започна, когато сам станах баща. Годините учене в университета и работата с деца и родители след това ми даваха известно разбиране за родителството, но чак когато започнах да трупам личен опит като баща и започнах да го осмислям, проумях истински теорията и започнах да се поставям по-лесно на мястото на клиентите си. Родителството ме вълнува като мъж, баща и психолог. Така че методологията и съдържанието отразяват това, през което преминах през последните години, когато освен психолог, съм и баща. 

Малко повече за методологията и съдържанието.

Няма да разказвам всичко, защото все пак е ноу-хау, което сме създали преди всичко за хората в групата. Но ето основното: 

1. "Родителство без стрес" няма нищо общо с класическите "училища за родители". Родителите нямат нужда от това някой да ги учи и поучава. Те всъщност знаят много. Родителите имат нужда от подкрепа, за да развиват своя родителски капацитет и да извлекат сами знанието, което носят в себе си. Затова подходът ни е силно интерактивен и основан на преживяване, осмисляне и споделяне.

2. Фокусът на групите "Родителство без стрес" е върху силните страни и на родителите, и на децата, а не върху дефицитите. Групите ни развиват знанията и уменията, а не задълбават в угризения за изборите ни в миналото. Затова твърдим, че програмата "Родителство без стрес" прави крачката от Къде сбърках? до Как да се справя по-добре?

3. Без лекции. Вместо това влизат в употреба разнообразни техники: работа по казуси, психодраматични техники, арт-терапевтични упражнения. Психологията става по-разбираема, когато сложните теории стигнато до обикновените хора чрез подходяща форма, чрез учене чрез правене.

4. Ще работим по по най-важните теми от развитието на детето. Сред тях са: 

• връзката дете - родител

• детето и раздялата

• общуването с детето

• детските страхове

• табута и забрани

• интелектуално, социално и емоционално развитие на детето

• детето и сексуалността 

• увереността на детето

Най-важното е, че работим през личния опит, защото това помага на участниците по-лесно да разберат какво се случва с тях и с децата. 

5. Време, график. Как ще протече “Родителство без стрес”? Ние вярваме в значението на задълбоченото осмисляне на процесите, през които преминаваме. Изграждането на ново разбиране за подхода ни на родители, както и прилагането му във всекидневието, е дълъг процес. Програмата включва 18 групови срещи в течение на 10 месеца. Те ще се провеждат два пъти месечно в малки групи - максимум 9 души, като ще съставяме графика съобразно Вашите ангажименти и празничния календар. Продължителността на всяка среща ще е 2 часа.

Какво Ви обещаваме? 

Обещаваме Ви, че с нас ще започнете по-добре да разбирате това, което се случва в детската душа. Ще разбирате по-добре и себе си. 
Интересно ли Ви е?

Пишете ни. Обадете ни се. С удоволствие ще Ви разкажем подробности.

Алфи Кон за образование и родителство без условия

от: Georgi Stankov

От много мислене и правене на какво ли не, забравих да ви кажа, че в Gorichka.bg е публикувано интервюто на Василена Доткова с Алфи Кон за списание AMICA /септември 2011г./.  Днес открих, че съм си изпратил линка към интервюто на електронната поща още миналата година и реших да го споделя с вас. Алфи Кон е един от хората, на които имам най-голямо доверие, когато става дума за разсъждения на тема "Какво да правим с децата си?" Затова с удоволствие препоръчвам книгите му за четене и дори смятам да пиша за една -две от тях.

Интервюто "Алфи Кон за безусловното родителство" ясно посочва вредата от външните стимули върху вътрешната мотивация: 

Въпрос: Много родители сякаш оценяват качеството на училището по натиска, който то оказва върху децата им. Ако не им дават много домашни, няма строга дисциплина, ако децата ходят с удоволствие на училище, това изглежда някак подозрително - може би не научават достатъчно и не реализират максимално потенциала си? Какво бихте казали на тези родители?

Отговор: Бих ги призовал да обърнат внимание на дългосрочните цели, които си поставят в отглеждането на децата си, както и да преразгледат доста изкривените си схващания за ученето. На първо място, дори ако беше вярно, че натискът и неприятното преживяване от ходенето на училище наистина вдигат нивото на усвояване на факти и умения, заслужава ли си това за един любящ родител, при положение, че емоционалните, социални и морални последствия за развитието на детето са значителни и тревожни? Но това не е всичко. Ами ако този тип високо-натоварващо традиционно училище пречи и на интелектуалните ни цели за развитието на детето? Нещастните деца не развиват критическо мислене и креативност. Дори на децата, които са притесняващо послушни, които не могат или не искат да се разбунтуват срещу училище от този тип, то нанася вреда. Защото задушава любопитството им и ги кара да работят толкова усърдно, че не им остава време за истинско мислене.

Когато едно училище залага много на оценките, когато настройва децата едно срещу друго като ги кара да се състезават, когато дава купища домашни и така принуждава учениците да работят още една допълнителна смяна вкъщи, когато бърза да наказва за всяко провинение или с дрънкулки и трофеи да подкупва децата да полагат усилия - всичко това създава един дух на фабрично производство. А до момента никакъв опит и нито едно изследване не е показало, че духът на фабриката е продуктивен за постигането на каквито и да било амбициозни образователни цели. 

***

Ценно четиво!
Повече за Алфи Кон: >>>тук.

Цената на живота: Пъзелът на аутизма

от: Georgi Stankov

Днес видях, че в YouTube са качили документалния филм на ТВ+ "Цената на живота: Пъзелът на аутизма". Филмът е много ценен, защото повишава осведомеността и чувствителността на зрителите към проблемите и потребностите на децата с аутизъм в България. С тази цел и аз го вграждам за гледане в блога си. 

Чрез Цената на живота: Пъзелът на аутизма ще научите повече за основните симптоми за аутизма, за специалните образователни нужди на децата аутисти, за високата цена, която плащат родителите, за липсата на държавна политика за работа с аутистични деца.

Ще научите също за родители с кауза, които правят и невъзможното в пестеливото на съпричастност българско общество, за да дадат най-доброто на децата си. Независимо от многото трудни за преглъщане и болезнени истини, този филм ще ви остави и нещо незаменимо: вяра, надежда и любов.

Вяра, че нещата могат да бъдат по-добре. Надежда, че човечността ще надделее. Любов - евангелска, която апостол Павел е описал:

Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не мисли зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.   

Вероятно тези думи ще си спомням, когато мисля за родителите от филма и техните деца.

-----------------------

Екипът, създал филма:

Автор: Татяна Жилкова.

Оператор: Ангел Спасов. 

Монтажист: Ивелин Илиев 

Продукцията е направена със съдействието на три неправителствени отганизации: сдружение "Асоциация Аутизъм", сдружение „Тацитус" и фондация „Стъпка за невидимите деца на България".

Инициация а ла Стайнбек

от: Georgi Stankov

През март 1960г. Стайбек тръгнал на обичайното си пътешествие с двамата си синове: големият - Том - на 15 и малкият - Джон - на 13 години. Както обикновено, с неговото комби. И както обикновено, си измислили прякори. И както всеки път, яли кулинарните "шедьоври" на малкия, Флай.  И в цялата обичайност, за разлика от друг път, бащата решил, че е дошло времето да спре да ги поучава. И казал: 

- Реших да ви даря свободата. 

- Сър? 

- Махам ви се от главите. 

- В какъв смисъл? 

- Край на лекциите. Край на конското. На границата сте да станете мъже, така че ви е ред да понесете и известна част от болката. Вече сте свободни. 

- Какво значи "свободни"? 

- Ще ви кажа. Всяка хубава оценка си е твоя. И всеки провал си е твой. Именно в това е смисълът на свободата и той е ужасен. - Имах чувството, че поне за миг съм уловил вниманието им. 

- Кое му е ужасното? - попита Флай. 

- Ще ви кажа, но в крайна сметка ще трябва сами да стигнете до този извод. Свободата е най-тежката форма на робството. Няма шеф, когото да мамиш, нито учител, когото да заблуждаваш. Няма оправдания, които да минават. И няма кому да се оплачеш. 

- Ти сериозно ли си го решил? Да ни... се махнеш... от главите?

- Най-сериозно. Крайно самотно чувство е, нали? 

Усещах как мошеническите им мозъчета се щурат да открият къде е хватката, затова отговорих на мислите им: 

- Хватка няма - рекох. - Ако закъсате дотолкова, че да изтървете съвсем нещата, аз, естествено, ще ви помогна. Но не ща да чувам повече подробности.. Тази част от живота ви беше дотук.

- Бас държа, че даскалите няма да го приемат. 

- Разбира се, че няма. Същото се отнася и до полицията, а и до съдията, пред когото може да ви изправят. Но това си е ваша работа. Хубаво е да си мъж, може би най-хубавото, но един мъж е длъжен да си носи задълженията, да си излежи присъдата, да е сам господар на себе си. 

Когато в мразовитата мартенска вечер на 1960-та се случвал този разговор, големият син бил на 15, а малкият - на 13. В думите на бащата изпъкват някои от основните американски ценности - индивидуализъм, свобода на избор, лична отговорност. Стайнбек е казал честни, нешлифовани думи. Зад тях стоят всъщност духът и моралът на американската нация.

Днес в групата говорихме за инициацията - посвещението, през което минават момчетата, за да станат мъже. 

Преди хиляди години инициацията била свързана с изпитания. Момчетата били принуждавали да вършат непосилни за годините им неща, да понасят болка и лишения и да живеят в ужасни условия... На някои диви места това се случва и днес.

Харесвам инициацията, която Стайнбек направил със синовете си. Вярно, Джон Стайнбек е любимият ми писател и  сигурно съм пристрастен. Но това, което е направил, ми изглежда по-истинска инициация от всяка друга в нашето време. Харесва ми как е възпитавал децата си. Това е инициацията, която бих приложил и на сина си.

-------------------------
Цитатът е по:
Стайнбек, Дж., Америка и американците, Колибри, С., 2011, стр.75. Превод: Венцислав Венков

Вашите деца не са Ваши деца...

от: Georgi Stankov

По повод историята на П. и майка му, която винаги се стреми да го задържи  до себе си и го превръща в отражение на своите идеи за правилно и грешно. Няма да направя фундаментален принос по въпроса за обсебващите родители. Ще изразя професионалната си позиция с чужди думи. Не би могло да се каже по-добре: 

Вашите деца не са Ваши деца.
Те са синове и дъщери на стремежа за живот.
Те идват чрез Вас, не не от вас.
И въпреки, че са с Вас, те не Ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си,
но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им,
Защото душите им обитават къщата на бъдещето, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях,
но не се мъчете да ги направите като себе си,
Защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват децата ви като живи стрели.

За автора: Халил Джибран  е роден в семейство на ливански маронити. Когато бил на 12 години, семейството му се преселило САЩ. Джибран е израснал и творил в Америка, но е носил културното наследство на три различни култури: близкоизточното християнство, арабите и американците. Писал е на арабски и английски, а днес е един от най-издаваните поети на всичко времена.