ГЕОРГИ СТАНКОВ

Понякога хората ми казват: "Искам да бъда, както си бях преди ", или "Искам всичко да е както беше ", или "Искам нещата отново да станат такива като преди." Както се досещате, казват го най-вече, когато са в криза, в труден житейски момент и когато хармонията в живота им е нарушена.  Нищо не се връща. И понякога може да ни е трудно да приемем това, но няма как. И в психологията се опитваме да обясним, че животът не е кръг, в който се въртиш, за да стигнеш онова преди , нито е линия, по която се плъзгаш напред - назад и пак можеш да стигнеш състоянието преди . Макар че би било супер да е така, особено ако има опция да прескачаме трудните моменти и да останем завинаги в хубавите. Има моменти, когато ни се иска да кажем "О, миг, поспри!", но знаем, че никога няма пауза или стоп - движението продължава. Както каза Игрит на Джон Сноу, "трябваше да останем в пещерата." Всъщност идеята за връщане към условията на някакво чудесно минал

Живеем в екстравертирано общество, в което има малко място за усамотение и мълчание. Непрекъснато се тъпчем с разговори, филми, театър, радио, видео или телевизия.                                                                                                                                                                       Ги Корно Все повече се говори за самотата и отчуждението като за масов феномен на развитите общества. Парадоксално, никога преди в историята на човечеството не сме били по-обкръжени от всевъзможни технологични и културни стимули. Отвсякъде ни залива бла-бла, уж ставаме по-знаещи и богати на знания, в същевременно ставаме по-объркани, затруднени да се ориентираме и да избираме измежду разноликата и разнопосочна информация и нерешителни какво да правим с нея. За да постигнем изцелението на обществото в това време на всеобщата самота, трябва да започнем със собственото си изцеление. И най-подходящото начало за това е да останем насаме - не самотн