1️⃣ За да облекчат вината. Някои хора изпитват вина заради успеха или удоволствието, сякаш насладата е прегрешение. Те търсят страдание, за да изкупят вината и да платят дълга си към съвестта си. В някои случаи болката и страданието стават „цената за вход“ за всяко удоволствие, което си позволяват.
2️⃣ За да получат усещане за контрол и майсторство. Човекът се опитва да получи усещане за контрол над болезнени или травматични преживявания, при които преди са изпитали безпомощност. Има подсъзнателна фантазия, че могат да поправят минала травма или да оправят минала грешка, като я повторят и я накарат да завърши различно (но в действителност те просто продължават да преживяват същата болка).
3️⃣ Страданието е дом. Ето една аналогия, която може да ни помогне да разберем това: когато паникьосани коне бъдат спасени от горяща конюшня, те често тичат обратно вътре. Конете свързват конюшнята с безопасност и сигурност – тя е техният дом.
Първоначалните привързаности на детето, колкото и нещастни да са били, също са дом. Независимо колко пренебрегвано или злоупотребявано е било, там детето е изпитало грижата и комфорта, които е знаело (каквите и да са били те като качество). В търсенето на комфорт, то търси същата болка.
4️⃣ Вторична печалба. Болката, страданието и проблемите на психичното здраве идват с непреки или скрити ползи, които клиницистите наричат „вторична печалба“. Трудностите, които хората преживяват, могат да им донесат внимание, съчувствие, освобождаване от отговорности, специално отношение, дори финансови стимули (напр. обезщетение за инвалидност). Вторичната печалба може да бъде мощен стимул за продължаващо страдание.
В психотерапията може да бъде полезно да поканиш пациентите да размислят върху негативната страна на оздравяването. Първата реакция вероятно ще бъде нещо като, „Няма негативна страна, бих направил всичко, за да се подобря.“ Ако терапевтът е настоятелен и каже нещо като „Не толкова бързо, нека наистина помислим за това“, може да стигнат до някои изненадващи прозрения.
5️⃣ За да накажат другите (пасивно-агресивно). Желанието да накажеш някой друг може да бъде по-силно от желанието да избегнеш болка. Например, човек може несъзнателно да саботира своите перспективи за успех или щастие точно защото това е, което някой друг иска за тях (оттук и изразът „да си отреже носа, за да си запази лицето“).
Психичноздравните симптоми причиняват болка и страдание и на *други* хора. Например, депресиран човек може да бъде твърде депресиран, за да изпълни своята част от работата, да печели прехраната си, да спазва социалните си ангажименти, да прави секс с партньора си и т.н. Може да има (общо взето несъзнателно) садистично удоволствие от причиняването на тази болка на другите, особено без отговорност или последствия. Но кой може да обвини страдащия човек? В крайна сметка той е жертвата.
6️⃣ За да повишат самочувствието или да почувстват превъзходство. За някои хора, чувствата за самоуважение и дори превъзходство са свързани със самоотрицание и самонаказание. Човекът изглежда организиран около вярата, „Аз съм по-добър от теб, защото страдам повече.“ Колкото повече страдание, толкова повече се чувства морално превъзходстващ другите. В клиничната литература това се нарича „морален мазохизъм“.
