Интервюто ми за в."Животът днес"

На 5 юли се появих на първа страница на в. "Животът днес". 

Приносът на това интервю е, че за първи път в България представи метода по който работя повече от година: развитие на идентичностния капитал. Съвсем доскоро терминът идентичностен капитал беше известен само сред малък кръг социални и развитийни психолози. При това го коментирахме само като феномен, който при едни хора се получава, а при други - не. Ние, психолозите, изследваме вътрешните и външните фактори, които стимулират или възпират развитието на ИК (например влиянието на семейния модел, корелацията между определени личностни характеристики и капацитета за развитие, и т.н.), но обикновено се ограничаваме с това. Моята работа започва от там, където свършват другите.

За мен е важно на повече хора "да им се получава", затова превърнах развитието на идентичностен капитал в собствен метод за работа. Вградих в него близо 15-годишния си теренен опит в психологията, за да се превърне в методология за консултиране на хора, организации и общности. И ето ме - първият консултант по идентичностен капитал в България. Доволен съм, че това интервю трасира пътя, по който ще вървя в тази област. 

ВРЪЗКИ: 

1.Интервюто ми в "Животът днес". 

2. Анализът ми на интервюто. 

Развиването на Идентичностен капитал като създаване на приказка

В една дупка в земята живееше хобит...

И би живял добре цял дълъг хобитски живот, ако... Но тогава щеше ли да има история, която да разкажем? Същото се отнася за всеки от Вас. Ако не излезете от уютната си, топла, подредена хобитска дупка, ако не напуснете зоната на комфорт, няма да създадете историята на живота си. Нийл Доналд Уолш го е казал ясно: "Животът започва в края на зоната ти на комфорт." Да инвестирате в идентичностен капитал значи да отидете отвъд статуквото на момента, да постигнете нещо повече от нещо важно за Вас. Знам за какво говоря от личен опит - седмица след като с любимата се обяснихме в любов, заживяхме заедно и продължаваме да го правим седма година. През това време планирахме и произведохме дете и други хубави неща. Бяхме достатъчно луди да се съберем, а сега сме достатъчно луди, за да сме заедно. :)

Panta rei - всичко тече и всичко се променя

Защо всички приказки започват с "имало едно време"? Защото това значи, че каквото и да сте постигнали, дори да е "идеалното" състояние, е преходно и временно. То остава в миналото, защото условията се променят непрекъснато. Хераклит е прав: не можеш да стъпиш два пъти в един и същи поток. Необходимо е действие, за да запазите идеалното състояние, необходимо е действие, и за да промените неидеалното. Няма печеливш ход в избора да останете постоянно в хобитската дупка. Така че, дали ще работите по голяма или по малка smart-цел, тя все ще е част от Вашата история. Просто действайте!

Най-важното във всяка история 

От дете чета вълшебни и приключенски приказки. Ще ви предложа шест точки, които опитът ми от приказките поставя. Имайте ги наум, когато създавате историята си:

• Бъдете готови за драма - защото в историята, освен външна трудност, може да има и вътрешен конфликт. Всяка история в ядрото си съдържа конфликт, който трябва да разрешите. Излизането от зоната на комфорт е свързано конфликт - да бъде или да не бъде? 
• Предвидете трудностите - защото по пътя си може да срещнете различни препятствия. Може да е огнена река, баба Яга, триглава ламя, може да е какво ли не. Някакви идеи как ще ги преодолеете? Кои свои качества ще използвате? 
• Бъдете нащрек за съперниците си - защото искат да грабнат ръката на царкинята вместо Вас и са готови на всичко, за да Ви попречат. Така е с конкуренцията в бизнеса, така е и в личния живот. Какво могат те, с какви ресурси разполагат, какви са възможните им реакции в различни фази в историята? 
• Мислете за съюзниците си - защото в приказките винаги се намира някой добър помощник, който да даде на героя вълшебен дар или да се намеси в решителен момент. Затова помислете: кой как и с какво може да Ви помогне? 
• Очаквайте обрата - защото идва един момент, в който независимо от трудностите, героят успява да обърне посоката на движението. Както е казано: когато животът те притиска, отвърни му. Ако сте достатъчно устойчиви и настойчиви, ще надделеете. 
• Помнете златната ябълка - защото целта трябва да е в съзнанието Ви. Вие започвате историята си с тази цел, заради нея излизате от зоната на комфорт и тръгвате към Долната земя. Не забравяйте защо сте започнали пътешествието. 

Развиването на ИК е постоянен процес на инициация. Затова традицията сред индианците в Северна Америка е да дават нови имена на младежите едва когато са ги заслужили, и да ги променят, когато се случват важни събития в живота им. А в някои азиатски народи всеки мъж има своя песен, която създава и допълва през целия си живот. Запомнете това! Идентичността е истината, която сте сътворили в своите очи и в очите на другите.

Идентичностен кашитал на три нива - лично, бизнес, общностно

Ще Ви разкажа три истории - три инициации. Едната е история за личностно развитие, втората - за бизнес развитие, третата - за социално развитие.

Първата история е на Константин, който спря пушенето. След 15 години активно пушене той се изправил срещу утвърдения си житейски навик, срещу влиянието на приятелите - пушачи и срещу реакциите на мозъка, който често му напомнял за никотиновата си зависимост. Константин обаче си поставил по-големи цели (например да спести за фантастичен фотоапарат и да подобри здравето си), през цялото време си напомнял защо го прави, и в крайна сметка го направил. Как се променя идентичността на героя в тази история? Той е по-уверен, че може да се лиши от нещо, тествал е волята си, подобрил е функционирането на тялото си. 

Втората история е на Георги Пейков от Пловдив, който произвежда терапевтични велосипеди - триколки за хора с увреждания. Стартирал е от нулата и е единственият в България, но не гледа на работата си като на доходоносен монопол. Напротив - поддържа възможно най-ниските цени и понякога дарява триколки на институции и хора в нужда. Георги е създал социално-значим бизнес, в чиято идентичност икономическите мотиви вървят ръка за ръка с човечността. 

Третата история е на Маджора Картър от Южен Бронкс. Статистиката казва, че в черното гето положението е безнадеждно. Процентно отпадналите от училище деца, безработните младежи, попадналите в затвора, страдащите от дихателни заболявания и т.н. са в пъти повече от средните за страната. Там, в родния си квартал, Маджора повела кампанията Green the Ghetto и вдъхновила много доброволци да създадат истински крайречен парк, едно нормално, зелено и спокойно място за общността.

Ето как, когато се фокусирате върху развитието на идентичностния си капитал, като хора, предприемачи и социални активисти, Вие създавате истории. А отделните истории се преплитат в голямото и пълно Сказание на живота Ви, във Вашите събрани съчинения.

Заключение

Да инвестирате в идентичностния си капитал значи да се придвижвате (себе си, бизнеса си, общността си) от точка А към точка Б, от състоянието, в което сте, към състоянието, в което искате да сте. Значи още да харесвате идеята за себе си, да инвестирате в материализирането на идеята за себе си и да сте пълноценния си Аз на личностно, бизнес и/или социално ниво. И това е правилният път, или, както Майк Робинс казва, по-добре е да бъдете себе си, защото всички останали места са заети.

Как да организирате по-добре действията си със SMART-цели?

Преди време с познат разговаряхме за ИК (идентичностния капитал). Как ти звучи, попитах го. Отговори ми: 

Звучи ми като шанс да крачат по-щастливи хора по улиците. 

Миналата седмица представих първия етап в развитието на Идентичностния капитал: да откриете какво формира Вашата идентичност и Ви прави това, което сте. Открили сте какво цените в себе си и какво ще Ви помогне да сте това, което искате да бъдете. Но много добри идеи никога не се превръщат в реалност. Идеята да крачиш щастлив е различна от постигането на щастието.

Как да превърнете идеята в действие? За това ще поговорим сега, а текстът тук е оперативен, техничарски. Няма да говорим за екзистенциалност, а за технология. Необходим е план. Първото действие за реализирането на идеята е нейното планиране!

Ползата от SMART-целите

Нито е магия, нито е панацея - използването на SMART-цели е просто добър инструмент за планиране и организиране на действията ни. SMART е абревиатура от пет думи - пет критерия за оценка на плана. Когато си поставяте цели, мислете дали отговарят на 5-те критерия. Хубавото е, че този модел е добър както за дългосрочни, така и за краткосрочни цели!

S е за Specific - целта Ви трябва да е конкретна и да отговаря на въпроса "Какво искам да постигна?" Например в "Едноминутният мениджър" Бланчард и Джонсън говорят за едноминутни цели - ясно поставени и разбираеми цели, описани в максимум 250 думи (за да можем да ги прочетем за една минута).

M е за Measurable - целта Ви трябва да е измерима - да има ясен индикатор за това, че е постигната и че сте променили нещата в желаната от Вас посока. Въпросът е "По какво ще проличи, че целта е изпълнена?" Кои стъпки трябва да преминете, за да постигнете резултат? Бланчард и Джонсън подчертават, че най-важният мотив за хората е да виждат резултата от дейността им.

A е за Attainable (или Achievable) - целта Ви трябва да е постижима, да е по силите Ви, да имате уменията, знанията, средствата и времето за изпълнението й. На това ниво търсите отговор на въпросите "Как?" и "Колко?" и оценявате дали разполагате с необходимите ресурси.

R е за Realistic - целта трябва да е реалистична. Тя може да е постижима по принцип, но дали наистина си струва цената (времето, усилията и т.н.)? На това ниво се запитайте "Доколко е реалистично?" Не се стремете към Пирови победи, само защото са победи! Някои казват, че R е също за Relevant - дали целта се съотнася към по-големите ни цели, мисия, актуално състояние и т.н.

T е за Time-framed - целта трябва да е ясно очертана във времето - една седмица, един месец, два месеца. Въпросът тук е "Кога?" Когато започвате да развивате своя ИК, е добре smart-целите да не се простират далеч във времето. Представете си ги като малки стъпки по дългия път, които ще Ви дадат увереност, че се справяте и че имате нещо постигнато зад гърба си.

Смарт целите на Мат Кътс 

+Matt Cutts от Google се е научил да прави точно това: поставя си 30-дневни smart-цели. Неговите 30-дневни предизвикателства са конкретни, измерими като резултат, постижими, отговаряли са на капацитета и целите му, и са били ясно рамкирани в относително кратък времеви период.

Интересно е да видим как г-н Кътс оценява опита си. Той твърди, че животът му се е изпълнил с повече незабравими моменти. Самочувствието му се повишило. Станал още по-отворен към нов опит. Закалил волята си. Това е възможно и за Вас, стига да изберете цел, която отговаря на ценностите, духовните Ви търсения, основните принципи, на които искате да градите своя живот.

Заключение и преход 

Първият текст от поредицата за Идентичностния капитал беше по-романтичен и мечтателски. Този тук е по-сух и железобетонно сив. Защо го има?

1. За да напомни, че Идентичностният капитал се развива чрез действие. Може да действате спонтанно и да имате изключителни постижения, но един план винаги помага, защото дава структура и яснота. А и както се казва, добрата джаз импровизация става, когато първо си научил стандартите и ги свириш добре. 
2. За да служи като компас. Понякога може да има моменти, в които да се демотивирате, розовите очила да помътнеят и да Ви стане малко по-сиво, уморено и скучно. Важно да не се отказвате (освен ако няма някакви големи промени в житейските Ви обстоятелства, които Ви възпрепятстват). Откажете ли се по средата, ще приличате на човека, който хем ял сол, хем ял бой, и накрая си платил. ;) 
3. За да утвърди, че само действието създава историята ни. Ако Мат Кътс го прави и го разказва в TED, какво може да Ви попречи да го направите? Да - в крайна сметка идентичността е не е кухи думи - тя е дела, идентичността е историите, които споделяме. 

Следващият текст от поредицата ще е за идентичностния капитал като разказвачество. А вие какви истории имате за споделяне? 

За идентичностния капитал

Преди няколко години колегата психолог Мег Джей първа използва израза identity capital, обръщайки се към младите хора с препоръка какво да правят през 20-те си години. Вземете някакъв идентичностен капитал, каза тя.

По-долу ще представя накратко какво е идентичност, какво е идентичностен капитал, и как да развиете идентичностен капитал.

Какво е идентичност?

Идентичността е отговорът на въпроса "Кой съм аз?" Ние сме многопластови същества, затова и идентичността е съвкупност от всички наши роли, интереси, действия и мотиви.

Идентичността е комбинация от нашите социални роли в различни ситуации. Можем да сме деца на родителите си, но и родители на децата си, гаджета в дискотека или съперници за гадже, колеги, съседи, протестиращи граждани, войници, спътници във влак и т.н. и всяка роля си има репертоари и правила, които изпълняваме. Понякога изпълняваме няколко роли едновременно или превключваме от една в друга. От някои свои роли сме удовлетворени, от други - не.

Като тийнейджъри преминаваме през време, наречено от Ерик Ериксън криза на идентичността. Кризата се решава с намиране на отговора на въпроса "Кой съм аз и за какво се боря?"от младия човек. Понякога обаче, като по-възрастни, се налага да преосмислим отговора, или да оценим до колко животът ни следва дадения отговор.

Какво е идентичностен капитал?

Идентичностен капитал значи да инвестираш в себе си, да добавиш стойност към това, което си и което искаш да развиеш на по-високо ниво. Ключовото е думата идентичност - за разлика от другите капитали и инвестиции, тук целта не е да трупаме финансови печалби, нито даже да развиваме знания и умения, необходими на пазара на труда, например, а да правим неща, пряко свързани с вътрешния ни Аз - с ценностите, които ни оформят като Аз.

Защо е важно да развивате идентичностен капитал?

Причините са две: личното щастие (първична) и връзките с хората (вторична).

1. Личното щастие. В психологията официално го наричаме субективно благополучие и е свързано с изживяването на позитивни усещания от нещата, които правим. Щастливи сме, когато се занимаваме с неща, които ни носят дълбоко вътрешно удовлетворение и отговарят на дълбоките ни вярвания. Щастливи сме, когато учим интересни неща и прилагаме наученото в живота си.

В Moving Pictures Тери Пратчет пише за таланта и призванието:

’Знаеш ли коя е най-голямата трагедия в целия свят?’ каза Джинджър, без да му обръща ни най-малко внимание. ‘Това са всички хора, които никога няма да открият какво наистина искат да правят или в какво са наистина добри. Това са всички синове, които стават ковачи, защото бащите им са били ковачи. Това са всички хора, които биха могли да бъдат наистина фантастични флейтисти, но които остаряват и умират, без изобщо да са видели музикален инструмент, така че стават лоши орачи. Това са всички хора с таланти, които никога няма да открият. Може би не са били родени в момент, когато е било възможно да ги открият.’

Получаваш само един шанс, каза тя. Ще живееш може би седемдесет години, и ако си късметлия, получаваш един шанс. Помисли за всички родени скиори, които са се родили в пустини. Помисли за всички гениални ковачи, родени стотици години преди някой да е изобретил коня. За всички умения, които никога не са използвани. За всички пропилени шансове.

А това ми напомня за Уилям Тачър от "Като рицарите" - бедното момче, което се осмели да промени съдбата си. На професионален език можем да кажем, че Уилям разви идентичностния си капитал.

В измерението на личното щастие стои и теорията на Маслоу за йерархията на потребностите. Изграждането на идентичностен капитал кореспондира с най-възвишената и духовна, но същевременно естествена и простичка наша потребност: да се самоусъвършенстваме. Точната дума, използвана от Маслоу, е самоактуализация.

2. Стигам до втората причина да развиваме идентичностния капитал: връзките с хората. Вижте например бизнеса. В бизнеса все повече ценим личността отвъд професионалната й роля, компетенции и специфичен опит в тясна област. Все повече се интересуваме от човека в цялост, от нещата, които прави извън работата си и от неговите мотиви да ги прави. Повече са и експертите, и компаниите, които търсят непрофесионалния профил на кандидата. А расте и обратната тенденция - компаниите се стремят към идентичност отвъд качеството на стоките и услугите, които предлагат. Корпоративният имидж придобива все по-човешки вид и създаването на корпоративна идентичност е де факто изграждане на идентичностен капитал. И все повече компании търсят служители и партньори, които развиват тази страна на личността си. Затова identity capital development в един момент може да се окаже и инвестиция в кариерното Ви развитие.

Как да развиете идентичностния си капитал?

Мег Джей пише за младите между 20 и 30, защото работи предимно с хора в тази възраст и в криза на идентичността. Но идеята й е приложима във всички възрасти. Нещо повече, за хора в средна възраст, развиването на идентичностния капитал може да се превърне буквално в екзистенциално спасение. Възможностите са неизброими: от нареждане на кубчето на Рубик, през включване в читателски клуб, до започване на нов бизнес. Важното е да отговарят на по-големите въпроси: Кой съм аз? Кое ме прави такъв?

В моята практика изследваме тези неща, които според човека го правят това, което е и което иска да бъде. След това мислим за дейности, които биха дали повече съдържание във формата. Мечтаеш за световен мир? Добре, а какво си направил досега? А какво можеш да направиш?

Нека да помислим за Вас в перспектива: какво искате да постигнете и да оставите след себе си във важните за Вас социални роли. А какви нови социални роли бихте могли да имате? А какви ще са възможните последствия от изборите, които правите?

Така направи Светла, която реши да напусне стабилната си работа си в уважавана организация и се отдаде на призванието си, макар че бъдещето става неясно и несигурно. Но Светла разбира, че перфектните условия може би никога няма да дойдат. Колко още трябва да чака, за да се впусне във важната й тема за защита на човешките права? Трябва ли да чака да се пенсионира? Или да спечели джакпота на тотото? Тя разбира, че настоящата ситуация не отговаря на потребностите й и затова решава да я промени.

Заключение

Инвестирането в идентичностния капитал значи да развивате тези елементи от личността си, които Ви дават идентичността, към която се стремите сега и в бъдеще. То значи да сте проактивни, се самоактуализирате, да се усъвършенствате, и така да сте по-щастливи във всекидневието си.

Прекомерният позитивизъм би извикал: "Ще успееш! Давай!!! Само напред и нагоре!" Скептичният негативизъм би процедил: "Няма как да стане... международното положение пречи." Реалистичният подход, основан на вярата ми във взаимовръзката между щастието и психичното здраве, казва така: "Доколкото обстоятелствата го позволяват и имате възможност - започнете!"

Изследвайте за какво мечтаете, какво обичате да правите, кои са талантите ви, кое е вашето призвание и на какви каузи искате да отдадете живота си. И след това си позволете удоволствието да ги осъществите. По думите на Артър Аш: 

Започнете от там, където сте. Използвайте това, което имате. Правете това, което можете. 

* * * * *
Забележка:
Същият текст излезе в LinkedIn Pulse под заглавието "Как да превърнете идентичността си в капитал?"

Вдъхновяващото лидерство започва със "Защо?"

През 2009г. Саймън Сайнек (+Simon Sinek) разви модел за вдъхновяващо лидерство, наричан "златният кръг на лидерството". Той твърди, че в тази схема се крие отговорът на въпроса защо някои организации и някои лидери са способни да вдъхновяват, а други - не. 

Причината е, че вдъхновяващите лидери са способни да споделят ценностите и мотивите си, да общуват с другите за каузи и идеи. 

Започваме със Защо? - това е големият ни мотиватор - мисията, стратегическата цел, каузата.
Продължаваме с Как? - това е процесът, начинът, по който правим нещата.
Завършваме с Какво? - това е конкретният резултат, конкретното действие.

Всички правят неща, и мнозина ги правят добре, но вдъхновяващите лидери знаят и показват защо изобщо са се заели да ги правят. Няма значение дали е търговски продукт, политическа идея, обществено явление - те трябва да са с кауза, в тях трябва да са вложени много повече неща от технологии, време или пари. Когато Мартин Лутер Кинг казал "Аз вярвам", стотици хиляди последвали неговите мирни походи - и те не са го правили само заради лидера - те са го правили заради себе си, защото са споделяли каузата му, защото са вярвали, че това е тяхна кауза и че е добра кауза.

- - - - - - -
Книгата на Сайнек се нарича Start with Why: How Great Leaders Inspire Everyone to Take Action. Представена накратко (само в 16 страници): тук.

Без ценности няма лидерство (речта на полковник Слейд от "Усещане за жена")

Скромен младеж среща своенравен възрастен мъж, който го увлича в странно пътешествие. Възрастният става наставник на младежа и го обогатява с пъстрия си, пикантен и често отвъд представата за нормалност живот. От друга страна, общувайки с младия, възрастният намира основание да живее. Младежът е заплашен с изключване от училище, защото съвсем неволно се е замесил в хулиганска проява на няколко от богатите си съученици. В кулминационния момент възрастният се появява неочаквано пред комисията, която трябва да реши съдбата на младия и го спасява с реч, останала в историята на киното.

Това в пет изречения е филмът "Усещане за жена" с Ал Пачино в главната роля. Младежът се казва Чарли, възрастният - Франк Слейд, ослепял и пенсиониран офицер от армията.

Ето част от великата защитна реч на подполковника от запаса Франк Слейд:

Ето и по-дълъг пасаж от речта:

За какво говори Франк Слейд? Освен за shit и fuck you. Говори за много неща. Чрез думите му например можем да илюстрираме различни личностови черти. Или можем да разискваме социални проблеми, като неравенството между социалните слоеве. Но в случая ще разгледам друга тема. Тя е за ценностите и лидерството. Каква е връзката между лидерство и ценности? Само личност, която ясно изразява ценностите си и ги утвърждава с действия, може да бъде лидер. Лидерът е този, който може да вдъхнови останалите в името на нещо, като сподели ценностите си с тях. Пример - Васил Левски. Лидер без ценности е оксиморон.

I. Какво са ценностите?

I call them principles, заявява подполковникът. Ценностите са най-общо принципите или мотиваторите, влияещи на живота ни. Те са основата, на която се гради лидерството. Ценностите, според Тереза Левитин, са устойчиви вярвания, мисли и чувства, които влияят или определят важни оценки или избори, отнасящи се до хора, ситуации или идеи… Ценностите се различават от нагласите по това, че са по-малко на брой, по-общи, по-малко ситуативно обвързани, по-устойчиви на модифициране. 

Говорим за ценностите по различни начини: ценностна система и йерархия на ценностите, работни ценности, организационни ценности, ценностна промяна, ценностна криза и т.н. Важното е да помним, че те са в основата на идеята за лидерство.

II. Защо ценностите са важни?

По думите на Рой Дисни, "не е трудно да вземаш решения, когато знаеш какви са ценностите ти." Можем да сравним ценностната система с компас: ако не знаеш какъв избор да направиш, в коя посока да поемеш, поглеждаш компаса и виждаш къде е твоята посока. По думите на Мишел Обама, отправени към нейния съпруг - настоящият президент на САЩ Барак Обама, "в края на деня, когато дойде времето да вземеш това решение, като президент, всичко, което трябва да те води, са ценностите ти, твоята визия, и житейския опит, които те направиха този, който си."

Важността на ценностите е в тяхното значение за идентификацията на личността - заявяването на ценности е свързано със заявяването на определени цел и смисъл на живота. Воденето на живот съобразно ценностите, които имаме, е пряко свързан с усещането ни за удовлетвореност и смисъл, сочат данни от позитивната психология.

III. Теорията на Милтън Рокич за ценностите. 

Рокич е американски социален психолог. Приносът му за изучаването на ценностите е неизмерим. Изследванията му успяват да обхванат целия ценностен спектър на американското общество. Той конструира емпиричен инструмент, съдържащ 18 терминални и 18 инструментални ценности, с който прави цялостен разрез на ценностната система на Америка през 60-те и 70-те години на 20в., като при това го специфизира по отношение на класови, расови и религиозни общности, субкултурни групи и пр. Рокич осигурява емпирични данни по теми като връзката между ценностите и поведението, характера и причините за ценностната промяна и т.н. Фундаменталният му труд е The Nature of Human Values (1973).

Според Рокич: "Да кажем, че един човек има ценности означава да признаем, че определен начин на поведение или цел е за предпочитане пред друг тип поведение. Това убеждение предпоставя съответна нагласа по отношение на нещата и ситуациите, то е стандарта, който ръководи и детерминира действията, нагласите, идеологиите, оценките, отношенията с другите: сравнението с тях, опитите да им се повлияе."  Основна отлика на ценностите от нагласите според Рокич е това, че първите не се отнасят към някакъв обект, а са по-общи и по-съществени в живота на хората. Той определя ценностите като "предпочитани начини за поведение или крайни цели, разположени върху континуум на значимостта". Според Рокич "ценността е тип вярване за това, как трябва да се държим или за крайните цели на съществуването… Ценностите са абстрактни идеали... представящи личностните вярвания за крайните цели или за идеалните начини на поведение." (Rokeach, 1973).

IV. Видове ценности

В теорията на Рокич ценностите са групирани в два типа: терминални (крайни жизнени цели) и инструментални (желани качества или поведения).

Терминалните ценности са: 
вълнуващ живот, душевна хармония, комфорт, красота, любов, мир, мъдрост, национална сигурност, приятелство, равенство, самореализация, самоуважение, свобода, семейство, социално признание, спасение на душата, удоволствие, щастие.

Инструменталните ценности са: 
амбициозен, весел, интелигентен, логичен, любезен, нежен, независим, отговорен, покорен, полезен, прощаващ, самообладателен, с богато въображение, смел, способен, честен, чист, широкомислещ.

V. Ценностна система и ценностна криза 

Ценностите според Рокич не са равнопоставени. Всеки от над ги класитра по различен начин, в йерархия от най-значимите до най-маловажните. Начинът, по който подреждаме ценностите си, се нарича ценностна система.

Но понякога животът ни предлага изпитания, в които ценностната ни система е под въпрос. Може да се наложи да избираме между ценностите си и да ги преподредим наново.

Във филма директорът на училището предложи на Чарли да свидетелства кой е извършил хулиганската проява и срещу това да получи стипендия за престижен университет. За бедния Чарли това беше сериозен вътрешен конфликт - дали, или... Редица изследователи разглеждат кризите в живота на човека и една от тях е кризата на идентичността (виж Ерик Ериксън: "Идентичност: младост и криза", "Наука и изкуство", 1995). В известен смисъл кризата на ценностите е частен случай на кризата на идентичност. Например възможно е две ценности на високо място в нечия ценностната йерархия (напр. професионална самореализация и семейно щастие) да са в конфликт помежду си, защото реализацията на едната възпрепятства реализацията на другата. Конфликтът е случая на Чарли е между две или повече ценности: например самореализацията (да учи в добър университет) влиза в конфликт със самоуважението и душевната хармония (непоносимостта да го направи на цената да издаде съучениците си). В крайна сметка човек решава ситуацията като действа или бездейства, като в нито един от случаите няма гаранция, че преодолее кризата по удовлетворяващ начин. Затова пък филмът предлага щастливо разрешение в стил deus ex machina.

VI. Ценности и лидерство. 

Да се върнем на речта на подполковник Слейд. Когато казва, че Чарли няма да продаде никого, за да купи бъдещето си, той обяснява това поведение с ценностите честност и смелост: "Това е нещото, от което лидерите трябва да са направени!"

По думите на Стив Нюбъри, един от най-известните разпространители на израза основано на ценности лидерство (values-based leadership), "силните и етични ценности на лидера са критични за успеха на компанията." Мнозинството хора вероятно би искало да е част от нещо (екип, организация, група...), което прави нещата по "морално правилния" начин.

Фигурата на лидера в това морално правилно правене на нещата е решаваща, защото той задава посоката, моралния стандарт, правилата на съществуване в екипа и отношенията му с външния свят. Лидерът е този, който трябва да убеди хората, че понякога е необходимо определено действие и че то е подходящото действие.

А не е ли самият Франк Слейд потвърждение за това? Нали командирът не може да изоставя младите си бойци на бойното поле, под обстрела на противника? Затова той се появи  в залата и защити младия Чарли. Показвайки и убеждавайки комисията кой е морално правилният начин.