Уроците на Левски: какво значи да си лидер и визионер?

от: Georgi Stankov

За да върви напред една страна, трябва да има визионери. Докато хората около мен днес коментират протести, министерски оставки и нови български сериали, цял ден си мисля за това. За визионерите.

Защото днес е денят на Левски. Ден, в който можем да се сетим за малко повече от две минути за наследството на Левски. Васил Иванов Кунчев е българският визионер на всички времена.  


Ето какво пише за него един революционер от следващото поколение:
Отъ само себе си се поражда въпросъ — защо само Левски не е можалъ да търпи грѣшкитѣ на своитѣ съвременници, лицемѣрното калугерство; защо само той да се въорѫжи толкова противъ угнетението на турския ятаганъ, когато съ него заедно сѫ въздишали и теглили, ако не и повече, милиони сѫщества? Тукъ е тайната, въ подобни само явления може да се опредѣли граница между обикновеното и необикновеното, между слабото и великото, между низкитѣ създания и високитѣ характери, които сѫ рѣдкость въ всѣки народъ, и които предшествуватъ смъртната тълпа. Другояче ние не можемъ да си обяснимъ появяването на Левски въ шестдесетата година.
                       Захари Стоянов, "Василъ Левски (Дяконътъ). Черти изъ живота му", Пловдив, 1883

Какъв е Левски, ако трябва да го представя с термини на съвремието? Психологията (особено организационната психология), социологията, мениджмънта боравят с такива. Ето:

Васил Левски е лидер, защото  вдъхновява с пример. Когато изисква хората в екипа му да правят нещо, той също го прави. Дава и търси обратна връзка: "Кажи ти моите и аз твоите кривици, па да се поправиме и да си вървим едно, ако ще бъдем хора.” Поема лична отговорост и не се крие за гърбовете на другите. Дава си сметка, че да си лидер не значи да имаш чест и слава, а значи, когато е напечено да правиш радикални избори и да поемаш рискове. Това значи да имаш мисия, както е имал той. Казва "Аз съм посветил себе си на отечеството си още от 1861-о лето, да му служа до смърт и да работя по народната воля" и го изпълнява неизменно всеки Божи ден.

Дигитална възстановка на портрета на Васил Левски в униформата 
на Първата българска легия, заснет от Карол Поп Де Сатмари
(Carol Popp de Szathmáry) в Букурещ, Румъния, 1868г.
Изображението е взето от "Изгубената България". 

Васил Левски е визионер, защото гледа далече отвъд всекидневния живот на българите. Високо над желанията им от първите две нива в пирамидата на Маслоу. И не само това - понякога върви против техните желания и потребности. Когато чертае сценария си за бъдещата свободна България, той е наясно, че ще създадем нещо, което не сме имали преди и с което не сме свикнали: република, пряка демокрация, равни права, всеобщо участие във вземането на решения. И ето я връзката между лидерство и визионерство: ако си истински лидер, ще направиш дори непопулярни неща, които масата няма да хареса, защото като визионер ще знаеш, че трябва да се направят!

Васил Левски е стратег, защото умее да  планира дългосрочно, вместо да търси бързи резултати. Стратегията му включва цели, чието постигане изисква устойчиво развитие. Има последователост от стъпки за растеж на вътрешната организация. Не настоява за незабавно въстание, а планира и търпеливо работи българите са са готови - организационно, но най-вече психически. Осъзнава, че трябва време българите да се превърнат от стадо в граждани. И е осъзнава, че това ще стане бавно.

Васил Левски има вътрешен локус на контрол. Той вярва, че ние имаме контрол над обстоятелствата, а не само обстоятелствата имат контрол върху нас. Че трябва да търсим факторите за успехите и неуспехите най-напред в себе си. Ще го открием в тия му думи: "...Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме...". Времето е в нас значи, че сме продукт на епохата. Значи, че сме белязани и формирани от социалните, културните и политическите условия, от ценностите и духа на времето. Ние сме във времето значи, че можем да оставим своя отпечатък в живота, в това, което се случва около нас. Че можем да променим времето, в което живеем.

С вътрешен локус на контрол е и защото иска освобождението да е резултат от усилието на българската нация. Левски не харесва мисълта за "вносни" революции или освобождение отвън. Негови са думите "Който ни освободи, той ще ни пороби."

И още една мисъл разкрива Левски като личност с вътрешна локализация: "Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили."

И последно, Васил Левски е ментор и коуч, създател и организатор на общности. Много любима за мен тема. Смятам, че в наше време Левски би бил много добър организатор на общности. Левски работи с малки ядра от осъзнати активисти, които наставлява, насърчава и подкрепя не само в революционните дела. Той ги подкрепя в тяхното общностно развитие и личностно израстване. Ето отново Захари Стоянов за него: "Покрай своята апостолска мисия той е изпълнявал и много други обязаности в отношение на селяните, като: да живеят по-човешки, да си дават децата в училището и пр."

Ето затова Левски е велик. И то в световно измерение.

Comments

Popular posts from this blog

Къде да уча психология в България?

Демокрация отвъд представителството [презентация от конференция]

Опасен метод - филм за психоанализа и... още нещо