Джеймс Търъл - пътешествието на един психолог в изкуството

от: Georgi Stankov

Джеймс Търъл пред най-големия си проект - някогашен 
вулкан, който ще се превърне в обсерватория.

Винаги ме е интересувало как психологията строи мостове към другите науки и области на живота. Ето един пример за прегръдката на психологията и визуалните изкуства: арт инсталациите на Джеймс Търъл - един от най-значимите творци на нашето време.
През 1965г. Търъл завършил перцептуална психология в колежа Помона в Калифорния, но изкуството станало негова професия за цял живот. Въпреки избора си да създава арт инсталации и дизайн, Търъл не обърнал гръб на психологията. Напротив, творбите му са пример как психологическото познание може да подкрепи и подсили визуалното въздействие на средата.  

Творчеството на Джеймс Търъл е многообразно и силно въздействащо. Основното му изразно средство е играта на светлината и пространството. Пример? Шедьовърът Къща за срещи (The Meeting House), квакерски молитвен дом с отвор на покрива, през който събралите се квакери могат да съзерцават небето. Израснал в семейство на квакери, Търъл е отдаден на вярата си и без да я демонстрира публично, допринесъл за своята общност с този художествен проект. Постройката, намираща се в Лайв Оук, Хюстън, е обикновена и скромна, напълно в духа на квакерското общество. Проникващата отгоре естествена светлина през деня, както и гледката на обсипаното със звезди небе през нощта, освен естетическо въздействие, имат и откровено религиозно послание. Търсеният ефект чрез е бил използване на вертикала да се създаде чувство за свързаност с вселената и Бога. Получило се е.

Подобно свързващо, но не чак толкова трансцендентално усещане създава и творбата Място, което вижда (Space That Sees), която се намира в Музея на Израел в Йерусалим. Тук отново психологията на възприятията върви ръка за ръка с архитектурата и дизайна. Откритият покрив играе ролята на рамка, която от една страна създава дистанция и разграничава наблюдателя от външния свят, а от друга страна го кани да навлезе в него.

Светлинните инсталации заемат голяма част от работата на Търъл. Пример за това е Milk Run - не инсталация, а предизвикателство за сетивата. Milk Run представлява катранено черна стая с вградено осветление, създаващо мистична, почти злокобна атмосфера. Сядаш на пейка и... усещаш. За някой това може да е мястото на мечтаното спокойствие, в което мракът има плътност и може да медитира с часове. За друг това може да е място, в което не би искал да попадне сам в реалния живот, особено нощно време и особено ако вярва в съществуването на свръхестествени сили. 

Джеймс Търъл знае как психологическото знание може да послужи в изкуството. И го показва. На нас ни остава да се насладим и да помислим. Какво по-хубаво от това да комуникираме с и чрез изкуството?!