Как едно споделяне направи Деня на психолога различен за мен

Днес е 4 април - денят, който преди вече немалко години българската психологическа общност реши да избере за свой професионален празник. Денят не беше избран случайно - на датата четвърти април някога студентите по психология от Софийския университет създадоха своето Дружество на младите психолози и започнаха да се събират на него... Имах щастието да бъда съвременник, свидетел и донякъде участник в този процес.

А на днешния 4 април 2023 години едно мило споделяне беше най-хубавото поздравление, което съм получавал. То дойде от г-жа Хайрие Салим. Ето го: 

04.04 ден на психолога! Да са честити, хората с усет за душевното терзание, угризения на съвестта, извисена себекритика и... равновесие..! Преди години посетихме с детето ми един много мъдър психолог. Избрах го измежду десетки други професионалисти. Проучвах,кой може да е най-добрият, или най-подходящия за сина ми в ранимата възраст на първокласник. Разгледах профила му във фейсбук, самата профилна снимка излъчваше такава приятна енергия,че си казах "това е нашият човек!" Изслуша детето ми като един приятел 😊спечели му доверието, като и той бегло сподели за своето детство. Докато ги чаках в коридора и слушах тихият и приятен диалог,аз също се потопих в мечтите споделени приятелски... Посетиха заедно богата на зеленина джунгла, милваха хищни животни, летяха с парапланер над високи планини и долини викайки с радост от надпреварата с орлите... 

Течаха сълзите на майката, 

Течаха словата на детето , 

Радостно, буйно, безспирно... 

Правеха оригами на следващата среща. За домашна работа имахме жабчета да правим. Гледахме от стария едвам зареждащ компютър как се прави. Сгъваме,прегъваме, не става. Сгъваме, прегъваме и пак! Сетне като ги направихме с малко по дебела цветна хартия 😍 станаха наистина красиви,зелени картонени жабчета! Каква огромна радост бе когато натиснахме жабчето за опашката и хоп, взе,че подскочи😍🤩👏☺️🥰😁🤭🙆🏻‍♀️🙆🏼‍♂️ станахме и се прегърнахме силно! Този момент си го припомнихме преди два месеца, когато след дълга раздяла се събрахме и си разказвахме любими спомени... Хора,ако имате проблеми,съветвайте се със специалисти. Това не е срамно! Даже напротив, след време с гордост ще споменавате името му, като го препоръчвате на някого! Georgi Stankov благодаря,че се появихте в правилния момент 💗🙏💗 Желая ви много здраве и успех във живота и професията (не се и съмнявам,че сте докоснали още много сърца и променили мисленето) ❤️

Как да хакнем живота? Бърз курс за хлапета

На хоризонта се задава "Как да хакнем живота?" - летният курс за деца от 10- до 12-годишна възраст, основан на принципите на дизайн мисленето.

Курсът включва 8 занятия, които ще се провеждат всеки вторник през месеците юли и август 2020. 

Курсът има за цел да помогне на децата в прехода към тинейджърството и новите въпроси, които възникват пред тях: 

• Как да изразявам себе си? 
• Как да вземам решения? 
• Как да отстоявам това което мисля? 
• ...и въобще как да 'хаквам' всяка ситуация, която животът ми сервира. 

Организираме курса заедно с най-доброто пространство за култура и неформално образование в Хасково - Кошера. Не се притеснявайте, ако детето Ви пропусне някое занятие - винаги може да навакса; важното е да бъде в процеса. 

Цена на курса: 110 лв.*

Цена на посещение: 20 лв.*

* с възможност за осигуряване на обяд, след предварителна уговорка.

-----------------------------------------------------------------------------------

Дизайн мисленето (Design thinking) е креативен подход за решаване на комплексни проблеми чрез иновативни и нестандартни решения.

Този метод учи децата, че имат силата да променят света в екип като им дава увереност да се справят в непозната ситуация и удовлетворение от постигнатия резултат. 

Преди няколко години завърших курса по дизайн мислене на проф. Каваняро от Станфордския университет и от тогава редовно използвам елементи от метода в своята работа с деца. Опитът показва, че има ефект и им помага да мислят извън кутията, да намират нови решения и постепенно да стават по-уверени в себе си.

"Детско царство" - ролева игра за деца

Беше 1 октомври, събота, ранен следобед. Слънцето щедро обсипваше пловдивския квартал "Тракия" с лъчите си, а птичките чуруликаха жизнерадостно в клоните на дърветата. Събота ранен следобед - по това време свободният човек, добре похапнал, се отдава на раздумка или сладка дрямка пред телевизора. Свободният човек - да, но с +Elitsa Hristova бяхме заети и дрямката беше непостижим блян.

Заехме пространството между бл.151 и бл.152 в пловдивския ж.к. "Тракия" и започнахме да режем дъски, да боядисваме и ковем. Трудихме се здраво, защото трябваше да се подготвим за ролевата игра за деца Детско царство, част от детската програма на +One Architecture Week в Пловдив.

В Детското царство децата преминаха през много препятствия, за да изградят и спасят своя град. Зла вещица направи всичко възможно да им попречи и затова децата трябваше да обединят сили, за да я спрат. Преминаването през огнена река, отключването на скритата врата, играта на доверието и търсенето на съкровище са забавни игри, но всъщност те са само част от процеса, който трябва да научи децата на по-важни неща.

По занимателен начин децата мислиха за различни професии и за разделението на труда, за взаимодействието между различните страни в едно общество, за логиката и смисъла на градоустройството, за екипната работа и вземането на решения и за това как сътрудничеството и намирането на общо решение води до добруването на всички.

Защото игрите могат  хем да са забавни, хем да са сериозни. Играта всъщност си е нещо много сериозно, особено ако питате 6-годишния ми син. И сериозни теми могат да се изследват чрез игра. Включително чрез ролева игра - няма как, това е психодраматистът в мен.

Преди снимките, нека разкажа какво искахме да дадем на децата с тази игра.  

1. Беше си чиста проба игра. Следователно донесе радост. 
2. Беше ролева игра. Слодователно даде на децата опит да мислят като някой друг, да мислят за неговите нужди, интереси и мотивация. 
3. Беше (малко нещо като) архитектурна игра. Децата мислеха за градоустройство, разположение на квартали, площади, мостове и т.н. Съвсем сами си построиха моста. 
4. Беше приключенска игра - децата преследваха вещица, преминаха през огнена река и т.н. 
5. Беше творческа игра. Децата бяха съавтори на играта. Ние дадохме формата, но те я запълниха в съдържание (а в някои случаи дори промениха формата).
6. Беше тийм билдинг. Играта показа как непознати деца за два часа могат да се превърнат в екип и да постигнат нещо заедно. Задачата беше още по-трудна заради разликите във възрастта и нагледно показваше как никак не е лесно да управляваш различията между 4- и 10-годишни.  

И така, ето малко снимки, благодарение на Силвия Георгиева от екипа на OAW 216. 

Първо наредихме материалите си на поляната:

Започнахме да строим замък между блоковете:

Добре, че си имахме печена доброволка от екипа на фестивала, 

която през цялото време ни помагаше:

Накрая се появи това. Ако не знаете, това е замък:

Малко по-късно дойдоха Децата и изобщо не чакаха покана - 

сами се заеха да усвояват пространството: 

Тук например строят мост. Коловозът, създаден от автомобилите, е река. Всъщност, в района има няколко такива реки, затова по-късно се появи и сал. Едната река беше огнена, но децата успяха да я преминат. 

Кольо Фичето си има достойни наследници.

  

Освен, че строиха, децата играха различни игри, които бяха част от общия сюжет. Успешното приключване на всяка игра беше стъпка към следващата фаза от сюжета.

Наред с физическите занимания, децата имаха възможност да мислят. Например: какви професии имат хората в един град? С какво се занимават? Къде са техните квартали, улици, площади? Къде е по-удобно да бъдат различните обекти в един град, според мястото им в живота на града?

Ето и картографиране. Елица е учила геодезия и други подобни, така че разбира как се правят карти, включително такива, на които черният път е река, а близките храсти - гора. 

Лошото на приказките е, че понякога в тях се появява някой злодей, който не оставя добрите да си живеят спокойно живота. В нашия случай това беше една вещица (естествено Елица), която пречеше на децата и техния град. За да я победят, децата тръгнаха на поход към нейното свърталище. 

И накрая децата не искаха да ни пуснат да си отидем. Е, поне някои от нас.

Накрая няма да пропусна да благодаря на хората, които спомогнаха организационно и логистично да направим ролевата игра: +assen assenov, +Magdalina Rajeva, +eneq hyperionska и +Ljubo Georgiev. 

Какво е "Аха момент"?

Архимедовата Еврика сигурно е най-
известният Аха момент в 
историята на науката.

Аха момент наричаме прозрението, когато открием нещо ново. Нещо, което преди е било неизвестно за нас. Често "просто като фасул" (както казват в Хасково), но невидимо решение. Откровение. Психологията го нарича още инсайт.  

Аха! преживяванията не идват изневиделица. Не можем да ги планираме. Стивън Джонсън е прав, че средата може да стимулира творчеството. В този смисъл, можем да си помогнем, като създадем предпоставки, но това все пак не гарантира, че Аха!-то ще дойде. Психолозите, изследващи творчеството, говорят за две фази на Аха момента: първа, в която усилено изучаваме, изследваме, събираме информация и опитваме да я обработим, за да стигнем до решение на даден проблем. И втора, в която прозрението идва. 

Същата подготовка е налице и когато искаме да помогнем на друг да преживее подобен момент. Ще споделя един детски Aхa момент. Представете си деца от детска градина, които никога не са садили цветя, и никога не са виждали корените на цветето. Вижте (и чуйте) как децата реагират  когато виждат за корените на цветето. 

"Ваканция в Средните векове" или "имало едно време" в сегашно време

В края на 2013г. издателство Точица издаде две прекрасни книги: "Ваканция в Средните векове" и "Вкусна география."  Тогава писах в Google+ профила си накратко за "Ваканция в Средните векове". Тук вграждам поста си, за да не се повтарям, но под него ще допълня още неща.

Сега ще разкажа за гениалния начин, по който "Точица" представя средновековния живот. Гениалното е, че авторът Зорница Христова прави работилници за деца на принципа учене чрез правене. Така малките научават повече и с по-голямо желание, отколкото в училище. Съчетанието на правенето с увлекателните истории и прелестните илюстрации в книгата постига не само образователен ефект в буквалисткия смисъл: да запомнят нещо. Всъщност децата стават сътворци на нова реалност. В нея има всичко: средновековна мода, архитектура, суеверия, дори любов. Така дори представянето на книгата може да се превърне в приказно събитие. Ето малко снимки от него:

Средновековни жители на Средец на гости на малките софиянци.

Следва средновековен градеж: врата с арка.

За арката се използват препечени бисквитки, слепени с локум.

След това се нанася белтъчен крем с пудра захар,
който засилва спойката между бисквитките.
Пък и прилича на хоросан.

Ето част от зидарията (а знаете ли, че
думата зид се използва и в Румъния?)

Арката е готова, но остава легнала, докато
се втвърди белтъченият крем.

След това сцената е готова да разкаже история с кукли.

Може да участват кукли на хора...
...но може да се появи и змей :)

А ето арката пред ротондата "Св. Георги" в София,
която е вдъхновила строежа с бисквити.

Ето и две страници от съдържанието на книгата.
Вляво: градското тържище. Хора от различни социални класи се срещат. Вдясно: как да си направим сами накит за глава (вероятно за момичета)...


А тази апетитно изглеждаща слама не е за ядене. Тя ще послужи за замесването на кирпич.

Какво е кирпич ли! Това е смес на глина, пясък, пръст, вода и слама. Оформя се като тухли, които след изсъхването се използват за зидане. Това е прастара строителна техника, която се е използала масово в Средновековиете. Все пак, само велможите можели да си позволят каменни дворци. Ето я и кирпичената тухла!

Кирпичена тухла.

Глинена паница, направена от деца.

А на тези снимки виждате византийски шах. Играели го не на квадратна, а на кръгла дъска. Кафявите и белите фигури  са ръчно изработени от глина от децата - изследователи на Средновековието.

Какво е достойнството на всичко това?

Представянето на живота в бъдещето или миналото не бива да се ограничава само с обясненията, че е игра, проява на творчество, бягство от реалността, или проекция на собствени скрити преживявания чрез фантазия, или че придава съвсем различно въприемане на историческото време... То е всичко това, но и друго. То усилва способностите за създаване на сюжет, изграждане на характер, създаване на причинно-следствени връзки, за усет към детейла и отношението му към цялото. Например от една парче керамика, част от питос, може да се навърже разказ кой го е направил, с какво предназначение, какво му се е случило и т.н. Може да се разкаже бита, може да се вплете любовна случка, може да се свърже с конкретно историческо събитие.

И това е историческата заслуга на издателство "Точица"!

Корицата на книгата, преди написването на заглавието.

- - - - - - -
*питос - голяма глинена делва за съхранение на жито.

...направен с желание и любов!

от: Georgi Stankov

Днес един приятел сподели във Фейсбук този видео клип. Песента се казва Angel, а групата - Rising.

Клипът отприщи възторжени коментари и спомени на хората, замесени в записването на песента, в снимането и в монтажа. Накрая най-старият от замесените, от висотата на побеляващите си къдрици, каза мъдростта: 

...просто беше направен с желание и любов от всички. 

Може би ще ме разпознаете като героя на Angel. Преди 10 години, когато се снимаше това видео, бях в разцвета на младостта си. 10 години изглеждат достатъчно време, за да предизвикат известна носталгия, както и да запалят искрата на някогашния ентусиазъм. 

Ще опитам да коментирам историята с клипа на две нива: индивидуално и надииндивидуално. 

Индивидуалното: 

Индивидуалното ниво казва, че клипът на Angel е велик и страхотен, защото има лична стойност за всеки от участниците в сбъдването му. Свързваме го със значим момент от личните си истории. За всички нас правенето на видео клип беше новост - за оператора беше за първи път, за групата, за монтажиста, за звукорежисьора и за актьорите. Какво може да компенсира липсата на опит и класа в такъв случай? Това, че се забавлявахме. Играехме. Творихме.

(Сюжетът накратко: в съня си протагонистът вижда чудна хубавица и още по тъмно тръгва с мотор да я търси. Стига върха, който е видял в съня си и тича към нея, но тя изчезва всеки път, щом той я доближи. Накрая, отчаян, се хвърля от една скала.)

Спомням си, че правихме по няколко дубъла, а накрая нямахме много материал за монтаж, примерно защото на една от ключовите сцени се подхлъзнах, а на друга прелестната Пламена беше забравила да си свали маратонките. А самодивска риза с маратонки... не върви :)  Така си отидоха най-хубавите кадри, в които я носих на ръце... 

Разбира се, винаги сме знаели, че сме аматьори. В това беше очарованието. Радостта от творчеството правеше студения вятър на Перперикон незабележим. Финалният скок  продължава части от секундата, но го заснехме в двора на хасковската пожарна, където ходих да тренирам как се скача от 6 метра височина... 

Ето за такива събития хората след години казват "Какви времена бяха!"

Надиндивидуалното:

Отношението ми към клипа е силно повлияно от обстоятелството, че играх роля в него. Ако  обаче преминем от психичната реалност на личните си истории към търсенето на по-обективна интерпретация и надиндивидуално разбиране, ще стигнем до темата за човека като творец. 

Психологията е доказала (чрез теориите и изследванията на Морено, Селигман и Чиксентмихайи) - че  сме психично здрави тогава, когато съществуването ни е водено от креативност, съзидателна дейност и заниманието с неща, реализиращи чувството ни за смисъл в живота. 

Ние, хората, ще станем като богове, когато сме творци, когато си позволим да следваме сърцата си и когато влагаме любов във всяко занимание, във всяко свое съзнателно дихание! 

Затова е хубаво (дори е задължително, ако говорим за постигането и поддържането на психично здраве) да не оставаме творческото начало да спи. Рецептата за психично здраве е: спонтанност, игра и креативност, насочени към постигането на това, които разбираме  като пълноценен живот! 

Ако тук и сега живеем пълноценно, няма да ни се налага да поклащаме глави със съжаление за отминалите времена.

Заключение: 

Един (дори и аматьорски) творчески продукт може да има психологическа стойност по три причини:
първата е, че отразява част от личните истории на група от  хора,
втората е, че в него откриваме вложени желание и любов, което отразява идеята за потока (а през очилата на психоанализата ще говорим и за сублимция),
третата е, че може да даде на голяма група от хора споделен общ смисъл и разбиране за живота и нашето предназначение на света.

========================
П.П. Препоръчвам да гледате чудесния аматьорски филм Born of Hope, създаден от почитатели на Толкин.

Не всичко е пари, приятелю..., ако искаш да си изобретател!

от: Georgi Stankov

Не всичко е пари, приятелю, не всичко е пари... се пее в една популярна българска песен. 

 Сещам се за един мой познат, който с хитра усмивка би добавил "освен ако не са много пари." 

Фотография: Adam Cudworth

Но парите, в частност липсата им, не са пречка за британския студент Адам Къдуърт. Той е на 19 и учи в Университета на Нотингам. Адам решил да построи летателно устройство, което да заснеме снимки на земната повърхност. Устройството било просто като фасул - картонена кутия, която се издигнала в стратосферата с помощта на двемутров латексов балон. Вътре Адам закрепил фотоапарат, купен втора ръка от eBay за 30 паунда. Добавил GPS устройство, радио и микропроцесор. Разходите по проекта възлезли общо на 200 паунда. 

Фотография: Adam Cudworth

Летящият балон, изработен от подръчни средства и носещ гордото име HABE 5, се издигнал на 20 мили над Земята. Това са 33,5 километра, или 33 592 метра. Фотографиите са прекрасни! 

Така че не всичко е пари (освен ако не са много пари). Добрите резултати се плод на творчество, на идеи, на предприемачество, и не на последно място - на забавлението и играта по време на работа. Айнщайн го е казал отдавна: творчеството е интелигентност, която се забавлява. Когато нещата, които правим, ни приличат на игра, или когато търсим удоволствието в процеса на правене, вместо да се застопоряваме само върху мисълта за крайния резултат, нещата се получават спонтанно.

Вижте фотогалерията на Адам Къдуърт във Flickr! 

Фотография: Adam Cudworth

Фотография: Adam Cudworth