"Ваканция в Средните векове" или "имало едно време" в сегашно време

В края на 2013г. издателство Точица издаде две прекрасни книги: "Ваканция в Средните векове" и "Вкусна география."  Тогава писах в Google+ профила си накратко за "Ваканция в Средните векове". Тук вграждам поста си, за да не се повтарям, но под него ще допълня още неща.

Сега ще разкажа за гениалния начин, по който "Точица" представя средновековния живот. Гениалното е, че авторът Зорница Христова прави работилници за деца на принципа учене чрез правене. Така малките научават повече и с по-голямо желание, отколкото в училище. Съчетанието на правенето с увлекателните истории и прелестните илюстрации в книгата постига не само образователен ефект в буквалисткия смисъл: да запомнят нещо. Всъщност децата стават сътворци на нова реалност. В нея има всичко: средновековна мода, архитектура, суеверия, дори любов. Така дори представянето на книгата може да се превърне в приказно събитие. Ето малко снимки от него:

Средновековни жители на Средец на гости на малките софиянци.

Следва средновековен градеж: врата с арка.

За арката се използват препечени бисквитки, слепени с локум.

След това се нанася белтъчен крем с пудра захар,
който засилва спойката между бисквитките.
Пък и прилича на хоросан.

Ето част от зидарията (а знаете ли, че
думата зид се използва и в Румъния?)

Арката е готова, но остава легнала, докато
се втвърди белтъченият крем.

След това сцената е готова да разкаже история с кукли.

Може да участват кукли на хора...
...но може да се появи и змей :)

А ето арката пред ротондата "Св. Георги" в София,
която е вдъхновила строежа с бисквити.

Ето и две страници от съдържанието на книгата.
Вляво: градското тържище. Хора от различни социални класи се срещат. Вдясно: как да си направим сами накит за глава (вероятно за момичета)...


А тази апетитно изглеждаща слама не е за ядене. Тя ще послужи за замесването на кирпич.

Какво е кирпич ли! Това е смес на глина, пясък, пръст, вода и слама. Оформя се като тухли, които след изсъхването се използват за зидане. Това е прастара строителна техника, която се е използала масово в Средновековиете. Все пак, само велможите можели да си позволят каменни дворци. Ето я и кирпичената тухла!

Кирпичена тухла.

Глинена паница, направена от деца.

А на тези снимки виждате византийски шах. Играели го не на квадратна, а на кръгла дъска. Кафявите и белите фигури  са ръчно изработени от глина от децата - изследователи на Средновековието.

Какво е достойнството на всичко това?

Представянето на живота в бъдещето или миналото не бива да се ограничава само с обясненията, че е игра, проява на творчество, бягство от реалността, или проекция на собствени скрити преживявания чрез фантазия, или че придава съвсем различно въприемане на историческото време... То е всичко това, но и друго. То усилва способностите за създаване на сюжет, изграждане на характер, създаване на причинно-следствени връзки, за усет към детейла и отношението му към цялото. Например от една парче керамика, част от питос, може да се навърже разказ кой го е направил, с какво предназначение, какво му се е случило и т.н. Може да се разкаже бита, може да се вплете любовна случка, може да се свърже с конкретно историческо събитие.

И това е историческата заслуга на издателство "Точица"!

Корицата на книгата, преди написването на заглавието.

- - - - - - -
*питос - голяма глинена делва за съхранение на жито.