Кажи ми какво харесваш

Кажи ми какво харесваш е заглавието на статия в сп.Абитаре (бр.18, юли 2013г.), която написахме с турската ми колега Тюркан Фърънджъ. Кратко и разговорно представяме изследването си за детските площадки на Хасково. 

Ето основното и за вас: 

От края на 2009г. съществува Наредба за безопасността и устройството на детските площадки в България. До края на 2013г. всички съоръжения и детски места за игра трябва да отговарят на изискванията на наредбата. Ето защо в Хасково масово се подменят съоръженията за игра. Проблемът е, че никой не пита потребителите какво искат, какво точно харесват: нито авторите на наредбата, нито производителите на детски площадки, нито инвеститорите, които плащат за тях, нито дизайнерите на детска среда, нито местните власти, които най-често са собственици на земята под площадките. Върви се към почти пълното уеднаквяване на начина, по който се проектират пространствата за игра, както и на материалите, които се използват.

Изследването ни опитва да разбере какво харесват родителите и децата в Хасково в това, което им предлага средата в момента. Прави се сравнение между две групи: ползватели на старите детски площадки, създадени през комунизма, и на новите детски площадки, създадени през последните години в съотвествие с наредбата. Методиката беше приложена локално - в Хасково, но е приложима навсякъде.

Пързалка - слон от епохата на реалния социализъм.

С Тюркан стигнахме до идеята, че детските площадки имат (по-точно е желателно да имат) пет измерения: радост (това включва както предпочитанието към конкретно място, така и привързването към това място), природа (както материалът за съоръженията, така и всички природни елементи на площадката - вода, скали, почва, растителност), безопасност (редуциране на риска децата да пострадат), социализация (възможност за общуване, но и възможност да се изграждат знания за социалните правила) и дизайн (както дизайн на съоръженията, така и цялостният изглед на площадката и разположението на отделните елементи в нея). Всъщност петте измерения са взаимосвързани, така че идеалната детска площадка (колкото и абстрактно да звучи) е синтез и от петте.

Рисуването по тема и интервюирането 
след това бяха част от дейностите ни 
в Мозаечния подход.

Изработихме инструменти за изследване на нагласите на родителите и децата доколко старите и новите детски площадки отговарят на техните предпочитания и в каква степен отговарят на петте измерения. При децата приложихме т.нар. Мозаечен подход, който съчетава качествени (наблюдения и интервюта) и количествени методи (въпросници). При родителите използвахме стандартен въпросник с Ликертова скала (избор на отговор от 1 до 5) и скала за ранжиране на петте измерения по важност. 

 Люлка с двойна седалка. С нея
илюстрирахме тенденцията към
колективизъм през соца. 

Статията представя и част от резултатите. Не представяме всички данни, защото работим по текст, който ще предложим за публикуване в академично издание.

Пълният текст на статията в Абитаре е достъпен тук.

* * *

Ако обичате списания без жълтини и клюкини, защо не четете "Абитаре"? Чета го, откакто започна да излиза през 2008г. и се превърна в любимото ми списание на български (всъщност текстовете са двуезични - излизат едновременно и на български, и на английски). Стана ми по-любимо и от L'Europeo, които доста познати наричат "най-доброто". Е, аз предпочитам Абитаре. То е списание за идеи, при това за идеи в действие. В него се пише много смислено и концептуално, но не само с архитектурни термини, а на разбираем човешки език. Показва се важността на това как създаваме и оформяме пространствата, които обитаваме. И по този начин деликатно се намеква на читателите, че архитектурата в крайна сметка е за хората, не за архитектите. 

Моят първи Google Hangout: България през 2013-а и отвъд

Повечето хора имат доста тясна представа за това какво работят психолозите. Професията на психолога се свързва с няколко роли: диагностика, консултиране, подбор и обучение на хора, преподаване и още една - две дейности. Истината е, че психологът с уменията и квалификацията си може да работи десетки професии. Включително професии, които все още дори не съществуват. Ето една дейност, в която психологическото познание може да послужи: в модерирането на дискусии и изграждането на мрежи от хора.  

Пробвах тази роля днес в историческия първи обществено-политически хенгаут в България! :) 

Google hangout e по-съвършена алтернатива на Skype, която позволява разговорът пряко да се излъчва по интерет, а след това записът да остава качен в YouTube.

На английски език думата hangout се тълкува като място, което човек посещава често, за да общува или да си почива. На български обикновено я превеждаме като терен, но преди малко открих една чудна дума, която ме плени и бих използвал: свърталище. 

Ето защо днес направихме едно експериментално свърталище, наречено "България през 2013-а и след това." Във време на сериозна политическа, социална и икономическа криза, няколко души споделиха своите мнения и идеи върху всеобхватната тема "България през 2013-а и след това".

По-конкретните теми бяха: как стигнахме до тук, какво се случва с гражданското общество, кои са приликите и отликите в протестите от 2012г. и началото на 2013г., как гражданите могат да оказват влияние на политиците, какво трябва да се промени у нас и как, кой трябва да е най-спешният приоритет на следващото държавно управление, и т.н.

Благодаря на участниците:

+Bogomil Shopov - блогър, съосновател на "Електронна граница", защитник на правото на достъп до информация в интернет, бивш кандидат за член на Европейския парламент от листата на Зелените, съосновател на българската Пиратска партия.
+Denitsa Sacheva - PR експерт, преподавател по политическа комуникация в НБУ, номинирана за  наградата "Човек на годината 2012" за работата си с бежанци и имигранти в България, в момента кандидат за народен представител.
+Polina Paunova - журналист в Mediapool.bg, съосновател на неформалното обединение за алтернативна гражданска журналистика "Гневните млади хора", отразяващо много събития и социални акции, които обикновено не попадат в основния новинарски поток.
+Todor Tanev, проф. д-р - преподавател по политология и по стратегическо планиране, ръководител на катедрата по публична администрация в СУ "Св.Климент Охридски", участвал в изготвянето на националната стратегия на Армения.
+Ivan Delchev - специалист по интернет маркетинг и реклама, съосновател и съсобственик на софтуерна компания, в която ръководи отдела за контрол на качеството, любител баскетболист и волейболист.

Защо организирах свърталището? Ще отговоря като гражданин и психолог - две роли, които  се допълват, доколкото работата на психолога е да бъде полезен на обществото. Организирах го, защото свърталището в Google може да се използва като средство за развиване на гражданското участие и пряката демокрация, защото чрез него малки общности и граждански групи ще могат да споделят и обсъждат идеи с останалата част на обществото. Това дългосрочно  ще допринесе за повече плурализъм и за връщането на усещането в хората, че гласът им има значение, че участват пълноценно в живота на обществото и че имат силата и компетентността да го променят. Джон Ленън го е казал с прости думи: Power to the people.


* * *
В заключение ща подчертая, че този експериментален хенгаут беше проведен под егидата на сдружение "Градината" - Хасково, в което съм доброволец. Искахме да опитаме алтернатива на официалната телевизия - ето как хората могат сами да си направят предаване, и в него да има смислен разговор.

Как мислите, получи ли се?