ГЕОРГИ СТАНКОВ

Срещнах едно изображение във Фейсбук. То отключи в мен спомени и размисли. Защо ли? Ще споделя с вас.  Когато влязох в университета преди 25 години, мнозина трудно правиха разлика между "психолог" и "психиатър." Изключително често се срещаше нагласата, че човек сигурно е луд, за да посещава психолог. Имаше и друга нагласа - че човек е слаб, ако не си решава сам проблемите и ходи при някого да говори. Общо взето и двете - и лудостта, и слабостта - се считаха за нещо срамно. Някои преподаватели вярваха, че до десет години много неща ще се променят, че все повече хора ще посещав ат психолози, че във всяка по-голяма фирма ще има психолози, работещи с екипа, че психотерапията ще минава през здравната каса, че... Покрай тях - повярвахме го и ние. Но ето, че четвърт век по-късно реалността не отговаря на тези надежди. Истина е, че културата на обществото ни се променя и все повече хора приемат за естествено да се консултират с психолог, благодарение на което мог

Всички, които обичат Led Zeppelin, знаят, че това кратко прессъобщение не е само краят на една история и окончателното й превръщане в легенда. То е още една важна част в отговора на въпроса защо Цепелин са толкова велика група и защо са стигнали по-далече и по-високо от всички преди тях. Това е химията между членовете на групата, направила възможно индивидуалните таланти да се слеят в нещо по-голямо от обикновения им сбор, да създават прекрасна музика и да изнасят три-четиричасови концерти, без никога да направят каквато и да е промяна в състава през тези 12 години заедно. Всяка група в зенита на славата си би се изкушила да намери заместник на покойния си барабанист, за да продължи съществуването си, да пълни стадионите и залите, да издава и продава албуми в милионни тиражи и да печели още и още. Всяка, но не и Целелин. След смъртта на Джон Бонъм, останалите трима - Робърт Плант, Джими Пейдж и Джон-Пол Джоунс - решават, че не могат и няма да продължат като група. И после

Понеже е 100-годишнина от подписването на Ньойския договор, много хора споделят в социалните мрежи лозунги като "Помним Ньой!" и подобни. Да, този договор трябва да се помни и да се припомня.  Но какво очакваме от паметта? Ревизия? Реванш? Потвърждаване на убеждението, че "лошите" винаги са ни прецаквали несправедливо? Поправяне на злото? Или мисъл за бъдещето - как да не допускаме повторно зло? Не очаквам това. В крайна сметка отношенията победители - победени не са нещо ново в историята, пък и никой не ни е карал насила да заемаме страна. Такива са били нагласите на общественото мнение, така са решили нашите управници, това е станало. Имало е причини и последствия. Никой не ни е виновен, никой не трябва да ни прощава и на никого няма нужда да прощаваме. Враговете са били зли към нас, а понякога и ние към тях. Така че друго искам и очаквам от паметта. Ето какво бих искал да знаем: Преди 100 години в храма "Св. Неделя" има литургия в памет на за

"Най-красивите неща на света не могат да се видят или да се докоснат. Те трябва да се почувстват със сърцето." Това са думи на Хелън Келър, а тя знае за какво говори. Защото израства без зрение и без слух, които са основните ни сетива, използвани за учене. Човек с нейната история наистина може да каже, че истинските неща, красивите неща, се откриват в сърцето.  Хелън Келър била обречена да живее буквално като животинче, с грижи само за задоволяване на основните й физиологични потребности. В края на 19 век, когато тя била дете, нямало много педагогически успехи в обучението на слепи и глухи деца. Но се случват чудеса. С помощта на точния човек - една сърцата и отдадена на делото си учителка на име Ан Съливан, малката Хелън започнала да разбира света около себе си. Свят, който тя не можела да види, не можела и да чуе. Преди появата на г-ца Съливан, по собствените й думи Хелън била в състояние на гъста мъгла. Можела да разпознава приближаващите я хора по вибрациите на с

Мой клиент ми разказа, че иска да направи нещо и бленува за него, но същевременно губи времето си в интернет. Бленува за едно и прави друго. Като че ли това е един от най-често срещаните психологически парадокси в живота ни. И тогава се сетих за цитата на Джон Ленън: Животът е това, което ти се случва, докато си зает да правиш други планове.  Този израз е от песента Beautiful Boy от последния албум на певеца. Свързвам го с две неща: 1. Важно е да правим планове и да си поставяме цели, но е важно и да се движим към тях. Движението е важно точно толкова, колкото и целта. Иначе заместваме плановете с бляновете и не мърдаме напред. 2. Трябва да сме подготвени и за това, че по пътя към целите има препъни-камъчета, непредвидени обстоятелства и неизвестност, и да сме готови да се приспособим към тях. Темата има общо и с т.нар. локус на контрол - убежданието от какво/кого зависи животът ни. Външен локус значи, че обикновено смятаме, че животът ни зависи от външни фактори, а не

Станах свидетел на една война със статуси в Туитър. Разбира се, че тя е една от многото, които се водят там всеки ден, но е показателна и ще я използвам като пример за нагласите - Ние и Те , дори по-точно Ние срещу Те . В случая: какво мислят турците за арменците и какво мислят арменците за турците? Битката започва със  статуса  на влиятелния турски журналист Али Кескин, изброяващ първо най-расистките и поддържащи войната страни, а след това и най-миролюбивите и толерантни страни в света. Racist and pro-war countries; 🇮🇳 İndia 🇮🇱 İsrael 🇺🇸 USA 🇦🇲 Armenia 🇸🇦 Saudi Arabia 🇬🇷 Greece 🇬🇧 England 🇫🇷 France The most tolerant countrys in the world; 🇵🇰 Pakistan 🇹🇷 Turkey 🇲🇻 Maldives 🇶🇦 Qatar 🇦🇿 Azerbaijan 🇮🇩 Indonesia: 🇯🇵 Japan 🇳🇵 Nepal 🇰🇷 South Korea — Ali Keskin (@alikeskin_tr) September 30, 2019 Някакви изненади? Едва ли. Това са опорните точки на повечето активисти в мюсюлманския свят. Ко

Имам един познат адвокат, който през август не излиза в отпуска, а вместо това остава сам в кантората. И докато съдружниците му са по морета и балкани, той отваря папките с най-неприятните, пипкави, досадни, често емоционално тежки и уморителни случаи. Можете да си представите - имате разни неприятни неща за правене, за които дори не искате да си помисляте и ги оставяте да залежават - докато може, или докато ножът не опре в кокала. Нещо подобно прави и този мой познат. Но за разлика от колегите си, които предпочитат първо да починат и разпуснат, а след това да се сблъскат челно с натрупаните и изоставени дела, той предпочита първо да изчисти всичко през август, да отиде на море през септември и да започне начисто след това.  По принцип, бих предложил на своя познат, както и на вас, да ви науча на някои техники за управление на времето и за разпределяне на задачите, така че отработвате трудните моменти и ситуации и да не се налага всички най-неприятни неща да остават за накрая.

Когато мечтаеш и копнееш за нещо, най-често се случва така, че ти е трудно да постигнеш мечтата, защото изисква усърдие, постоянство и воля. И затова много хора се отказват. Желанието пламва като клечка кибрит и угасва. И затова не е случайно, че около въпроса "Как да постигна целите си?"  съществува огромен бизнес с мотивационни речи, семинари с гръмки имена, пламенни лектори и вдъхновяващи послания. Посещаваш подобно събитие, усещаш пламъка отново разгорян в теб и си тръгваш обнадежден, защото си видял светлина в тунела. Само че  изследванията показват, че подобни "енергетизиращи" преживявания губят ефекта си в рамките на няколко часа до няколко дни. При цялото ми уважение към този мотивационните семинари, като психолог, предпочитам друг подход в работата с хора. Преди всичко подходът ми е насочен към развиването на нравствените добродетели и характера на човека, на постоянството и личната отговорност . Тези качества са помогнали на  Джим Торп , без да е пос

Кубрат Пулев спечелил тежък боксов мач в Калифорния. Интервюирала го репортерка в спортно облекло, подчертаващо нейните вторични полови белези. След краткото интервю, той я хванал за лицето и я целунал . След като репортерката подала жалба, Пулев обяснил, че били приятели (тоест запознали се ден-два по-рано), предишния ден се снимали (той я обгърнал през рамо, тя поставила ръка на корема му) и след целувката тя отишла на партито на победителя, където никак не изглеждало да е в #metoo състояние на духа. Дали това ще е достатъчно за американците ще стане ясно на 14 май, когато ще решават какво да правят с лиценза му. Истина е, че има различни фактори, които могат да объркат интерпретацията ни на поведението на другите, както и да повлияят на нашето поведение. След победа Пулев е с много адреналин, тестостерон, вероятно и допамин, напрежението му е високо, а в такива случаи то може да се изяви по различни начини. Някои от тях са приемливи, други - не. Освен това интерпретацията кое

През втората половина на май ще участвам в  World Senior Tourism Congress  в Китай. Четири години и половина ме занимава въпросът как възрастните хора могат да живеят по-пълноценен и удовлетворяващ живот. Да кажа "занимава ме" е сухо - всъщност се превърна в една от каузите ми. През това написах няколко научни статии, в които изследвах посоките за развитие на конкретни политики за възрастните - за неформално образование, социална и културна активност, спорт, туристическа дейност и пътувания и т.н. Изследвах (не само теоретично, но и експериментално) различни потребности на възрастните хора и как може да се повиши житейската им удовлетвореност. Открих добри практики в други страни и се заех със застъпничество за прокарването им в България. Така станах част от международен интердисциплинарен екип, в който споделяме и обсъждаме идеи и изследваме начините за повишаване на удовлетвореността през късната възраст. Някои от тези идеи вече се реализират - за съжаление, не у нас.

През последните години не минава Трети март, на който да не си разменяме изображения и клипове в социалните мрежи и да утвърждаваме за пореден път колко много обичаме родината си и колко искрени патриоти сме.  Не възнамерявам да го оспорвам - вярвам, че хората, които споделят всички тези крилати мисли, фрази, клипове и снимки, наистина обичат България. Само че, както казва баналната психологическа истина, само любов не стига - нито в личните отношения, нито във възпитанието на децата, нито в отношението към родината ни.  За мен Трети март е ден на отговорността.  Когато се ражда третото българско царство, това е преди всичко началото на една огромна, изключителна отговорност. Отговорност, която тежи и днес и която мнозина от нас не успяват да понесат. За нашата нация Трети март значи следното:  От тук насетне свършва времето на оправданията - какво било миналото, колко тежко било робството. От тук насетне никой не ти е виновен. А и да е виновен - справяй се. Имаш сво

Днес в много училища се носят розови тениски като част от кампанията за спряване с насилието и тормоза в училището.  Инициативата е хубава като намерение, но страда от нещо, което винаги ми боде очите. Това е една (почти винаги) безполезна кампанийност, каквато се развива няколко пъти в годината с подобни показни акции - веднъж ще е розово, друг път ще е черно, трети път ще е Je suis нещо си...  Личните ми наблюдения са, че в такива дни се събират най-изявените и активни деца (или най-амбициозните и напиращи за препоръка пред чуждестранни университети, или най-наивните и идеалистично настроените, или дори такива, които просто не могат да откажат на организаторите), навличат розовите тениски, правят флашмобове, раздават листовки и прочее.  Много пионерско-комсомолско ми изглежда. Страниците на училищата във Фейсбук споделят снимки, медиите отразяват и всичко е в духа на "да изпълним петилетката предсрочно". Рапорт даден - рапорт приет.  За съжаление, това п

Снощи участвах в куиз и сред въпросите имаше един за името на българския актьор, който играе в "Зелената книга." Да си призная, до вчера сутринта не знаех за него и го мярнах за кратко по телевизията. Запомних го, защото се замислих как човек, който отдавна живее в друга страна, се чувства толкова свързан с България. Защо той, емигрант от близо 30 години, казва със сияещо лице, че  на червения килим представлява България? Не само себе си (и очевидно оценения си талант), не агента си, не семейството си - България. Отговорът е комплексен. Ще се спра на един от факторите, които смятам за важни: Димитър Маринов помни кой е и откъде идва. Големите творци успяват да вплетат в едно личния си наратив с духа на своите страни и с големите световни процеси. Лично - национално - глобално. Това са три измерения, които трябва не да враждуват в нас, а да изграждат нашата идентичност. Паметта за това от къде идваме в този смисъл е важна. Тя не се изразява в сляпо идеализиране и в

Прочетох една малка книжка на големия Манфред Кетс де Врийс: Are Leaders Born or Are They Made?   Де Врийс е известен с това, че смело и умело прилага откритията на психоанализата в организационния анализ и така предлага необичайни, но всъщност много смислени обяснения на индивидуалното човешко поведение в екип. При това не се ограничава само в теорията - той е консултант и използва знанията си в практиката, работейки с някои от най-добрите фирми на света.  Are Leaders Born or Are They Made? (Лидерите родени ли са или са направени?) изследва конкретен случай - животът на Александър Велики . Първата част на изследването представя животоописание, а втората - анализ на лидерските качества и личностовите особености на Александър.  Авторът не дава отговор на въпроса в заглавието на книгата си. Вероятно умишлено ни оставя сами да си отговорим. Това, което открих за себе си в случая с Александър, е че към вродените качества са се добавили силните влияния на обкръжението му кат