Как да хакнем живота? Бърз курс за хлапета

На хоризонта се задава "Как да хакнем живота?" - летният курс за деца от 10- до 12-годишна възраст, основан на принципите на дизайн мисленето.

Курсът включва 8 занятия, които ще се провеждат всеки вторник през месеците юли и август 2020. 

Курсът има за цел да помогне на децата в прехода към тинейджърството и новите въпроси, които възникват пред тях: 

• Как да изразявам себе си? 
• Как да вземам решения? 
• Как да отстоявам това което мисля? 
• ...и въобще как да 'хаквам' всяка ситуация, която животът ми сервира. 

Организираме курса заедно с най-доброто пространство за култура и неформално образование в Хасково - Кошера. Не се притеснявайте, ако детето Ви пропусне някое занятие - винаги може да навакса; важното е да бъде в процеса. 

Цена на курса: 110 лв.*

Цена на посещение: 20 лв.*

* с възможност за осигуряване на обяд, след предварителна уговорка.

-----------------------------------------------------------------------------------

Дизайн мисленето (Design thinking) е креативен подход за решаване на комплексни проблеми чрез иновативни и нестандартни решения.

Този метод учи децата, че имат силата да променят света в екип като им дава увереност да се справят в непозната ситуация и удовлетворение от постигнатия резултат. 

Преди няколко години завърших курса по дизайн мислене на проф. Каваняро от Станфордския университет и от тогава редовно използвам елементи от метода в своята работа с деца. Опитът показва, че има ефект и им помага да мислят извън кутията, да намират нови решения и постепенно да стават по-уверени в себе си.

"Детско царство" - ролева игра за деца

Беше 1 октомври, събота, ранен следобед. Слънцето щедро обсипваше пловдивския квартал "Тракия" с лъчите си, а птичките чуруликаха жизнерадостно в клоните на дърветата. Събота ранен следобед - по това време свободният човек, добре похапнал, се отдава на раздумка или сладка дрямка пред телевизора. Свободният човек - да, но с +Elitsa Hristova бяхме заети и дрямката беше непостижим блян.

Заехме пространството между бл.151 и бл.152 в пловдивския ж.к. "Тракия" и започнахме да режем дъски, да боядисваме и ковем. Трудихме се здраво, защото трябваше да се подготвим за ролевата игра за деца Детско царство, част от детската програма на +One Architecture Week в Пловдив.

В Детското царство децата преминаха през много препятствия, за да изградят и спасят своя град. Зла вещица направи всичко възможно да им попречи и затова децата трябваше да обединят сили, за да я спрат. Преминаването през огнена река, отключването на скритата врата, играта на доверието и търсенето на съкровище са забавни игри, но всъщност те са само част от процеса, който трябва да научи децата на по-важни неща.

По занимателен начин децата мислиха за различни професии и за разделението на труда, за взаимодействието между различните страни в едно общество, за логиката и смисъла на градоустройството, за екипната работа и вземането на решения и за това как сътрудничеството и намирането на общо решение води до добруването на всички.

Защото игрите могат  хем да са забавни, хем да са сериозни. Играта всъщност си е нещо много сериозно, особено ако питате 6-годишния ми син. И сериозни теми могат да се изследват чрез игра. Включително чрез ролева игра - няма как, това е психодраматистът в мен.

Преди снимките, нека разкажа какво искахме да дадем на децата с тази игра.  

1. Беше си чиста проба игра. Следователно донесе радост. 
2. Беше ролева игра. Слодователно даде на децата опит да мислят като някой друг, да мислят за неговите нужди, интереси и мотивация. 
3. Беше (малко нещо като) архитектурна игра. Децата мислеха за градоустройство, разположение на квартали, площади, мостове и т.н. Съвсем сами си построиха моста. 
4. Беше приключенска игра - децата преследваха вещица, преминаха през огнена река и т.н. 
5. Беше творческа игра. Децата бяха съавтори на играта. Ние дадохме формата, но те я запълниха в съдържание (а в някои случаи дори промениха формата).
6. Беше тийм билдинг. Играта показа как непознати деца за два часа могат да се превърнат в екип и да постигнат нещо заедно. Задачата беше още по-трудна заради разликите във възрастта и нагледно показваше как никак не е лесно да управляваш различията между 4- и 10-годишни.  

И така, ето малко снимки, благодарение на Силвия Георгиева от екипа на OAW 216. 

Първо наредихме материалите си на поляната:

Започнахме да строим замък между блоковете:

Добре, че си имахме печена доброволка от екипа на фестивала, 

която през цялото време ни помагаше:

Накрая се появи това. Ако не знаете, това е замък:

Малко по-късно дойдоха Децата и изобщо не чакаха покана - 

сами се заеха да усвояват пространството: 

Тук например строят мост. Коловозът, създаден от автомобилите, е река. Всъщност, в района има няколко такива реки, затова по-късно се появи и сал. Едната река беше огнена, но децата успяха да я преминат. 

Кольо Фичето си има достойни наследници.

  

Освен, че строиха, децата играха различни игри, които бяха част от общия сюжет. Успешното приключване на всяка игра беше стъпка към следващата фаза от сюжета.

Наред с физическите занимания, децата имаха възможност да мислят. Например: какви професии имат хората в един град? С какво се занимават? Къде са техните квартали, улици, площади? Къде е по-удобно да бъдат различните обекти в един град, според мястото им в живота на града?

Ето и картографиране. Елица е учила геодезия и други подобни, така че разбира как се правят карти, включително такива, на които черният път е река, а близките храсти - гора. 

Лошото на приказките е, че понякога в тях се появява някой злодей, който не оставя добрите да си живеят спокойно живота. В нашия случай това беше една вещица (естествено Елица), която пречеше на децата и техния град. За да я победят, децата тръгнаха на поход към нейното свърталище. 

И накрая децата не искаха да ни пуснат да си отидем. Е, поне някои от нас.

Накрая няма да пропусна да благодаря на хората, които спомогнаха организационно и логистично да направим ролевата игра: +assen assenov, +Magdalina Rajeva, +eneq hyperionska и +Ljubo Georgiev. 

От търсачката: какво да очаквам от психологичен тиймбилдинг?

от: Georgi Stankov

От търсачката е рубрика, в която пиша по ключови думи, с които различни потребители са намерили този блог. Например някой е посетил блога с въпроса  "Какво да очаквам от психологичен тиймбилдинг?". Ето най-същественото за тийм билдинга, до което стигнах по пътя на собствения си опит. 

Какво е тийм билдинг? 

Тийм билдингът - това са различни дейности, които имат за цел да повишат позитивната атмосфера и ефикасността на организациите. Добре функциониращите организации, като например компаниите в топ 500 в класацията на списание Fortune, правят тийм билдинги.

И понеже посетителят е задал въпроса за "психологически тийм билдинг", ще обясня, че психологията се занимава с отношенията между хората и как хората оперират в една група. Психолозите имаме теоретична подготовка за това какви процеси и тенденции могат да се развиват в групата от хора, имаме и практически умения да ги търсим и изследваме, както и усета да доловим, че сме попаднали на нещо важно.

Срещал съм масовата представа за тийм билдинга като приятно прекарване на маса в уютна планинска хижа. Но тийм билдингът не е това няколко души да отидат някъде с една тава пържоли, две каси бира и три самуня хляб и да ги изядат и изпият заедно! Да, тийм билдингът улеснява и окуражава хората да се забавляват и да се почувстват "окрилени". Това обаче трябва да се случва не с профанизираното търсене на повърхностен "кеф", а по един смислен, изследователски, креативен и насърчаващ откритата комуникация начин.

В психологията тийм билдингът се свързва с термини като организационно развитие, организационно учене и организационна интелигентност!

Погледнато по-философски, тийм билдингът е хуманистичната нотка в оркестъра на (пост)индустриалото общество, която  напомня, че човеците не са само ресурси. Че вместо да ги изцеждат, работодателите трябва да инвестират в тях. 

Как се прави дизайн на тийм билдинг? 

Както казах, тийм билдингът е сбор от дейности. Както доброто ястие се получава с точното дозиране на продукти и подправки, така и тийм билдинг е полезен, когато дейностите внимателно се подбират. Обикновено хората са най-въодушевени от упражненията, игрите, творческата работа в малки групи и състезанията между тях. Когато правя тийм билдинг, освен игри и упражнения, предвиждам групово обсъждане, самостоятелна работа, или работа по казус.

Какво да включва тийм билдингът?

Това зависи от заявката на организацията - от това какво иска да постигне. Тийм билдингът трябва да е съобразен с желанията на мениджмънта какво иска да се развие в организацията. Така че понякога се налага предварителна работа заедно с мениджърите или с част от екипа, за да дефинираме основните нужди на организацията. Като знаем основните нужди на екипа, решаваме в каква насока искаме да градим: напр. подобряване на комуникацията, управляване на конфликтите, ефективно вземане на решения, уважаване на различията и т.н. 

Всеки тийм билдинг тряба да има индивидуален дизайн, съобразен с потребностите на екипа, с размера на групата, със сезона, с това дали активностите ще са на открито или на закрито, с времето, което хората могат да отделят за тийм-билдинга, с финансовите им възможности.

Дизайнът на тийм билдинга предвижда игри, симулации, казуси и дискусии, съобразени с тематиката, заявена от клиента.  Важното за мен е дейностите да съчетават творческото начало и спонтаността с онова, което шопът най мразел да прави.

И какво в крайна сметка да очаквате?

I. Като съдържание:

- индивидуален разговор с психолог (като разновидност: разговор в малка група) за определяне на важна за организацията тема или по предварително заявена от мениджмънта тема;
- работа по казуси - индивидуално / в малки групи / в цялата група;
- забавни игри, симулации, упражнения.

Технически последният компонент обикновено заема най-много време.

II. Като резултат:

- подобрен организционен климат;
- усилване на чувството за принадлежност към организацията;
- изграждане на нови знания и умения в членовете на организацията;
- по-качествено използване на знанията и уменията, с които отделните участници и организацията вече разполагат;
- в дългосрочен план - повишаване на ефективността на организацията.

--------------------------------

По-долу показвам няколко снимки от тийм билдинг, който водих на 31 август и 1 септември този година в Ивайловградско. 

Начертаване на стратегията. Пътят е страшен, но славен! 

Ами да започваме... Да знаете само какво съм ви замислил!

О, Боже!!! Откъде на този психолог му хрумнаха такива неща?!

Аз мога!!!

Лелеееее, не съм бягал толкова от казармата! 

А аз не съм бягал така, откакто като дете дядо Милко ме хвана да му бера сливата!!!

Ха-а-а-а, видя ли, стигнах първи! Нашето пламе сме бързаци! 

Един доволен, сплотен и устремен към още по-добро представяне колектив
(липсват двамата арбитри и двамата ловци)!

И един удовлетворен от работата си автор на "психологични тийм билдинги" :) 

П.П. Скъпи читателю, беше ми да лесно пиша на тема тийм билдинг. Сега съм изправен пред истинско предизвикателство: един потребител е дошъл в блога по ключови думи porno filmi s malko po stari kaki. Очаквайте продължение...

Кулата

от: Georgi Stankov

Едно упражнение за тийм билдинг, което правихме днес.

Материали:

20 пръчици спагети 

90см. конец 

90см. тиксо (за предпочитане хартиено - лесно се къса)

1 маршмелоу (желатинов бонбон)

Инструкция:

1. Трябва да построите възможно най-високата свободностояща конструкция, като използвате наличните материали. 

2. Можете да използвате толкова материали, колкото са Ви нужни, не сте длъжни да използвате всичко до край.

3. Можете да чупите пръчиците, да режете/късате тиксото и конеца.

4. Целият бонбон трябва да е на върха на постройката. 

5. Задачата продължава точно 18 минути!

Като повечето неща в психологията, това групово упражнение е забавно, но то не е просто игра. За Владислав, Ивайло и Иван то донесе прозрения и увеличи тяхната мъдрост и аналитичност.

Част от процеса

Първо, да построиш кула е като да изградиш екип. Трябва организация: планиране и разпределяне на роли. И трябва визия - цел за постигане.

Второ, строжът на кулата е метафора на живота - всяко ново начинание изисква здрава основа, (общите правила и принципи), средна част (процесът на правене) и връх (резултатът).
Трето, най-добре учим чрез действие. Практическият опит може да даде смисъл и съдържание на теориите, които само сме чували.

Ванко, Иво и Влади - те работиха като екип