Обич, примесена с тъга

Вече повече от 20 години чета и препрочитам "Властелинът на пръстените" и намирам в него вдъхновение, мъдрост, опора и сила. (Това, че се уповавам на тази книга сигурно значи нещо и за мен като личност, но хайде да не се самоанализирам.)

Ето една от мислите, заради които обичам "Властелинът": 

Светът наистина е пълен със заплахи и има безброй мрачни места, но все още са останали много красоти и макар че във всички страни обичта е примесена с тъга, може би от това тя става още по-велика.

Обич, примесена с тъга... Вероятно в това е величието на любовта и величието на живота въобще и ние го научаваме, когато растем и трупаме опит. Представете си например сърцераздирателния избор на Арвен: дали да остане в Средната земя с Арагорн и да бъде смъртна, или да следва останалата част от рода си в Неумиращите земи и да живее вечно. Всеки от двата избора не е съвършен и едновременно съдържа обич към това, което сме предпочели, но и неизбежната тъга по това, което сме оставили. 

Силата и слабостта, триумфът от победата и болката от загубата, радостта и тъгата, светлината и мракът вървят ръка за ръка в живота ни и няма как да оценим едното, ако не сме били в другото. 

Роджър Харт: “Детското участие: от символично участие към гражданство”

Попадна ми електронната версия на статия, която съчетава две любими за мен теми: детското участие и психологията на околната среда. 

“Детското участие: от символично участие към гражданство” е написана през 1992г. от Роджър Харт (професор по психология на околната среда в City University of New York), който по това време работи за УНИЦЕФ и търси начини за по-активното включване на децата във вземането на решения, които засягат живота им. Харт развива 8-степенен модел на детското участие, наречен “Стълба на участието.” Според Харт, участието е 

“процесът на споделяне на решенията, които засягат живота на индивида и живота на общността, в която живее.”

Първите три стъпала показват модела на невключване, който възрастните налагат на децата. Следващите пет стъпала показват нарастващите възможности за пълноценно детско включване. Ето ги 8-те стъпала на Стълбата, като започваме от най-ниското: 

1. Манипулиране - Възрастните налагат на децата своите идеи, като смятат, че целта оправдава средставата. Така те например въвличат децата в политически дейности и ги обличат с идеологически символи (спомнете си Хитлер югенд, червените пионерски връзки или комсомолските дейности). На това ниво се случва възрастните да питат децата за тяхното мнение, за да съберат данни за своите нужди. След това възрастните не дават на децата обратна връзка , не им споделят какво казват резултатите и дали и как са използвали идеите им. 

2. Декориране - тук детското участие се заключава в демонстративно участие - например възрастните навличат на децата тениски на някаква кампания или кауза, карат ги да пеят и танцуват в подкрепа на каузата, без обаче да разяснят на децата достатъчно каква е същността на каузата, и без да дадат на децата думата в организирането на събитието. По този начин децата участват заради външна мотивация: за да получат освежителни напитки, храна или подаръци, за да видят нечие представление или да посетят интересно място, или дори, зад а получат одобрението на значимите им възрастни, а не защото разбират или приемат някаква кауза. Дори най-благородната кауза така може да се опорочи. 

3. Символично участие - възрастните привидно дават на децата  право на глас, но в действителност децата имат малко или никакво право на избор по темата или стила на обсъждането й. Децата реално нямат възможност (или имат много малка такава) да формулират своите собствени мнения. Има много примери за символично участие. Например понякога на различни конференции организаторите канят симпатични деца, подбрани от самите тях, които седят в президиума с малка или почти никаква подготовка по темата, без да са консултирали мнението на връстниците си, които се предполага, че представляват. Така участието на децата се изчерпва с няколко общи думи при откриването, без реално да се включат или инициират дебат. 

4. Възложени, но информирани - това е първото стъпало, на което има реален процес на участие. Тук децата изпълняват специфични роли, като Харт формулира четири критерия, за да може детското включване да се обозначи като участие:

• Децата разбират намеренията на проекта. 
• Децата знаят кой е взел решенията, свързани с тяхното участие, и защо. 
• Децата имат смислена (а не "декоративна") роля. 
• Децата доброволно участват в проекта, след като той им е бил разяснен.

5. Консултирани и информирани - тук възрастните разработват проекта, като се консултират с децата. Например някои телевизионни продуценти развиват проектите си за детски предавания, опирайки се на мненията на децата. После представят пилотната версия група деца, които могат да критикуват продукцията. После променят дизайна съобразно обратната връзка от децата и подобрената версия им се предоставя за мнение. Така е правен например "Сезам стрийт."

6. Инициирани от възрастните, споделяни решения с децата -това е, когато възрастните инициират проектите, но споделя с децата вземането на решения. В западния свят много проекти в общността (като изграждане на открити публични пространства, социални центрове и други) се реализират по този начин. Тук практиката изхожда от разбирането, че публичните проекти не са предназначени само за една специфична възрастова група, а за споделено ползване от всички. Целта е да се включат повече лица, като се дава особено значение на децата, по-възрастните и на хората с особени нужди или увреждания. 

7. Инициирани и насочени от децата - тук децата си сътрудничат при планирането на различни проекти. Разбира се, това може да стане при достатъчно подкрепящи условия. Плюсът на този етап е, че децата се чувстват уверени и подкрепени да реализират сами свои проекти. Миниусът на подхода е, че детските идеи рядко се развиват в проекти в общността. Основната причина. обаче е във възрастните - според Харт, възрастните не могат достатъчно умело да реагират на детската инициативност. Възраятните обичат да доминират и да наставляват. Дори когато възрастните оставят децата сами да създават дизайн или рисуват стенописи на стената или на собствената си стая за отдих, им е трудно да не играят ръководната роля.

8. Инициирани от децата, споделени решения с възрастните - това е най-високото стъпало в стълбата на участието. На това ниво децата не само инициират свои проекти и дейности, но и въвличат възрастните и да споделят с тях процеса на вземане на решения. Този модел работи най-вече при тийнейджъри. Примери за инициативи, които са дошли от децата и са превърнати в цялостни проекти в партньорство с възрастните, са дейности в училище като: подобряване на интериора на класните стаи, решаване на конфликти, предоставяне на информация за тийнейджърската бременност и полово предаваните заболявания, и др. Тези проекти имат висока публична добавена стойност, но са твърде малко. Харт обяснява това не с липсата на инициатива и желание от страна на младежите, а по-скоро с липсата на загрижени възрастни, чувствителни към особените интереси на младите Ето защо Харт настоява, че обществото се нуждае от хора, способни да реагират на енергията и съпричастността на тийнейджърите. 

Това е моделът на Роджър Харт за прехода от псевдоучастие към гражданство. 

А къде сме ние по стълбата? 

Колко примери имаме за първите три стъпала? 

Колко имаме за горните пет? 
И един мой проект за детско участие: Детската площадка на моите мечти. 

"Живите мъртви" и психологията на ръба

Промоционалният плакат на
Живите мъртви от 2010г.
Изображението се използва
по правилата за
честна употреба.

Снощи, след няколкомесечно прекъсване, продължи четвъртият сезон на сериала +The Walking Dead  (Живите мъртви, както е известен в България). Това беше добър момент за почитателите му, сред които съм и аз :)

Постапокалиптичният сюжет за живота на шепа хора, оцелели след злощастна зараза и превръщането на почти цялото човечество в зомбирана хищна тълпа, не е нов - киното и литературата отдавна експлоатират тази идея. Постижение на екипа е, че успешно създава потискаща, злокобна и понякога безперспективна атмосфера. Но изключителното в този сериал е майсторството, с което сценарият използва психологията на ръба*. 

Освен трилър и хорър, Живите мъртви е и психологическа драма. В него има няколко елемента, заслужаващи отбелязване: 

Първо, вземането на решения в екстремни ситуации. Когато нямаш време да мислиш и трябва да направиш бърз избор, или когато стресът е силен и ограничава способността ти за задълбочена преценка, или когато попадаш пред напълно непознат проблем... какво ще направиш? В сериала това се случва много често. Решения, взети под диктовката на инстинка за оцеляване (и в този смисъл рационални, макар често предизвикващи моралните норми), се редуват с решения, които не следват нито логиката на оцеляването, нито на морала. Но това най-добре илюстрира объркаността и хаоса в главите на героите.

Второ, социалнопсихологическите процеси в малка група. Сценаристите на сериала постоянно разглеждат въпросите за конфликта, чувството за принадлежност, сплотяването и разделянето в групата (например Андреа избра да остане с губернатора на Уудбъри), различните лидерски подходи по време на криза (харизматичното, но манипулативно и агресивно лидерство на губернатора на Уудбъри срещу основаното на хуманни ценности лидерство на Хършел), влиянието на различията или на личните отношения върху климата в групата и нейната ефективност, и накрая - емоционалните преживявание на групата и на индивидите при всички тези събития. 

Трето, развитието на характерите.  То е свързано с (а) личностните предиспозиции, които се отключват от (б) процесите в групата и (в) нейната реакция на външните събития. Докато някои персонажи са сравнително по-устойчиви и непроменливи и оттам предсказуеми в поведението си (например Хършел с функцията му на морален арбитър), други понякога се "люшкат" между различни състояния (като Рик след загубата на жена си), а трети се променят поради динамиката на груповия живот и вътрешни процеси (Шейн) или заради фактори като възрастта (Карл навлиза в пубертета и дръзко търси независимост).

Тази триада ме привлече към сериала. Ако човек преодолее идеята, че сюжетът е само е шок и ужас, ще открие интересни психологически моменти.

--------------

* "Психология на ръба" - харесва ми да наричам така процесите на вземане на индивидуални и групови решения в крайно напрегната обстановка. 

Анджелина Джоли: трудният избор за здравето

Споделянето на Анджелина Джоли 
може да даде смелост на хиляди 
жени да направят нещо 
добро за здравето си.

Днес "Ню Йорк Таймс" публикува силна статия на Анджелина Джоли - Моят медицински избор. Една от най-известните актриси на света разказва, че през последните месеци е минала през три операции, за да намали риска от рак на гърдата.

Джоли разказва, че майка й се борила с рака цяло десетилетие и накрая умряла на 56 години. Актрисата е наследила от майка си гена BRCA1. Лекарите изчислили, че в нейния случай има  87% риск да се разболее от рак на гърдата и 65% риск от рак на яйчниците. В опит да намали риска, актрисата се подложила на превантивна мастектомия. Тя представлява хирургическо остраняване на вътрешността на гърдите, където си създават и размножават раковите клетки. Последната интервенция била с естетическа функция - с поставяне на имплантанти, които да направят гърдите да изглеждат такива, каквито са били. Само че рискът от рак вече е 5%. А не 87. 

Освен личната история на Анджелина Джоли, статията съдържа и кратки, стряскащи и будещи размисъл данни за рака на гърдата. Ето защо статията на Анджелина Джоли не е само за Анджелина Джоли. Тя е статия за всички жени. Статия, която подканя към действие. Тя цели да промени поведението на жените към собственото им здраве. Да промени интерпретацията на болестта като срам, както я изживяват мнозина. Да промени и социалната парадигма за болестта като стигма. Ето част от посланието й:

Пиша за това, защото се надявам, че други жени могат да се възползват от моя опит. Ракът все още е дума, която носи страх в сърцата на хората, създавайки дълбоко чувство на безсилие... 

...Исках да напиша това, за да кажа на другите жени, че решението за мастектомия не беше лесно.

Искам да насърча всяка жена, особено с фамилна анамнеза на рак на гърдата или яйчниците, да търсите информация и медицински експерти, които могат да ви помогнат в този аспект от живота ви, и да направите свой собствен информиран избор.

Статията на Джоли е важна, защото тя е известна личност, филантроп е, има хубаво семейство, модел е за много момичета и млади жени. Ясно е, че повече жени биха прочели нейната история, вместо примерно историята на Роза Росарио от Каса дел Рока. Решението й да сподели опита си с другите жени заслужава само поздравления.

Красиво, драматично и интимно: Pain of Salvation - Sisters

От музикалните стилове, които познавам, прогресив рокът е най-богат на теми от психологията. 

Повечето прогресив рок групи* творят поезия, често на сериозни философски и психологически теми. Повече от всеки друг стил, прогресив рокът изследва въпросите за смисъла на живота, самотата и отчуждението, свободата и конформизма, връзката човек - Бог, надеждата и страха, влиянието на миналото върху настоящето, идентичността и търсенето на себе си, зависимостите и обсесиите, любовта и сексуалността... 

Реших да ви представя една от най-красивите балади в съвремения прогресив рок: Sisters (Сестри) на Pain of Salvation. Тя е от албума Road Salt One, в който всички пиеси засягат темата за избора: избор, който понякога може да има земетръсни последствия за живота на протагониста. 

Сестри е песен за изкушение, омая, тревога, колебание, избор... Ще ви разкажа историята (вие може да я слушате също така), а после ще опитам да покажа психологическата логика, която можем да използваме, за да доразвием текста в по-голям сценарий. И така, имало едно време...

Протагонистът е на парти. Опиянен от виното, той излиза навън, в студената нощ, за да остане насаме с мислите си. Но там среща Нея - Втората сестра. И тя ходи като Първата, и се усмихва почти като нея, и говори като нея, и е същото "дете на Дивото"... Но Тя не иска да бъде сравнявана с Първата, (Tя се стреми да не бъде като теб, просто както всяка сестра би направила, кава протагонистът). Те говорят и отпиват от виното. И докато с глътките вино преглъщат и неизказани думи, невидими експлозии взривяват сърцата им:

И може би това е виното, 

или това, че ти си в нейните очи, 

но я искам в този единствен момент.

...Точно в този единствен момент.

Обзет от внезапен порив, той протяга ръка към лицето й, но бързо я отдръпва. Смутено се смеят, тя разлива виното си. В нощния хлад, стоплени от виното, объркани от собствените си желания, двамата са на ръба: 

Ако тя погледнеше дълбоко в очите ми, 

и ако ме попиташе нежно, 

щях да бъда в леглото й и в плътта й 

и бих загубил живота, който познавах. 

...

И ако аз погледнех в очите й, 

и ако нежно я попитах, 

тя би се отдала и би дала тялото си, 

и би загубила живота, което познаваше. 

Главният герой е силно привлечен от другата сестра, от Втората. Той е пред повратна точка: Да я има ли, или не? Ще има ли сили да каже "Лека нощ", или сила, по-могъща от него, ще го запрати към нея и този път той няма да отдръпне ръката си? Финалът е грандиозно драматичен и отворен:

И затаяваме дъх, и затваряме очи, 

и отпиваме глътка вино, 

но жаждата изпразни всяка чаша 

 и трябва да си кажем лека нощ. 

Боже, помогни ми да кажа лека нощ!

Дали ще каже? 

Анализ: 

как да открием и доразвием психологическата логика в историята? Да си го представим като сценарий за филм. Някои психолози се занимават с планиране на сценарии.  Те търсят възможните причини за това, което е случва сега, както и какви са възможните варианти за бъдещето. Ето моят анализ на историята от Сестри:

1. Първо ми дойде наум, че не знаем какви са били мислите, които не са оставили героя дори на партито. Защо умът му е бил неспокоен? Защо не се наслаждава на забавата? Става ясно само, че героят се намира в особен период. Не знаем какво го причинило, нито колко дълго продължава, но още го държи. А това има значение, когато търсим защо нещо се случва (или не се случва). Появата на Втората сестра може би бележи началото на края на този период. 

2. Мисля си още, че Втората сестра вероятно е по-малката. Често по-малките деца търсят правото си на собствена идентичност, като се опитват да се разграничат от по-големите, за да докажат, че са различни (дори когато ги повтарят). И героят казва: Tя се стреми да не бъде като теб, просто както би направила всяка сестра. Можем да помислим за мотивацията й да е до него.

3. На трето място, не знаем също към кого се обръща героят. Предлагам три варианта: а) покойна любима; б) настояща партньорка; б) бивша партньорка.

Вариант А: Дали героят несъзнавано не търси компенсация за завинаги загубена любов в нейната сестра? Представям си сценарий,  в който протагонистът и Втората сестра не са се виждали известно време, може би година - две. През това време тя е пораснала и е заприличала на по-голямата. При внезапната  им среща той я вижда в нова светлина. Вижда нещо, което е обичал: ти си  в нейните очи. Разбира се, тук можем да добавим хипотезата, че преди години малката сестра е  била тайно влюбена в мъжа на сестра си... Но: Дали героят все още иска да е верен на покойната?

Вариант Б: Ако угризенията на героя са към настояща жена? Каква тогава е връзката им?
Подвариант Б1: Сигурно някога е имало силно привличане, която обаче се е превърнало в "лоша" връзка - не му носи радост, но и не се осмелява да излезе от нея. И когато среща младата сестра, си спомня нещо от миналото. В нея може би героят открива очарованието на всичко онова, заради което някога се е влюбил в по-голямата (тя ходи като теб, мирише като теб, говори като теб, усмихва се почти като теб, се пее в песента). Очарование - чисто, свежо, примамващо. Коренно различно от нерешените проблеми и сивата скука на живота с жена му. Но има и страх, че ако прекрачи, нищо след това няма да е същото.
Подвариант Б2: На връзката й няма нищо, става дума за моментно изкушение. Ако сега се "измъкнат", успешно ще потиснат спомена за желанието и да се "спасят", като запазят ролите си в семейството.
Подвариант Б3: Връзката е "добра", но има причини героят да не се чувства пълноценен в нея. Може например жена му да е парализирана след катастрофа и вече не е интимната любима от преди няколко години. Любовта му към нея вече е различна. Все повече я чувства като сестра, като дете. Липсват му интимността, силната сексуална прегръдка, спонтанното и сливащо ги в едно любене. Тогава се появява по-младата версия на жена му и всичко, което е искал и имал, но е загубил, се връща.

Вариант В: Да допуснем, че Втората сестра е сестра на бившата любима, с която героят се е разделил преди време. Може би е начин за сладко отмъщение, но... какво ли го спира тогава? Защо има задръжки? Защо го изживява като навлизане в забранена територия? Някакво семейно или социално табу ли има, или нещо друго?

4. И накрая: какво ще стане сега? Запознати сме с вътрешния конфликт на двамата герои. За да решим кой вариант да развием в нашия сценарий, можем  да се размислим върху това: къде е разположена сцената? Локация, време, социален контекст. В какъв период от живота си са двамата? Какво имат? Какво искат? Какво рискува всеки от тях? Кой и по какъв начин ще е засегнат? Как ще реагират засегнатите? Не знаем. Протагонистът казва само, че ако се хвърлят в това, те ще загубят живота, който са познавали преди... Какво обаче може да се случи? 

* * * За мен най-логичен е вариант Б, най-драматичен е вариант А (заради особената трагичност на верността към починал човек), и най-неубедителен е вариант В (може би защото не ми се връзва със стила на песента).

* * *

6-минутна песен може да отключи създаването на сценарий за цял филм, или даже за сапунен сериал :) Харесвам психологическия подход, койте учи да мислим за детайлите, да търсим причинно-следственост и вариативност. Психологията може да помогне много за развитието на характери във филми и книги. Психолозите имат място в екипи, които създават сценариии и сюжети - не само като консултанти, които казват какви поведения отговарят на конкретни психични състояния, а за изграждането на целия сценарий и за развитието на персонажите.

* * * 

Пълен текст на песента на английски:

SISTERS

When all are dizzy and happy from too much wine

I leave the party behind

To walk alone with my thoughts and this spinning mind

Through this cold night

But there she stands

And she walks like you

And she smiles almost like you

A child of the wild just like you

Yes

And for a second I think I get a glimpse

Of the real her behind

She's warm and fragile

With smiles that reach to her eyes

For just this moment

A change so sublime

And if she looked me deep into my eyes

And softly asked me too

I'd be in her bed and in her flesh

And waste the life I knew

So I hold my breath, and close my eyes

And focus on the wine

Let this trembling moment pass us by

So I can say goodnight

But then, on impulse, I almost touch her face

Before I pull back my hand

And we get nervous

We laugh and she spills her wine

Both so awkward, from what's on our minds

And she talks like you

And she smells almost like you

A child of the wild just like you

But she's not all you

Even strives not to be you

Just like every sister would do

And perhaps it's the wine

Or that you're in her eyes

But I want her this one single time

Just this one time

If she looked me deep into my eyes

And softly asked me too

I'd be in her bed and in her flesh

And waste the life I knew

So I hold my breath, and close my eyes

And focus on the wine

Let this trembling moment pass us by

So I can say goodnight

If I'd look into her eyes

And softly ask her too

She would give herself and give her flesh

And waste the life she knew

So we hold our breaths, and close our eyes

And take a sip of wine

But this thirst has emptied every glass

And we should say goodnight

God, help me say goodnight


================
* Любимите ми прог-рок групи: Pink Floyd, Jethro Tull, Genesis, Rush, The Alan Parsons Project, Marillion, Porcupine Tree, Yes, Van der Graaf Generator.  

За Аристотел и практическата мъдрост

от: Georgi Stankov

Наскоро размишлявах защо в групови тренинги често давам на участниците да разрешават морални дилеми. Мислех си, че е важно хората да свикнат с идеята, че съществува алтернатива – перспективата на Другия. Решаваме кое е морално или кое е правилно, като се опираме на семейните си модели, възпитание и собствени житейски истории. Понякога следваме предначертани правила, които безусловно и безкритично сме приели за истинни и се удивляваме, възмущаваме или гневим, че някой вижда нещата по-иначе... А не можем ли и ние да опитаме да ги видим иначе? 

Преди около 23 века философът Аристотел посетил остров Лесбос. Там му станало интересно да наблюдава как работят каменоделците зидари. Те трябвало да измерят обиколката на кръгли колони с линия. Но как се мери кръгла колона? Зидарите били изобретили огъваща се линия. "Ахааа!" - викнал наум Аристотел и така се родило разбирането му за практическата мъдрост – мъдростта да не следваме сляпо правилата, а да ги променяме или „огъваме” според ситуацията и контекста. 

Да си мъдър, според Аристотел, значи да съчетаваш две неща: морална воля и морално умение. Първото е волята да направиш правилното нещо - това, от което хората имат нужда. Второто е умението да прецениш кое е правилното нещо. И тук е трудността, защото в живота нямаме готови и винаги верни формули. Практическата мъдрост е да знаеш, или да усещаш, къде да направиш изключение от правилото, кога и как да импровизираш, да се съобразяваш с обстоятелствата на момента. И подчертавам, че практическата мъдрост е, за да служим на хората, а не да злоупотребяваме с тях и да ги манипулираме. 

Практическата мъдрост дава възможност за избор. Предписанията, детайлните указания и предначертания какво, къде, кога и как, възпират хората от импровизация. Вместо това следваме сценария, който някой „по-умен” от нас е написал. Вероятно ще си спомните колко много хора казват (а може би и вие в някои ситуации) за част от работата си: „Мразя да го правя, но това е процедурата!”Да вземем например институция, която трябва да се грижи за пациенти и вместо това ги затрупва с куп документи за попълване. Спомням си, че когато партньорката ми раждаше, трябваше да взема от НАП документ за платени осигуровки, иначе щяло да стане не знам какво... Ето как процедурата става рутина и дори да е създадена с добри намерения, осакатява професионално и деморализира хората, който работят една професия и наред с това неглижира пациентите, чийто интерес би трябвало да е в центъра на цялата система. 

Погледнато през стъкълцето на човешкото всекидневие, практическата мъдрост е нещо прекрасно! Защото поощрява експериментирането и индивидуалния избор. Дори да правим грешки – това е в реда на нещата, нали мъдростта идва от опита, а не ни е дадена по рождение.

Пожелание за 2012 година

от: Georgi Stankov

Успяваме ли да оценим това, което имаме? Особено в моменти на благоденствие, благосъстояние, добро здраве... дали понякога не приемаме всичко като даденост? 

А какво да правим, когато ни е сполетяла зла орисия? Когато нямаме, когато страдаме, когато не ни е провървяло?

Хубаво е да помним: имаме право на избор! Всеки има право да избере надежда вместо отчаяние в труден момент, право да избере приемане вместо отхвърляне в отношенията си с другите, право да избере любов вместо омраза и така да прекара годината.

Предприемайте рискове и бъдете готови да платите за това, следвайте сърцaтa си и правете нещата по свой начин, посещавайте нови места и срещайте нови хора. Имате право на всичко това (както и на обратното, така че изборът отново е Ваш).

Желая Ви да направите всеки един ден от новата 2012г. съзнателен и изпълнен със смисъл. Живейте съзнателно!

Щастлив ли си? (в крайна сметка)

от: Georgi Stankov

Понякога хората се въртят в кръг и се чудят какво искат. Може да чувстват празнота и неудовлетвореност. Може да не знаят къде и как са изгубили порива си. Ако са пред избор, не са убедени, че имат наистина добър избор. Не са сигурни кое решение е правилно. Тогава просто могат да отговорят на тези въпроси:

Щастлив ли си? 

Ако да - добре, продължавай така. 

Ако не - искаш ли да си щастлив? 

Ако не искаш - карай както си знаеш и можеш. 

Ако искаш - промени нещо!

***

Колко по-ясно изглеждат нещата така?!