Роджър Харт: “Детското участие: от символично участие към гражданство”
Попадна ми електронната версия на статия, която съчетава две любими за мен теми: детското участие и психологията на околната среда.
“Детското участие: от символично участие към гражданство” е написана през 1992г. от Роджър Харт (професор по психология на околната среда в City University of New York), който по това време работи за УНИЦЕФ и търси начини за по-активното включване на децата във вземането на решения, които засягат живота им. Харт развива 8-степенен модел на детското участие, наречен “Стълба на участието.” Според Харт, участието е
“процесът на споделяне на решенията, които засягат живота на индивида и живота на общността, в която живее.”
Първите три стъпала показват модела на невключване, който възрастните налагат на децата. Следващите пет стъпала показват нарастващите възможности за пълноценно детско включване. Ето ги 8-те стъпала на Стълбата, като започваме от най-ниското:
1. Манипулиране - Възрастните налагат на децата своите идеи, като смятат, че целта оправдава средставата. Така те например въвличат децата в политически дейности и ги обличат с идеологически символи (спомнете си Хитлер югенд, червените пионерски връзки или комсомолските дейности). На това ниво се случва възрастните да питат децата за тяхното мнение, за да съберат данни за своите нужди. След това възрастните не дават на децата обратна връзка , не им споделят какво казват резултатите и дали и как са използвали идеите им.
2. Декориране - тук детското участие се заключава в демонстративно участие - например възрастните навличат на децата тениски на някаква кампания или кауза, карат ги да пеят и танцуват в подкрепа на каузата, без обаче да разяснят на децата достатъчно каква е същността на каузата, и без да дадат на децата думата в организирането на събитието. По този начин децата участват заради външна мотивация: за да получат освежителни напитки, храна или подаръци, за да видят нечие представление или да посетят интересно място, или дори, зад а получат одобрението на значимите им възрастни, а не защото разбират или приемат някаква кауза. Дори най-благородната кауза така може да се опорочи.
3. Символично участие - възрастните привидно дават на децата право на глас, но в действителност децата имат малко или никакво право на избор по темата или стила на обсъждането й. Децата реално нямат възможност (или имат много малка такава) да формулират своите собствени мнения. Има много примери за символично участие. Например понякога на различни конференции организаторите канят симпатични деца, подбрани от самите тях, които седят в президиума с малка или почти никаква подготовка по темата, без да са консултирали мнението на връстниците си, които се предполага, че представляват. Така участието на децата се изчерпва с няколко общи думи при откриването, без реално да се включат или инициират дебат.
4. Възложени, но информирани - това е първото стъпало, на което има реален процес на участие. Тук децата изпълняват специфични роли, като Харт формулира четири критерия, за да може детското включване да се обозначи като участие:
- Децата разбират намеренията на проекта.
- Децата знаят кой е взел решенията, свързани с тяхното участие, и защо.
- Децата имат смислена (а не "декоративна") роля.
- Децата доброволно участват в проекта, след като той им е бил разяснен.
5. Консултирани и информирани - тук възрастните разработват проекта, като се консултират с децата. Например някои телевизионни продуценти развиват проектите си за детски предавания, опирайки се на мненията на децата. После представят пилотната версия група деца, които могат да критикуват продукцията. После променят дизайна съобразно обратната връзка от децата и подобрената версия им се предоставя за мнение. Така е правен например "Сезам стрийт."
6. Инициирани от възрастните, споделяни решения с децата -това е, когато възрастните инициират проектите, но споделя с децата вземането на решения. В западния свят много проекти в общността (като изграждане на открити публични пространства, социални центрове и други) се реализират по този начин. Тук практиката изхожда от разбирането, че публичните проекти не са предназначени само за една специфична възрастова група, а за споделено ползване от всички. Целта е да се включат повече лица, като се дава особено значение на децата, по-възрастните и на хората с особени нужди или увреждания.
7. Инициирани и насочени от децата - тук децата си сътрудничат при планирането на различни проекти. Разбира се, това може да стане при достатъчно подкрепящи условия. Плюсът на този етап е, че децата се чувстват уверени и подкрепени да реализират сами свои проекти. Миниусът на подхода е, че детските идеи рядко се развиват в проекти в общността. Основната причина. обаче е във възрастните - според Харт, възрастните не могат достатъчно умело да реагират на детската инициативност. Възраятните обичат да доминират и да наставляват. Дори когато възрастните оставят децата сами да създават дизайн или рисуват стенописи на стената или на собствената си стая за отдих, им е трудно да не играят ръководната роля.
8. Инициирани от децата, споделени решения с възрастните - това е най-високото стъпало в стълбата на участието. На това ниво децата не само инициират свои проекти и дейности, но и въвличат възрастните и да споделят с тях процеса на вземане на решения. Този модел работи най-вече при тийнейджъри. Примери за инициативи, които са дошли от децата и са превърнати в цялостни проекти в партньорство с възрастните, са дейности в училище като: подобряване на интериора на класните стаи, решаване на конфликти, предоставяне на информация за тийнейджърската бременност и полово предаваните заболявания, и др. Тези проекти имат висока публична добавена стойност, но са твърде малко. Харт обяснява това не с липсата на инициатива и желание от страна на младежите, а по-скоро с липсата на загрижени възрастни, чувствителни към особените интереси на младите Ето защо Харт настоява, че обществото се нуждае от хора, способни да реагират на енергията и съпричастността на тийнейджърите.
Това е моделът на Роджър Харт за прехода от псевдоучастие към гражданство.
А къде сме ние по стълбата?
Колко примери имаме за първите три стъпала?
Comments
Post a Comment