Хари Шиър: „Пътища към участие“

По-рано писах за модела на детско участие "Стълба на участието", разработен от Роджър Харт. Сега Ви представям алтернативния модел на Хари Шиър „Пътища към участие“. Шиър публикува теорията си през 2001г. в списание Children and Society. Въпреки, че той няма амбиции моделът му да замести "стълбата" на Харт, и го нарича само “допълнителен инструмент” за изследване на процеса на участие, подходът му се различава от предхождащия го по две неща:

Първо, Шиър свежда нивата на детско участие до пет, като напълно игнорира трите най-ниски стъпала на Харт, при които участие фактически не съществува. С други думи, няма защо  в модел за участие да се включат нива, в които няма участие. И второ, Шиър предлага три степени на ангажираност на хората и организациите, вземащи решения, които да се прилагат на всяко ниво. Особеното и модерното в модела на Шиър, че той говори за възможността за развиване и анализ на състоянието на публичните политики за детско участие. Това пък е апел към организациите и институциите да променят организационната си култура и да са готови да споделят част от властта за вземане на решения с децата. 

Петте нива на участие са: 
1. Децата са изслушани. 

2. Децата са подкрепени в изразяването на мненията им. 

3. Мненията на децата са взети предвид. 

4. Децата са включени в процеса на вземане на решения. 

5. Децата споделят власт и отговорност във вземането на решения. 

Трите степени на ангажираност са: 

1. Намерение (opening) - появява се, когато служителят (или друга активна личност от дадена организация) заявява намерението си да действа, личния си ангажимент да работи по определен начин. На този етап възможността нещо да се случи може все още да не е налице. 

2. Възможност (opportunity) - появява се, когато са удовлетворени нуждите, които биха дали възможност на служителя или организацията да работят на това ниво. Нуждите могат да включват ресурси (напр. време за персонала), умения и знания (например чрез обучение), развиване на нови процедури и подходи към поставените задачи. 

3. Задължениe (obligation) - постига се, когато нивото се превърне в договорена политика на организацията или настройка, на която персоналът ще работи на това ниво. Така работата по определен начин, даващ възможност за определено ниво на детско участие, става вградена в системата. 

Моделът на Шиър предлага прости въпроси на всеки етап от всяко ниво на участие: 

Ниво на участие / Степен на ангажираност	Намерение	Възможност	Задължение
5. Децата споделят власт и отговорност във вземането на решения.	Готови ли сте да споделите част от властта на възрастните с децата?	Има ли процедура, която позволява деца и възрастни да споделят власт и отговорност за решенията?	Изискване на политика ли е деца и възрастни да споделят власт и отговорност за решенията?
4. Децата са включени в процеса на вземане на решения.	Готови ли сте децата да се присъединят в процеса на вземане на решения?	Има ли процедура, която позволява децата да се включат във вземането на решения?	Изискване на политика ли е дацета да будат включени в процеса на вземане на решения?
3. Мненията на децата са взети предвид.	Готови ли сте да вземете мненията на децата предвид?	Вашият процес на вземане на решения позволява ли Ви да вземете предвид мненията на децата?	Изискване на политика ли е да се дава тежест ан детските мнения при вземането на решения?
2. Децата са подкрепени в изразяването на мненията им.	Готови ли сте да подкрепите децата в изразяването на техните мнения?	Имате ли спектър от идеи и дейности, с които да помогнете на децата да изразят мненията си?	Изискване на политика ли е децата да бъдат подкрепяни в изразяването на техните мнения?
1. Децата са изслушани.	Готови ли сте да слушате децата?	Работите ли по начин, които Ви позволява да слушате децата?	Изискване на политика ли е децата да бъдат изслушвани?