Две работилници за детски площадки и една презентация в рамките на Софийската архитектурна седмица

от: Georgi Stankov

Архитектите и дизайнерите правят детски площадки. Правят също и работилници за детски площадки. 

А какво могат да внесат психолозите и социолозите в това поле? С какво социалните науки могат да са полезни при създаването на детските пространства и при включването на децата като пълноправни участници във вземането на решения? И как можем да устроим материална среда, която да стимулира и подкрепя развитието на децата?

С турската ми колега Тюркян Фърънджъ заедно ще опитаме да представим пресечните точки на творците на пространствата и изследователите на обществата. Ще ни партнира Елиф Кайрян от Измирско детско ателие.

Как ще го направим? 

С две работилници и една презентация в рамките на Софийска архитектурна седмица 2012. 

Те са резултат от изследване, посветено на детските площадки в Хасково (вижте блога ни Haskovo Playgrounds).

Създадохме собствена методика, вдъхновена от т.нар. Mosaic approach, за да разберем перцепцията на децата и родителите на два вида детски площадки - старите, наследени от епохата на социализма, и новите, които се проектират и инсталират през последните 20 години. 

Ето какво ще правим: 

1. Работилница "My Dream Playground": http://edno.bg/en/sofia-architecture-week-2012/program/645 на 28.11.2012г. от 13:00 до 16:00. (Допълнение: виж репортажа от работилницата!)

2. Работилница "Playgrounds, Ideas, and Ideologies": http://edno.bg/en/sofia-architecture-week-2012/program/679 на 29.11.2012г. от 13:00 до 16:00.

3. Презентация за изследването "Haskovo Playgrounds: In a Transition from Communism to the Modern Times": http://edno.bg/en/sofia-architecture-week-2012/program/684 

на 30.11.2012г. от 11:00 до 12:00. 

За хората, които имат интерес да участват: линк към събитието във Фейсбук.

Първата работилница е за по-ограничен брой участници - насочена е предимно към студенти по дизайн и архитектура, които ще работят в екип с деца. Тук ще обучим студентите как да ползват нашата техника за интервюиране и сътрудничество с деца, която нарекохме "My Dream Playground", а малките ще могат да влязат в ролята на пълноправни участници в процеса на вземане на решения относно собствената им среда на живот.  

Втората работилница е за по-широк кръг участници, а не само за хора от сферата на архитектурата и дизайна. Тук ще изследваме как социални, културни и исторически феномени се отразяват в светогледа на обществата и общностите. Ще потърсим скритите ценностни и идеологически патерни в околния свят, включително в сградите, организацията на публичните пространства и местата, в които всекидневно оперираме. И накрая с творческа симулация ще създадем различни реални и нереални общества и символите, скрити в тяхната архитектура и в начина, по който организират своите лични и публични пространства. 

Презентацията ще представи научното ни изследване и ще включва неговите цели, хипотезите ни, методологията, резултатите и заключенията ни. Изследването е пилотно в следните аспекти:

• за първи път в България беше разработена и приложена методологията Mosaic approach като начин на работа с деца 
• за първи път беше изследвано цялостното възприемане на детските площадки чрез дефинирането на 5 функционални измерения на детските площадки 
• за първи път се направи сравнително изследване на два вида съоръжения за детски площадки: наследените от комунистическата епоха и новите модерните съоръжения 
• за първи път се прави сравнение на приоритетите при основните потребители на детските площадки: деца и родители.

Ето два примера за крайните продукти от уъркшопа, който правихме в Измир в началото на октомври 2012г.

Допълнение: 

На Измирската архитектурна седмица 2012

от: Georgi Stankov

На 4 и 5 октомври с колегата ми Тюркян Фърънджъ участвахме в Измирската архитектурна седмица 2012. Тюркян е докторант по социология в университета Гази в Анкара и има силен интерес към ранното детско развитие, но от позицията на социолог. Двамата направихме интересен синтез на детската психология и детската социология с дисциплини като градско планиране, архитектура и дизайн, заради което Камарата на архитектите в Измир ни покани да участваме на техния ежегоден форум. 

В Измир се представихме с академична лекция и работилница. 

Лекцията беше за студенти по архитектура от университета Dokuz Eylül. Темата: изследването ни за детските площадки в Хасково и петте измерения, на които според нас трябва да отговаря мястото за игра на децата. Представихме методиката, която разработихме и приложихме при изследването си в Хасково (Mosaic approach, който е пилотен за България). 

Показахме как на практика социалните науки могат да помогнат на архитектите и дизайнерите в оформянето на публичните пространства (важна тема за мен, заради интереса ми към т.нар. Environmental psychology). Показахме още един начин социалните науки да служат на обществения интерес (друг значим момент, пряко свързан с възгледите ми за професионалната мисия и етика на психолозите). 

Със студентите по архитектура от университет Докуз Ейлюл

На работилницата обучихме студенти по архитектура по нашата методология за работа с деца. Студентите усвоиха умения за ефективна комуникация с деца, така че да активират детското участие в процеса на вземане на решения относно пространствата, които децата обитават и в които всекидневно взаимодействат помежду си и с възрастните. 

След това под нашата супервизия студентите работиха с деца за изпълнението на проекта „Детската площадка на моите мечти”. Уъркшопът ни имаше и известен социален ефект, защото децата бяха от маргинализирани общности с трудности в социалното включване и по-високо ниво на престъпност (ок, извън политическата коректност бих казал директно, че повечето деца бяха с ромски произход). Децата бяха много заинтересовани и с огромно желание участваха в уъркшопа. За тях останаха прекрасни спомени, за студентите – нови знания и умения, а за нас с Тюркян – усещането за добре свършена работа! 

П.П. Благодарности на проф.Хикмет Гьокмен от университета Докуз Ейлюл и на г-жа Елиф Кайрян от Измирско детско ателие за тяхното гостоприемство и съдействие! 

С организаторите на мястото на лекцията. Вдясно от мен е проф.Гьокмен, вляво - Тюркян Фърънджъ, а дамата с бялата рокля е Елиф Кайрян.

П.П.П. София, чакай ни!!! 

Още малко снимки: 

Запознавам се с децата.

А тук вече сме първи приятели.

С децата и един от учителите им.

Брифингът за студентите беше специална
част от уъркшопа... 

...на която ги обучихме да използват
нашите техники за работа с деца.

Започва се с брейнсторминг и се стига до...

...избор на идея и проектиране.

А изпълнението е...

...истинко забавление!

Невероятно е как добре си паснаха детската креативност
и уменията на студентите по архитектура!

На финала - всички заедно и доволни :)

Ето 6 от резултатите от уъркшопа:

Моят уъркшоп "Срещата" на Психодрама фестивал 2012, Пловдив

от: Georgi Stankov

От 20 до 22 януари 2012г. в Пловдив се проведе Психодрама фестивалът, организиран от Фондация "Кентавър Арт" и Българското дружество по психодрама и групова терапия. 

Основната цел на фестивала беше психодраматистите да обменят опит в работата с широки кръгове от хора: творци, професионалисти в различни видове обучителни практики, комуникационната сфери, мениджмънта, бизнеса, студенти и др.

Това ме вдъхнови, защото от години вярвам, че най-смисленото нещо, което може да направи нашата общност, е да излезе от затворения терапевтичен модел. "Навън" има много хора, които се нуждаят от подкрепа, но не биха влезли в терапевтичен кабинет - психодрамата трябва да мисли за тях и да потърси начин да се обърне към тях.

Затова реших да участвам с проекта Срещата.

Поставих 3 цели на уъркшопа: 

• да потърси различни модели на „срещата”, 

• да изследва ролите, в които влизаме в различни социални взаимодействия, 

• да даде общ поглед към това с какво се занимава психодрамата. 

Целевата си група група дефинирах точно в духа на "отварянето" на психодрамата: 

• хора, които търсят нов опит и нови знания, независимо дали са счетоводители, строителни инженери, графични дизайнери или ученици от професионална гимназия...

Желаният краен резултат беше: 

• участниците да погледнат всекидневната реалност по различен начин. 

Според мен уъркшопът стана добре. Участниците (кино режисьор, студентка по психология, двама философи, телевизионери, психиатър, и др.) ми дадоха доста положителна обратна връзка и впоследствие ми изпратиха покани за приятелство във Фейсбук, от което съдя, че наистина са харесали Срещата. 

Освен че водих уъркшоп, и аз участвах в 6 уъркшопа на колеги. Споделям една снимка от работилницата на Десислава Даскалова: One art - изкуството да губиш.

"Направи си сам приказка": обучение по спонтанност и креативност

от: Georgi Stankov

"Направи си сам приказка" е творческа игра по идея на Джани Родари. В България се разпространява от издателство Точица. Препоръчвам я като чудесно средство  за обучение в спонтанност и креативност на малките и порасналите деца.

Какво е това "обучение по спонтанност и креативност"? Как е възможно човек да се научи да бъде спонтанен и креативен? Да, точно както се учим да държим вилица като малки, да говорим думи от чужд език, да караме колело, да шофираме и да качваме снимки във Фейсбук, така можем да се учим на спонтанност и креативност.

Преди няколко десетилетия моят психодраматичен прадядо Джейкъб Морено заявил, че способността за спонтанно и креативно действие може да се развива. Животът постоянно го доказва :) Да си спонтанен и креативен значи да си смел, любознателен и активен.

Много ме радва това видео - то ми прилича на първия полет на млада птица.

На видеото трима членове на Психологическата работилница изпълняват трудната задача сами да съчинят приказка... на английски. Никой от тях не знае предварително какво ще правят.

Инструкциите и целият процес са на езика на Уилям Шекспир и Дейвид Бекъм (моят английски не е за слушане, но бъдете снизходителни, моля).

Основната цел на заниманието е да се развие способността за споннтанно и креативно действие - без предварителна подготовка и без време за мъдруване. В психодраматичен контекст елементи от играта могат да се използват за загряване на групата.

Преди време писах, че много произведения имат общи елементи, но въпреки това са оригинални и неповторими. Така е и тук: в приказката имаме главен герой - сирак, лишен от блага и израснал в нищета, който трябва да изпълни някаква задача, за да получи нещо. Има измама,  дори съкровище - все познати неща. Но има финал, който не е типичен хепиенд.

Затова приказката за сирака Джак е оригинална, архетипна, създадена по спонтанен и креативен начин.

Кулата

от: Georgi Stankov

Едно упражнение за тийм билдинг, което правихме днес.

Материали:

20 пръчици спагети 

90см. конец 

90см. тиксо (за предпочитане хартиено - лесно се къса)

1 маршмелоу (желатинов бонбон)

Инструкция:

1. Трябва да построите възможно най-високата свободностояща конструкция, като използвате наличните материали. 

2. Можете да използвате толкова материали, колкото са Ви нужни, не сте длъжни да използвате всичко до край.

3. Можете да чупите пръчиците, да режете/късате тиксото и конеца.

4. Целият бонбон трябва да е на върха на постройката. 

5. Задачата продължава точно 18 минути!

Като повечето неща в психологията, това групово упражнение е забавно, но то не е просто игра. За Владислав, Ивайло и Иван то донесе прозрения и увеличи тяхната мъдрост и аналитичност.

Част от процеса

Първо, да построиш кула е като да изградиш екип. Трябва организация: планиране и разпределяне на роли. И трябва визия - цел за постигане.

Второ, строжът на кулата е метафора на живота - всяко ново начинание изисква здрава основа, (общите правила и принципи), средна част (процесът на правене) и връх (резултатът).
Трето, най-добре учим чрез действие. Практическият опит може да даде смисъл и съдържание на теориите, които само сме чували.

Ванко, Иво и Влади - те работиха като екип