Posts

Краят на Лед Цепелин

Image
Всички, които обичат Led Zeppelin, знаят, че това кратко прессъобщение не е само краят на една история и окончателното й превръщане в легенда.
То е още една важна част в отговора на въпроса защо Цепелин са толкова велика група и защо са стигнали по-далече и по-високо от всички преди тях.
Това е химията между членовете на групата, направила възможно индивидуалните таланти да се слеят в нещо по-голямо от обикновения им сбор, да създават прекрасна музика и да изнасят три-четиричасови концерти, без никога да направят каквато и да е промяна в състава през тези 12 години заедно.

Всяка група в зенита на славата си би се изкушила да намери заместник на покойния си барабанист, за да продължи съществуването си, да пълни стадионите и залите, да издава и продава албуми в милионни тиражи и да печели още и още. Всяка, но не и Целелин. След смъртта на Джон Бонъм, останалите трима - Робърт Плант, Джими Пейдж и Джон-Пол Джоунс - решават, че не могат и няма да продължат като група. И после казвате, че…

Да помним Ньой?

Image
Понеже е 100-годишнина от подписването на Ньойския договор, много хора споделят в социалните мрежи лозунги като "Помним Ньой!" и подобни. Да, този договор трябва да се помни и да се припомня. 

Но какво очакваме от паметта? Ревизия? Реванш? Потвърждаване на убеждението, че "лошите" винаги са ни прецаквали несправедливо? Поправяне на злото? Или мисъл за бъдещето - как да не допускаме повторно зло?

Не очаквам това. В крайна сметка отношенията победители - победени не са нещо ново в историята, пък и никой не ни е карал насила да заемаме страна. Такива са били нагласите на общественото мнение, така са решили нашите управници, това е станало. Имало е причини и последствия. Никой не ни е виновен, никой не трябва да ни прощава и на никого няма нужда да прощаваме. Враговете са били зли към нас, а понякога и ние към тях.

Така че друго искам и очаквам от паметта. Ето какво бих искал да знаем:

Преди 100 години в храма "Света Неделя" има литургия в памет на загиналите …

Хелън Келър

Image
"Най-красивите неща на света не могат да се видят или да се докоснат. Те трябва да се почувстват със сърцето." Това са думи на Хелън Келър, а тя знае за какво говори. Защото израства без зрение и без слух, които са основните ни сетива, използвани за учене. Човек с нейната история наистина може да каже, че истинските неща, красивите неща, се откриват в сърцето. 
Хелън Келър била обречена да живее буквално като животинче, с грижи само за задоволяване на основните й физиологични потребности. В края на 19 век, когато тя била дете, нямало много педагогически успехи в обучението на слепи и глухи деца. Но се случват чудеса. С помощта на точния човек - една сърцата и отдадена на делото си учителка на име Ан Съливан, малката Хелън започнала да разбира света около себе си. Свят, който тя не можела да види, не можела и да чуе. Преди появата на г-ца Съливан, по собствените й думи Хелън била в състояние на гъста мъгла. Можела да разпознава приближаващите я хора по вибрациите на стъпките…

Цитати от песни: Животът е това, което...

Image
Мой клиент ми разказа, че иска да направи нещо и бленува за него, но същевременно губи времето си в интернет. Бленува за едно и прави друго. Като че ли това е един от най-често срещаните психологически парадокси в живота ни.
И тогава се сетих за цитата на Джон Ленън: Животът е това, което ти се случва, докато си зает да правиш други планове. 
Този израз е от песента Beautiful Boy от последния албум на певеца.

Свързвам го с две неща:
1. Важно е да правим планове и да си поставяме цели, но е важно и да се движим към тях. Движението е важно точно толкова, колкото и целта. Иначе заместваме плановете с бляновете и не мърдаме напред.
2. Трябва да сме подготвени и за това, че по пътя към целите има препъни-камъчета, непредвидени обстоятелства и неизвестност, и да сме готови да се приспособим към тях.

Темата има общо и с т.нар. локус на контрол - убежданието от какво/кого зависи животът ни. Външен локус значи, че обикновено смятаме, че животът ни зависи от външни фактори, а не от нашите усил…

Ние срещу Те

Image
Станах свидетел на една война със статуси в Туитър. Разбира се, че тя е една от многото, които се водят там всеки ден, но е показателна и ще я използвам като пример за нагласите - Ние и Те, дори по-точно Ние срещу Те.
В случая: какво мислят турците за арменците и какво мислят арменците за турците?


Битката започва със статуса на влиятелния турски журналист Али Кескин, изброяващ първо най-расистките и поддържащи войната страни. а след това и най-миролюбивите и толерантни страни в света.
Racist and pro-war countries;
🇮🇳 İndia 🇮🇱 İsrael 🇺🇸 USA 🇦🇲 Armenia 🇸🇦 Saudi Arabia 🇬🇷 Greece 🇬🇧 England 🇫🇷 France
The most tolerant countrys in the world;
🇵🇰 Pakistan 🇹🇷 Turkey 🇲🇻 Maldives 🇶🇦 Qatar 🇦🇿 Azerbaijan 🇮🇩 Indonesia: 🇯🇵 Japan 🇳🇵 Nepal 🇰🇷 South Korea — Ali Keskin (@alikeskin_tr) September 30, 2019 На това от организацията Support Armenia отговарят с контрастатус, който има общо взето точно обратната перспектива:
Racist and pro-war countries;
🇹🇷…

Време за неприятните неща

Image
Имам един познат адвокат, който през август не излиза в отпуска, а вместо това остава сам в кантората. И докато съдружниците му са по морета и балкани, той отваря папките с най-неприятните, пипкави, досадни, често емоционално тежки и уморителни случаи. Можете да си представите - имате разни неприятни неща за правене, за които дори не искате да си помисляте и ги оставяте да залежават - докато може, или докато ножът не опре в кокала. Нещо подобно прави и този мой познат. Но за разлика от колегите си, които предпочитат първо да починат и разпуснат, а след това да се сблъскат челно с натрупаните и изоставени дела, той предпочита първо да изчисти всичко през август, да отиде на море през септември и да започне начисто след това. 

По принцип, бих предложил на своя познат, както и на вас, да ви науча на някои техники за управление на времето и за разпределяне на задачите, така че отработвате трудните моменти и ситуации и да не се налага всички най-неприятни неща да остават за накрая. Но тов…

Джим Торп

Image
Когато мечтаеш и копнееш за нещо, най-често се случва така, че ти е трудно да постигнеш мечтата, защото изисква усърдие, постоянство и воля. И затова много хора се отказват. Желанието пламва като клечка кибрит и угасва.

И затова не е случайно, че около въпроса "Как да постигна целите си?" съществува огромен бизнес с мотивационни речи, семинари с гръмки имена, пламенни лектори и вдъхновяващи послания. Посещаваш подобно събитие, усещаш пламъка отново разгорян в теб и си тръгваш обнадежден, защото си видял светлина в тунела. Само че  изследванията показват, че подобни "енергетизиращи" преживявания губят ефекта си в рамките на няколко часа до няколко дни.

При цялото ми уважение към този мотивационните семинари, като психолог, предпочитам друг подход в работата с хора. Преди всичко подходът ми е насочен към развиването на нравствените добродетели и характера на човека, на постоянството и личната отговорност. Тези качества са помогнали на Джим Торп, без да е посетил нито…