Теорията за мъртвия кон: защо понякога отказваме да приемем очевидното?

Има една сатирична метафора, известна като "Теорията за мъртвия кон", която описва доста често срещана човешка склонност: когато се сблъскаме с очевиден и нерешим проблем, вместо да приемем реалността и да променим посоката, започваме да търсим все по-сложни начини да оправдаем продължаването по същия път. 

Идеята е проста: Ако осъзнаеш, че яздиш мъртъв кон, най-разумното нещо е да слезеш от него.

На практика обаче често правим точно обратното. Започваме да влагаме още повече време, усилия и ресурси в нещо, което вече очевидно не работи. Познавам хора, които много усърдно рационализират, за да оправдаят това. Процесът работи и на колективно ниво - например, ако видите политиката на Република Северна Македония по отношение на България и интеграцията в ЕС, тя е пример как правителствата в Скопие се пазарят, дърпат, самозалъгват се и/или залъгват избирателите с различни тактики, ходове и трикове, макар че е повече от ясно, че имат Преговорна рамка за членство в съюза и че ефективната работа по Договора за добросъседство е задължително условие за отчитане на напредък. Между другото, и на мен ми се е случвало да яздя мъртъв кон, така че и от първа ръка знам какво правим, ние, ездачите. :) 

Например:

• купуваме ново седло за мъртвия кон;
• подобряваме храненето му с надеждата да укрепне;
• сменяме коняра, вместо да се запитаме дали проблемът не е в самия кон, очаквайки този път резултатът да е различен;
• организираме срещи, на които обсъждаме как да увеличим скоростта на коня;
• създаваме комисии и работни групи, които месеци наред анализират проблема от всички възможни гледни точки; 
• пращаме дипломати за предоговаряне на сроковете, в които конят трябва да стигне до целта; 
• разработваме специална програма за обучение на коня и увеличаваме бюджета; 
• пишем доклади, които накрая стигат до заключението, че конят действително е мъртъв; 
• сравняваме мъртвия кон с други мъртви коне и решаваме, че проблемът вероятно е другаде; 
• променяме дефиницията за "мъртъв", за да можем да си кажем, че конят всъщност все още има потенциал.

На пръв поглед това е просто шега за абсурдното поведение на личностите, организациите, а и на нациите. Но метафората има доста по-дълбоко психологическо съдържание.

Защо ни е толкова трудно да слезем от мъртвия кон?

Понякога да си признаем, че нещо не работи, не е просто рационално решение. Зад него може да стоят гордост, страх, навик, надежда или вече направени инвестиции. Има различни фактори, които да ни оставят на гърба на коня - понякога са осъзнати, по-често - неосъзнати. Помислете само! 

Ако сме прекарали години в дадена връзка, трудно е да приемем, че тя е приключила. Ако сме посветили огромна част от живота си на определена професия, трудно е да признаем, че вече не я искаме или че няма да постигнем очакването кариерно развитие. Ако сме инвестирали много пари в даден проект, естествено ни се иска да вярваме, че още малко усилия ще го спасят.

Тогава започваме да мислим не толкова за това какво се случва в действителност, а за това как да направим действителността по-поносима за собствената си представа за себе си.

И тук се появява един от най-интересните психологически механизми: когато вече сме инвестирали много в нещо, самата инвестиция може да се превърне в аргумент да продължаваме да инвестираме. 

"Толкова време и пари/чувства/усилия съм дал/а."

"Не мога да се откажа точно сега, успехът може да е буквално зад ъгъла." 

"Още малко и може би ще се получи. Всички мотивационни говорители повтарят, че трябва да вярваме в себе си и да сме постоянни"

"Искам да дам още един шанс."

Така психологическата стойност на миналите разходи започва да определят решенията за бъдещето.

Понякога проблемът не е в самата липса на решение

Главният проблем според теорията за мъртвия кон е, че не искаме да приемем това, което всъщност вече знаем. Затова измисляме нови обяснения, нови стратегии и нови опити. Всеки следващ опит ни позволява да отложим неприятния извод и нежелания край. Това може да се случва както с отделния човек, така и в семейството, организацията или обществото.

Затова най-трудното решение понякога е да спрем, да укротим амбицията и да пуснем мечтата или надеждата за нещо. Повярвайте ми, знам го от личен опит. 

"Теорията за мъртвия кон" всъщност не ни учи да се отказваме - тя обаче ни показва разликата между упоритост и отказ да приемем реалността.

Има ситуации, в които още усилия имат смисъл. Но има и ситуации, в които допълнителните усилия просто увеличават загубите. Естествено е човек да не иска да загуби нещо, в което е инвестирал или в което дълбоко вярва, затова опитва отново и отново. Но понякога зрелият избор, мъдрият избор, дори смелият избор е да спрем да отричаме реалността.

Понякога е просто да приемем, че конят е мъртъв — и да продължим пеша или да потърсим нов кон. В крайна сметка, все някога човек вижда очевидното, но е важно кога. Иначе може да е случи като онзи човек, който бил осъден на наказание и можел да избере: да изяде торба сол, да му ударят 100 тояги на гърба или да плати 100 жълтици. Той изял половината сол и не можел повече, решил да опита с боя и се отказал на 50-ия удар, така че накрая си платил 100 жълтици. 

В началото на 25-ата

Тази година през есента ще станат 25 години, откакто професионално вървя по пътя на психологическата наука.
Чак се зачудих, че е минало толкова много време.
Пътят ми е криволичещ, лъкатушещ, понякога трънлив, има завои, нагорнища и надолнища, рядко беше права магистрала.
Може би защото учителите ми бяха вдигнали високо летвата на изискванията, които с колегите ми имахме към себе си?
Може би защото поехме по този път в друго време, когато психологическата култура на обществото ни беше много ограничена, а частната практика - непозната?
Може би защото на 24 години не знаех това, което знам на 49?
Всичко това, а навярно и още много други причини, направиха моя път такъв. И сега, когато се подготвям за първите си стъпки през 2026 г., чувствам само усещане за движение, тишина и вътрешна посока.

Новата ми валутна политика от началото на 2026 г.

Драги приятели, колеги, клиенти, последователи на тази страница, 

След по-малко от два месеца България влиза в еврозоната. В тази връзка ви уведомявам, че от началото на 2026 година ще работя само с евро и ще приемам плащания само в евро.
Работата ми изисква пълна отдаденост и съсредоточеност върху хората и техните нужди. Затова предпочитам да не се занимавам с обмени на валута, да не губя време в банки, да не се разфокусирам с излишни ангажименти, които биха се отразили отрицателно на моето състояние в работните дни.
Плащането в евро ще ми спести време и енергия, а това ще повиши още повече коефициента ми на полезно действие. Ще напомням това периодично на всички, които ме потърсят през следващите десет седмици.
Винаги съм се стремил качеството на работата ми като психолог, психотерапевт, обучител и изследовател да се съизмерва с най-добрите европейски стандарти и практики, които съм видял и до които съм се докоснал. Ще продължа да го правя и занапред.
Включително във финансовите измерения на психологическия бизнес.

До новата психологическа и финансова 2026 година! 

Защо се вкарваме отново и отново в болката?

Според психоаналитика Джонатан Шедлър, има шест причини хората да продължават да повтарят болезнени преживявания: 

1️⃣ За да облекчат вината. Някои хора изпитват вина заради успеха или удоволствието, сякаш насладата е прегрешение. Те търсят страдание, за да изкупят вината и да платят дълга си към съвестта си. В някои случаи болката и страданието стават „цената за вход“ за всяко удоволствие, което си позволяват.

2️⃣ За да получат усещане за контрол и майсторство. Човекът се опитва да получи усещане за контрол над болезнени или травматични преживявания, при които преди са изпитали безпомощност. Има подсъзнателна фантазия, че могат да поправят минала травма или да оправят минала грешка, като я повторят и я накарат да завърши различно (но в действителност те просто продължават да преживяват същата болка).

3️⃣ Страданието е дом. Ето една аналогия, която може да ни помогне да разберем това: когато паникьосани коне бъдат спасени от горяща конюшня, те често тичат обратно вътре. Конете свързват конюшнята с безопасност и сигурност – тя е техният дом.
Първоначалните привързаности на детето, колкото и нещастни да са били, също са дом. Независимо колко пренебрегвано или злоупотребявано е било, там детето е изпитало грижата и комфорта, които е знаело (каквите и да са били те като качество). В търсенето на комфорт, то търси същата болка.

4️⃣ Вторична печалба. Болката, страданието и проблемите на психичното здраве идват с непреки или скрити ползи, които клиницистите наричат ​​„вторична печалба“. Трудностите, които хората преживяват, могат да им донесат внимание, съчувствие, освобождаване от отговорности, специално отношение, дори финансови стимули (напр. обезщетение за инвалидност). Вторичната печалба може да бъде мощен стимул за продължаващо страдание.
В психотерапията може да бъде полезно да поканиш пациентите да размислят върху негативната страна на оздравяването. Първата реакция вероятно ще бъде нещо като, „Няма негативна страна, бих направил всичко, за да се подобря.“ Ако терапевтът е настоятелен и каже нещо като „Не толкова бързо, нека наистина помислим за това“, може да стигнат до някои изненадващи прозрения.

5️⃣ За да накажат другите (пасивно-агресивно). Желанието да накажеш някой друг може да бъде по-силно от желанието да избегнеш болка. Например, човек може несъзнателно да саботира своите перспективи за успех или щастие точно защото това е, което някой друг иска за тях (оттук и изразът „да си отреже носа, за да си запази лицето“).
Психичноздравните симптоми причиняват болка и страдание и на *други* хора. Например, депресиран човек може да бъде твърде депресиран, за да изпълни своята част от работата, да печели прехраната си, да спазва социалните си ангажименти, да прави секс с партньора си и т.н. Може да има (общо взето несъзнателно) садистично удоволствие от причиняването на тази болка на другите, особено без отговорност или последствия. Но кой може да обвини страдащия човек? В крайна сметка той е жертвата.

6️⃣ За да повишат самочувствието или да почувстват превъзходство. За някои хора, чувствата за самоуважение и дори превъзходство са свързани със самоотрицание и самонаказание. Човекът изглежда организиран около вярата, „Аз съм по-добър от теб, защото страдам повече.“ Колкото повече страдание, толкова повече се чувства морално превъзходстващ другите. В клиничната литература това се нарича „морален мазохизъм“. 

Как едно споделяне направи Деня на психолога различен за мен

Днес е 4 април - денят, който преди вече немалко години българската психологическа общност реши да избере за свой професионален празник. Денят не беше избран случайно - на датата четвърти април някога студентите по психология от Софийския университет създадоха своето Дружество на младите психолози и започнаха да се събират на него... Имах щастието да бъда съвременник, свидетел и донякъде участник в този процес.

А на днешния 4 април 2023 години едно мило споделяне беше най-хубавото поздравление, което съм получавал. То дойде от г-жа Хайрие Салим. Ето го: 

04.04 ден на психолога! Да са честити, хората с усет за душевното терзание, угризения на съвестта, извисена себекритика и... равновесие..! Преди години посетихме с детето ми един много мъдър психолог. Избрах го измежду десетки други професионалисти. Проучвах,кой може да е най-добрият, или най-подходящия за сина ми в ранимата възраст на първокласник. Разгледах профила му във фейсбук, самата профилна снимка излъчваше такава приятна енергия,че си казах "това е нашият човек!" Изслуша детето ми като един приятел 😊спечели му доверието, като и той бегло сподели за своето детство. Докато ги чаках в коридора и слушах тихият и приятен диалог,аз също се потопих в мечтите споделени приятелски... Посетиха заедно богата на зеленина джунгла, милваха хищни животни, летяха с парапланер над високи планини и долини викайки с радост от надпреварата с орлите... 

Течаха сълзите на майката, 

Течаха словата на детето , 

Радостно, буйно, безспирно... 

Правеха оригами на следващата среща. За домашна работа имахме жабчета да правим. Гледахме от стария едвам зареждащ компютър как се прави. Сгъваме,прегъваме, не става. Сгъваме, прегъваме и пак! Сетне като ги направихме с малко по дебела цветна хартия 😍 станаха наистина красиви,зелени картонени жабчета! Каква огромна радост бе когато натиснахме жабчето за опашката и хоп, взе,че подскочи😍🤩👏☺️🥰😁🤭🙆🏻‍♀️🙆🏼‍♂️ станахме и се прегърнахме силно! Този момент си го припомнихме преди два месеца, когато след дълга раздяла се събрахме и си разказвахме любими спомени... Хора,ако имате проблеми,съветвайте се със специалисти. Това не е срамно! Даже напротив, след време с гордост ще споменавате името му, като го препоръчвате на някого! Georgi Stankov благодаря,че се появихте в правилния момент 💗🙏💗 Желая ви много здраве и успех във живота и професията (не се и съмнявам,че сте докоснали още много сърца и променили мисленето) ❤️

Обучение по проект "Развитие на уменията на бъдещето сред младите, чрез проблемно-базирано обучение за по-конкурентна Европа"

В периода от 15 май до 21 май 2022 г. бях сред обучителите по проект №2019-3-BG01-KA205-077847 “Развитие на уменията на бъдещето сред младите, чрез проблемно-базирано обучение за по-конкурентна Европа”, изпълняван от Фондация Българска Памет в партньорство със „Сдружение за Македонско-Българско приятелство” гр. Битоля, Република Северна Македония, и съфинасиран по програма „Еразъм +“ КД2. 

В обучението се включиха по двадесет младежи от България и Северна Македония.

Основната цел на проекта е чрез методите на проблемно-базираното обучение да бъде разработена и приложена иновативна обучителна методология за млади хора (15-24г.), насочена към развитието на умения на бъдещето, предприемачески, социални и граждански компетенции, както и реализация на обучения за младежи, младежки работници и представители на свързани с младежката работа сектори. 

Повече подробности: 
В периода от 15 май до 21 май 2022 г., Фондация Българска Памет реализира събитие “Развитие на уменията на бъдещето сред младите, чрез проблемно-базирано обучение за по-конкурентна Европа”

Погубната роля на политическата поляризация - дори на националния празник

Видях, че група русофили, предвождани от един политически лидер, освиркват министър-председателя Кирил Петков на Шипка. Ето какво имам да кажа по този случай.

На национален празник, на официално събитие, на което избраните от нас представители на институциите отиват в своята официална позиция, не трябва да слизаме на нивото на всекидневните политически борби.

Може да сме, или да не сме гласували за този министър председател, за този президент и за този парламент, но в определени случаи нормалните хора се обединяват около надиндивидуалното, надгруповото и надпартийното.

Това, което видяхме и чухме днес, не е неуважение към един конкретен министър председател. Това е неуважение към собствения национален празник, към националния идеал за единство и към една от институциите на държавността. И е предупреждение колко е пагубна политическата поляризация, подклаждана от популистки лозунги и лидери.

С изключение на няколко официални празника, имаме около 360 дни в годината, в които можем колкото щем да сме партизани и политикани. Имаме достатъчно дни да протестираме, да предлагаме политики (ако ни стига акъла за това), да изразяваме противостоящи позиции. Но не и днес! Също не и на 24 май и на 6 септември и в още няколко тържествени случая. Не го правете и на тържествената заря - проверка за Априлското въстание, когато президентът Радев е там, дори да не го харесвате.