Ходжалинската трагедия 30 години по-късно: правни и хуманитарни аспекти

На 25 февруари участвах в конференцията "Ходжалинската трагедия 30 години по-късно: правни и хуманитарни аспекти", организирана от Лабораторията по проблемите на Черноморския и Каспийския регион при Висшето училище по сигурност и икономика (ВУСИ) и посолството на Азербайджан в България. 

На конференцията беше представено българското издание на книгата на проф. Намък Алиев "Противопоставянето между Армения и Азербайджан. Правни аспекти", която разглежда конфликта в Нагорни Карабах. На конферецията се изказаха посланикът на Азербайджан у нас Хюсеин Хюсеинов, д-р паскал Желев от УНСС, г-н Рауф Алиев от парламентарната група за приятелство между Азербайджан и България, доц. Теодор Дечев, доц. Дария Николиева-Крачунова, София Шигаева-Митреска, която ръководи Центъра за азербайджански език и култура към СУ "Св. Климент Охридски" и разбира се - моя милост. 

Темата на моето изказване беше колективната травма и колективната памет на азербайджанците, преживели трагедията при Ходжали*, както и интергенерационното предаване на травмата в поколенията, родени след Първата карабахска война. Обсъдих и необходимостта от здравословно и устойчиво преодоляване на травмата, което означава да се постигне помирение между азербайджанската и арменската общност и създаването на добър модел за съвместно съжителство между двата етноса в рамките на Нагорни Карабах като част от Азербайджан. 

- - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - 

* Трагедия в Ходжали - етническо прочистване на азербайджанците в град Ходжали в Нагорни Карабах от страна на арменските въоръжени сили по време на Първата карабахска война (1988 - 1994). На 25-26 февруари 1992 г. няколкостотин цивилни граждани от азербайджански произход се опитват да избягат от обсадения град, но са безмилостно изтребени. Оцелелите разнасят из Азербайджан вестта за избиването и травмата, както и споменът за него, го превръщат в един от най-важните фундаменти на съвременната азербайджанска колективна идентичност. 

Най-пълният анализ на събитието на български език са направили Дечев и Попов (2018) в студията "Етническото прочистване в Ходжали през 1992."