Защо се вкарваме отново и отново в болката?

Според психоаналитика Джонатан Шедлър, има шест причини хората да продължават да повтарят болезнени преживявания: 

1️⃣ За да облекчат вината. Някои хора изпитват вина заради успеха или удоволствието, сякаш насладата е прегрешение. Те търсят страдание, за да изкупят вината и да платят дълга си към съвестта си. В някои случаи болката и страданието стават „цената за вход“ за всяко удоволствие, което си позволяват.

2️⃣ За да получат усещане за контрол и майсторство. Човекът се опитва да получи усещане за контрол над болезнени или травматични преживявания, при които преди са изпитали безпомощност. Има подсъзнателна фантазия, че могат да поправят минала травма или да оправят минала грешка, като я повторят и я накарат да завърши различно (но в действителност те просто продължават да преживяват същата болка).

3️⃣ Страданието е дом. Ето една аналогия, която може да ни помогне да разберем това: когато паникьосани коне бъдат спасени от горяща конюшня, те често тичат обратно вътре. Конете свързват конюшнята с безопасност и сигурност – тя е техният дом.
Първоначалните привързаности на детето, колкото и нещастни да са били, също са дом. Независимо колко пренебрегвано или злоупотребявано е било, там детето е изпитало грижата и комфорта, които е знаело (каквите и да са били те като качество). В търсенето на комфорт, то търси същата болка.

4️⃣ Вторична печалба. Болката, страданието и проблемите на психичното здраве идват с непреки или скрити ползи, които клиницистите наричат ​​„вторична печалба“. Трудностите, които хората преживяват, могат да им донесат внимание, съчувствие, освобождаване от отговорности, специално отношение, дори финансови стимули (напр. обезщетение за инвалидност). Вторичната печалба може да бъде мощен стимул за продължаващо страдание.
В психотерапията може да бъде полезно да поканиш пациентите да размислят върху негативната страна на оздравяването. Първата реакция вероятно ще бъде нещо като, „Няма негативна страна, бих направил всичко, за да се подобря.“ Ако терапевтът е настоятелен и каже нещо като „Не толкова бързо, нека наистина помислим за това“, може да стигнат до някои изненадващи прозрения.

5️⃣ За да накажат другите (пасивно-агресивно). Желанието да накажеш някой друг може да бъде по-силно от желанието да избегнеш болка. Например, човек може несъзнателно да саботира своите перспективи за успех или щастие точно защото това е, което някой друг иска за тях (оттук и изразът „да си отреже носа, за да си запази лицето“).
Психичноздравните симптоми причиняват болка и страдание и на *други* хора. Например, депресиран човек може да бъде твърде депресиран, за да изпълни своята част от работата, да печели прехраната си, да спазва социалните си ангажименти, да прави секс с партньора си и т.н. Може да има (общо взето несъзнателно) садистично удоволствие от причиняването на тази болка на другите, особено без отговорност или последствия. Но кой може да обвини страдащия човек? В крайна сметка той е жертвата.

6️⃣ За да повишат самочувствието или да почувстват превъзходство. За някои хора, чувствата за самоуважение и дори превъзходство са свързани със самоотрицание и самонаказание. Човекът изглежда организиран около вярата, „Аз съм по-добър от теб, защото страдам повече.“ Колкото повече страдание, толкова повече се чувства морално превъзходстващ другите. В клиничната литература това се нарича „морален мазохизъм“. 

Гола психотерапия

Американският континент е люлка както на велики, така и на откровено смущаващи начинания в психотерапията. 

Да вземем, например, голата психотерапия на Сара Уайт. Тя е решила, че ще улесни процеса на самоизследване и себепознание на клиентите си, ако се съблича пред тях по време на сесията. 

Целта е да покажа на пациентите, че нямам нищо за криене от тях и да ги окуража да бъдат по-честни - заявява колегата Уайт пред журналисти. - Особено за мъжете да виждат гола жена може наистина да им помогне да се фокусират, да погледнат дълбоко в себе си и да изговорят мислите си открито. 

Нямам представа каква психотерапевтична парадигма следва Сара Уайт. Въпреки, че вероятно е права за себе си, практиката й е злоупотреба с професионалната етика. Навремето един тип на име Вилхелм Райх (гуруто на мошеника Валдо Бернаскони и цялата телесно-ориентирана терапия, с която телевизионно ни облъчва Мадлен Алгафари) се занимавал с подобни "целебни" практики, които накрая му докарали затвор в САЩ. 

И дори Сара Уайт да е далеч по-мека от Райх и да стига "само" до едното събличане, работата й е порочна! Порочна е, защото дори събличането е форма на прелъстяване на клиента. Тя грубо нарушава принципа за неутралността на терапевта.

Да, голотата на "терапевтката" може би помага на мъжете "да се фокусират", но едва ли точно върху терапията.

Разбира се, този "терапевтичен" подход е много доходоносен. Първоначалната сесия се провежда онлайн и струва 150 долара. Следващите сесии са на живо и цените им скачат драстично, според медиите. Така че голата психотерапия е чиста проба нова вълна в маркетинга, не в терапията!

Какво е важното накрая?

от: Georgi Stankov

Каква история бихте разказали в края на живота си?

Кой спомен, мислите, че ще е най-силен?

Какво послание от живота си би било най-важно да предадете на другите?

Може би ще е за:

• как е минала кариерата Ви?
• колко пари сте спечелили? 
• какви неща сте придобили? 
• местата, до които сте пътували? 
• начинанията, които сте завършили успешно? 
• или нещо друго? 

Моя приятелка от Дания ми разказа за резултатите от норвежко изследване, събрало историите на 51 неизлечимо болни пациенти на възраст между 43 и 95 години. Разговорите са били част от терапията през последните седмици от живота им. 

 Методологията:

Технически изследването протекло така: на пациентите се давали отворени задачи за писане, например "Ако можех да се върна на място, където съм бил/а..." или "Човекът, който никога няма да забравя..." и т.н. После отговорите били разделени в категории. Оказало се, обаче, че категориите са почти ненужни. Защо ли?

Резултатите: 

За какво, мислите, са разказвали най-много хората? Всички те разказвали, общо взето, за едно и също: за любов и грижа. Любов и грижа, свързани с хора, които за били важни за пациентите: родители, дядовци и баби, съпруги и съпрузи, деца, приятели, дори и някои по-странични хора, оставили върху тях отпечатък по някакъв начин.

Местата, които хората, си спомняли, били свързани с любовта и семейството. Домът от детството, лятната вила, градината, в която са си играли като деца и т.н. И хората, които никога няма да забравят, са тези, които са обичали и от които са били обичани. 

Любов и грижа. Хора и връзки. Това е, което хората си спомнят в края на живота си. 

Малко мои мисли за живота: 

Ето защо е хубаво да показвате на любимите си хора, че ги обичате. Ако са си отишли от живота ви, споменете ги с признателност, че ги е имало. Ако имате приятели далеч - обадете им се. Ако сте родители, или дядовци и баби, имате страхотния шанс да дадете най-прекрасното нещо на децата: любов и грижа. Един ден - след много години - ще те го знаят. 

Помислете си за възрастни хора, които остаряват сами - партньорите им са починали, а децата им са далеч. Много от тях имат неосъзнатата потребност да споделят живота си и опита си. Едно малко добро, което да направите през годината, може да е това - да седнете до някой възрастен човек и да поговорите с него. Помислете и за децата в институции. Ако сте доброволци в такаво място, можете поне малко да компенсирате липсата на любов и грижа.

И малко мисли за психологията: 

Терапията, приложена на норвежките пациенти, е пример за наративна терапия. При нея клиентът разказва, подкрепян от терапевта. Струва ми се много подходящо да се използва при възрастни хора, защото освен да стимулира процеса на себепознание, тя може да подкрепи и процеса на себеприемане. Това би им донесло усещането за смисъл на живота им и би помогнало да намерят покой със себе си. Казано с думите на Ерик Ериксън: цялостност вместо отчаяние.

Вместо заключение:

Защо е важно да има Закон за психотерапията?

от: Georgi Stankov

Това, че през последните две години все по-усилено се говори за нуждата от Закон за психотерапията в България, е добро. Добро е също, че това вече не е тема вътре в гилдията, а че има чуваемост - народни представители се ангажират да работят за такъв закон. А закон трябва да има, за да работим като психотерапевти по ясно регламентирани правила, които отсяват зърното от плявата и професионалиста от самозванеца, и които гарантират на клиента, че ще получи услуга при условия, съобразени с европейските стандарти за психотерапия.

Разбира се, това не е гаранция за "оправянето" на клиента. Това ще е гаранция, че с клиента ще работи този, който трябва, и така, и както трябва. Разбирате, че не може да се разчита единствено на професионалната етика на психотерапевта и на неговата добросъвестност, когато днес всеки е свободен да постави пред офиса си табела с надпис "психотерапевт". През последните 20 години злоупотребата с понятието "психотерапевт" у нас е зашеметяваща по размах и трябва да се спре.

Моят уважаван колега Георги Антонов от Института по психотерапия "Бернхард Ахтерберг" днес говори в bTV за вярата на хората във вещери, врачки и баячки. Интерпретацията му защо българите вярват на баячки е блестяща! Ценно е и обяснението му какво правят психотерапевтите, какво отличава психотерапевтите от врачките и през какво обучение минава един терапевт, за да може да практикува професията си. 

Само в 6 минути Жоро Антонов каза неща, които наистина имат значение. Линк към интервюто: Как да се справим със зимната депресия?