Какво е важното накрая?

от: Georgi Stankov

Каква история бихте разказали в края на живота си?

Кой спомен, мислите, че ще е най-силен?

Какво послание от живота си би било най-важно да предадете на другите?

Може би ще е за:

• как е минала кариерата Ви?
• колко пари сте спечелили? 
• какви неща сте придобили? 
• местата, до които сте пътували? 
• начинанията, които сте завършили успешно? 
• или нещо друго? 

Моя приятелка от Дания ми разказа за резултатите от норвежко изследване, събрало историите на 51 неизлечимо болни пациенти на възраст между 43 и 95 години. Разговорите са били част от терапията през последните седмици от живота им. 

 Методологията:

Технически изследването протекло така: на пациентите се давали отворени задачи за писане, например "Ако можех да се върна на място, където съм бил/а..." или "Човекът, който никога няма да забравя..." и т.н. После отговорите били разделени в категории. Оказало се, обаче, че категориите са почти ненужни. Защо ли?

Резултатите: 

За какво, мислите, са разказвали най-много хората? Всички те разказвали, общо взето, за едно и също: за любов и грижа. Любов и грижа, свързани с хора, които за били важни за пациентите: родители, дядовци и баби, съпруги и съпрузи, деца, приятели, дори и някои по-странични хора, оставили върху тях отпечатък по някакъв начин.

Местата, които хората, си спомняли, били свързани с любовта и семейството. Домът от детството, лятната вила, градината, в която са си играли като деца и т.н. И хората, които никога няма да забравят, са тези, които са обичали и от които са били обичани. 

Любов и грижа. Хора и връзки. Това е, което хората си спомнят в края на живота си. 

Малко мои мисли за живота: 

Ето защо е хубаво да показвате на любимите си хора, че ги обичате. Ако са си отишли от живота ви, споменете ги с признателност, че ги е имало. Ако имате приятели далеч - обадете им се. Ако сте родители, или дядовци и баби, имате страхотния шанс да дадете най-прекрасното нещо на децата: любов и грижа. Един ден - след много години - ще те го знаят. 

Помислете си за възрастни хора, които остаряват сами - партньорите им са починали, а децата им са далеч. Много от тях имат неосъзнатата потребност да споделят живота си и опита си. Едно малко добро, което да направите през годината, може да е това - да седнете до някой възрастен човек и да поговорите с него. Помислете и за децата в институции. Ако сте доброволци в такаво място, можете поне малко да компенсирате липсата на любов и грижа.

И малко мисли за психологията: 

Терапията, приложена на норвежките пациенти, е пример за наративна терапия. При нея клиентът разказва, подкрепян от терапевта. Струва ми се много подходящо да се използва при възрастни хора, защото освен да стимулира процеса на себепознание, тя може да подкрепи и процеса на себеприемане. Това би им донесло усещането за смисъл на живота им и би помогнало да намерят покой със себе си. Казано с думите на Ерик Ериксън: цялостност вместо отчаяние.

Вместо заключение: