Колко даваме? (част II)

от: Georgi Stankov

Вчера представих Световния индекс на даряването (The World Giving Index) от 2010г. на Charity Aid Foundation. 

Днес ще ви запозная с разултатите на индекса за 2011г. 

Бележки за методологията: 

Както и миналата година, CAF търси какво и колко даряват хората по света. Изследват се три измерения:

# даването на пари на благотворителна организация;
# даването на свободно време за организация или кауза (хуманитарна, политическа, религиозна и т.н.);
# помагането на някой непознат, който се е нуждаел от помощ.

Въпросите се отнасят само за това, което анкетираните са направили през миналия месец. Галъп са изследвали над 150 000 души от 153 страни, в които живеят 95% от жителите на света. 

Основни изводи от изследването: 

1. Въпреки световната криза, светът е дарявал повече през 2011г. 
2. Увеличило се е даряването на време и помагането на непознати хора, но е спаднало даването на пари. 
3. Потвърждава се откритието от 2010г., че различните възрастови групи даряват по различен начин: по-възрастните дават повече пари, а по-младите – повече време и помощ на непознати. 
4. Финансовият простеритет и дарителството не са пряко свързани. Има богати страни, които не даряват толкова, колкото някои по-бедни страни. Отново се отчита, че там, където хората се чувстват по-щастливи, има по-силна тендеция за доброволчество и даряване на средства. 
5. Като регион Азия е постигнала най-сериозен напредък. Вижда се, че е възможно една страна да повиши рязко резултатите си само за една година: Индия, Пакистан и Бангладеш са го направили. 
6. САЩ са най-даряващата страна на планетата. САЩ бяха на 5-о място през 2010г., сега са на 1-о място, като имат увеличение във всички измерения на даряването: на пари, на време, на помощ за непознати. 

Резултатите:

Първите 10 страни са:

САЩ 

Ирландия 

Австралия 

Нова Зеландия 

Великобритания 

Нидерландия 

Канада 

Шри Ланка 

Тайланд 

Лаос 

Въпреки, че има размествания, те не са толкова големи, че да оспорят резултатите от предишното изследване. 

Къде сме ние?

През 2010г. България беше класирана на 141 място. През 2011г. сме на 145-о място. От 153 страни. 

Румъния беше на 143-о място, сега е на 118-о. Македония беше на 91-о място, а сега е на 132-о. Турция беше на 134-о място, сега е на 136-о. Босна и Херцеговина от 121-о място падна до 144-о. Черна гора от 138-о място стигна до 146-о. Сърбия от 150-о място се „издигна” до 147-о. Хърватска беше на 119-о място, сега е на 149-о. Албания беше на 112-о място и сега е на 150-о. Гърция от 147-о място през 2010г. падна до151-о място през 2011г. 

Това, че България за втори пореден път попада в дъното на класацията, може да се обясни с някои черти на народопсихологията ни. Като изключим порива на Възраждането (но и тогава наистина дейните българи са били малцина) и следосвобожденския ентусиазъм (но и тук трябва да си кажем честно, че хора като Евлоги и Христо Георгиеви са се броели на пръсти) в нашата страна няма дълбока и вкоренена в моралните ни устои традиция на спомоществователство, взаимопомощ и доброволчество. Докато гледаме добруването на семействата си и близките си приятели, често оставаме безучастни към нуждите на други хора. Същевремено сме тъжни... според всички класации за изследване на щастието българите сме най-малко доволни от живота! Как да даряваш, когато си толкова нещастен?

Можем да се утешим все пак, че две поредни години на последните две места в класацията – 152 и 153 – са Бурунди и Мадагаскар. 

Слабите места на методологията:

Няма такива. За първия индекс имаше един проблем: той беше моментна снимка на ситуацията и нямаше възможност да се сравняват резултати и да се проследи тенденция. Сега това е решено. Може да сравняваме данни и да се търсим тенденции. Затова и от фондацията са дали A global view of giving trends като подзаглавие на доклада си. 

Силните места на методологията:

1. Изследването отново е достатъчно представително. 
2. Даните не са интерпретирани, а са представени единствено като факти. Както от CAF коректно казват: „Световният индекс на даряването може да ни каже колко дават хората, но не може да ни каже защо.” Интерпретациите – каквито и да са те – остават за социалните науки като психологията.