Слуховете: как Пол Маккартни "умря"

от: Georgi Stankov

Днес светът е покрусен от новината за смъртта на певицата Уитни Хюстън и изведнъж се появи слухът, че актьорът Киану Рийвс също е починал при инцидент. Ето защо реших да разкажа една история за слухове и... още нещо :)

Знаете ли, че в края на 60-те години на 20в. половината свят напълно сериозно вярвал, че Пол Макартни е мъртъв?

Да, Бийтълс били на върха на славата, издавали албум след албум и правили култови филми, но въпреки това според слуховете Пол бил умрял, а го замествал двойник.

Вестници и списания (и то не само жълти) разпространявали тезата, че Бийтълс умишлено крият смъртта на колегата си. Тримата останали живи разкривали зловещата истина единствено чрез символи, скрити в обложките на албумите им.

Например през 1969 година дълга статия във вестника на Мичиганския университет заявила, че Маккартни е загинал при автомобилна катастрофа през ноември 1966-та. Доказателствата: във вътрешната обложка на албума Sgt. Pepper's Lonely Heart Club Band певецът носел на ръката си значка с надпис OPD, което значело Officially Pronounced Dead (официално обявен за мъртъв). На гърба на обложката пък всички битълси били снимани в анфас, а само Пол - в гръб. 

Още по-зашеметяващи са аргументите, намерени в обложката на Abbey Road. Джон Ленън бил облечен като духовно лице, Ринго Стар като служител в траурна агенция, а Джордж Харисън - като работник, готов да изкопае гроба. Колкото до Пол Маккартни, той пресича улицата с боси крака! А според някои азиатски вярвания, много модерни по това време в западната попкултура (включително сред Бийтълс), мъртвите ходят боси. Освен това Пол е единственият, който на снимката върви с десния крак напред. А регистрационният номер на таксито, паркирано от дясната страна на улицата, е 28 IF - това е възрастта, на щеше да е Пол Маккартни, ако (if) беше жив. Как да не повярваш на толкова убедителни факти?

Връзка към страница с подробна информация по случая– is paul dead.

Пол Маккартни се появил пред списание Life, за да опровергае нарастващите слухове (да кажем с хитроумните думи на Марк Твен: "Слуховете за моята смърт са преувеличени!"). Дори след интервюто за списанието, хиляди продължили да вярват в конспирацията. Те били убедени, че интервюто е дадено от двойник!

Защо разказвам тази история? Защото появата и разпространението на слуховете е една от най-интересните теми в социалната психология. Социалната машина за (не)бивалици произвела достоверна версия за съдбата на известна личност и я подкрепила с "твърди" доказателства. Историята също така напомня, че съвсем нормални, логично мислещи и интелигентни хора, в определен контекст могат да повярват на невероятни неща.

Защо някои слухове, макар и неверни, са толкова устойчиви?

Първото обяснение е това, което споменах по-горе: слуховете като социални епидемии изникват в подходящ социален контекст. Те са отзвук на актуална социална ситуация. Сега е разбираемо, че след смъртта на Уитни Хюстън има предпоставки да се появи слухът за Киану Рийвс.

Второто е, че слуховете отговарят на колективните потребности на хората - например когато засягат други личности, те отговарят на нуждата да обсъждаме другите и да знаем някакви разтърсващи факти за тях. (Да, ако е слух, той трябва да предлага много необикновена информация! Спомнете си как в разказа на Елин Пелин "Жената със златния косъм" слухът, че вдовицата Смарайда притежава толкова чуден атрибут, и то на едно съкровено място, разпали страсти и я превърна в притегателен обект за мъжките фантазии.)

Трета възможна причина е, че източниците на информация може да ни изглеждат достоверни. Когато астрологът Емил Лещански "предсказа" земетресение в Хасково по Великден 2009г., хиляди местни жители напуснаха домовете си и отидоха на село, или под открито небе в градските паркове. Когато някаква информация се предава по голяма медия, от уста на уста или от блог на блог, ако вярваме на източника, сме склонни от своя страна също да я разпространяваме.