Инициация а ла Стайнбек

от: Georgi Stankov

През март 1960г. Стайбек тръгнал на обичайното си пътешествие с двамата си синове: големият - Том - на 15 и малкият - Джон - на 13 години. Както обикновено, с неговото комби. И както обикновено, си измислили прякори. И както всеки път, яли кулинарните "шедьоври" на малкия, Флай.  И в цялата обичайност, за разлика от друг път, бащата решил, че е дошло времето да спре да ги поучава. И казал: 

- Реших да ви даря свободата. 

- Сър? 

- Махам ви се от главите. 

- В какъв смисъл? 

- Край на лекциите. Край на конското. На границата сте да станете мъже, така че ви е ред да понесете и известна част от болката. Вече сте свободни. 

- Какво значи "свободни"? 

- Ще ви кажа. Всяка хубава оценка си е твоя. И всеки провал си е твой. Именно в това е смисълът на свободата и той е ужасен. - Имах чувството, че поне за миг съм уловил вниманието им. 

- Кое му е ужасното? - попита Флай. 

- Ще ви кажа, но в крайна сметка ще трябва сами да стигнете до този извод. Свободата е най-тежката форма на робството. Няма шеф, когото да мамиш, нито учител, когото да заблуждаваш. Няма оправдания, които да минават. И няма кому да се оплачеш. 

- Ти сериозно ли си го решил? Да ни... се махнеш... от главите?

- Най-сериозно. Крайно самотно чувство е, нали? 

Усещах как мошеническите им мозъчета се щурат да открият къде е хватката, затова отговорих на мислите им: 

- Хватка няма - рекох. - Ако закъсате дотолкова, че да изтървете съвсем нещата, аз, естествено, ще ви помогна. Но не ща да чувам повече подробности.. Тази част от живота ви беше дотук.

- Бас държа, че даскалите няма да го приемат. 

- Разбира се, че няма. Същото се отнася и до полицията, а и до съдията, пред когото може да ви изправят. Но това си е ваша работа. Хубаво е да си мъж, може би най-хубавото, но един мъж е длъжен да си носи задълженията, да си излежи присъдата, да е сам господар на себе си. 

Когато в мразовитата мартенска вечер на 1960-та се случвал този разговор, големият син бил на 15, а малкият - на 13. В думите на бащата изпъкват някои от основните американски ценности - индивидуализъм, свобода на избор, лична отговорност. Стайнбек е казал честни, нешлифовани думи. Зад тях стоят всъщност духът и моралът на американската нация.

Днес в групата говорихме за инициацията - посвещението, през което минават момчетата, за да станат мъже. 

Преди хиляди години инициацията била свързана с изпитания. Момчетата били принуждавали да вършат непосилни за годините им неща, да понасят болка и лишения и да живеят в ужасни условия... На някои диви места това се случва и днес.

Харесвам инициацията, която Стайнбек направил със синовете си. Вярно, Джон Стайнбек е любимият ми писател и  сигурно съм пристрастен. Но това, което е направил, ми изглежда по-истинска инициация от всяка друга в нашето време. Харесва ми как е възпитавал децата си. Това е инициацията, която бих приложил и на сина си.

-------------------------
Цитатът е по:
Стайнбек, Дж., Америка и американците, Колибри, С., 2011, стр.75. Превод: Венцислав Венков