Драгомир Андонов: 7 правила за живота и бизнеса

Наскоро, мислейки за успешните предприемачи и за психологическите измерения на успеха, се сещах за западни примери като Ричард Брансън. Пазарът е пълен с литература с уроци "как да успеем", писани от западни гурута. 

Реших да се обърна към Драгомир Андонов, който от 25 години прави частен бизнес и, може да се каже, е сбъднал сам своята българска мечта. Накратко, Драго е създател и собственик на Ареа - една от най-големите родни фирми за градски дизайн, паркови пространства и детски площадки. 

След няколко разговора за изпитанията и трудностите, през които е преминал, Драго обобщи опита си в тези 7 негови лични правила за живота и бизнеса. 

Най-хубавото в тях е, че са български и са истински. 

Приятно четене!

Наближава 25-та годишнина от стартирането на бизнеса ми.

Бих искал да споделя някои уроци, които научих за тези 25 години. Не съм сигурен, че са общовалидни, но при мен сработиха. Всеки трябва да ги изживее сам и да извлече собствените си поуки.

Знаех, че трябва да се образовам. Примерът на семейството ми и приятелите ми ме насочваше натам.

След седми клас кандидатствах в Художествената гимназия в Казанлък. Носих в джоба си писмо от мой учител по рисуване до негов колега, който може би беше важен човек там. Предадох му го тайно. Не ме приеха. До ден днешен това е най-големия ми Провал.

Останах да уча в Хасково и започнаха първите ми размисли на тема:  А сега накъде?

Знаех вече, че училищните ми познания не са кой знае какви. Не знаех как се прави цветна фотография, какво е казал Сократ на смъртния си одър или колко е дълбoка Марианската падина и т.н. Но знаех какво искам – да рисувам. Исках разнообразна и творческа работа, в която да влагам любовта си към изкуството. Исках да работя в живия живот, сред хората, по реални проекти.

Детската ми мечта беше да стана архитект, но успехът ми в училище не беше достатъчно висок за прием в тази специалност. Затова реших, че трябва да имам вариант Б. Избрах ландшафтна архитектура и така успях да реализирам мечтата си – да създавам и оформям градските пространства. Завършването на тази професия не е лесно, защото става дума за огромна работа, студентски проекти и задания, изискващи рисуване и чертане дълги часове след полунощ, но като погледна сега, виждам, че ми е било приятно, защото съм харесвал това, което правя.

ИЗВОД 1: УЧИ САМО ТОВА, КОЕТО ТИ Е НА СЪРЦЕ

В края на 80-те работих в димитровградската община. Явявах се на конкурси, от които печелех награди, но това не ми беше достатъчно. Мащабът беше малък, а бюрокрацията – голяма. Исках да реализирам идеите, акумулирани от Университета и няколкогодишната ми практика. Просто тогава, в преломната 1989-та, вече нямаше достатъчно работещи държавни предприятия.

През 1990г. създадох фирма за детски съоръжения и паркова мебел. Това ми даде възможност да правя нещата по мой вкус, да използвам въображението си и да създавам различни продукти всеки ден. Спечелих няколко награди за парков и градски дизайн, и това ми даде надежда, че ще се справя. През годините реализирах много от идеите си. Вдъхновявах се от други дизайнери и самият аз споделях опита си с по-млади колеги. Не се страхувам, че ще ми откраднат идеите, защото прогресът се движи от свободния обмен на знания и умения.  

ИЗВОД 2: ЧАСТНИЯТ БИЗНЕС ДАВА СВОБОДА ДА РЕАЛИЗИРАШ ИДЕИТЕ СИ

Започнах бизнеса си с наемането на един промишлен гараж, после два, после три, четири и пет, и шест и... колкото повече растеше работата, толкова повече инвестиции ми бяха нужни. Взех първия си кредит през 1994г. После втори, последва трети, четвърти, пети и шести и... Веднъж закъснях с една месечна вноска по кредита си и след три дни от банката дойдоха да снимат апартамента ми. Беше ужасно преживяване, но се справихме!

Сега имам собствена фабрика.

Понякога работим до късно, през почивни дни и без почивка през лятото. Ако бизнесът го изисква, правим жертви с личното си време. Нямам осемчасов работен ден. Ако се налага, работя по 10 или 12 часа. Още повече, че от мен зависят и други хора. Постоянно мисля как да привлека нови поръчки, как да намеря още работа, как да предлагам атрактивни проекти. Затова правя нещата с мисъл за клиентите, за себе си, за семейството си, за работниците и за техните семейства. Не знам дали свободата е на върха на бойното копие, но ако е така, със сигурност и отговорността й прави компания там.

ИЗВОД 3: СВОБОДАТА НА ЧАСТНИЯ БИЗНЕС Е ГОЛЯМА ОТГОВОРНОСТ 

Разбрах, че щом съм в бизнеса, трябва да съм готов за конкуренция. А това значи постоянно да следя най-добрите компании и тенденции в световен мащаб, и да се уча от тях. Близо 10г. се учих как се прави бизнес. Създадох администрация и счетоводство под одит, които да ме предпазват от грешки. Постепенно дораснах за по-голям бизнес.

Научих се винаги да съм готов за Момента! Когато Момента дойде, трябва да си готов за него. Дори и всички условия да не са идеални, трябва да имаш кураж и желание да се справиш. Така беше с мен - когато се появиха инвеститори като OMV, Billa, Eko Petrolium, Еко България, Конкордия, Петром Румъния, Фантастико, ECE и др., искаха на момента оферта и график за изпълнение. Понякога беше непосилно от работа по нощите и станах 60 килограма. Вярвам, че успехът е плод на усилена работа и постоянно усъвършенстване (признавам - и на късмет, например да си на точното място в точното време). Не споделям оправдателната фраза „Човек е човек, когато е човек на Голям човек.“ За мен това е срамно. Не изграждам бизнес на основание на добри взаимоотношения с управниците и не разчитам на политически патронаж. Разбрах, че за да успявам, не бива да имитирам чужди печеливши практики. Не разчитам и да печеля, като дискредитирам конкуренти и други хора. Успехът идва от моите качества и от качеството на продукта ми, а не от непочтено отношение.

ИЗВОД 4: УСПЕХЪТ ЗНАЧИ ПОСТОЯННО УСЪВЪРШЕНСТВАНЕ

Винаги съм си плащал данъците и сметките, както и заплатите и осигуровките на работниците си. Ако някой започне да спестява от такива неща, значи при него нещо не е както трябва. Вярвам, че човек трябва честно да си плаща данъците и да е коректен към хората и държавата. Хората имат нужда от тези пари. Държавата има нужда от тях, за да изпълнява различни услуги и дейности, до които в крайна сметка и аз мога да опра. Така че споделям идеята за обществена солидарност. Затова никога не съм се скъпил да спестявам 100, 200 или 1000 лева от данъците, които дължа на държавата. И ето как ми помогна това:

През 2010г. кандидатствах за финансиране по ОП  „Конкурентноспособност.“ Проверките за коректност на фирмата ми стигнаха години назад и бяха равностойни по тежест на одобряването на бизнес идеята. Преценките за планията на данъците, за качеството на счетоводството ми, за заплатите и осигуровките, за изплащането на кредитите ми – всичко това допринесе да получа финансиране за идеите си.

И малко встрани от темата: За тези 25 г. някак си не посмях да рекламирам продукцията си чрез билбордове по магистралите. Струваше ми се твърде скъпо. Сега гледам политиците с какъв размах ползват тази рекламна стратегия, без да им мигне окото, и се замислям каква е разликата между нас. Ах да, сетих се! Те разполагат с парите ни. Ние ще трябва да продължаваме да бачкаме и да плащаме честно.

ИЗВОД 5: КОРЕКТНОСТ КЪМ ВСИЧКИ. ДОВЕРИЕТО Е В ОСНОВАТА НА ДОБРИЯ БИЗНЕС

Преди няколко години инвестирах голяма сума в една машина. Как подскочиха всички, когато обявих решението си! Някои изразиха притеснения за душевното ми здраве. След като изложих позицията си, седнаха и макар и с недоверие, започнаха да гледат на нещата през моите очи. В момента машината се е изплатила и носи сериозни приходи на фирмата.

Защо го направих? Защо рискувах тогава?

Защото с времето научих, че като ръководител трябва да вземам решения на две степени.

Първата е, че признавам, че трябва да имам винаги коректив. Затова обсъждам всяко мое бизнес начинание с екипа ми. Споделям им какво мисли се въртят в главата ми и искам обратна връзка. Вслушвам се в техните мисли и аргументи.

Втората степен е да остана сам и сам да взема решение. Да, знам, че може да изглежда авторитарно. Но така процедирам. Крайното решение, след като съм се допитал до най-важните хора в екипа, е мое. Понякога се припокрива с мнението на екипа. Понякога - не.

Причината да мисля, че мога да вземам доста обективни решения, е, че се опитвам да познавам бизнеса (като процес) и работата (като техническо изпълнение) от повече страни и да събирам повече информация от всички в екипа, а и отвън.

Аз карам този „кораб“ и трябва да умея и знам всичко за него, но и за работата, която всеки работник върши; за да знам какво искам от бизнеса, трябва да разбирам процесите; за да знам какво искам от работниците, трябва да познавам и да мога да върша тяхната работа. Затова например имам шофьорска категория С и мога да карам сам камиона си.

ИЗВОД 6: ЛИДЕРСТВОТО Е ДА ВЗЕМАШ РЕШЕНИЯ И ДА СТОИШ ЗАД ТЯХ

Вярвам, че всеки човек трябва да търси и следва смисъла на живота си. За всеки може да е нещо различно. Всъщност смисълът е микс от отделни смисли - има смисъл да обичаш работата си, да имаш добри приятели, да се грижиш за здравето си и т.н., но винаги има едно нешо, което остава над всичко. За мен това е семейството. Ожених се и ми се роди прекрасна дъщеря. Успехите ми като съпруг и баща са много по-важни от успехите в бизнеса. Щастлив съм, че със съпругата ми съхранихме семейството си и че то е наистина живо, а не формално. И като писах по-горе, че в името на конкурентноспособността съм готов на жертви и на работа през нощта или уикенда, малко послъгах. Не съм готов на всякакви жертви. Ако е за това, да прекарам няколко часа с дъщеря си на планински преход, оставям и работа, и компания!

ИЗВОД 7: СЕМЕЙСТВОТО МИ Е НАД ВСИЧКО

Досега писах за вътрешни качества и вярвания, които съм развил и ме напътстват, за да се справям в бизнеса. Признавам, обаче, че има и неща, които са извън мен - не зависят от мен, но по някакъв начин аз завися от тях. Да, става дума за средата – от гледна точка на географско разположение, икономическо състояние, човешки ресурси и т.н., и т.н. 

Индустрията в Хасково и региона е съставена от множество микро, малки и средни фирми. Тяхното оцеляване или разруха влияе на отделна група хора, които намират препитание в подобни фирми. Самите фирми обикновено са свързани в мрежи от взаимовръзки и взаимозависимости - аз купувам от някой материал, друг идва и купува от мен, и т.н. Това обуславя и разнообразието на фирмите в региона – строителството, услугите, транспорта, хранителната и лека промишленост, селското стопанство и т.н. 

В града има много празни промишлени сгради в сравнително добро състояние, които срещу добър наем могат да позволят стартиране на бизнес за младите хора от района. Жилищните наеми също са ниски и поносими. Нужна е инициатива от страна на младите хора и отворени врати от страна на фирмите с добра практика. Вече не е нужно да се избягват срещи с младите, с цел запазване на производствените тайни. Интернет е достъпен за всеки и първите стъпки на младия предприемач не са табу. 

Не очаквам в района развитие на бизнес, за който са необходими специалисти, завършили образование в Станфорд, Харвърд, Оксфорд или Кеймбрийдж. (Е, няма да ги отпратим, я!) По-скоро обаче предвиждам и очаквам развитие на микро, малки и средни предприятия, в които семейните традиции и опит, лицензи, разрешителни, новоизградената материална база, танспортна, строителна и специализирана техника и т.н., биха стимулирали младите хора. В града има вече утвърдили се производители със сериозни пазарни позиции. Сега е необходимо местните професионални училища да повишат качеството на обучение, за да създават добри кадри за тези фирми. 

Условията в района на Хасково, които подпомагат развитието на моя бизнес, са:

• Добра инфраструктура – има подходящи индустриални зони за развиване на производства, с лесен достъп до основните транспортни коридори;
• Разположение на кръстопът между Севера и Юга, Изтока и Запада. От една страна, от Хасково лесно може да се стигне до повечето градове във върешността на страната, до столицата и до Черно море. От друга страна, откакто е открит ГКПП – Маказа, имам нови възможности за бизнес с гръцки клиенти;
• Много зеленина, паркове и лесопаркове. Въпреки, че произвеждаме съоръжения за детски площадки за цялата страна, а и за чужбина, е хубаво, че и в нашия район има поле за дейност;
• Исторически забележителности в Александрово, Перперикон, Татул, Клокотница, Узунджово, Долно Черковище, Матчина, Мезек и т.н. Природни феномени като Скалните гъби, меандрите на Бяла река, наличие на застрашени животински видове като лешоядите край Маджарово и царските орли в Сакар. Когато някои клиенти дойдат в Хасково, защото искат с очите си да се уверят как работим, историческите и природни дадености на региона позволяват на гостите ни, когато пожелаят, да правят кратки екскурзии с Хасково като изходна точка.

Това е обобщеният опит от първите 25 години. За следващите 25 ще има още!