За Аристотел и практическата мъдрост

от: Georgi Stankov

Наскоро размишлявах защо в групови тренинги често давам на участниците да разрешават морални дилеми. Мислех си, че е важно хората да свикнат с идеята, че съществува алтернатива – перспективата на Другия. Решаваме кое е морално или кое е правилно, като се опираме на семейните си модели, възпитание и собствени житейски истории. Понякога следваме предначертани правила, които безусловно и безкритично сме приели за истинни и се удивляваме, възмущаваме или гневим, че някой вижда нещата по-иначе... А не можем ли и ние да опитаме да ги видим иначе? 

Преди около 23 века философът Аристотел посетил остров Лесбос. Там му станало интересно да наблюдава как работят каменоделците зидари. Те трябвало да измерят обиколката на кръгли колони с линия. Но как се мери кръгла колона? Зидарите били изобретили огъваща се линия. "Ахааа!" - викнал наум Аристотел и така се родило разбирането му за практическата мъдрост – мъдростта да не следваме сляпо правилата, а да ги променяме или „огъваме” според ситуацията и контекста. 

Да си мъдър, според Аристотел, значи да съчетаваш две неща: морална воля и морално умение. Първото е волята да направиш правилното нещо - това, от което хората имат нужда. Второто е умението да прецениш кое е правилното нещо. И тук е трудността, защото в живота нямаме готови и винаги верни формули. Практическата мъдрост е да знаеш, или да усещаш, къде да направиш изключение от правилото, кога и как да импровизираш, да се съобразяваш с обстоятелствата на момента. И подчертавам, че практическата мъдрост е, за да служим на хората, а не да злоупотребяваме с тях и да ги манипулираме. 

Практическата мъдрост дава възможност за избор. Предписанията, детайлните указания и предначертания какво, къде, кога и как, възпират хората от импровизация. Вместо това следваме сценария, който някой „по-умен” от нас е написал. Вероятно ще си спомните колко много хора казват (а може би и вие в някои ситуации) за част от работата си: „Мразя да го правя, но това е процедурата!”Да вземем например институция, която трябва да се грижи за пациенти и вместо това ги затрупва с куп документи за попълване. Спомням си, че когато партньорката ми раждаше, трябваше да взема от НАП документ за платени осигуровки, иначе щяло да стане не знам какво... Ето как процедурата става рутина и дори да е създадена с добри намерения, осакатява професионално и деморализира хората, който работят една професия и наред с това неглижира пациентите, чийто интерес би трябвало да е в центъра на цялата система. 

Погледнато през стъкълцето на човешкото всекидневие, практическата мъдрост е нещо прекрасно! Защото поощрява експериментирането и индивидуалния избор. Дори да правим грешки – това е в реда на нещата, нали мъдростта идва от опита, а не ни е дадена по рождение.