Обич, примесена с тъга
Вече повече от 20 години чета и препрочитам "Властелинът на пръстените" и намирам в него вдъхновение, мъдрост, опора и сила. (Това, че се уповавам на тази книга сигурно значи нещо и за мен като личност, но хайде да не се самоанализирам.)
Ето една от мислите, заради които обичам "Властелинът":
Светът наистина е пълен със заплахи и има безброй мрачни места, но все още са останали много красоти и макар че във всички страни обичта е примесена с тъга, може би от това тя става още по-велика.
Обич, примесена с тъга... Вероятно в това е величието на любовта и величието на живота въобще и ние го научаваме, когато растем и трупаме опит. Представете си например сърцераздирателния избор на Арвен: дали да остане в Средната земя с Арагорн и да бъде смъртна, или да следва останалата част от рода си в Неумиращите земи и да живее вечно. Всеки от двата избора не е съвършен и едновременно съдържа обич към това, което сме предпочели, но и неизбежната тъга по това, което сме оставили.
Силата и слабостта, триумфът от победата и болката от загубата, радостта и тъгата, светлината и мракът вървят ръка за ръка в живота ни и няма как да оценим едното, ако не сме били в другото.
В обичта винаги има малко тъга .Съмнение , дали тя е истинска , дали е споделена.
ReplyDeleteНо това е само на човешко ,земно ниво. В духовен план тя е вдъхновение , хармония импулс , трансформация, връзка ментална и още какво ли не. Ако е истинска тя е безусловна. Ако не поражда неоснователни тревоги, породени от очакванията , които сме имали. И тогава става сложно. Драми и трагедии.
Добре поднесени във всички форми на изкуството.
Ако обаче имате домашен любимец , животинка някаква ще разберете какво е истинска обич и преданост, особено ако е куче. Ще ви научи как се обича. Безусловно, вярно ,
с радост и игра , желание за
преживявания и нови срещи
(разбирай разходки всякакви ). И тогава ще разберете защо кучето е за
предпочитане пред
мъжа или жената.😂😂😂