Розово. В деня след днес
Днес в много училища се носят розови тениски като част от кампанията за спряване с насилието и тормоза в училището.
Инициативата е хубава като намерение, но страда от нещо, което винаги ми боде очите. Това е една (почти винаги) безполезна кампанийност, каквато се развива няколко пъти в годината с подобни показни акции - веднъж ще е розово, друг път ще е черно, трети път ще е Je suis нещо си...
Личните ми наблюдения са, че в такива дни се събират най-изявените и активни деца (или най-амбициозните и напиращи за препоръка пред чуждестранни университети, или най-наивните и идеалистично настроените, или дори такива, които просто не могат да откажат на организаторите), навличат розовите тениски, правят флашмобове, раздават листовки и прочее.
Много пионерско-комсомолско ми изглежда. Страниците на училищата във Фейсбук споделят снимки, медиите отразяват и всичко е в духа на "да изпълним петилетката предсрочно". Рапорт даден - рапорт приет.
За съжаление, това поведение често се инициира и направлява от педагогически съветници и училищни психолози, които изглежда в подобни кампании са намерили начина да оправдаят заплатите си, на принципа "ден година храни".
Истината е в деня след днес.
Утре отново ще започнат обичайните проблеми в отношенията между децата в училище, отново ще се обиждат, ще си пишат простотии в чатовете, ще се подиграват и ще си бият. Утре много от тях отново ще са безразлични или ще гледат като зрелище, когато има тормоз, а техните днешни вдъхновители ще се стремят да си спестяват излишната работа и ще се намесват само в краен случай. "Ама защо правиш така?", ще казват в такъв краен случай на някой наежен побойник и с демонстрираната загриженост ще лъскат публичната си фасада. Наистина съжалявам, но много често виждам точно това.
Истинската работа на психолога не е днес, тя е във всички останали дни, в които нямаме кампании и Je suis. Без истинска работа, кампаниите нямат ефект.
В училищата има достатъчно възможности и време да се работи с деца, да се организират групи, обучения, да се влиза в занималните следобед (да, има време, не ми казвайте обратното!), да се обучават децата от малки в soft skills (меки умения) и умения за работа в екип, да се научат да споделят, да се поставят на мястот на другите и да обсъждат различни теми. Стига да искаш.
А ако не искаш, прави кампании.
Ако позволите - нека си остане оригиналният термин soft умения (skills). Думата "меки" я изхвърлете - ще Ви разберат погрешно.
ReplyDeleteБлагодаря за бележката. Добавих и английския термин.
DeleteВсичко опира до законите. Какво е насилие , къде е границата на личното пространство и какви са последствията от нарушаването му.
ReplyDeleteЕдна добра алтернатива е
училище без мобилни телефони в рамките на учебните часове. И това ще се случи , но по-бавно.
Що се отнася до фанелките с различни цветове , те имат значение в социално регулираните общества. Там
подобни инициативи наистина са резултатни, защото обществото ги подкрепя. Съответните организации също.И резултатите стигат до всички заинтересовани.
Местна,регионална или
централна преса.
Ние имаме нелоши закони за повечето неща, но често липдва нагласата и усещането за духа, за философията и за ценностите, въплътени в тези закони. Мисля, че ако говорим за училище, на първо място всеки възрастен, който работи в училище, независимо на каква длъжност, трябва да дава ясен знак на учениците, че насилието и психическия тормоз са неприемливи. Виждал съм понякога възрастните, умишлено или не, да задават тона на поведение спрямо някое дете, което впоследствие се превръща в тормоз от останалите към него.
Delete