Кажи ми какво харесваш

Кажи ми какво харесваш е заглавието на статия в сп.Абитаре (бр.18, юли 2013г.), която написахме с турската ми колега Тюркан Фърънджъ. Кратко и разговорно представяме изследването си за детските площадки на Хасково. 

Ето основното и за вас: 

От края на 2009г. съществува Наредба за безопасността и устройството на детските площадки в България. До края на 2013г. всички съоръжения и детски места за игра трябва да отговарят на изискванията на наредбата. Ето защо в Хасково масово се подменят съоръженията за игра. Проблемът е, че никой не пита потребителите какво искат, какво точно харесват: нито авторите на наредбата, нито производителите на детски площадки, нито инвеститорите, които плащат за тях, нито дизайнерите на детска среда, нито местните власти, които най-често са собственици на земята под площадките. Върви се към почти пълното уеднаквяване на начина, по който се проектират пространствата за игра, както и на материалите, които се използват.

Изследването ни опитва да разбере какво харесват родителите и децата в Хасково в това, което им предлага средата в момента. Прави се сравнение между две групи: ползватели на старите детски площадки, създадени през комунизма, и на новите детски площадки, създадени през последните години в съотвествие с наредбата. Методиката беше приложена локално - в Хасково, но е приложима навсякъде.

Пързалка - слон от епохата на реалния социализъм.

С Тюркан стигнахме до идеята, че детските площадки имат (по-точно е желателно да имат) пет измерения: радост (това включва както предпочитанието към конкретно място, така и привързването към това място), природа (както материалът за съоръженията, така и всички природни елементи на площадката - вода, скали, почва, растителност), безопасност (редуциране на риска децата да пострадат), социализация (възможност за общуване, но и възможност да се изграждат знания за социалните правила) и дизайн (както дизайн на съоръженията, така и цялостният изглед на площадката и разположението на отделните елементи в нея). Всъщност петте измерения са взаимосвързани, така че идеалната детска площадка (колкото и абстрактно да звучи) е синтез и от петте.

Рисуването по тема и интервюирането 
след това бяха част от дейностите ни 
в Мозаечния подход.

Изработихме инструменти за изследване на нагласите на родителите и децата доколко старите и новите детски площадки отговарят на техните предпочитания и в каква степен отговарят на петте измерения. При децата приложихме т.нар. Мозаечен подход, който съчетава качествени (наблюдения и интервюта) и количествени методи (въпросници). При родителите използвахме стандартен въпросник с Ликертова скала (избор на отговор от 1 до 5) и скала за ранжиране на петте измерения по важност. 

 Люлка с двойна седалка. С нея
илюстрирахме тенденцията към
колективизъм през соца. 

Статията представя и част от резултатите. Не представяме всички данни, защото работим по текст, който ще предложим за публикуване в академично издание.

Пълният текст на статията в Абитаре е достъпен тук.

* * *

Ако обичате списания без жълтини и клюкини, защо не четете "Абитаре"? Чета го, откакто започна да излиза през 2008г. и се превърна в любимото ми списание на български (всъщност текстовете са двуезични - излизат едновременно и на български, и на английски). Стана ми по-любимо и от L'Europeo, които доста познати наричат "най-доброто". Е, аз предпочитам Абитаре. То е списание за идеи, при това за идеи в действие. В него се пише много смислено и концептуално, но не само с архитектурни термини, а на разбираем човешки език. Показва се важността на това как създаваме и оформяме пространствата, които обитаваме. И по този начин деликатно се намеква на читателите, че архитектурата в крайна сметка е за хората, не за архитектите.