Пари и класа

Джийвс и Устър - герои от доста различни класи

През последните няколко дни мои приятели коментират къде с ирония, къде с тъга, къде с яд появата на футболиста Валери Божинов и поп-фолк певицата Андреа на първия учебен ден в едно софийско училище. Общо взето, реакцията е "Некъф ужас, некъф ад".

Стана ми интересно. От една страна, можем да даваме Валери и Андреа като пример за хора, които са се издигнали благодарение на собствените си способности. Станали са известни (и успели) с това, че притежават качества, които са високо ценени (и остойностени) в обществото ни. Какви по-добри ролеви модели* да представим в пазарното ни общество? По-добре ли щеше да е, ако в училището поканят писателите Теодора Димова и Георги Господинов - талантливи са, но книгите им са с тираж 1000 бройки... Какви ролеви модели са те, като никой не ги е чувал? От друга страна...

И си спомних един скорошен разговор. С моя позната разговаряхме за класите. Тя тъкмо се беше върнала от Великобритания и с удоволствие споделяше впечатления от тамошното общество. 

Обсъждахме британската класова разделеност - квартали, заведения, училища, та и начин на говорене сe свързват с принадлежността към една или друга класа. Работническа, средна, висша. Има места, където ходят много специфични групи от хора. Съгласихме се, че разделението в обществото им е от векове и няма изгледи скоро да се промени. Там наистина има значение от кои си, каза тя. 

Ако не играеше добре футбол,

днес Уейн Рууни навярно 

щеше да е безработен 

пройдоха, който се бие по
 кръчмите на родния си 
квартал Крокстет.

И все пак, казах аз, нали има и промени. Традиционната стратификация* на социалните класи е определена от мястото ти в йерархията на богатството. Дали това правило от времето на индустриалната революция* е валидно и днес? Поради определени причини (развитие на нови технологии, икономически отношения и социални феномени) в класовото статукво има все повече пробиви. Например много деца на работници и нискоразредни служители забогатяха като IT специалисти. Същото се случва в спорта и шоу бизнеса - до вчера броял пенитата в джоба си младок изведнъж става звезда и избягва наследствената фамилна съдба на заварчик по строежи. Джон Бонъм (Led Zeppelin) и Уейн Рууни (Manchester United) са два от многото примери за скок в стандарта на живот. Обратно, случва се хора, които потомствено са част от средната класа, да обеднеят. Но Бонзо и Уейн продължават да се държат като селски бабаити, а обеднелият интелектуалец продължава да излъчва достолепие. В средната класа (ако гледаме само доходите) може да влизат както велик университетски професор, така и велика порно актриса. Нещо не се ми връзва... Достатъчно ли е да мерим класата според парите? Май не. Тогава, какво прави класата?

Така стигнахме до нещо друго: класовата принадлежност отива отвъд това колко печелиш и къде живееш. Принадлежността към класата зависи много от това какво правиш и как харчиш парите си. Има значение как прекарваш свободното си време, с кого се срещаш, на какви концерти ходиш, къде прекарваш ваканциите си, какво четеш, на какви теми разговаряш, а не непременно дали новата ти кола струва 70 000 паунда. Значи класата не е пари, а е начин на живот. Понякога за определен начин на живот наистина трябва да имаш доста пари, но понякога - не. Или поне не само. Важното е с какви хора се събираме не само според парите, а и според интересите и дейностите. Това също е класа. Тя обаче не е определена от йерархия в доходите, а от други критерии, като знанието или степента на образованост. Което предлага различен начин за социална категоризация* на хората.

Сега си спомням, че през 90-те като студент най-често пътувах с влак (заради 50-процентните намаления на билета) и така веднъж срещнах една благородна по вид и изказ възрастна дама. Когато разбра, че съм от Хасково, тя се развълнува и ми разказа, че през 30-те като ученичка в девическа гимназия е посещавала откритите лекции на проф.Асен Златаров в София (Златаров е от възрожденски хасковски род, та така стана и асоциацията). А той бил не само знаещ, но и обаятелен популяризатор на науката, умеел да направи сложната материя на химията разбираема за неспециалистите. Забележете: университетски професор давал открити лекции за граждани, безплатно, аудиторията винаги била препълнена, коментарите продължавали и навън, след лекцията...

По демографски признаци, слушателите на Златаров са били крайно нехомогенна група: заможни и бедни, чиновници, предприемачи и работници, студенти и учители, социалдемократи, либерали, комунисти и демократи... Но е имало неща, което са ги отличавали: интересите и темите за разговор в областта на науката и образованието, а може би и на някои модерни за  времето си идеи като въздържателството (за разлика от мен, Златаров е бил апологет на трезвеността).

Затова, колкото и високи хонорари да получава Андреа за своите изпълнения, тя е от по-различна класа от солиста на Кралския симфоничен оркестър в Нидерландия Веско Пантелеев.

В този смисъл, нека оценяваме безпристрастно появата на футболиста и певицата в класна стая през призмата на социалната психология с термини като обществена нагласа, ценностна система* и модели за подражание. С какъв знак (+ или -) ще интерпретираме това събитие, е нещо друго.

И ако желаете промяна на моделите, спомнете си, че само преди 80 години Асен Златаров е бил звезда, "Славянска беседа" е била място за дебати, а обикновените хора са ходели на театър и са пращали децата си на уроци по цигулка. Промяната е възможна. За начините ще пиша друг път.

---------------------- Р Е Ч Н И К ----------------------
* ролеви модели - личности, чиито качества и/или поведение са ценени от членовете на  едно общество или група от хора и им служат за пример.
* стратификация - разделение на групи хора по социално-икономически измерения: доходи, условия на живот, образование.
* индустриална революция - времето от средата на 19в. до средата на 20в., когато се оформят нови технологии, производства и социално-икономически отношения (вкл. и класите, които знаем от текстовете на Маркс).
* социална категоризация - възприемане на определени хора като притежаващи определени характеристики, които са типични за някои, но не за всички хора.
* ценностна система - подреждането в йерархичен ред на ценностите, които имат човек, група или общество. Ценностите от своя страна са терминални (представи за това какво искаме да постигнем в дългосрочен план в живота си) и инструментални (какви искаме да бъдем, какви качества искаме да развием и притежаваме)