"Как се раждат добрите идеи" от Стивън Джонсън

от: Georgi Stankov

За какво е тази книга? 

Как да станем по-креативни? Как да станем по-иновативни? Откъде да ни дойдат нови, свежи, по-добри идеи? Как организациите и бизнесът да се развиват?

Ако сте мислещ човек, и особено ако се опитвате да влагате творчески подход в дейностите си, не може да не сте си задавали тези или подобни въпроси. 

Лампичката не светва като по чудо от само себе си. По-скоро "чудото" става, когато са налице дадени фактори. Стивън Джонсън се е заел с амбициозната задача да ги открие и представи на широката публика. 

Как го прави той? 

Джонсън разглежда творчеството и добрите идеи в перспективата на средата. Според него обкръжението е най-силният и важен генератор на идеи. Джонсън описва седем принципа, на които се крепи иновативната среда. Колкото повече прилагаме тези принципи в начина си на работа, в организирането на офисите на фирмите ни, в хобитата и заниманията си, толкова повече ще нараства потенциалът ни за творческо мислене. Голямата идея е резултат от много малки предпоставки. Тя е дете на различни елементи, които се събират заедно и правят нещо, по-голямо от сбора им. Добрата идея идва там, където средата поощрява иновациите.

Ето и 7-те принципа:

1. Съседното възможно

Принципът на съседното възможно на Джонсън всъщност отразява идеята  на великия съветски психолог Лев Виготски за "зоната на най-близко развитие." Обикновено хората сме в състояние, наречено от Виготски "актуална зона на развитие" - това, което знаем, можем и правим рутинно. А зона на най-близко развитие е като съседното възможно - нещо, което не е узряло, нооо... е в процес на зреене.

Представете си блокчета от домино - те се нареждат по подобие. Не са идентични напълно, но половините им се напасват. До 6х6 слагаш 6х2, после 2х3 и т.н Мислиш как да продължиш, за да нарешиш всички блокчета. Така се случва и с идеите. Ако поглеждаме с една стъпка встрани от пътеката, вече може да имаме нова пътека.

Идеите не идват като внезапно вдъхновение. Те идват, когато ние сме узрели за тях. Може да ни изглежда, че Еврика-та на Архимед е дошло от нищото прозрение, но е по-вероятно да е венецът на дълъг процес на мислене, говорене с други хора и опитване преди това. Различни фактори се свързват един с друг и така се появяват нови, невиждани неща.

2. Течните мрежи

А защо в големите метрополиси с население от пет милиона души има средно три пъти повече открития и иновации на глава от населението, отколкото в град със сто хиляди жители? Отговорът на Джонсън: заради средата и нейната организация. Има места, където начинът на живот и/или работа увеличава естествения капацитет на мозъка да прави връзки и асоциации. Колкото повече информация има работещият мозък, толкова повече ще я обработва и ще създава нови връзки. Колкото повече иноватори има в един град, колкото повече те се срещат, обменят идеи и работят заедно, толкова повече творчески продукти ще се появяват в града. Колкото повече отворени пространства и възможност за пряк контакт между работещите има в една бизнес организация, толкова по-добре ще "циркулират" идеите в нея. Идеята, че градовете са сборище на хора и идеи, не е нова - нов е погледът на Джонсън към този факт.

3. Бавното прозрение

Както се казва в една книга на Стругацки, Божиите мелници мелят бавно. Нищо не става изведнъж, нищо не се ражда от само себе си. Добрите идеи са като доброто вино - трябва им време да отлежат и узреят.

И отново напомням за Виготски - зоната на близкото развитие е зоната на нещата, което чакат да узреят. Вместо да ги насилвате, просто се занимавайте с друго - когато дойде моментът, те ще се обадят.

4. Серендипност

В оригинал на английски serendipity значи "щастлив инцидент" или "приятна изненада". Образно казано - да ти излезе късметът, без да си го търсил. Джонсън твърди, че е много възможно случайно (или не) да открием нещо, което всъщност не сме търсили. (Архимед ли казахте?) Когато човек е зациклил, може да опита да се освободи от това състояние по различни начини: да излезе на разходка, да си вземе душ, да почете нещо странично. Понякога на голямата идея й трябва малко свободно време и ново пространство, за да изникне.

5. Грешката

Представете си пещера с първобитни човеци. Събрали са се около огъня, за да се стоплят. Докато заедно ядат суровото месо на току-що убит зубър, мъжете разказват на жените как е минал лова. 12-годишният Поко - Токо не внимава и изпуска парчето си в буйния огън. Баща му го шамаросва и му казва, че за наказание няма да яде. По-късно, когато всички спят, прегладнелият Поко - Токо отива до тлеещата жарава. Тъжно и лакомо гледа прегорялата  мръвка. После се оглежда и я грабва с бързо посягане. Гърчейки устни от отвращение, той отхапва парче от месото. Но! На мястото на гнусливо сбърченото лице бавно се появява изумено, доволно изражение. Без да иска, Поко е направил велико кулинарно откритие! Под овъглената повърхност месото е вкусно. Печеното месо е много по-вкусно!

Когато навлиза в нови територии, човек може и да сбърка. Може погрешно да смеси вещества, да изчисли или да интерпретира данни, да предвиди вероятността нещо да се случи или не. В крайна сметка, заключава Джонсън, всяко зло може да е за добро.

6. Екзаптация

Екзаптацията е вземане на заем. В науката това значи да използваш принцип или метод от дадена област в съвсем различна област. Например Гутенберг взаимствал идеята си за печатарската преса, като наблюдавал как винопроизводителите мачкат грозде с техните преси. Вместо да изнамери изначало технологията на печатането, той се досетил, че може да използва една узряла, изпитана технология. Само че не за печатане, а за нещо много по-различно.

Ето защо Джонсън настоява, че когато общуваме с хора от други професионални сфери, това може да доведе до повече креативност.

7. Платформи

Платформата е място, което подкрепя и усилва идеите. И това място е физическо! Например инклингите се събирали в кръчмата Орелът и детето всяка седмица, за да си четат откъси от произведенията, върху които работят. Дж. Р.Р. Толкин, К.С. Луис и компания споделяли творческите си идеи, обменяли мнения, давали и получавали добронамерена обратна връзка. Така Фройд събирал виенските интелектуалци всяка сряда на ул."Бергасе" 19, за да коментират големите въпроси на деня. Ако искате да творите, намерете пространствата (с хората), които може да ви вдъхновят и подкрепят.

Обобщение на основните идеи: 

Срещайте се с хора, които се занимават с различни неща. Наблюдавайте тяхната работа и си представяйте кои принципи са валидни за Вашата работа (ето пример за връзката архитектура - психология). Посещавайте места с енергия, където чувствате ритъма на живота. Дайте на идеите си време да пораснат и да се развият.

Заключение: 

Стивън Джонсън е написал книга, която трябва не само да се чете, но и да се препрочита. Как се раждат добрите идеи не е просто сборник с факти – това е умна и вдъхновяваща възхвала на творческия процес. Тя разкрива процеси, тенденции и добри практики. Тя помага да мислим в по-големи мащаби. 

Как се раждат добрите идеи - умна книга за умни читатели!

-------------------------------------------
На български книгата е издадена от:
изд. "Изток - Запад", София, 2012
цена: 16лв.

На английски можете да поръчате от Amazon: