Психологията среща архитектурата: малки мисли по голяма тема

от: Georgi Stankov

Психологията среща много науки, дисциплини, професии, области на живота, труда и творчеството. Една от срещите, които най-много ме вълнуват, е срещата на психологията и архитектурата. Имам потребност днес да пиша за това и знам, че няма да е единственият случай, в който ще го правя.

Да, тази среща ме вълнува. Защо?

Първо, защото градската среда, оформлението на пространствата, формите на сградите и техните скрити внушения създават особено психично състояние в жителите на града. Европейците отдавна са намерили начин да изразят усещането, че градовете имат друга енергия. Спомнете си средновековната фраза „Градският въздух прави човека свободен”. Разбира се, не е било от въздуха, а от цялостното усещане, от възторга от богатството, от вида на гражданите и на сградите, от опиянението от разнообразието. Ето как Йоан Екзарх описва Преслав – столицата на цар Симеон Велики:

Ако ли някой селяк и нищ и чужд човек дойде отдалече до кулите на княжеския двор и ги види, той се учудва. И като пристъпи към вратата, чуди се и се пита, а като влезе вътре, вижда от двете страни големи сгради,украсени с камък и изпъстрени с дърво и прочее. Когато влезе в двореца и види високи палати и църкви, украсени отвън с камък, дърво и шарки, а отвътре с мрамор и мед, сребро и злато, той не знае на какво да ги оприличи, защото не е видял такова нещо в своята земя, освен сламени хижи – бедният, сякаш си загубва ума и им се чуди..и ако някой го запита, когато се завърне в своята земя..: „Какво видя там?”, той ще рече: Не зная как да разкажа това – само със вашите собствени очи бихте могли достойно да се удивите на тази красота!

Забелязали сте, че има градове, в които, когато попаднете за първи път, изведнъж се чувствате страхотно. Дишате въздуха с пълни гърди, слънцето свети по-различно, уютно ви е. Сградите са красиви. Пространствата са просторни, открити, с акценти, които радват окото. Хората наоколо са ведри и излъчват хармония. Казвате си, че това е вашето място.

И има градове мракобесни, потискащи и отчаяни. И хората там изглеждат умислени и свити. Искате да избягате от такова място.

А има градове, в които съществуват и двете крайности.  И понякога дори на пръв поглед дребни промени могат да допринесат за постигането на значителна промяна. Например:

          Case study: Ню Йорк 

В Ню Йорк през 90-те един от ключовите елементи в стратегията на местните власти за справяне с престъпността било заличаването на графитите по вагоните в градското метро. Графитите - символ на бунт, на безнаказаност, на незачитане на обществената собственост и на публичните пространства. Друг елемент от програмата било облагородяването на повече занемарени места и превръщането им в паркове, особено в кварталите с висока престъпност. Разбира се, това се случвало с постоянство и неотстъпчивост, съпроводени със санкции за нарушителите. За няколко години графитите наистина изчезнали от метрото - както от станциите, така и от вагоните. Появявили се нови паркове. А престъпността (и благодарение на тези на пръв поглед дребни намеси) нямаляла в пъти.

Един от шедьоврите на Гауди - Casa Battlo в Барселона.

За мен важният извод е, че околната среда влияе на психичните състояния и на действията на хората. Така наречената Environmental psychology изследва тези процеси. Говори се още за Geopsychology или Psychogeography и за различните „енергии”, които терените и публичните пространства имат – кога са в конфликт, кога са хармонични. Един от малкото изследователи на темата - Guy Deborg - го обяснява като "проучване на точните закони и особените ефекти на географската среда, съзнателно или несъзнателно организизрани, върху емоциите и поведението на индивидите." Освен това градските пространства формират не само естетически ценности – те формират градски идентичности. Как?

Case study: Хасково

Преди 8 години в Хасково беше издигната широко рекламираната „най-висока статуя на Богородица в света”. От няколко години ръководителите на Хасково започнаха да наричат града „Градът на Богородица”, макар че Дева Мария нито е родена, нито е живяла, нито е погребана в Хасково, нито пък се е явявала на сън на някой местен човек с ценни указания за заровен златен кръст от времето на Първото българско царство или за лековит извор в подножието на хълма. Когато пътникът, идващ в Хасково от север, влезе в града, на голям мост ще го посрещне надписът „Добре дошли в града на Богородица”. Нарочен уебсайт и изобилни туристически рекламни материали рапространяват новия бранд на Хасково. Новоизкованият химн на града от 2010г. също включва сакралния израз „над нас Богородица бди”... В случая не коментирам дали тази нова идентичност е уместна и дали е хубава – тя е само пример как едно решение, превърнато в действие, може да провокира формирането на нова идентичност.

Второ, защото архитектите правят много повече от проектиране на сграда. Те трябва първо детайлно да изследват заявката на своя клиент – какво точно иска той? Какви са неговите интереси, желания и естетически критерии? Доколко е склонен да ревизира мнението си, ако архитектът има други виждания? Много малко дисциплини (сред тях е медицината) имат толкова дълбочина в изследването на контекста. Точно както психологът /би трябвало да/ търси историята на своя клиент, така и архитектът /би трябвало да/ търси вкусовете и личната мотивация на клиента си.

Освен това архитектите се съобразяват с контекста на мястото, където проектират:

• Какъв е духът на неговото архитектурно наследство, на историческата среда, какви са по стил околните сгради, какви са на цвят, по колко етажа са, може ли да се експериментира и т.н. 
• Какъв е теренът, какво ще е предназначението на сградата, колко голяма сграда би се вписала в това място, трябва ли да се използва всеки квадратен метър площ или може да се остави незастроено пространство. 
• Какво да е изложението на отделните помещения, как да се използва светлината, как да се отговори на желанията на клиента според основните правила на архитектурата и строителството.

Архитектът в моите представи е мислител, способен да синтезира, да анализира и аранжира информация и идеи. Той би трябвало да е визионер и в това психологията има допирна точка с архитектурата. Психолозите също се съобразяват с факти, които са извън директната заявка на клиента: семейната история и отношенията с близките; нивото на себепознание и способността му за саморефлексия; различни организационни, инфраструктурни, професионални и социални обстоятелства. Като имаме наум всичко това, планираме интервенции и избираме техники.

Така че, когато работим с клиенти, и архитекти, и психолози /1/ изследваме личностни и социални фактори и /2/ проявяваме гъвкавост, за да направим оптималното в момента, а не идеалното по принцип.

Заради това, и а защото уважавам умението да се създава красотата, се радвам от възможността психологията да срещне архитектурата. Сигурно е, че и друг път ще пиша за архитектура. В съзнанието ми има много смътна и неоформена идея някой ден да направя уъркшоп на тема „Архитектура и психология” и как архитектурата и градските пространства оформят хората и маркират тяхната идентичност.