Midnight in Paris: да живееш Тук-и-Сега

от: Georgi Stankov

Гледането на Midnight in Paris - новият филм на Уди Алън - е от онези удоволствия за сетивата и ума, които отприщват потоци от асоциации и мисли. Почти всички филми на Алън са храна за психоаналитични интерпретации, а самият режисьор от десетилетия е в постоянна анализа и самоанализа. Романтичната сюрреалистична комедия среща фантазии и реалност, потиснати желания и принуди и носи позитивно и (както може би Удхаус би казал) жизнеутвърждаващо послание.


Историята се гради около американския писател Гил, който попада във водовъртежа на шеметни пътешествия във времето, срещайки Скот Фицджералд, Хемингуей, Пикасо, Дали... и една жена. И всичко се случва на фона на прекрасния Париж.

Основните теми са:
  • Смисълът в живота; 
  • Ценността на живота Тук-и-Сега; 
  • Творчеството и условията да разцъфне творческият потенциял; 
  • Отношенията в двойката; 
  • Личното призвание.
Филмът ме вдъхнови да пиша за една идея, която нося отдавна: за срещата на Психологията с Архитектурата.

Comments

Popular posts from this blog

Къде да уча психология в България?

Демокрация отвъд представителството [презентация от конференция]

Опасен метод - филм за психоанализа и... още нещо