Чедо, ще те женим...

от: Georgi Stankov

Знаете ли случаи на уредени бракове? Има ли ги днес? Или са само спомен от минали времена? Да поговорим за уредените бракове.

В хубавата народна песен "Глава ли та боли" майка пита сина си дали го боли глава. Синът отговаря, че го боли сърцето, заради либето... За друг ще я женят, мамо, въздиша момъкът. Забележете: не тя ще се жени за друг. Ще я оженят. Други – семейството, родът - решават, а дъщерята е пасивен обект. 

Сетих се за песента, докато четох изследване от двама индийски психолози: Уша Гупта и Паша Сингх от Университета на Раджастан. Те се заели да проучат любовта, харесването и видовете брак сред сънародниците си. Какво открили? В 90% от случаите в индийското общество младите сключват брак, уреден от родителите им. Разбира се, това не значи, че тези бракове са неуспешни. Мисля, че под натиска на общността и нейните правила, лишени от право на глас и избор, младите стават естествени съюзници, които се обединяват, за да се справят с предизвикателството на очакванията от страна на общността. С времето те започват да се харесват и разбират повече, отношенията стават все по-топли и близки. Това поне показват данните на Гупта и Сингх. Една от възможните причини (според мен) е, че уреждането на брака винаги става в рамките на кастата, а двете страни имат сходни социален статус, начин на живот, ценности и семейни модели. В крайна сметка - жениш за човек като теб самия, а това ти дава известна предвидимост и разбираеми очаквания за твоята роля. Интересното е, че при неуредените бракове - тези, сключени по любов, силните емоционални връзки постепенно отслабват и е по-вероятно съюзите да се разпаднат. 

Българската култура е колективистична. Изследванията на Хофстеде го доказват. До преди стотина - двеста години част от нашата култура е било и сватосването на родовете да става след "дипломатически преговори" между бащите - патриарси, уреждащи тънки сметки като зестрата и т.н. Но дори тогава е имало случаи на разчупване на обществените предписания, например момата да пристане на любимия си. Днес уреждането на бракове е минало. Ето защо България е по-индивидуалистична от Индия. Младите хора у нас са значително по-свободни при изграждането на връзки и избора на партньор. В случая по мислене и поведение ние сме по-близо до индивидуалистични общества като американците, холандците или англичаните, отколкото до индийците.

Днес родителите в България единствено се задоволяват да  "запознават" децата си. Т.е., организират сгледа или „интервю”. Скритата надежда казва: „Да ги запознаем, да се видят, да си поговорят, пък може да се харесат...” Но това го има на много места по света, не само у нас. А в Индия родителите продължават да уреждат браковете на децата си.

 ----------------------------------------------- 

Други препоръчителни четива:

Индивидуализъм – колективизъм /от блога Междукултурни различия/