Марио де Андраде: "Ценното време на зрелостта"

от: Georgi Stankov

Ласар Сегал: портрет на Марио де Андраде

Марио де Андраде (1893 - 1945) е бразилски поет,  писател, есеист и изследовател на културата. Интелектуалец от най-висока класа, творил през първата половина на 20в., един от бащите на южноамериканския модернизъм.

Книжовното му наследство има култов статус в Бразилия. Днес най-голямата библиотека в Сао Паоло, където де Андраде живял, носи неговото име.

Един от най-великите му текстове се казва "Ценното време на зрелостта". Докато го четох, си мислех за един човек, с когото работих през есента и зимата. Сякаш беше написано за него и за избора, който трябваше да направи. А може би е за всеки един от нас.

Представям моя превод от английски плюс + малко теоретично допълнение.

"Преброих годините си и открих, че ми е останало по-малко време да живея занапред, отколкото е времето, което съм живял досега. 

Имам повече минало, отколкото бъдеще.

Чувствам се като момчето, което получило купа с бонбони. Отначало то ядяло лакомо, но когато забелязало, че са му останали само няколко, то започнало да ги вкусва бавно. 

Нямам време да се занимавам с посредствеността.

Не искам да влизам в срещи, където парадират възпалени его-та.

Дразнят ме завистниците, които се опитват да дискредитират по-кадърните, ламтейки за техните места, таланти, постижения и късмет.

Нямам време за безкрайни разговори, безполезно е да обсъждам живота на другите, които не са част от моя живот. 

Нямам време да управлявам чувствителността на хората, които въпреки хронологичната си възраст, са незрели. 

Не мога да понасям какво правят хората, борейки се за власт.

Хората не обсъждат съдържанието, а само етикетите. Времето ми стана оскъдно да обсъждам етикети. Искам същността, душата ми бърза... 

Няма много бонбони в купата...

Искам да живея до човечни хора, много човечни, които се смеят на собствените си грешки, и далеч от такива, които са станали самодоволни и самонадеяни от триумфите си, далеч от такива, изпълнени с чувството за собствената си важност.
Искам да съм с такива, които не бягат от отговорностите си. 
Които защитават човешкото достойнство. 

Такива, които избират да са на страната на истината и честността.

Важно е само това, какво прави живота ни ценен за живеене. 

Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите.

Хора, които от ударите на живота са се научили да израстват с доброта в душите си.

Да... аз бързам... да живея със силата, която само зрелостта носи. 

Възнамерявам да не пропилея нито едно от лакомствата, които са ми останали. Сигурен съм, че те ще бъдат още по-прелестни от тези, които съм изял досега.

Целта ми е да стигна до края доволен и в мир с любимите си хора и със съвестта си.

Надявам се, че вашата цел е същата, защото така или иначе и вие ще стигнете до края..."

* * * * * 

На английски: The Valuable Time of Maturity.

* * * * *
Малко теоретично допълнение:

В психологията на развитието има една много уважавана теория: на Ерик Ериксън за стадиите в психосоциалното развитие на човека и за кризите на различните възрасти.

Ериксън казва, че по пътя от люлката до гроба човек преминава през 8 стадия. Всеки от тях носи "криза" - предизвикателство, с което трябва да се справим. За малките бебета това може да е доверието към околния свят, за тийнейджърите - изграждането на собствена идентичност, и така нататък.

Седмият стадий продължава  от около 35-ата до около 65-ата година. Това е времето на избора Генеративност срещу Стагнация. Въпросът е как да направим живота си ценен - такъв, че да си струва. В популярната култура сте го чували като "криза на средната възраст" - време, когато човек преразглежда себе си, живота си, връзките си... "Ценното време на зрелостта" засяга именно тази екзистенциална тема. Въпросите на Марио де Андраде са на място:  Какъв съм? За какво си струва да се раздавам? С какви хора искам да срещам? Какво искам да предам на другите? Метафората за купата с бонбони направо ми напълни душата!