Константин Иречек за нас

от: Georgi Stankov

Едно не може да му се отрече на Константин Иречек: той е приятел на България. Написал е първата академична история на българите, бил е министър на просвещението. Застъпвал се е за българската кауза в най-различни случаи.

И друго трябва да му се признае: добре ни е опознал. След като близо пет години живял в България, Иречек си създал отлична представа за българския нрав. И като приятел, не ни спестил сенчестата страна на националния ни манталитет. 

Ето няколко цитата от негови писма: 

… Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо.

… За мен най-лошото в България, е чудесното наслаждение, което имат тук хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата.

...Българин с българин не може да се разбере. Те все гръмогласят.

... България е с население 2 милиона души, което е разделено на три групи: бивши министри, настоящи министри и бъдещи министри.

... Българите са много мили с чуждите и бързо ги приемат за свои. Бедата обаче е там, че те много лошо се отнасят към своите си.

... Българите са много неопитни и самонадеяни; със своите детински неразбранщини бъркат развитието и бъдащността на Отечеството си. Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършенно без пример по своят си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма по между им съгласие).... 

Крив ли е, прав ли е Иречек? Чешка му работа. Може да е бил прекалено фин и изискан, да е пил чай от порцеланова чаша, та да не разбира балканския ни дух. Но той е от рядко добронамерените чужденци в историята ни. И лично аз се вслушвам в думите му. 

Сега страната ни е в криза. Хубаво е да си помислим с какво можем да сме полезни на страната си в този момент. Не е възможно да направим изведнъж грандиозна социална промяна. Но всеки може с нещо да допринесе за промяната - с малки действия. Дори само да опитаме да не сме такива, каквито ни е видял Иречек, ще е достатъчно!