Как да организирате по-добре действията си със SMART-цели?

Преди време с познат разговаряхме за ИК (идентичностния капитал). Как ти звучи, попитах го. Отговори ми: 

Звучи ми като шанс да крачат по-щастливи хора по улиците. 

Миналата седмица представих първия етап в развитието на Идентичностния капитал: да откриете какво формира Вашата идентичност и Ви прави това, което сте. Открили сте какво цените в себе си и какво ще Ви помогне да сте това, което искате да бъдете. Но много добри идеи никога не се превръщат в реалност. Идеята да крачиш щастлив е различна от постигането на щастието.

Как да превърнете идеята в действие? За това ще поговорим сега, а текстът тук е оперативен, техничарски. Няма да говорим за екзистенциалност, а за технология. Необходим е план. Първото действие за реализирането на идеята е нейното планиране!

Ползата от SMART-целите

Нито е магия, нито е панацея - използването на SMART-цели е просто добър инструмент за планиране и организиране на действията ни. SMART е абревиатура от пет думи - пет критерия за оценка на плана. Когато си поставяте цели, мислете дали отговарят на 5-те критерия. Хубавото е, че този модел е добър както за дългосрочни, така и за краткосрочни цели!

S е за Specific - целта Ви трябва да е конкретна и да отговаря на въпроса "Какво искам да постигна?" Например в "Едноминутният мениджър" Бланчард и Джонсън говорят за едноминутни цели - ясно поставени и разбираеми цели, описани в максимум 250 думи (за да можем да ги прочетем за една минута).

M е за Measurable - целта Ви трябва да е измерима - да има ясен индикатор за това, че е постигната и че сте променили нещата в желаната от Вас посока. Въпросът е "По какво ще проличи, че целта е изпълнена?" Кои стъпки трябва да преминете, за да постигнете резултат? Бланчард и Джонсън подчертават, че най-важният мотив за хората е да виждат резултата от дейността им.

A е за Attainable (или Achievable) - целта Ви трябва да е постижима, да е по силите Ви, да имате уменията, знанията, средствата и времето за изпълнението й. На това ниво търсите отговор на въпросите "Как?" и "Колко?" и оценявате дали разполагате с необходимите ресурси.

R е за Realistic - целта трябва да е реалистична. Тя може да е постижима по принцип, но дали наистина си струва цената (времето, усилията и т.н.)? На това ниво се запитайте "Доколко е реалистично?" Не се стремете към Пирови победи, само защото са победи! Някои казват, че R е също за Relevant - дали целта се съотнася към по-големите ни цели, мисия, актуално състояние и т.н.

T е за Time-framed - целта трябва да е ясно очертана във времето - една седмица, един месец, два месеца. Въпросът тук е "Кога?" Когато започвате да развивате своя ИК, е добре smart-целите да не се простират далеч във времето. Представете си ги като малки стъпки по дългия път, които ще Ви дадат увереност, че се справяте и че имате нещо постигнато зад гърба си.

Смарт целите на Мат Кътс 

+Matt Cutts от Google се е научил да прави точно това: поставя си 30-дневни smart-цели. Неговите 30-дневни предизвикателства са конкретни, измерими като резултат, постижими, отговаряли са на капацитета и целите му, и са били ясно рамкирани в относително кратък времеви период.

Интересно е да видим как г-н Кътс оценява опита си. Той твърди, че животът му се е изпълнил с повече незабравими моменти. Самочувствието му се повишило. Станал още по-отворен към нов опит. Закалил волята си. Това е възможно и за Вас, стига да изберете цел, която отговаря на ценностите, духовните Ви търсения, основните принципи, на които искате да градите своя живот.

Заключение и преход 

Първият текст от поредицата за Идентичностния капитал беше по-романтичен и мечтателски. Този тук е по-сух и железобетонно сив. Защо го има?

1. За да напомни, че Идентичностният капитал се развива чрез действие. Може да действате спонтанно и да имате изключителни постижения, но един план винаги помага, защото дава структура и яснота. А и както се казва, добрата джаз импровизация става, когато първо си научил стандартите и ги свириш добре. 
2. За да служи като компас. Понякога може да има моменти, в които да се демотивирате, розовите очила да помътнеят и да Ви стане малко по-сиво, уморено и скучно. Важно да не се отказвате (освен ако няма някакви големи промени в житейските Ви обстоятелства, които Ви възпрепятстват). Откажете ли се по средата, ще приличате на човека, който хем ял сол, хем ял бой, и накрая си платил. ;) 
3. За да утвърди, че само действието създава историята ни. Ако Мат Кътс го прави и го разказва в TED, какво може да Ви попречи да го направите? Да - в крайна сметка идентичността е не е кухи думи - тя е дела, идентичността е историите, които споделяме. 

Следващият текст от поредицата ще е за идентичностния капитал като разказвачество. А вие какви истории имате за споделяне?