За нуждата от усамотение във времето на всеобщата самота

Живеем в екстравертирано общество, в което има малко място за усамотение и мълчание. Непрекъснато се тъпчем с разговори, филми, театър, радио, видео или телевизия.

                                                     
                                                                                                                Ги Корно

Все повече се говори за самотата и отчуждението като за масов феномен на развитите общества.

Парадоксално, никога преди в историята на човечеството не сме били по-обкръжени от всевъзможни технологични и културни стимули. Отвсякъде ни залива бла-бла, уж ставаме по-знаещи и богати на знания, в същевременно ставаме по-объркани, затруднени да се ориентираме и да избираме измежду разноликата и разнопосочна информация и нерешителни какво да правим с нея.

За да постигнем изцелението на обществото в това време на всеобщата самота, трябва да започнем със собственото си изцеление. И най-подходящото начало за това е да останем насаме - не самотни, но усамотени. А за все повече хора това е трудно и невъзможно, защото всъщност изглежда страховито да останеш сам и да мислиш дълбоко.

Затова ви призовавам - намерете време за усамотение извън коловозите на живота си. Може би не веднага, със сигурност не лесно, но вероятно накрая ще чуете звука на тишината.