Вашите деца не са Ваши деца...

от: Georgi Stankov

По повод историята на П. и майка му, която винаги се стреми да го задържи  до себе си и го превръща в отражение на своите идеи за правилно и грешно. Няма да направя фундаментален принос по въпроса за обсебващите родители. Ще изразя професионалната си позиция с чужди думи. Не би могло да се каже по-добре: 

Вашите деца не са Ваши деца.
Те са синове и дъщери на стремежа за живот.
Те идват чрез Вас, не не от вас.
И въпреки, че са с Вас, те не Ви принадлежат.
Можете да им отдадете любовта си,
но не и мислите си, защото те имат свои мисли.
Можете да дадете подслон на телата им, но не и на душите им,
Защото душите им обитават къщата на бъдещето, в която не можете да влезете дори насън.
Можете да се стремите към тях,
но не се мъчете да ги направите като себе си,
Защото животът не се връща назад, нито помни вчера.
Вие сте лъковете, които изстрелват децата ви като живи стрели.

За автора: Халил Джибран  е роден в семейство на ливански маронити. Когато бил на 12 години, семейството му се преселило САЩ. Джибран е израснал и творил в Америка, но е носил културното наследство на три различни култури: близкоизточното християнство, арабите и американците. Писал е на арабски и английски, а днес е един от най-издаваните поети на всичко времена.