Не науката, а лидерството

Покрай пандемията на Covid-19 имаме възможност да чуем всякакви мнения - лекари, професори, доценти... вирусолози, пулмолози, епидемиолози, специлаисти по инфекциозни болести и по какво ли още не. И когато виждаме по телевизионни канали или сайтове имена, които не знаем, но пред тях има едно "д-р" или "доц.", па още повече "проф.", сме свикнали да вярваме. Или най-малкото да се вслушваме като в авторитети. Отделно, че има сайтове, които публикуват невярна информация, позовавайки се на не знам си какви други учени глави и често слагайки гръмки заглавия на публикациите си (знаете, борба за трафик). Естествено, през последните две седмици сме със завишено внимание към определени теми и бързо реагираме - кликваме, гледаме, слушаме, четем, изпитваме емоции... Защото ситуацията е нова и непозната, ние нямаме опит с такива ситуации, объркваме се от неизвестността и в резултат често изпитваме повишена тревога. Авторитетът е този, който знае какво да се направи и го казва. Изпитваме потребност от това някой да изясни и разреши нещта.

Но сега виждаме много авторитети, които казват много неща... понякога противоречиви. Това ни обърква още повече. И объркването расте още повече благодарение на Фейсбук демокрацията, която позволява да изразяваме мнение или отношение по всички теми, които ни засягат, че и по такива, които не ни засягат. Виждаме, че и нашите контакти също изразяват мнения и отношения, споделяйки едни или други авторитети. 

Хубаво е да помним: 

Авторитетите са авторитети - имат знание. 95% от нас нямат почти никакво знание в медицината и естествено слушаме и следваме авторитети и избираме кому да вярваме въз основа на често съвсем субективни причини. 

Ето сега се оказва, че на високо ниво в държавата има някакъв проблем -  от една страна Кризисният щаб има една представа за решаването на ситуацията, а от друга страна, от новосформирания Медицински съвет към правителството се чуват други гласове. 

Ние, разбира се, около 95% от нас, си нямаме идея какво да се прави. И отново субективни причини ни насочват в една или друга посока. Примерно мой познат - вкъщи са с три деца, едно от тях бебе. Да стоят целодневно у дома пет души, без да могат да посещават различни места и да спортуват в парка, никак не е приятно. За този мой познат ръководителят на щаба изглежда бърка много. Друг мой познат е възмутен, че блокирането на Витоша възпрепятвало семейството му да си направи традиционното за тяхното домочадие снежно иглу.

Но за друг човек, чиято професия е свързана с много социални контакти, и който има двама възрастни родители у дома си, мерките на щаба са уместни, защото се страхува, че ако се зарази след извънредното положение, може лесно да предаде вируса на възрастните. Защото няма къде да отидат и живеят в един дом. 

Така че различните мнения на авторитети срещат различни лични ситуации, субективни възприятия и предпочитания. 

Ще споделя какво мисля и аз - също въз основа на личния си опит.

Попадал съм в ситуации, когато е необходимо да се вземат нелесни решения, засягащи други хора. Тогава се чуват много гласове от  хора, които изглеждат загрижени и предлагат решения, виждал съм много заинтересовани страни и всяка със собствена идея как ще (й) е най-добре. Виждал съм ги да се позовават на различни източници, да посочват различни аргументи, и нерядко разгорещено да спорят. Това е нормално за всяко общество, но е особено дебело подчертано при нас, българите - народ, който по думите на великия Гоце Делчев, страда от  една обща болест... Досещате ли се коя?

Сега е същото. Медицината е една, но ни предлагат различни подходи за прилагането й. Умните глави "горе" теглят в различни посоки, ние "долу" напъваме след тях. Тогава кого да послушаме? 

Нека послушаме този, който е поел отговорнстта да решава и изпълнява решенията. Много хора говорят, но малцина биха се нагърбили да носят отговорността да вземат решения и да ги изпълняват. Дори да сме раздразнени и гневни от ситуацията, дори да искаме да насочим нанякъде гнева си, не е тяхна вината - те са само вестители на лоши вести.

Не познавам проф. Мутафчийски и другите хора от щаба, не познавам и "опонентите" на щаба. Знам, че в този щаб са взели решение и работят по него. Мутафчийски всеки ден излиза пред обществеността и отговаря. Преди пандемията не сте го виждали по телевизията, следователно не е човек, който гори от желание да е под светлината на прожекторите. В случая му е възложена задача, той е поел да я изпълнява, носи отговорност и има ясното съзнание, че носи такава отговорност. Ако нещо се скапе - с репутацията му е свършено (тя и сега търпи щети, след като отначало стана популярен). Той знае това. Защото в кризисна ситуация не е достатъчна просто наука. Тя не стига. Необходимо е лидерство. Лидерството ще победи разпространението на коронавируса. 

Кой от опониращите на щаба би носил отговорност (и каква), ако (както многократно се предлагаше през изминалите две седмици) изведнъж преустановим ограничителните мерки, върнем децата на училище, отворим заведенията и спрем режима на "физическа дистанция", но в резултат от това пандемията избухне в степен, че болниците ни да не могат да работят оптимално? 

Именно - никой.